№ 14734
гр. София, 29.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20231110130671 по описа за 2023 година
Предявени са от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД срещу ответника С. Р. П.
по реда на чл.422, ал.1 ГПК обективно съединени установителни искове с правно
основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните, че С. Р. П. дължи на „Топлофикация
София“ ЕАД сумата от 102,77 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.08.2019г. до 31.08.2019г. и от 01.07.2020г. до
31.07.2020г., ведно със законната лихва от 26.08.2022г. до изплащане на вземането,
сумата от 79,24 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху горната
главница за периода от 16.10.2019г. до 11.08.2022г. в т.ч. върху платена главница по
общи фактури за периода м.09.2019г. – м.04.2020г. и м.05.2020г. м.04.2021г., сумата от
44,45 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от м.07.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 26.08.2022г. до
изплащане на вземането, и сумата от 9,20 лв., представляваща обезщетение за забавено
плащане върху горната главница за периода от 31.08.2019г. до 11.08.2022г., които суми
касаят топлоснабден имот – апартамент № 11, находящ се в гр. София, ул. „К...“, № 26,
ет.7, аб. № 386448, и за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение от 23.09.2022г. по ч.гр.д. № 46301/2022г. по описа на СРС, 81 състав.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди да е налице облигационно
отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
1
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът
не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Иска се от съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че
дължи на ищеца процесните суми. Претендира разноски.
Ответникът С. Р. П. е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения
срок по чл.131, ал.1 ГПК, с който оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва
наличието на облигационни отношения с ищеца през исковия период за доставка на
топлинна енергия до процесния топлоснабден имот. Представя два броя платежни
нареждания от 25.05.2021г. и 22.08.2021г., въз основа на които твърди, че е заплатил
изцяло сумите за доставена топлинна енергия в съответствие с изравнителните сметки
за реален разход, предоставени от фирмата за дялово разпределение. Поддържа, че е
погасил и претенцията за главница за дялово разпределение, ведно със законната лихва
от подаване на заявлението – 26.08.2022г. до окончателното плащане, както и лихвата
за забава, в подкрепа на което представя документ за извършен банков превод от
25.09.2023г. Поради изложените съображения моли за отхвърляне на исковете за
главница за топлинна енергия и мораторна лихва, като неоснователни и недоказани, а
исковете за дялово разпределение и лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение – като погасени чрез плащане. Претендира сторените разноски за
адвокатско възнаграждение.
Третото лице помагач на страната на ищеца "Техем сървисис" ЕООД изразява
становище за основателност на исковата претенция.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира от фактическа и правна страна следното:
По подадено от ищеца заявление е образувано ч.гр.д. № 46301/2022г. по описа
на СРС, 81 състав, по което на 23.09.2022г. е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК срещу С. Р. П. да заплати на заявителя следните суми: сумата от 102,77 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.08.2019г. до 31.08.2019г. и от 01.07.2020г. до 31.07.2020г., ведно със законната лихва
от 26.08.2022г. до изплащане на вземането, сумата от 79,24 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане върху горната главница за периода от 16.10.2019г. до
11.08.2022г. в т.ч. върху платена главница по общи фактури за периода м.09.2019г. –
м.04.2020г. и м.05.2020г. м.04.2021г., сумата от 44,45 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.07.2019г. до м.04.2021г.,
ведно със законната лихва от 26.08.2022г. до изплащане на вземането, и сумата от 9,20
лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху горната главница за
периода от 31.08.2019г. до 11.08.2022г., които суми касаят топлоснабден имот –
2
апартамент № 11, находящ се в гр. София, ул. „К...“, № 26, ет.7, аб. № 386448.
В рамките на заповедното производство ответникът С. Р. П. е подал възражение
в срока по чл.414 ГПК, съответно в указания му срок ищецът е предявил настоящия
иск за установяване на вземанията си спрямо него в посочените размери, за които е
издадена заповедта.
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да
установи възникването на облигационно отношение между него и ответника по силата
на което е престирал и за него е възникнало задължение за плащане на уговорената
цена в претендирания размер.
По иска по чл. 86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на
главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за
забава.
При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже
погасяване на възникналите задължения.
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба
на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон
за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и
съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е
свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху
имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна
собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на
топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице
не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е
налице промяна в правото на собственост/ползване.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012
г. /, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените общи
условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
3
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде
посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават
клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на
облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е
обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно
право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда –
етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното
предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на
собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на
същите.
Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение №
2/17.05.2018 г., постановено по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците,
респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото
вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на
договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В мотивите към тълкувателното
решение е прието, че в тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
"клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а
пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената
й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например
с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество.
По делото не е спорно между страните, а и от приетите писмени доказателства
следва да се приеме за установено, че през исковия период именно ответникът се
явява собственик на процесния недвижим имот. Това обстоятелство се потвърждава и
от представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 9, том I, рег.
