РЕШЕНИЕ
гр. МОНТАНА,
11.02.2013 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД МОНТАНА, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито заседание на двадесет и пети
януари през две хиляди и тринадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТКОВ
при секретаря Т. Цветан като разгледа докладваното
от съдията ПЕТКОВ гражданско дело № 70
567 по описа за 2012 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Искът е осъдителен и с правно
основание чл. 150 от СК.
Ищцата С.А.А. с ЕГН xxxxxxxxxx, постоянен
адрес: гр. Монтана, ж. к. “Младост”№ 23, вх. “Г”, ет. 7, ап. 21, действаща със
съгласието на майка си Л. И. Р. с ЕГН xxxxxxxxxx, с горепосочения постоянен
адрес твърди в исковата си молба (подадена чрез адв. В.Н. xxx), че с решение от
25.09.2000 г. по гр. д. № 151/2000 г. на Районен съд Монтана е прекратен бракът
на родителите й, като със същото решение упражняването на родителските права
спрямо нея е предоставено на майка й, ответникът, който е нейн баща е осъден да
заплаща по 35 лева месечна издръжка. Твърди още, че от девет години живее с
майка си в Германия, гр. Мюнхен, а преди една година се преместили с майка си в
гр. xxxx xxxx , където тя учи в елитно училище.
Ищцата поддържа, че присъдената
издръжка, която баща й изплаща досега е абсолютно недостатъчна, тъй като за
задоволяването на основните й потребности от храна, дрехи, обувки и учебни
пособия на тази възраст и с оглед на високия стандарт в страната, където живее
са необходими значително повече средства. Освен това ищцата твърди, че има
здравословен проблем, свързан с необходимостта от коригиране на
зъбите-продължителен лечебен процес включващ поставяне на брекети и импланти и
струва около 4000 евро, за която сума е сключен договор с лекуващия стоматолог,
като извън договорената сума отделно трябва да се заплаща за всяка извършена
манипулация.
Ищцата твърди също така, че майка
й има бебе от втория си брак и е в неплатен отпуск по майчинство. По тази
причина тя не разполага със средства за издръжка на дъщеря си-ищца в настоящето
производство, но майката компенсира този недостиг с полагането на
непосредствени грижи по нейното отглеждане, възпитание и развитие.
Ищцата твърди още, че нейният
баща работи в Прокуратурата, получава високо трудово възнаграждение и няма
задължение за издръжка на други деца. Поддържа, че е във възможностите му да
плаща по 400 лева месечна издръжка, която сума би могла да покрива минималните
необходими разходи на ищцата.
По същество ищцата моли съда да
постанови решение, с което да бъде изменен размера на присъдената по гр. д. №
151/2000 г. издръжка, като ответникът бъде осъден да заплаща вместо по 35 – по 400
(четиристотин) лева месечна издръжка, считано от датата на предявяването на
иска, със законната лихва върху всяка закъсняла вноска и разноските по делото.
Ответникът А.С.А. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx
чрез своя пълномощник (адв. Е.Х. xxx) поддържа, че предявения иск е допустим. В
писмения си отговор в срока по чл. 131 от ГПК ответникът признава същия по основание,
тъй като и според него заплащаната в момента издръжка е била определена твърде
отдавна и от определянето й е изминал значителен период от време, през който
нуждите на дъщеря му без съмнение са нараснали. В същото време ответникът оспорва
размера на претендираната месечна издръжка, твърдейки че е този размер е
прекомерно и необосновано завишен, като привежда подробни доводи и съображения
в тази насока... Най-общо, според ответника фактът, че бившата му съпруга
заедно с дъщеря им живее в Германия или xxxx не означава, че той следва да й заплаща
издръжка съобразно стандарта на страната, в която живее. В тази връзка
ответникът поддържа, че той живее и работи в Република България и тук получава
заплатата си като служител в съдебната система, и по тази причина не е в
състояние да поддържа високия стандарт в Германия или xxxx ...
Ответникът твърди още, че той има личен кредит, който е изтеглил за да погаси
задълженията на покойния си баща, за което е бил осъден като негов наследник. В
тази връзка твърди, че погасил сумата 17 030 лева чрез ЧСИ Мая И., която
сума получил като кредит от СИБанк клон Монтана и се е задължил да връща
ежемесечно вноска в размер на 238.60 лева в продължение на 10 години до 2019 г.
Ответникът твърди също така, че
неколкократно се е опитвал да заплаща суми по-големи от издръжката за която е
осъден но тези суми били върнати от дядото на дъщеря му по майчина линия, който
има пълномощно да получава издръжката й. Когато ответникът започнал да плаща
издръжката в присъдения размер от 35 лева на месец, той отново започнал да я
получава.
