Р Е Ш Е
Н И Е
№ 527
гр.Бургас,03.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен
състав, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието на секретаря М.Р., като разгледа
НАХД № 1297 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано
по повод жалба на „***” СД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
ул. „***“ № 22, срещу Наказателно постановление № 2919/04.12.2018г., издадено от Кирил Пологов –
зам.Директор на ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение на чл. 118, ал.1 ЗДДС
вр. с чл. 25, ал.1, от Наредба № Н-18/06г. на МФ, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС
на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция” в размер на 500 лева
С жалбата се моли за отмяна на
атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно. Застъпват
се твърдения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
опорочили производството. В частност се посочва, че има разминаване между
началния час на започване на проверката, отразен в констативния протокол за
проверката и извършване на контролната покупка, което води до неяснота кога
точно е започнала проверката и дали контролната покупка е част от нея или не.
Въпреки това не се оспорва, че действително е била извършена покупка на артикул
на стойност 5 лева, като действително в момента на получаване на плащането не е
бил издаден касов бон. Това обаче се обяснява с моментно разсейване на
продавачката, която е започнала въвеждането на сумата в касовия апарат, но
поради неочаквано посещение на нейна приятелка е забравила да финализира
операцията, натискайки бутон „Тотал“. Не се оспорва, че са минали няколко
минути, през които контролните органи са разглеждали друга стока във външната
част на магазина и едва при повторното им влизане към касата продавачката е
натиснала бутона „Тотал“ и реално е отпечатала касовата бележка. В тази връзка
се посочва, че поведението й не е умишлено и користно, а резултат на
разсейване. Акцентира се върху това, че търговецът няма други нарушения, като
се застъпва тезата, че в случая все пак бележка е била издадена и то преди
проверяващите да напуснат окончателно магазина. Посочва се, че ако някой следва
да понесе отговорност за извършеното, то това следва е физическото лице –
продавач, а не дружеството-търговец.
В открито съдебно заседание жалбоподателят
се представлява от управителя – К.К., който заявява, че поддържа жалбата по
изложените в нея доводи. Акцентира, че между момента на маркирането на стоката
и издаването на касовата бележка е изминала около минута, през което време
проверяващите все още са били в рамките на „търговската единица“, поради което
и според него - няма допуснато нарушение. Под евентуалност поддържа твърдението
си за неправилно определен субект на административнонаказателната отговорност,
подчертавайки, че вината следва да се понесе от продавача, а не от търговеца.
Пледира за отмяна на НП изцяло.
За административнонаказващият орган, се
явява юрисконсулт Тодорова, надлежно упълномощена, която оспорва жалбата.
Акцентира върху обстоятелството, че нарушението е безспорно установено и
доказано, като счита, че при издаването на АУАН и НП са спазени всички законови
изисквания. Подчертава, че в случая санкцията е определена в минималния
възможен размер и се явява справедлива. В заключение моли за потвърждаване на
наказателното постановление.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката на л. 8, НП е връчено на представител
на жалбоподателя на 12.02.2019г., а жалбата срещу него е депозирана по пощата,
с дата на пощенското клеймо – 18.02.2019г). Жалбата е подадена от легитимирано
да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се
приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по
делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол
намира за установено следното:
На 05.08.2018г., в
10.25 часа св. Д.Д. – ст. инспектор по приходите в ТД на НАП-Бургас, съвместно
с колегата си – Наталия Калчева, посетила търговки обект – магазин за парфюмерия,
находящ се в гр. **, ул. „***” № 16, стопанисван от „***” СД. Свидетелката си
закупила един артикул – „лосион за тяло“ на стойност 5 лева, като била обслужена
от продавач-консултант - св. В.К., която приела плащането и предала на свидетелката
закупената от нея стока, но не й издала фискална касова бележка, нито касова
бележка от заверен кочан с касови бележки. Служителките на НАП напуснали помещението,
където се намирала касата, като в това време вътре влезли две жени. Св. Д. и
нейната колежка изчакали въпросните жени да напуснат обекта, след което се
влезли обратно при св. Костова, легитимирала се и започнала проверка. В момента
след легитимиране на служителите св. К.фискализирала продажбата и издала касова
бележка на стойност 5 лева. В хода на проверката се установило, че обектът
разполага с функциониращо фискално устройство – „Datecs DP-15 KL” с номер на фискалната памет - № 02532218.
За горните
констатации св. Д. съставила протокол за извършена проверка (л.10-12) и поканил
представител на търговеца да се яви на 13.08.2018г. в ТД на НАП-гр. Бургас, за представяне
на допълнителни документи и съставяне на АУАН. В посочения ден в ТД на НАП управителят
на дружеството се явил лично и в негово присъствие бил съставен АУАН с
№F399598/13.08.2018г., в който горните факти били квалифицирани като нарушение
по чл. 118, ал.1 ЗДДС, вр. с чл. 25, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ.
Търговецът подписал акта, като заявил, че ще представи допълнителни разяснения.
На 15.08.2018г.
управителят представил писмени възражения, придружени от разяснения от самия
него и от продавачката. Най-общо в тях се посочва, че действително касовата
бележка е била издадена няколко минути след приемане на плащането, но реално
процесът на издаването й е започнал по-рано, а само е довършен след
легитимирането на служителите. Иска се от АНО да не издава НП.
