РЕШЕНИЕ
№ 62
гр. Пловдив, 21.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Меденка М. Недкова
при участието на секретаря Красимира Хр. Н. Кутрянска
като разгледа докладваното от Меденка М. Недкова Въззивно търговско дело
№ 20235001000446 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение №25/23.ІІ.2023год. постановено по т.д.
№83/2022год. Пазарджишкият окръжен съд е осъдил Г.Ф. гр. С., ЕИК***,
представляван от М.Н.К. и С.Г.С. да заплати на Ц. К. Р., ЕГН ********** от
гр.П., ул."Е.Й." №*, сумата 13 000лв., като обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинените му телесни
увреждания при ПТП, настъпило на 21.ХІ.2019год., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 16.VІІІ.2020год. до окончателното и
изплащане, както и 520лв. разноски по делото, като е отхвърлил иска за
разликата над 13 000лв. до претендираните 26 000лв., като неоснователен.
Осъдил е Г.Ф. гр. С., ЕИК*** да заплати по сметката на
Окръжен съд Пазарджик сумата 400лв. разноски по делото за назначаване на
експертизи, платени от бюджета на съда.
Осъдил е Г.Ф. гр. С., ЕИК*** да заплати на адвокат М.
1
Д. от САК адвокатски хонорар в размер на 1 570лв., според уважения размер
на иска, на основание чл.38 ЗА.
Решението е постановено при участието на третото
лице помагач ЗД „Б.И.“ АД гр. С., ЕИК***.
ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА вх.№**год. е постъпила от Г.Ф. гр.
С., ЕИК***, представляван заедно от М.Н.К. и С.Г.С., чрез пълномощника му
адв. С. М., против решение №25/23.ІІ.2023год. по т.д.№83/2022год. на
Пазарджишки окръжен съд в частта, с която е осъден да заплати на ищеца Ц.
К. Р. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 13 000лв., ведно със
законната лихва, считано от 16.VІІІ.2020год. до окончателното и изплащане.
Жалбоподателят счита, че решението на първоинстанционния съд в
обжалваната му част е неправилно, постановено в нарушения на материалния
и процесуалния закон, и необосновано. Възраженията са, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че ответника Г.Ф. гр. С. не е
оспорил обстоятелствата, свързани с настъпването на процесното ПТП, както
и телесните увреждания, получени от ищеца при това ПТП. Сочи, че изрично
в отговора на исковата молба е посочил, че оспорва изцяло по основание и
размер предявения иск. Освен това първоинстанционният съд е допуснал
съществени процесуални нарушения, като не е изискал и приобщил като
доказателство по настоящето дело сл.д.№274/2019год. по описа на ОСО при
ОП- П., и не му е издал съдебно удостоверение, чрез което да се снабди от
трети неучастващи по делото лица и институции с доказателства в подкрепа
на неговите възражения. Не е назначена и исканата от ответника СМЕ, която
да изясни обстоятелствата, свързани със съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия. Това е довело до постановяване на
решение от първоинстанционния съд в противоречие със събраните по делото
доказателства. Неправилно ОС- Пазарджик е приел, че липсват доказателства
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия Ц. Р..
Моли въззивният съд да отмени решението на първоинстанционния съд в
обжалваната му част и постанови ново, с което отхвърли изцяло предявения
иск, като неоснователен и недоказан, ведно с всички законни последици.
Претендира за направените по делото разноски.
Подаден е отговор на въззивната жалба вх.№***год.
от Ц. К. Р., ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. М. Д., с възражение
2
за нейната неоснователност.
ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА вх.№**год. е подадена от Ц. К. Р., ЕГН
**********, чрез пълномощника му адв. М. Д., срещу
решение№25/23.ІІ.2023год. по т.д.№83/2022год. на Пазарджишки окръжен
съд в частта, с която е отхвърлен предявения иск по чл.562ал.5 КЗ за
изплащане на обезщетение за неимуществени вреди над 13 000лв. до
претендираните 26 000лв., ведно със законната лихва, считано от
16.VІІІ.2020год., като незаконосъобразно, неправилно и необосновано.
Обезщетението за причинените му неимуществени вреди, представляващи
болки и страдания от телесните увреждания, които е получил при процесното
ПТП, е определено в противоречие с изискванията за справедливост по чл.52
ЗЗД, тъй като не са обсъдени в цялост тежестта на получените травми,
последващите физически и психически страдания у пострадалия, съгласно
приетото заключение на СМЕ. Не са обсъдени и последиците от телесните
увреждания и ограниченията, които ще търпи от тях в бъдеще. Моли
въззивният съд да отмени решението на ОС- Пазарджик в обжалваната му
част и постанови ново, с което уважи изцяло предявения от него иск за
сумата 26 000лв. като обезщетение за причинените му неимуществени вреди.
Претендира за разноски, включително за адвокатско възнаграждение,
определено на основание чл.38ал.2 ЗА за процесуалния му представител адв.
М. Д..