В обобщение, в писмения си
отговор на ИМ ответникът е заявил, че признава настоящия иск до размера от 100
(сто) лева. Поддържа, че в останалата му част същият е неоснователен и моли да
бъде отхвърлен с постановеното по делото решение.
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА са писмени и
гласни.
СЪДЪТ, като прецени
доказателствата по делото и доводите на страните според своето вътрешно
убеждение (чл. 12 от ГПК), съобразявайки и разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и ал.
3 от ГПК приема за установено от фактическа и от правна страна следното:
По делото изобщо няма спор, че ответникът
А.С.А. е баща на ищцата С.А.А. р. на 2xxx. в гр. София, с ЕГН xxxxxxxxxx, видно
от представеното по делото удостоверение за раждане (л. 5).
Не се спори и по отношение на
факта, че с решение от 25.09.2000 г. по гр. д. № 151/2000 г. е прекратен с
развод бракът на родителите на ищцата, като родителските права спрямо нея са
предоставени на майка й да ги упражнява, а баща й (настоящият ответник) е осъден
да плаща издръжка по 35 лева месечно (фотокопие от решението за развода
приложено на л. 6-7 от настоящето дело).
Няма спор и относно факта, че
през последните години непълнолетната (към настоящия момент) ищца заедно с
майка си живеят в чужбина – първоначално в гр. Мюнхен, Германия, а от около
една година се преместили в гр. xxxx xxxx . Данните по делото сочат на последващ брак на
майката-Л. И. Р., от който има дете (Ивана Р., р. 31.03.2011г. ), видно от
удостоверението за раждане, представено в надлежно заверен превод от немски
език (л. 37). Ищцата посещава частно училище в xxxx , който
факт за учебната 2012/2013 година е удостоверен документално на л. 39 от делото.
Няма данни за получаван от
майката регулярен месечен доход. Твърди се в ИМ, че тя е в неплатен отпуск по
майчинство...
По делото е установено, че бащата
на ищцата – настоящият ответник А.С.А., който работи на длъжността “гл. спец. Счетоводител
в Окръжна прокуратура Монтана”е получил нетно трудово правоотношение за периода
от м. май 2012 г. до м. октомври 2012 г. в размер на общо 5763.43 лева или средномесечно по 960.57
лева, удостоверено със служебната бележка, издадена от работодателя (л. 18 от
делото).
По силата на разпоредбите на чл. 143, ал. 1 и 2 от СК всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние
да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. Родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Размерът на издръжката се определя според нуждите
на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я
дължи (чл. 142, ал. 1 от СК). Минималната издръжка на едно дете е равна на една
четвърт от размера на минималната работна заплата (чл. 142, ал. 2 от СК). При
изменение на обстоятелствата присъдената издръжка на основание чл. 150 от СК
може да бъде съответно изменена или прекратена.
От гледище трайната съдебна практика двамата родители
дължат издръжка в полза на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно
възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на
родителя, при когото се отглежда детето (т. 7 от П 5 – 70 – Пленум на ВС). При
определянето на размера на дължимата издръжка се имат предвид възможностите на
дължащия издръжката и следва да се съобразяват нуждите на децата с оглед на правилното
им отглеждане, възпитание и хармонично развитие, както тези нужди биха били
задоволени, ако родителите живеят заедно. По-големите материални възможности на
родителите съставляват основание за присъждане на по-големи по размер издръжки...
(т. 1 от П 5 – 81 – Пленум на ВС). Дължащият издръжката обаче по принцип не би
могъл успешно да се позове на безработица, при положение, че той е
трудоспособен и
Продължение на решението по гр. д.
№ 70 567/2012 г. на Районен съд Монтана, ІІІ гр. състав – стр. 3
следователно
би трябвало да е в състояние да реализира определен месечен доход, от който да
заделя част за плащане на издръжката (в този смисъл са т. 11 и т. 12 от П 5 –
70 – Пл. на ВС).
Към
настоящия момент е извън всякакво съмнение, че определеният размер на
издръжката (по 35 лева месечно) с решението от 25.09.2000г. е крайно недостатъчен,
така че изобщо няма спор, че същият следва да бъде увеличен. Спорът по същество
е за размера на увеличението. Несъмнено е също така, че за задоволяване
потребностите на непълнолетната ищца от значително повече средства за издръжка...
В тази връзка обаче се поставя въпросът за начина по който най-справедливо да
бъде разпределена дължимата издръжка между двамата родители, а така също и да
се прецени доколко квотата на бащата може да съответства на несравнимо
по-високия стандарт на живота в държавата, в която понастоящем живеят ищцата и
нейната майка.