№ 428, дело № 7/2005г. /лист 24/, видно от който на 01.02.2005г. „Аспекти плюс” ООД
е прехвърлил на С. Р. П. собствеността по отношение на апартамент № 11, находящ се
в жилищна сграда, попадаща в УПИ IX-452, в кв. № 82, по плана на гр. София, м.
„Бул. България”. В допълнение към това съгласно издадено удостоверение с изх. № 68-
00-82/31.01.2014г. ГИС – София, жилищната сграда, нанесена с планоснимачен номер
4
1152 в кадастрални листове 473 и 496 по плана на гр. София, попадаща в УПИ IX-452,
кв. № 82, м. „Бул. България”, находяща се на ул. „К...” е с настоящ адрес ул. „К...” №
26. В допълнение към горното по делото е приета молба-декларация от 01.08.2005., от
съдържанието на която се установява, че по силата на изричното искане на ответника
П. за сключване на договор, чрез откриване на партида, за доставка на топлинна
енергия до имота, между страните е възникнало облигационно правоотношение по
доставка на топлинна енергия до процесния имот, като по делото няма данни за
прекратяване на това облигационно правоотношение. Последното по мнение на
настоящия състав представлява индивидуално писмено предложение, отправено от
купувача до търговеца, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за
собствения на ответника имот. Ищецът, откривайки партида за имота на името на
ответника, е приел отправеното му предложение, като по делото няма данни за
прекратяване на това правоотношение. По делото не са ангажирани доказателства
правото на собственост върху имота да е било прехвърлено на друго лице, да е било
учредено вещно право на ползване или имотът да е бил отдаден под наем и с
наемателя да е сключен договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди. Ето
защо съдът приема, че страните са били обвързани от договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди през процесния период при общи условия,
публикувани и на интернет страницата на ищеца, като не са налице твърдения и данни
по делото към исковия период договорът да е преустановил действието
си.
Сградата, в която се намира процесният имот е топлоснабдена и в нея е
въведена система за дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по
система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията
на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната
сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода
на "Техем сървисис" ЕООД, съгласно представения протокол от общо събрание на
етажните собственици от 01.07.2005г. Следва да се посочи, че оспорването на решение
на етажната собственост за сключване на договор с дружество за дялово разпределение
следва да бъде проведено в отделно специално съдебно производство, а ответниците
не твърдят провеждането на такова оспорване по съответния ред, следователно в
качеството си на съсобственици на процесния имот, са обвързани от взетото решение
5
и от сключения в изпълнението му договор.
По делото е прието заключение по изготвена съдебно-техническа експертиза, от
което се изяснява, че за процесния период по отношение на сградата, в която се
намира имотът, въз основа на ежемесечни отчети на общия топломер е начислена
топлоенергия, намалена с технологичните загуби в абонатната станция. В допълнение
е посочено, че в имота за процесния период е имало индивидуален топломер и два
броя водомери за топла вода. Отразено е, че доколкото процесният период касае
летния сезон, ТЕ за отопление на имота от радиатори и ТЕ отдадена от сградната
инсталация не е начислявана. Вещото лице дава заключение, че изчисляването на
топлата вода е на база реален отчет. При разпита си по реда на чл. 202 ГПК експертът
изяснява, че показанията на водомерите са отчетени по електронен път/с радиоотчет/ и
са нанесени в специализиран софтуер на ФДР и в подробните изравнителни сметки,
като за м.07.2020г. не е отчетена консумация. От същото се изяснява, че дължимата от
ответника сума за процесния период, изчислена съобразно приложимата методика е
общо 18,50 лева. Съдът намира, че заключението на вещото лице по изготвената
експертиза следва да бъде изцяло кредитирано, тъй като от една страна е достатъчно
задълбочено и се базира на документи за отчет, които са съставени при извършването
на периодични отчети по отношение на топлоснабдения имот и сградата, в която той
се намира, а от друга страна липсват обективни факти и доказателства, които да
разколебават направените от него изводи.
В допълнение към горното съдът съобразява представеното от ответника с
отговора на исковата молба платежно нареждане от 22.08.2021г., с което е заплатено в
цялост задължение обща фактура № **********, касаещо отчетен период 01.05.2020г.
– 30.04.2021г. - на стойност 470,05 лева. Същевременно с платежно нареждание от
25.05.2021г., ответникът е погасил задължение за ТЕ за отоплителен сезон 01.05.2019г.
- 30.04.2020г., до размера на сумата 799,85 лева. Видно от приложена към исковата
молба обща фактура № ********** отнасяща се до отчетен период 01.05.2019г. -
30.04.2020г., ищецът е начислил за процесния недвижим имот цена за потребена ТЕ /за
отопление и подгряване на вода/ за сумата от общо 902,48 лева, като е отразено, че от
потребителя не са извършени плащания към датата на издаването . Следователно
доколкото ответникът не доказва заплащане на пълния претендиран размер за
потребена топлинна енергия, искът за главница за ТЕ за м.08.2019г. се явява
основателен до установения размер, съобразно СТЕ – 18,50 лева, а за разликата до
пълния претендиран размер 102,77 лева и за периода м.07.2020г. следва да се отхвърли
като неоснователен.