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ Г.Ф. гр. С., ЕИК***, чрез
пълномощника му адв. С. М. подава отговор вх.№***год., с който оспорва
изцяло въззивната жалба на ищеца Ц. Р., като неоснователна.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ ЗД „Б.И.“ АД гр. С., ЕИК***,
представлявано от изпълнителните директори С. П. и К.К., чрез
пълномощника му адв. Т. Н. Ш. подава отговор вх.№***год., с който оспорва
изцяло въззивната жалба на ищеца Ц. Р., като неоснователна.
НАСРЕЩНА ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА вх.№***год. е
подадена от третото лице помагач ЗД „Б.И.“ АД гр. С., ЕИК***,
представлявано от изпълнителните директори С. П. и К.К., чрез
пълномощника му адв. Т. Н. Ш. срещу решение №25/23.ІІ.2023год.
постановено по т.д.№83/2022год. на Пазарджишки окръжен съд в частта, с
която Г.ф. гр. С. е осъден да заплати на Ц. К. Р. обезщетение за причинените
3
му неимуществени вреди в размер на 13 000лв., ведно със законната лихва,
считано от 16.VІІІ.2020год. до окончателното изплащане на сумата, като
неправилно и незаконосъобразно. Решението в обжалваната му част счита за
постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон, както и
необосновано, като противоречащо на събраните по делото доказателства.
Счита, че решението е частично неправилно и на пострадалия се дължи
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, болки и страдания в
размер на 5 000лв.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ Г.Ф. гр. С., ЕИК***, чрез
пълномощника му адв. С. М. подава отговор на насрещната въззивна жалба
вх.№***год., като счита, че тя е основателна.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ Ц. К. Р., ЕГН **********, чрез
пълномощника му адв. М. Д. подава отговор на насрещната въззивна жалба
вх.№***год., с който я оспорва изцяло, като неоснователна.
Въззивните жалби и насрещната въззивна жалба са
допустими, тъй като са подадени в законоустановените срокове по чл.259ал.1
ГПК и чл.263ал.2 ГПК, от надлежно легитимирани страни и срещу подлежащ
на обжалване акт на първоинстанционния съд.
П.ският апелативен съд като взе предвид направените от
страните твърдения и възражения и развитите в жалбите доводи, с оглед
разпоредбите на чл.269 ГПК, чл.271 ГПК и след преценка на събраните по
делото доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, на основание чл.235
ГПК, провери валидността, допустимостта и правилността на обжалваният
съдебен акт, прие за установено следното:
Решението на първоинстанционният съд е валидно, т.е.
постановено от надлежния окръжен съд, съобразно правилата на родовата и
местна подсъдност, функциониращ в надлежен състав и в рамките на
предмета на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма
и надлежно подписано. То е и допустимо решение, постановено при липса на
съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила.
По правилността на решението на първоинстанционния
съд въззивната съдебна инстанция е ограничена от посоченото във въззивната
жалба, освен когато става дума за императивна правна норма или когато
съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по делото или
4
ненавършили пълнолетие деца, съгласно т.1 от ТР№1/2013год. на ОСГТК на
ВКС.
Предмет на делото е предявен от ищеца Ц. К. Р., ЕГН
********** от гр.П., ул."Е.Й." №* иск с правно основание чл.562ал.5 КЗ във
връзка с чл.45ал.1 ЗЗД срещу ответника Г.Ф. гр. С., ЕИК***, за сумата
26 000лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените болки и страдания от
телесните увреждания, които са му причинени вследствие ПТП, настъпило на
21.ХІ.2019год., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от
датата на уведомяване на застрахователното дружество, в случай, че е налице
валидна застраховка – 16.ІІІ.2020год. до окончателното и изплащане, или от
деня, следващ датата, на която изтича срокът за произнасяне по претенцията,
предявена пред Г.Ф. по доброволен ред- 16.VІІІ.2020год. до окончателното и
изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 21.ХІ.2019год., около
13.50 часа, в гр. П., на кръстовището, образувано между бул. "Ц.ш.” и ул.“Л.”,
е възникнало ПТП между лек автомобил марка “Ф.”, модел “Д.”, с рег.
№*** собственост на *** гр.П. и лек автомобил марка “Ф.”, модел “Г.”, с рег.
№*** собственост на „Е.Г.” ООД, като водачът на лек автомобил марка “Ф.”,
модел “Г.”, В.Ю.Б., преминавайки на зелен сигнал на светофарната уредба, се
удря с преминаващия през кръстовището, навлязъл на червен сигнал на
светофарната уредба, лек автомобил марка “Ф.”, модел “Д.”, с водач И.Г.Т.,
който бил с включен единствено светлинен сигнал, без звуков такъв, поради
което водачът на лек автомобил „Ф. Г.“ не е могъл да го възприеме преди
удара, докато преминавал на зелен сигнал на светофарната уредба. Следствие
на удара, лек автомобил марка “Ф.”, модел “Д.”, се отмества и удря
изчакващия на червен светофар лек автомобил марка “Р.”, модел “М.”, с рег.