От показанията на разпитания като свидетел по делото И. Петков В. (дядо
на ищцата по майчина линия), за чиито показания съдът не вижда основателна
причина да се поставя под съмнение тяхната достоверност вкл. след проверката им
съобразно правилото по чл. 172 ГПК се установи, че
дъщеря му Л. скоро след развода заминала на работа в Германия, а
детето останало при него понеже било много малко и по тази причина поел грижите
по отглеждането му. След като С. навършила 5 годишна възраст свид. В. я завел
при майка й в Германия, гр. Мюнхен, където била записана в детска градина, а
след това продължила да учи... Както вече бе посочено по-горе, преди около година
семейството се преместило в xxxx , където работи вторият съпруг на майката, а С.
учи в частно училище.
От събраните
доказателства по делото по отношение на дължащия издръжката - отв. А. Ст. А. се
установява, че макар същият да няма такова задължение към друго лице върху него
тежи задължението по обслужване на банков кредит, който е изтеглил от “Сибанк”
АД клон Монтана с оглед погасяване на дълга му по изп. д. № 461/2009г. по описа
на ЧСИ Мая И.. Наличните данни навеждат на заключение че въпросното задължение
е унаследено от ответника (наследство от починалия му баща) във връзка с което
е издаден изпълнителен лист и заедно с лихвите, такси и разноски по
изпълнението цялата дължима от настоящия ответник сума е възлизала на общо
17 122.92 лева към 30.10.2009г. (за повече подробности вж. справката от
цит. ЧСИ, приложена на л. 19). Хронологичната последователност на договора за банков
кредит, сключен на 26.10.2009г. след установяването на пълния размер на дълга
му на горецит. изп. дело потвърждава твърденията му че банковият кредит е
изтеглен с цел именно погасяването на въпросното публично задължение, независимо
че кредитът е бил оформен като потребителски. Видно от представеното фотокопие
от договора за банков кредит (л. 21-25) и от погасителния план (л. 26-28), съставляващ
неразделна негова част е, че кредитополучателят-отв. А. трябва да издължава
погасителни вноски по 238.60 лева месечно до 28.09.2019 г., с последна вноска
253.74 лева с падеж 26.10.2012 г. Като се взема предвид, че датата на
изтеглянето на кредита предхожда с около 1 година предявяването на настоящия
иск и същият не несъмнено не е ползван за задоволяване на някакви потребителски
нужди от луксозен характер на ответника, съдът приема, че посоченият размер на
погасителната вноска по кредита, доколкото съставлява регулярен разход на
ответника за един продължителен период от време (в рамките на който ищцата
следва да навърши пълнолетие) следва да се отчита при определяне актуалния
размер на издръжката в процесния случай.
От друга
страна, ответникът е декларирал под страх за наказателна отговорност за неверно
декларирани данни, че не притежава жилищни недвижими имоти, не притежава
земеделски земи и гори, както и че не притежава МПС (л. 29). Тъй като не се
намери основателна причина за игнорирането на тази декларация, съдът приема, че
по същество единствения доход на ответника е трудовото възнаграждение което той
получава като съдебен служител (гл. спец. счетоводител в ОП Монтана) в
посочения по-горе размер, както е документиран със служебната бележка на л. 18,
който впрочем е сравнително висок за стандарта на живот в България и по този
въпрос няма никакво съмнение. В същото време обаче съдът намира за безусловно
необходимо да се вземе предвид обстоятелството, че в държавата, в която към
настоящия момент пребивава непълнолетната ищца стандартът на живот, съотв. равнището
на цените на основните потребителски стоки са несравнимо по-високи, отколкото в
Република България. Така че въпросните значително по-големи разходи за
издръжката на ищцата, произтичащи от стандарта на живот в xxxx (включително разходите, свързани с лечението й
надлежно документирани на л. 41-46 на стойност ок. 4000 евро зъболекарски
хонорар плюс стойността на всяка отделна манипулация) едва ли би било
справедливо да се стоварват основно върху настоящия ответник...
От
показанията на свид. И. Петков В. се изясни, че според собствената му преценка
в която съдът няма основание да се съмнява, за издръжката на едно дете на
възрастта на внучката му (момиче, ученичка VІІІ-ІХ кл. ) в xxxx са необходими минимум по 200 евро на месец. Същият
свидетел потвърди в показанията си (л. 53-54), че настоящият съпруг на дъщеря
му Л. в момента работи като “програмист в една фирма в предградието на Цюрих”, т.