По предявения срещу С. Р. П. иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху
главницата за ТЕ.
Основателността на акцесорния иск предполага наличие на главно задължение и
6
забава в погасяването на същото.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия
консумирана през процесния период са приложими Общи условия на ищеца, одобрени
с Решение №ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от
2016 г., месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването /по прогнозно количество/, се формира въз основа на определеното
за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която
сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а месечната дължима сума за
доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се
извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата /на база реален отчет/, се формира въз
основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл.
32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава
за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от представените по делото доказателства се
установява, че на ответника е начислявана топлинна енергия по прогнозен дял,
приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ за 2020 г.
обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ е неприложима, тъй като отчитането на
ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура за тези
периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г. 45-дневен срок за плащане. С
оглед изложеното и при липса на възможност да се приложи уговореното и предвид
разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, ответникът изпада в забава след покана, каквато
ищецът не твърди и не доказва да е отправил. Предвид изложеното, искът за лихви е
неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Видно от представено платежно нареждане от 25.09.2023г. ответникът С. Р. П. е
заплатил сумата в общ размер от 59,19 лв., с която е погасил главница за дялово
разпределение в размер на 44,45 лева, мораторна лихва върху вземането за дялово
разпределение в размер на 9,20 лева, както и законната лихва върху главницата за
извършена услуга дялово разпределение, дължима от датата на подаване на исковата
молба /26.08.2022г./ до датата на извършеното плащане в размер на 5,54 лева, поради
7
което исковете за главница за дялово разпределение и лихва за забава следва да бъдат
отхвърлени поради плащане извършено в хода на процеса, който факт съдът
съобразява по реда на чл. 235, ал. 3
ГПК.
По разноските:
При съобразяване изхода на спора, право на разноски имат и двете страни.
При определяне на разноските не следва да се вземе предвид отхвърлянето на
исковете поради извършеното в хода на процеса плащане, тъй като отговорността за
разноски се основава на идеята за санкциониране на неоснователното възбуждане на
съдебния процес, поради което и отговорност за разноски следва да възникне всякога,
когато страната неоснователно е отричала/претендирала съдебно предявеното право. В
случая се установи бездействие на ответника въпреки изпадането му в забава, довело
до пренасяне на спора в съда. Съдът е длъжен да отчете извършеното в хода на
процеса плащане само във връзка с постановяване на решение относно дължимостта
на дълга, но не и при определяне тежестта за разноските. Доколкото ответникът е дал
повод за завеждане на делото – задълженията са били изискуеми /с настъпил падеж/
преди подаване на исковата молба, същият дължи сторените от ищеца разноски в
производството, при съобразяване на правилото на чл.78, ал.1
ГПК.
Дължимите разноски в настоящото производство са в общ размер на 525 лв., от
които платена държавна такса в размер 175 лв., депозит за СТЕ в размер 300 лева,
както и юрисконсулстко възнаграждение в размер на 50 лв., определено от съда по чл.
78, ал. 8 ГПК за исковото производство и 75,00 лева за заповедното производство. На
основание чл. 78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски в размер на 162,75 лева за
исковото производство и 23,25 лева за заповедното производство.
Ответникът също претендира разноски в размер на 400 лева за адвокатско
възнаграждение, като на основание чл.78, ал. 3 ГПК, съобразно отхвърлената част от
исковете следва да му се присъди сумата 276 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че С. Р. П., ЕГН
********** ДЪЛЖИ НА „Топлофикация София” ЕАД ЕИК *********, на
основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 18,50 лева,
представляваща дължима главница за потребена топлинна енергия за периода от
8
01.08.2019г. до 31.08.2019г., ведно със законната лихва от 26.08.2022г. до изплащане на
вземането, която сума касае топлоснабден имот – апартамент № 11, находящ се в гр.
София, ул. „К...“, № 26, ет.7, аб. № 386448, и за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение от 23.09.2022г. по ч.гр.д. № 46301/2022г. по описа
на СРС, 81 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за задължение за доставена топлинна
енергия за сумата над 18,50 лева до пълния предявен размер от 102,77 лева, както и за
периода от 01.07.2020г. до 31.07.2020г., сумата от 79,24 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане върху горната главница за периода от 16.10.2019г. до
11.08.2022г. в т.ч. върху платена главница по общи фактури за периода м.09.2019г. –
м.04.2020г. и м.05.2020г. м.04.2021г., сумата от 44,45 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.07.2019г. до м.04.2021г.,
ведно със законната лихва от 26.08.2022г. до изплащане на вземането, и сумата от 9,20
лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху горната главница за
периода от 31.08.2019г. до 11.08.2022г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК С. Р. П., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, сумата 162,75 лева,
разноски за държавна такса, депозит за експертиза и юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство и сумата 23,25 лева, разноски за държавна такса и
възнаграждение за юрисконсулт в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
********* ДА ЗАПЛАТИ на С. Р. П., ЕГН **********, сумата 276 лева,
представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието "Техем сървисис" ЕООД като трето
лице помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9