№***, собственост на „Д.Б.” ООД. По случая е образувано следствено дело
№274/2019год. по описа на ОСО при ОП- П., което е приключило с
постановление за прекратяване на наказателното производство. От събраните
и изготвени в това производство материали, било видно, че техническата
причина за настъпване на процесното ПТП, е навлизането на лекия автомобил
«Ф. Д.» в кръстовището, при червен сигнал за него на светофарната уредба и
то само на светлинен сигнал, който не е достатъчен, за да бъде възприет от
всички други участници в движението, и особено от преминаващите на зелен
5
сигнал на светофарната уредба. В резултат на пътнотранспортното
произшествие, е пострадал Ц. К. Р., който е пътувал на задната седалка с
правилно поставен предпазен колан в лек автомобил марка автомобил марка
“Ф.”, модел “Д.”. При проведените консултации със специалист неврохирург
и ортопед-травматолог, и назначените от тях изследвания се установяват
следните травми: Контузия на глава, следствие на което изпитва силни болки
в главата; Вътреставно счупване на палеца на дясната ръка; Предприето е
консервативно лечение в условията на спешност, изразяващо се в открито
наместване на фрактурата и поставяне на гипсова лонгета за срок от 30 дни.
Предписан е лидокаин, налагало се да използва и други болкоуспокояващи
медикаменти. Следствие на получените травми пострадалият изпитвал силни
болки в ръката, която била отекла, обездвижена с гипсова имобилизация за
период от 30 дни. Той е десничар и това прави невъзможно извършването не
само на служебните му задължения, но и на почти всички битови дейности-
къпане, обличане, не може да шофира. Затруднени и болезнени били
движенията му, което го възпрепятствало да извършва нормални дейности от
битов характер, а също така му е назначено домашно лечение за период от 30
дни., който е продължен, като не трябвало да натоварва ръката си за около 3
месеца. Препоръката от специалиста неврохирург, относно контузията на
главата, е била за щадящ централната нервна система режим. Налице била
необходимост от поС.ни грижи и помощ от близките в ежедневието му.
Пострадалият дълъг период след получаване на увреждането, е изпитвал
затруднения при задоволяване на битови и хигиенни нужди, като
напрежението и болката в областта на ръката са създавали множество
трудности в нормалното му ежедневие. Предвид това, че пострадалият е **,
травмите му водели до пълна невъзможност да изпълнява служебните си
задължения до пълното му възстановяване.
С оглед изложеното във въззивните жалби на ищеца и
ответника и насрещната въззивна жалба на третото лице помагач ЗД „Б.И.“
АД гр. С., решението на ОС-Пазарджик се обжалва изцяло и следва са се
установят всички предпоставки на чл.562ал.5 КЗ във връзка с чл.45 ЗЗД за
ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника Г.Ф..
Разпоредбата на чл.562ал.5 КЗ урежда и гарантира правната
възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на
претърпените вреди срещу Г.Ф., когато деликтната отговорност на виновния
6
причинител на вредоносния резултат, водач на МПС на особен режим, е била
обезпечена чрез сключване на договор за задължителна застраховка
«Гражданска отговорност» на автомобилистите с определен застраховател.
Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на Г.Ф.
за заплащане на обезщетение на увреденото лице за причинени
неимуществени вреди, обхваща следните предпоставки: 1.деликвентът
виновно да е увредил ищеца, като му е причинил неимуществени вреди, които
са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение,
2.травматичните увреждания да са причинени при ПТП, при което е участвал
водач на МПС на особен режим със сключен договор за задължителна
застраховка «Гражданска отговорност» на автомобилистите и 3.да са
настъпили твърдените имуществени и неимуществени вреди.
Безспорен факт по делото е наличието на валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил марка „Ф.“,
модел „Д.“ с рег.№**, собственост на Д., предоставен за управление и
стопанисване от **-П., към датата на настъпване на процесното ПТП-
21.ХІ.2019год., при застрахователно дружество ЗД „Б.И.“ АД гр. С., ЕИК***
по застрахователна полица № ***год., валидна от 1.І.2018год. до 1.І.2019год..
Т.е. лекият автомобил „Ф. Д.“ с рег.№** е с особен режим по смисъла на
чл.562ал.1 КЗ.
Тъй като автомобилът е бил предоставен за стопанисване и
управление от ** за осъществяване на неговите функции, данните, свързани
със сключване на договора за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите представлява класифицирана информация и
достъп до нея не се предоставя свободно /публично/ по аргумент на
чл.562ал.4 КЗ, предписващ, че във връзка с отчитането, Г.ф. създава
необходимата организация и условия за защита на класифицирана
информация и за спазване на изискванията на ЗКИ. Именно поради тази
причина при проверка за сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите на интернет страницата на Г.Ф., тези
превозни средства се посочват като незастраховани, освен ако съответното
ведомство /в конкретния случай **/ е указало на Г.Ф. нещо различно. С оглед
на особената социална функция на това застраховане- да се даде възможност
на всяко пострадало лице да предяви застрахователна претенция към
съответния застраховател, законодателят е уредил специална обезпечително-
гаранционна отговорност на Г.Ф.- при неразкриване на действителния
застраховател, Г.ф. следва да заплати дължимите заместващи и
7
компенсаторни обезщетения за причинените на пострадалото лице
неимуществени и имуществени вреди, а след като те бъдат удовлетворени,
Г.ф. има право на регресен иск срещу застрахователя по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обезпечаващ
деликтната отговорност на застрахования виновен водач на МПС /в този
смисъл е уредбата в нормата на чл.562ал.5 КЗ/. Или законодателят е уредил
своеобразна процесуална субституция /процесуална суброгация, при която
служебно не се конституира като главна страна носителят на
материалноправното задължение застраховател/. В случая нито се твърди,
нито се установява, че застрахованият ** е разрешил на Г.Ф. да разкрие кой е
застрахователят на застрахования лек автомобил „Ф. Д.“ с рег.№***,
управляван от деликвента И.Г.Т. при настъпване на процесното
застрахователно събитие, поради което правилно и законосъобразно
първоинстанционният съд е приел, че ответникът Г.Ф. гр. С. е с надлежна
пасивна материалноправна легитимация да отговаря за причинените от
деликвента на ищеца Ц. Р. неимуществени вреди. И когато Г.Ф. не
удовлетвори извънсъдебно възникналото по договора задължително
застраховане „Гражданска отговорност“ на автомобилистите материално
право, при предявяване пред него на застрахователна претенция от
пострадалия, то последният има право на иск за съдебна защита. Едва след
като заплати дължимото застрахователно обезщетение, за ответника ще
възникне регресно право за възстановяване на заплатеното от застрахователя
ЗД „Б.И.“ АД гр. С.. В този смисъл въззивният съд намира за неоснователно
възражението на ответника, поради което законосъобразно е била ангажирана
гаранционно-обезпечителната отговорност на Г.Ф..
Безспорно е, че пострадалия Ц. К. Р., ЕГН **********, в
изпълнение на изискванията на чл.380 КЗ във връзка с чл.519ал.1 КЗ, е
предявил застрахователна претенция до Г.Ф. гр. С. с молба вх.№***год., по
която е образувана щета№***год.. С писмо изх.№***год. Г.ф. е уведомил
пострадалия Ц. Р., че е определено обезщетение за претърпените от него
имуществени и неимуществени вреди в общ размер на 5 008.70лв. В отговор
на това писмо, Ц. Р. е уведомил Г.Ф., че не е съгласен с определения размер
от 5 000лв. обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди и
моли за преразглеждане на претенцията. С писмо изх.№***год. Г.ф. е
отговорил на пострадалото лице Ц. Р., че отказва да преразгледа и увеличи
8
размера на определеното застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди. И тъй като плащане на обезщетение за причинените неимуществени
вреди не е извършено, то за ищеца е налице правен интерес да претендира по
съдебен ред /чрез иск по чл.562ал.5 КЗ/ изплащане на обезщетение за
причинените му неимуществени вреди, в резултат на претърпените телесни
увреждания при процесното ПТП, настъпило на 21.ХІ.2019год..
От представените по делото писмени доказателства-
констативен протокол за ПТП с пострадали лица №**год., сл.д.
№274/2019год. по описа на ОСО при ОП-П., пр.пр.№10124/2019год. по описа
на РП-П. и заключението на САТЕ, изготвена от вещото лице инж. В.И.М., се
установява, че на 21.ХІ.2019год., около 13.50часа, в гр.П., на кръстовището,
образувано между бул."Ц.ш.” и ул.“Л.”, е възникнало ПТП между лек
автомобил марка “Ф.”, модел “Д.”, с рег.№**, управляван от И.Г.Т. и лек
автомобил марка “Ф.”, модел “Г.”, с рег.№**, управляван от В.Ю.Б.. Според
вещото лице по САТЕ, най-вероятният от техническа гледна точка,
механизъм за настъпване на процесното ПТП, е следният: Водачът на лек
автомобил “Ф. Д.“ с рег.№*** И.Т. се е движил в посока от север на юг,
следвайки автомобил, който не се подчинил на подаване на сигнал да спре за
проверка, като в един момент навлязъл в кръстовището на червен сигнал на
светофарната уредба, с пуснат светлинен сигнал на буса, без звуков сигнал.
Междувременно водачът на лек автомобил марка “Ф.”, модел “Г.” с рег.№**
В.Ю.Б., се е движил по бул.“Ц.ш.“ от запад на изток, приближава
кръстовището по втората лента за движение и преминава на зелен сигнал на
светофарната уредба в кръстовището. В двете ленти в ляво от неговия
автомобил имало спрели автомобили за завиване в ляво, чакащи зелен сигнал
на светофара, които ограничавали видимостта му вляво, поради което той
забелязал ** бус едва вътре в кръстовището, предприел екстремно спиране,
но ударът бил неизбежен. Лекият автомобил „Ф. Г.“ се блъснал в задния
десен калник на ** бус „Ф. Д.“, при което последният се завъртял по
часовниковата стрелка и със задния си край е ударил лек автомобил марка
“Р.”, модел “М.”, с рег.№***, собственост на „Д.Б.” ООД, който бил спрял в
лявата лента на платното за движение на бул.“Ц.ш.“ при движение в посока
от юг на север, като е изчаквал на червен сигнал на светофара. Причината за
настъпване на процесното ПТП е единствено управлението на лекия
автомобил „Ф. Д.“, с водач И.Т., който не се е съобразил с пътната обстановка
9
при навлизане в кръстовището на червен сигнал на светофара. Установено е
по сл.д.№274/2019год. по описа на ОСО при ОП-П., че преди удара, лекият
автомобил „Ф. Д.“ се е движил с около 41км/ч, а лекият автомобил „Ф. Г.“ се
е движил с около 44км/ч.