е. ангажиран е със сравнително добре платена и високодоходна дейност и за него осигуряването
на необходимата издръжка на всички членове на семейството му изобщо не
представлява проблем, както впрочем потвърди в показанията си разпитаният по
делото свидетел (л. 54). Щом това е така, то фактът, че към настоящия момент майката
на ищцата не получава регулярен доход поради това че е в “неплатен отпуск по
майчинство” не би следвало да води до възлагането на по-голяма квота от
дължимата издръжка в тежест на другия родител-ответник в наст. производство.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че с оглед възрастта на ищцата (15 г. ) за
задоволяване на основните й потребности от храна, дрехи, обувки, учебни пособия
и други такива които не са от луксозен характер, включително и за духовно
развитие и изграждането й като личност е необходима като минимум една сума от
порядъка на 200 евро месечна издръжка, като за този извод съдът се основава
преди всичко на цит. свидетелски показания. Посочената сума според настоящия
съдебен състав с оглед на обстоятелствата по делото следва да се разпредели
поравно между двамата родители, което означава да се възложи в тежест на
ответника да осигурява по 200 (двеста) лева от така определената издръжка, без
това да съставлява за него особено затруднение.
Според
разбирането на този съдебен състав, така определения с настоящето решение
размер на издръжката е общо взето балансиран, т. е. съобразен е както с нуждите
на детето, така и с възможностите на родителите, респективно на настоящия
ответник и по никакъв начин не би поставил под сериозна заплаха осигуряването
на собствената издръжка на последния.
Ето защо и
предвид гореизложеното съдът намира, че са налице условията на чл. 150 от СК и
в този смисъл ответникът би могъл в изпълнение на задължението си по чл. 143, ал.
2 от СК да заделя от дохода си определената му парична квота (по 200 лева на
месец) за осигуряването на издръжката на ненавършилото пълнолетие дете С.. При
това положение размерът на определената по гр. д. № 70 151/2000 г. издръжка е
наложително да бъде изменен, като вместо по 35 лева ответникът бъде осъден да
плаща на непълнолетната ищца, действаща със съгласието на майка си вместо по 35
– по 200 (двеста) лева месечна издръжка, считано от датата на завеждане на настоящия
иск до настъпването на установени в закона причини и условия, имащи значение за
изменяване или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху
всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане.
В останалата му част – за разликата
до претендирания размер от 400 лева месечна издръжка искът се преценява от съда
като прекомерно и необосновано завишен, несъответстващ на доказателствата по
делото поради което и се отхвърля в тази му част, като неоснователен.
ПРИ ТОЗИ ИЗХОД НА ДЕЛОТО и на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът дължи и следва да бъде осъден да
заплати по сметка на РС Монтана сумата 237.60 лева държавна такса върху
присъденото увеличение на издръжката, както и 5.00 лева държавна такса в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист. Същият дължи на ищцата и на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да й заплати сумата 150.00 лева разноски по делото
съразмерно с уважената част от иска.
Продължение на решението по гр. д.
№ 70 567/2012 г. на Районен съд Монтана, ІІІ гр. състав – стр. 5
Мотивиран от гореизложеното СЪДЪТ
РЕШИ:
На основание чл. 150 от СК ИЗМЕНЯВА размера на присъдената
издръжка по гр. д. № 70 151/2000 г. по описа на Районен съд Монтана, както
следва:
ОСЪЖДА А.С.А.
xxx, ЕГН xxxxxxxxxx ДА ЗАПЛАЩА на С.
А. А. с ЕГН xxxxxxxxxx, действаща със съгласието на своята майка Л. И. Р. с ЕГН
xxxxxxxxxx (съдебен адресат: адв. В.Н.
xxx, офис 1) вместо по 35 – по 200 (двеста) лева месечна издръжка, считано от 19.10.2012
г. до настъпването на законоустановени причини и условия за изменяване или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
съобразно падежа й вноска до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част – за
разликата до претендирания размер от 400 лева месечна издръжка, като
неоснователен.
ОСЪЖДА А.С.А.
xxx, ЕГН xxxxxxxxxx ДА ЗАПЛАТИ на С.А.А.
с горепосочен ЕГН, действаща със съдействието на своята майка Л. И. Р. с
посочен по-горе ЕГН сумата 150.00 лева (сто и петдесет лева нула ст. )
ОСЪЖДА А.С.А.
xxx, ЕГН xxxxxxxxxx ДА ЗАПЛАТИ по сметка
на РАЙОНЕН СЪД МОНТАНА сумата 237.60 лева (двеста тридесет и седем лева шестдесет ст. ), представляваща дължимата държавна такса върху
присъденото увеличение на издръжката и 5.00 лева (пет лева нула ст. ) държавна такса в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ, но може да се обжалва пред
ОКРЪЖЕН СЪД МОНТАНА в двуседмичен срок, считано
от 11.02.2013 г. (датата на обявяването съгласно чл. 315, ал. 2 от ГПК).
РАЙОНЕН СЪДИЯ: