РЕШЕНИЕ
№ 363
гр. Благоевград, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Гюлфие Яхова
при участието на секретаря Мария Г. Исидорова
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Гражданско дело № 20221210100130 по описа
за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от ищцата М. Б. СР., ЕГН
**********, с адрес гр. Б. ул. П. Д.*** чрез адв. В.У., вписана в АК-Благоевград, с адрес гр.
Б. ул. Х.Т.***, срещу ответника „*****, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление
гр. С. **********Т.Б.*********
В исковата молба се сочи, че ищцата е страна по изп. д. № 478/2012г. на ЧСИ - Г. Ц,
образувано по молба на „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ“ АД от дата 27.03.2012г. въз основа на
изпълнителен лист, издаден от Районен съд Благоевград от дата 30.08.2010 г. по ч.гр.д. №
2418/2010 г. в полза на „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ“ АД. По изпълнителното дело на дата
09.04.2012г. е издадена ПДИ, която е връчена на длъжника на дата 18.04.2012г. На дата
21.11.2012 г. е наложен запор на трудово й възнаграждение. Впоследствие на 25.06.2015 е
депозирана молба за конституиране на нов взискател, поради извършена цесия, като във
връзка с това е конституиран нов взискател по делото, а именно настоящият ответник. На
дата 18.11.2019 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжницата в „Инвестбанк“
АД и „Обединена българска банка“ АД. Считано от тогава по изпълнително дело не са
предприемани никакви други действия. Ищцата сочи, че не дължи сумите установени с
горецитирания изпълнителен лист, тъй като са погасени по давност, за което в исковата
молба се излагат подробни доводи и съображения. Конкретно се сочи, че на 21.11.2012 г. по
образуваното изпълнително дело е наложен запор върху трудовото възнаграждение на
ищцата. Впоследствие на 18.11.2019 г. е наложен запор върху банковите сметки на ищцата,
към посочената дата обаче 5 годишната давност е изтекла. Отделно от това се сочи, че от
дата 21.11.2012 г. до дата 21.11.2014 г. принудителни действия по делото не са
предприемани с оглед, на което делото е трябвало да бъде прекратено по перемпция и с
обратна сила да се заличат всички действия извършени по него. Дори и да се счете, че
действието извършено на дата 18.11.2019 г., а именно запора върху банковите сметки на
длъжницата е валидно такова, то до дата 18.11.2021 г. други действия не са извършвани, с
оглед на което делото е трябвало да бъде прекратено по перемпция и с обратна сила да се
заличат всички действия извършени по него. С оглед на изложеното в исковата молба се
прави искане да се признае за установено, че М. Б. СР., ЕГН **********, не дължи по
1
отношение на ответника общо сумата от 4 996,65 лв., за която сума е издаден изпълнителен
лист от дата 30.08.2010 г. по ч.гр.д. №2418/2010 г. по описа на Районен съд-Благоевград,
както следва: сумата от 2 146.27 лв. представляваща неизплатена главница по сключен
между страните договор за целево финансиране № **********; сумата от 196.43 лв.
представляваща неустойка за забава за периода от 15.02.2009 г. до 31.05.2010 г.; сумата от 2
508.95 лв. представляваща законната лихва върху главницата считано от дата 03.08.2010 г.
до депозиране на настоящата искова молба; сумата от 146.85 лв. представляваща общо
сторени разноски, както следва; 46.85 лв. представляваща държавна такса; 100 лв.
представляваща юрисконсултско възнаграждение; като всички гореописани суми са предмет
на изп. д. № 478/2012 г. на ЧСИ - Г. Ц.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от страна на ответника, с който
предявените искове се оспорват. Твърди се, че вземанията не са погасени по давност, за
което се излагат подробни доводи и се цитира съдебна практика. Прави се искане за
отхвърляне на предявените отрицателни установителни искове.
Пред настоящата съдебна инстанция са ангажирани писмени доказателства, въз
основа на които се установява следната фактическа обстановка:
По делото е представено копие на изпълнително дело № 478/2012г. по описа на ЧСИ
Г. Ц, от материалите на което се установява следното:
Издаден е изпълнителен лист от дата 30.08.2010г., въз основа на който ищцата М. Б.
СР. е осъдена да заплати на "ТИ БИ АЙ КРЕДИТ” ЕАД следните суми: 2146.27 лева /две
хиляди сто четиридесет и шест лева и двадесет и седем стотинки/, представляващи
неизплатена главница по сключен между страните Договор за целево финансиране №
**********, ведно със сумата от 196,43 лв./сто деветдесет и шест лева и четиридесет и три
стотинки/, представляваща неустойка за забава за периода: 15.02.2009 г.- 31.05.2010 г., както
и законната лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението /03.08.2010 г./,
до окончателното й изплащане, както и сторените по делото разноски по нарочен списък в
размер общо на 100.00лв. - юрисконсултско възнаграждение и сумата от
46.85лв./четиридесет и шест лева и осемдесет и пет стотинки / - ДТ за образуване на делото.
На 27.03.2012г. е образувано изпълнително дело № 478/2012г. с взискател „ТИ БИ АЙ
КРЕДИТ” ЕАД и длъжник М. Б. СР. за заплащане на сумите по изпълнителния лист. В
молбата са обективирани искания за прилагане на изпълнителни способи. На 21.11.2012г. е
наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. На 25.06.2015г. ответникът
„***** е депозирал молба по изпълнителното дело, с която е направил искане за
конституирането му като взискател по делото, предвид извършената цесия, с която
вземанията по изпълнителния лист са прехвърлени. На същата дата ответникът е
конституиран като взискател по делото, който да замести стария взискател. На 08.10.2019г. е
постъпила молба от стария взискател, с която е направено искане за налагане на запор по
банковите сметки на длъжника. На 18.11.2019г. са изпратени запорни съобщения до
различни банки за налагане на запор върху вземания на длъжника. Видно от отговори на
банковите институции такива запори са наложени през 2019г.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Пред настоящата съдебна инстанция са предявени отрицателни установителни
искове, намиращи правното си основание в разпоредбата на чл. 439, ал. 1 ГПК. Съгласно
посочената процесуална норма длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като
същият може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание – ал. 2.
Съществуването на новонастъпили факти след приключване на съдебното производство,
предмет на изпълнението, даващи основание да се оспорва изпълнението въз основа на
съдебно изпълнително основание с иска по чл. 439 ГПК, представлява предметът на
доказване, като тежестта затова е на ищеца. В настоящия случай ищецът се позовава на
настъпила погасителна давност за вземанията след издаването на изпълнителното
2
основание. В тежест на ответника по делото е да установи, че погасителната давност спрямо
вземанията е спирана или прекъсвана.
По делото не е спорно, че на 30.08.2010г. е издаден изпълнителен лист, по който
ищцата е осъдена да заплати на „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ” ЕАД, суми за главница, лихва,
неустойка и разноски.
По повод на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №
478/2012г. по описа на ЧСИ Г. Ц, като в молба на взискателя от 27.03.2012г. са посочени
изпълнителни способи, които да бъдат предприети по отношение на длъжника.
В т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013
г., ОСГТК, което е задължително за всички съдилища е прието, че прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето
по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на осн. чл. 18 ЗЧСИ/, като
примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността, а
именно насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица.
С посоченото Тълкувателно решение е обявено за изгубило сила Постановление №
3/1980 г. на Пленума на Върховния съд.
Според даденото с ППВС № 3/1980 г. тълкуване, образуването на изпълнителното
производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не
тече. С т. 10 от горепосоченото Тълкувателно решение е дадено противоположно
разрешение като е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко
действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова
давност, но давността не спира. С решение № 170 от 17.09.2018 г. на ВКС по гр. дело №
2382/2017 г., IV ГО и решение № 51 от 21.02.2019 г. на ВКС по гр. дело № 2917/2018 г., IV
ГО, е прието, че прилагането на даденото с посоченото Тълкувателно решение тълкуване за
период преди постановяването му би имало за последица погасяване по давност на дадени
вземания, които са били предмет на изпълнителни производства, но по тях не са
предприемани действия за период по-голям от този срок. С оглед на това давността ще се
счита изтекла със задна дата преди момента на постановяване на тълкувателното решение,
но въз основа на даденото с него тълкуване, което би довело и до несъобразяване на
действащото към този момент ППВС. Поради това даденото с отмененото тълкувателно
ППВС и Тълкувателното решение тълкуване на правната норма следва да намери
приложение и след отмяната на същото, когато спорът се отнася до последиците от нормата,
които са били реализирани за период преди отмяната на тълкувателния акт, като новото
Тълкувателно решение ще се прилага от този момент за в бъдеще. С оглед на това
извършената с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. дело №
2/2013 г., ОСГТК, отмяна на ППВС № 3 от 18.11.1980 г. поражда действие от датата на
обявяването на Тълкувателното решение, като даденото с т. 10 от Тълкувателното решение
разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент
изпълнителни производства, но не и за тези, които са приключили преди това.
По въпросите от кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г.,
извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано
преди приемането му, е образувано Тълкувателно дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, по
което към настоящия момент не е постановено решение.
Изпълнителното производство е образувано на 27.03.2012г., като в молбата си
взискателят е възложил на ЧСИ да извършва изпълнителни действия. Съгласно чл. 116, б.
„в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение
3
на вземането, т. е. по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. С подаването на молба за
образуване на изпълнително дело, съдържаща искане за прилагане на определен
изпълнителен способ, т. е. редовна молба за образуване на изпълнителното производство,
давността се счита за прекъсната на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД. От този момент, т.е от
27.03.2012г. е започнала да тече нова погасителна давност. Съгласно разпоредбата на чл. 110
ЗЗД по отношение на вземанията за главница и разноски се прилага общата петгодишна
давност, а за вземания за лихви и неустойки на осн. чл. 111, б. „в“ ЗЗД кратката тригодишна
давност.
На 21.11.2012г. съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение за налагане на
запор върху трудово възнаграждение на длъжника. С предприемане на посочените
същински изпълнителни действия – по налагането на запори, давността отново се счита за
прекъсната и отново започват да текат нови пет, респ. три години.
На 25.06.2015г., преди изтичане на три години, е депозирана молба от ответника, в
която е обективирано искане да бъде конституиран като взискател, тъй като е закупил
вземанията по изпълнителния лист и на същата дата е конституиран като такъв. Според
настоящата съдебна инстанция с посоченото отново е прекъсната давността.
Конституирането на новия взискател представлява валидно изпълнително действие, годно да
прекъсне давността по делото - касае се за сходно изпълнително действие като това по
присъединяването на кредитор по смисъла на чл. 456 ГПК, като последната хипотеза е
изрично визирана в т.10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк.
дело № 2/2013 г., ОСГТК.
При това положение от 25.06.2015г. е започнала да тече нова давност, за която
вземанията за лихва и неустойка е изтекла на 25.06.2018г., поради което и вземанията за
сумите - 196.43 лв., представляваща неустойка за забава за периода от 15.02.2009 г. до
31.05.2010 г. и 2 508.95 лв. представляваща законната лихва върху главницата считано от
дата 03.08.2010 г. до депозиране на искова молба в съда – 21.01.2021г. са погасени по
давност и предявеният иск за тях е основателен.
Вземанията за главница и разноски не са погасени по давност, тъй като петгодишната
давност е прекъсната с предприемане на действия по налагане на запори върху вземания на
длъжника през ноември 2019г., когато е новото прекъсване на давността. От 2019г. до
подаване на исковата молба в съда през 2021г. не са изтекли необходимите пет години. Ето
защо претенцията за признаване недължимост на сумите - 2146.27 лева, представляваща
неизплатена главница по сключен между страните Договор за целево финансиране №
********** и сторените разноски по нарочен списък в размер общо на 100.00лв. -
юрисконсултско възнаграждение и сумата от 46.85лв./четиридесет и шест лева и осемдесет
и пет стотинки/ - ДТ за образуване на делото са неоснователни и като такива ще следва да се
отхвърлят.
Дори и да бъде възприета практиката сочеща, че ППВС № 3/18.11.1980 г. следва да се
прилага до 26.06.2015 г. и до този момент давност не е текла от посочената дата /когато е
започнала да тече новата петгодишна давност/ не са изминали пет години, тъй като както
вече се посочи давността е прекъсната през 2019г. чрез налагането на запори.
По разноските:
С оглед частичната основателност на исковете ще следва ответникът да заплати на
ищцата сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса, в
размер на общо 479,82 лв.
Разноски по делото в полза на ответника не следва да се присъждат, доколкото
същият не е заявил такова изрично искане, а и липсват доказателства такива да са сторени.
Водим от изложеното, съдът
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от М. Б. СР., ЕГН
**********, с адрес гр. Б. ул. П. Д.***, срещу „*****, ЕИК ******** със седалище и адрес
на управление гр. С. **********Т.Б.********* че М. Б. СР. не дължи на „***** следните
суми: сумата от 196,43 лв., представляваща неустойка за забава за периода от 15.02.2009 г.
до 31.05.2010 г. и сумата от 2 508.95 лв., представляваща законната лихва върху главницата
считано от 03.08.2010 г. до депозиране на искова молба в съда – 21.01.2021г., за които суми
е издаден изпълнителен лист от дата 30.08.2010г. и е образувано изпълнително дело №
478/2012г. по описа на ЧСИ Г. Ц.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от М. Б. СР., ЕГН **********, с адрес гр. Б. ул. П.
Д.***, срещу „*****, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр. С.
**********Т.Б.********* с които е направено искане да се признае за установено, че М. Б.
СР., не дължи на „*****, следните суми: 2146,27 лева, представляваща неизплатена
главница по сключен Договор за целево финансиране № ********** и сторените разноски
по нарочен списък в размер общо на 100.00лв. - юрисконсултско възнаграждение и сумата
от 46.85лв. - ДТ за образуване на делото, за които суми е издаден изпълнителен лист от дата
30.08.2010г. и е образувано изпълнително дело № 478/2012г. по описа на ЧСИ Г. Ц.
ОСЪЖДА „*****, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр. С.
**********Т.Б.********* да заплати на М. Б. СР., ЕГН **********, с адрес гр. Б. ул. П.
Д.***, сторените по делото разноски в размер на 479,82 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Окръжен съд Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
5