С Постановление от 25.VІ.2020год. на Районна прокуратура
гр.П. е прекратено следствено дело№274/2019год. по описа на ОСО при ОП-
П., водено за престъпление по чл.343ал.1б.“б“ НК във връзка с чл.342ал.1 НК.
РП- П. е приела, че настъпилото на 21.ХІ.2019год. ПТП е „случайно деяние“,
при което е пострадал Ц. Р..
Или механизмът на настъпване на процесното ПТП на
21.ХІ.2019год. е безспорно установен от събраните пред първоинстанционния
съд доказателства, които последният е обсъдил. Въззивният съд счита за
неоснователни възраженията на ответника и третото лице помагач ЗД “Б.И.“
АД гр. С., че по делото не е доказано виновно и противоправно поведение на
водача на лекия автомобил „Ф. Д.“ с рег.№*** И.Т.. Напротив- още в сл.д.
№274/2019год. по описа на ОСО при ОП-П. е установено, че И.Т., който е
управлявал служебния лек автомобил „Ф. Д.“ с рег.№***, и в качеството си на
***, управлявайки служебния автомобил при специален режим на движение,
е навлязъл в района на кръстовището при червен сигнал на светофара, с около
41км/ч, с подаден светлинен, но не и звуков сигнал, при което е допуснал
нарушение на правилата за движение, което е допустимо съгласно
чл.92ал.1т.1 ЗДвП. Затова и прокурорът при РП-П. е приел, че не е налице
престъпление по чл.343ал.1б.“б“ НК във връзка с чл.342ал.1 НК и е прекратил
наказателното производство. Но в случая е налице деликт по гражданското
право- виновно и противоправно поведение на водач на лек автомобил със
специален режим на движение, който е нарушил правилата за движение по
чл.92ал.1т.1 ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.92ал.1т.1 ЗДвП „водач на
МПС със специален режим на движение може да преминава при забраняващ
сигнал на светофара …но само след като намали скоростта достатъчно, за да
извърши това безопасно. Т.е. тази законова разпоредба не създава за водачите
на МПС със специален режим на движение, абсолютно предимство при
преминаване на кръстовище при забраняващ /червен/ сигнал на светофара, а
създава за тях задължение да преминат през кръстовището безопасно. При
положение, че водачът на МПС със специален режим на движение навлиза в
кръстовището на забранителен за него сигнал на светофара, той е трябвало да
10
намали скоростта достатъчно, за да се увери, че ще премине безопасно с
оглед разрешителния режим за пресичащите пътя му превозни средства. В
случая липсват данни водачът на ** бус И.Т. да е намалил скоростта на
движение и да се е уверил, че ще премине кръстовището безопасно. Той също
така е подал светлинен, но не и звуков сигнал, за да бъде въприето МПС със
специален режим на преминаване от всички автомобили на кръстовището. От
събраните по делото доказателства е установено, че другият водач на лек
автомобил „Ф. Г.“ В.Б. е възприел ** бус непосредствено преди удара, защото
не е имал видимост към специализирания автомобил, заради спрелите в
лентата на движение до него автомобили, изчакващи зелен сигнал на
светофара за завой в ляво.
Безспорно е установено по делото, че телесните увреждания,
причинени на Ц. К. Р., който е пътувал на задната седалка в лек автомобил
„Ф. Д.“ с рег.№***, се намират в пряка причинно-следствена връзка с
виновното и противоправно поведение на водача на застрахования служебен
автомобил И.Т.. От представената по делото медицинска документация и
заключението на СМЕ, изготвено от вещото лице д-р Б. П., се установява, че
в резултат на ПТП от 21.ХІ.2019год., Ц. Р. е получил следните травматични
увреждания: контузия на главата с лекостепенно мозъчно сътресение,
придружено с гадене и главоболие, вътреставно счупване на крайната
фаланга на палеца на дясната ръка и кръвонасядане и оток на лявата скула на
лицето. Механизмът на причиняване на тези травматични увреждания е
резултат от действието на твърд, тъп предмет, чрез удар с или върху такъв. В
случая Ц. Р. е пострадал при завъртането на автомобила по часовниковата
стрелка и удари вътре в купето на автомобила. Контузията на главата с
лекостепенно мозъчно сътресение е временно опасно за живота и
представлява лека телесна повреда по смисъла на НК. Вътреставното
счупване на крайната фаланга на палеца на дясната ръка, наложило гипсова
имобилизация за срок от 30дни, е причинило трайно затрудняване
движенията на десния горен крайник. Кръвонасядането на лявата скула е
причинило на пострадалия болки и страдания. В лечебното заведение на
пострадалия Ц. Р. е поставена гипсова имобилизация, предписани са му
покой, режим щадящ централната нервна система, обезболяващи. Вещото
лице установява, че непосредствено след нанасянето на травмите в
съответните области, болките и страданията са били най-силни по интензитет.
11
Постепенно те са намалели по сила. За счупването на крайната фаланга на
дясната ръка, те са намалели постепенно до около 20-25дни, когато се е
образувал съединително-тъканния калус /мазол/, който е изолирал нервните
окотчания и е притъпил болката. Главоболието е продължило до около 10 дни
от датата на травмата. Относно кръвонасядането на лявата скула, то е
преминало за около една седмица от датата на травмата. След срастване на
счупване на крайната фаланга на палеца на дясната ръка се е получила
невъзможност за пълното му свиване, което ограничава неговото пълно
свиване до край. То се е възстановило до около 35-40 дни от датата на
травмата и е единствената остатъчна последица вследствие процесното ПТП.
Това срастване не би могло да се преодолее с рехабилитация, а само с
оперативна интервенция.
От допълнителното заключение на СМЕ се установява, че в
приложената по делото медицинска документация липсват данни за
травматични увреждания в областта на гръдния кош и корема, които биха
били получени при правилно поставен предпазен колан. Но какво вещото
лице обясни в съдебно заседание, ако Ц. Р. е бил с **, то дори да е бил с
поставен предпазен колан, няма да има следи от травматични увреждания.
Тъй като ръката на ищеца е свободно движеща се, то счупването на крайната
фаланга на палеца на дясната ръка би настъпило и при правилно поставен
предпазен колан. Докато травмите на главата била били по-малко изразени
при правилно поставен предпазен колан.
При така установените факти, въззивният съд приема за
безспорно установено по делото, че с автомобил под специален режим,
собственост на Д., предоставен за стопанисване и управление на **- П., е
причинено ПТП на 21.ХІ.2019год., при което е пострадал ищецът Ц. Р..
Налице са всички основания за реализиране на отговорността на Г. ф., на
основание чл.562ал.5 от КЗ.
Спорни пред ПАС са и справедливият размер на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди, т.е. дали присъденото обезщетение за
неимуществени вреди следва да се намали или увеличи съобразно принципа
за справедливост по чл.52 ЗЗД, както и дали е налице съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия Ц. Р..
Съгласно разпоредбата на чл.51ал.1 ЗЗД обезщетение се
12
дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Ищецът претендира обезщетяване на неимуществените вреди-
болки, страдания и стрес, причинени от получените при ПТП на
21.ХІ.2019год. травматични увреждания- контузия на главата с лекостепенно
мозъчно сътресение, придружено с гадене и главоболие, вътреставно
счупване на крайната фаланга на палеца на дясната ръка и кръвонасядане и
оток на лявата скула на лицето. При увреждане на здравето или на телесната
цялост, при намаляване на трудоспособността и при причиняване на смърт,
лицата претърпяват болки и страдания- физически и душевни. В категорията
на неимуществените вреди се причислява всичко, което съставлява лишаване
на увредения от радостите, които ни предоставя човешкото съществуване и
човешката дейност. Тук могат да се изброят загубата от удоволствията на
живота, страдания, болки, неудобства, досада от бездействието и
физическото безсилие, чувството за непълноценност, за нереализиране. С
други думи пострадалият е принуден да изживее отрицателни емоции, лишен
е от възможността да живее пълноценен и щастлив живот, да се радва на
живота, така, както може да се радва един здрав човек. Затова в чл.52 ЗЗД
законодателят е предвидил задължението да се обезщетят така наречените
неимуществени вреди. Това са вреди, които нямат стойностно изражение,
които не могат да се осчетоводят и изчислят точно. Законодателят изхожда от
разбирането, че макар и несъизмерими, тези вреди следва да бъдат
възмездени. Макар и да не могат да се определят точно, желателно е
пострадалият да получи известна сума, която да замести и облекчи болките и
страданията му. Вложеният от законодателя в нормата на чл.52 ЗЗД критерий
за справедливост не е абстрактен, а винаги обусловен от общественото
разбиране за справедливост на определен етап от развитието на обществото.
Съобразно дадените в т. ІІ на ПВС№4/1968год. разяснения, понятието
«справедливост» по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на
обезщетението- такива при телесните увреждания могат да бъдат характерът
на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване на съС.ието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и други обстоятелства, които
съдът е длъжен да обсъди и въз основа на преценката им да определи
13
справедлив размер на обезщетението за причинените неимуществеви вреди.
От друга страна при определяне на справедливия размер на обезщетението за
неимуществени вреди трябва да се вземат предвид конкретните
обстоятелства, свързани с тежестта и характера на увреждането, интензитета
и продължителността на претърпените физически и емоционални болки и
страдания, а така също и икономическото съС.ие на страната към момента на
увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на
застрахователя към този момент.
Неимуществена вреда е причинена, когато увреждането е
засегнало дълбоко психическата сфера на пострадалия. Деянието на
деликвента може да съставлява непосредственно въздействие върху
психиката на увредения- например последния да е изпитал силен страх,
смущение и пр., от които му е трудно да се освободи. Но най-често
неимуществените вреди идват като резултат от соматични увреждания-
увреждания на тялото, на материята, които рефлектират върху психическия и
преди всичко емоционален свят на увредения. Безспорно е установено по
делото, че при ПТП на 21.ХІ.2019год. са причинени телесни увреждания на
ищеца Ц. Р.- контузия на главата с лекостепенно мозъчно сътресение,
придружено с гадене и главоболие, вътреставно счупване на крайната
фаланга на палеца на дясната ръка и кръвонасядане и оток на лявата скула на
лицето. Според вещото лице д-р Б. П. уврежданията са причинени по най-
общия механизъм на удар или притискане върху твърд тъп предмет и се
получават при удари на ръката и главана вътре в купето на автомобила.
Непосредствено след нанасянето на травмите в съответните области, болките
и страданията са били най-силни по интензитет. Постепенно те са намалели
по сила и интензитет. За счупването на крайната фаланга на дясната ръка, те
са намалели постепенно до около 20-25дни, когато се е образувал
съединително-тъканния калус, който е изолирал нервните окотчания и е
притъпил болката. Главоболието е продължило до около 10 дни от датата на
травмата, но е наложило щадящ постелен режим. Относно кръвонасядането
на лявата скула, то е преминало за около една седмица от датата на травмата.
След срастване на счупването на крайната фаланга на палеца на дясната ръка
се е получила невъзможност за пълното му свиване, което ограничава
неговото пълно свиване до край. То се е възстановило до около 35-40 дни от
датата на травмата и е единствената остатъчна последица вследствие
14
процесното ПТП. Това срастване не би могло да се преодолее с
рехабилитация, а само с оперативна интервенция.
От показанията на свидидетеля С.Т.Г. – колега и приятел на
ищеца, които са последователни, непротиворечиви и се подкрепят от
останалите доказателства по делото, се установи, че той е видял ищеца след
инцидента, който му показал дясната си ръка, която била контузена и палецът
на ръката бил счупен, а лявата скула била подута. Казал, че се ударил в
главата и обяснил, че контузията е в резултат от ПТП, и заради счупения
пръст ръката му е гипсирана. Същият заявил, че го боли главата, имал силно
главоболие вечерта и му се гадело. Доколкото си спомня, пострадалият бил в
болничен, ръката му била обездвижена около месец. Главоболията и гаденето
били първите няколко дни, като докторите му препоръчали да седи на тъмно,
да не гледа телевизия и да не ползва телефона си, защото може да го
раздразни. След това ходел на рехабилитация, мисли, че 2 пъти около 14 дни,
и той го возел повечето пъти, защото същия не можеше да шофира. В
резултат на травмата Ц. Р. станал малко по-затворен, той бил активен човек, а
не можел да спортува, не излизал. С него ходели на волейбол, на фитнес.
Карал го е до магазина да си пазарува и му е носил храна в къщи първите
седмици. Към настоящия момент казвал, че ако натовари ръката усеща повече
болки в палеца.
Законодателят определя лимит на отговорността за
неимуществени и имуществени вреди, вследствие на телесно увреждани или
смърт в разпоредбата на чл.492ал.1т.1 КЗ от 10 420 000лв. за всяко
застрахователно събитие, независимо колко са пострадалите лица, който
лимит очертава и рамката на паричната отговорност в зависимост от тежестта
и еквивалента на неимуществените вреди. Като се съобрази също с
обективните критерии на чл.52 ЗЗД относно принципа за справедливо
обезщетяване на причинените неимуществени вреди, възрастта на ищеца Ц.
Р.- 27 години към момента на настъпване на ПТП, икономическата конюктура
в страната и общественото възприемане на критерия справедливост, което
намира израз в нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, вида и характера на полученото
увреждане, доказателствата за периода на болки, страдания и житейски
неудобства вследствие травмата в палеца на дясната ръка, както и че в
резултат на същата, животът на ищеца се е променил в негативен аспект,
периодът на неудобство и дискомфорт, кагота не можел да се самообслужва
за период от един месец, не можел да управлява автомобил и да е физически
активен, както преди произшествието, обстоятелството, че е налице
невъзможност пострадалият ищец Ц. Р. да свие напълно крайната фаланга на
15
палеца на дясната ръка, който дефект не му пречи да извършва обичайните
житейски дейности /като обличане, къпане, хранене и пр./, но му пречи да
стиска плътно с ръка *** което е наложило той да напусне работата си в ***,
съдът счита за справедлив размер на дължимото обезщетение на Ц. Р. за
причинените му неимуществени вреди, болки, страдания и психически стрес,
в резултат на телесните увреждания, получено при ПТП на 21.ХІ.2019год.,
сумата 13 000лв., а за разликата над този размер до претендирания от
26 000лв. искът се явява неоснователен и недоказан. При определяне на
размера на претърпените неимуществени вреди се има предвид и личния
характер на тази претенция, свързана пряко с изживяванията на личността на
този, който понася вредите. Релевантни в тази насока са депозираните по
делото гласни и писмени доказателства /медицинска документация/ и преди
всичко констатациите, съдържащите се в приетата СМЕ.
Следващият спорен въпрос в настоящето производство,
очертан с предметните предели на въззивната жалба на Г.Ф. и насрещната
въззивна жалба на застрахователното дружество е относно съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия Ц. Р., каквото възражение
застрахователят- трето лице помагач е въвел своевременно в производството
пред първоинстанционния съд. Въззивният съд счита, че по делото не се
събраха доказателства, от които да се установи по безспорен и категоричен
начин, че ищецът има принос за настъпване на телесните увреждания при
процесното произшествието с оглед позоваването от страна на третото лице
помагач на страната на ответника, че Ц. Р. е пътувал без поставен
обезопасителен колан. Категорично е вещото лице д-р П., че ръцете и главата
са свободно движещи се, дори и Ц. Р. да е пътувал с правилно поставен
предпазен колан. Травмата на ръката ще бъде причинена и без да е поставен
предпазен колан. Освен това вещото лице д-р П. дава два различни извода
пред първоинстанционния съд- че предпазния колан не би предотвратил
травмите на главата, която е свободно движеща се, и пред въззивния съд- че
травмите на главата била били по-леки, ако е пътувал с поставен предпазен
колан. Но е категоричен, че ако Р. е бил с бронежилетка, няма да има следи по
гърдите и корема от поставения предпазен колан.
При така установената фактическа обстановка по делото,
съдът намира, че процесното ПТП е осъществено поради нарушаване на
правилата за движение по пътищата само на деликвента. В задължителната
практика на ВКС /т.7 от ППВС№17/1963год./ е застъпено становището, че
обезщетението за вреди се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за
настъпването им, като от значение е причинната връзка между поведението
16
на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. Съгласно т.7 от
ТР№1/23.ХІІ.2015год. по тълк.д.№1/2014год. на ОСТК на ВКС,
„съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка
между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не
и вина“. Приносът на увредения- обективен елемент от съпричиняването,
може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му
трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат,
като го обуславя в някаква степен. Или само по себе си нарушението на
установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата, не е
основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия обезщетение,
тъй като е необходимо нарушението да бъде в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е негово следствие,
доколкото приложението на правилото на чл.51ал.2 ЗЗД е обусловено от
наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на
пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки за настъпване на
увреждането, като също така приносът трябва да е конкретен и да се изразява
в извършването на определени действия или въздържането от такива
действия от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не
хипотетично предполагаем. Т.е. съпричиняване на вреди от пострадалото
лице е налице тогава, когато за настъпването на вредата са допринесли най-
малко две лица- деликвентът и увреденият.
В случая ответникът и третото лице помагач, на които
принадлежи процесуалното задължение /доказателствена тежест/, не
установиха по безспорен начин нито противоправното поведение на
пострадалия /при наличие на предпазен колан той не го е позвал/, нито че
получените при процесното ПТП травматични увреждания биха били с по-
нисък интензитет, респ. че биха били предотвратени, поради което
релевираното материалноправно възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от противоправното поведение на ищеца се явява
неоснователно и правилно е оставено без уважение от първоинстанционният
съд. Ето защо и възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия въззивният съд счита за неоснователно и недоказано.
Тъй като е достигнал до същите изводи и е уважил иска по
чл.562ал.5 КЗ за сумата 13 000лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени на пострадалия Ц. Р. при ПТП, настъпило
на 21.ХІ.2019год., ведно със законната лихва, считано от 16.VІІІ.2020год. до
окончателното изплащане на сумата, обжалваното решение на
първоинстанционния съд ще следва да се потвърди.
17
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция, на
страните по делото не се дължат разноски.
На основание гореизложеното и чл.271 ГПК и чл.272 ГПК
П.ският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №25/23.ІІ.2023год. по т.д.
№83/2022год. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е осъден Г.Ф. гр. С.,
ЕИК***, представляван от М.Н.К. и С.Г.С. да заплати на Ц. К. Р., ЕГН
********** от гр.П., ул."Е.Й." №*, сумата 13 000лв. /тринадесет хиляди лева/,
като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от причинените му телесни увреждания при ПТП, настъпило на
21.ХІ.2019год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
16.VІІІ.2020год. до окончателното и изплащане, както и 520лв. разноски по
делото, като е отхвърлил иска за разликата над 13 000лв. до претендираните
26 000лв., като неоснователен. Осъдил е Г.Ф. гр. С., ЕИК*** да заплати по
сметката на Окръжен съд Пазарджик сумата 400лв. разноски по делото за
назначаване на експертизи, платени от бюджета на съда. Осъдил е Г.Ф. гр. С.,
ЕИК*** да заплати на адвокат М. Д. от САК адвокатски хонорар в размер на
1 570лв., според уважения размер на иска, на основание чл.38 ЗА.
Решението е постановено при участието на третото лице
помагач ЗД „Б.И.“ АД гр. С., ЕИК***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните по делото, при
наличие на предпоставките по чл.280 ГПК!
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18