Съдържанието на
съставения АУАН било пренесено в издаденото на 04.12.2018г. НП, като АНО не дал
вяра на възражението, а също счел че с действията си търговецът е осъществил
състава на чл. 118, ал.1 ЗДДС, вр. с чл. 25, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на МФ, поради което и на основание чл. 185, ал.1 ЗДДС му
наложил „Имуществена санкция” в размер на 500 лева.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по
АНП, както и гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното
производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло. Като цяло
жалбоподателят не оспорва, че в обекта му е извършена контролна покупка, че в
момента на приемане на плащането, реално не е била издадена фискална касова
бележка, по поддържа, че тогава е бил започнат процесът по издаване на тази
бележка, който е бил завършен няколко минути по-късно с натискането на бутона
„Тотал“. Счита, че доколкото контролните органи все още не са били напуснали
окончателно магазина и до колкото все пак процесът по издаване на бележката е
приключил в разумен срок – то и нарушение не е извършено, а ако все пак е
допуснато – това се дължи единствено на поведението на продавачката, поради
което и следва тя да понесе отговорността за действията си, а не работодателят
й.
Съдът въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното
постановление е издадено от оправомощено за това лице - Кирил Пологов – зам. Директор на ТД на
НАП-Бургас, а АУАН съставен от компетентен
орган, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ – ОПР-17/17.05.2018
г. на Изпълнителния директор на НАП. Административнонаказателното производство
е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42
от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава. Правилно са посочени нарушените материалноправни норми. В случая не
са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при
реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство против него.
Следва да се
отбележи, че на основание чл. 36, ал.1 от ЗАНН - административнонаказателното
производство се образува със съставянето на АУАН, поради което и евентуални
пропуски в съставените преди това документи (констативния протокол) не влияят
пряко върху законосъобразността на производството. Поради тази причина съдът не
споделя доводите на жалбоподателя за опорочаване на производството, поради
посочване на некоректен час на началото на проверката в констативния протокол.
Тук е мястото да се посочи и че още с Постановление
№ 5/1968г. на Пленума на ВС е застъпено, че въпросът дали наказателното
постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на
това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди
всичко, с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи,
че деянието е извършено и деецът е известен. В случая безспорно се установява
(а и това не се оспорва от жалбоподателя), че е имало извършена покупка,
плащането за нея е било прието, но фискална касова бележка е била реално отпечатана (издадена) не в
момента на плащането, а няколко минути по-късно и то едва след легитимиране на
контролните органи.
По същество следва да се посочи следното:
Фискалните касови бележки, редът и начинът за тяхното издаване са регламентирани в чл. 118 от ЗДДС и в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства /обн. ДВ, бр. 106 от 2006 г./. Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. Прилагането на цитираната разпоредба от ЗДДС, редът и начинът за издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови бележки се определят с Наредба № Н-18/2006 г. Законовата норма е доразвита в разпоредбата на чл. 25, ал.1 от Наредбата, съгласно която (в редакцията към датата на нарушението) - независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата: 1. по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1; 2. по чл. 3, ал. 2 - за всяко плащане, включително за платените чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал.1. От анализа на цитираните разпоредби е видно, че фискална касова бележка се издава при извършване на плащането, като търговецът е длъжен едновременно с получаване на плащането да предостави на клиента издадената фискална касова бележка, защото тя е доказателство за извършеното плащане. Противно на становището на жалбоподателя, че не съществува регламентация за това, кога точно следва да се издаде бележката, разпоредбата на чл. 25, ал.3 от Наредбата е категорична, че това се прави „при извършване на плащането. Лицата по чл. 3 са длъжни ЕДНОВРЕМЕННО с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка“. От анализа на цитираните разпоредби на ЗДДС и Наредбата се налага изводът, че за да възникне задължение за издаване на фискална касова бележка, следва да е налице извършена продажба на стоки или доставка на услуги, което в настоящия случай е факт.
Следва да се отбележи, че терминът "плащане" не съвпада по смисъл с термина "продажба", доколкото вторият касае реализиране на търговска сделка в съответствие с нормативните изисквания на гражданското законодателство. Под плащането следва да се приема фактическо действие по предаване от купувача на продавача на определена сума пари, представляваща цената на стоката. В тази връзка издаването на касовия бон е дължимо при преминаване на сумата от купувача във владението на продавача, независимо дали самата сделка по продажбата е реализирана в пълнота и докрай в този момент.
Настоящият
съдебен състав приема за установено от показанията на актосъставителя, а и на
самата продавачка – св. Костова, че след като е направена контролната покупка и
е извършено плащане в брой, за което клиентите не са получили касов бон, те са
се отдалечили от вътрешността на обекта, изчакали са да влязат и излязат две
клиентки (около 5 минути), след което са се легитимирали и фактически едва
тогава е била издадена дължимата бележка/бон. Това несъмнено води до извода, че
плащането е извършено, паричната сума е приета от продавачката, която дори я е
прибрала в импровизираната каса (картонена кутийка), но фискална касова бележка
не е била издадена. Поради горното
настоящият съдебен състав счита, че представеното копие на фискален бон е
съставен ex post facto и неговото издаване е било провокирано от разбирането,
че предстои данъчна проверка, а не от законовото задължение в такива случаи
след плащане винаги да се предостави фискален бон. Изрично в този смисъл е
практиката на АдмС-Бургас по идентичен казус, към която практика настоящият
състав напълно се солидаризира - Решение
№ 1724 от 25.10.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1966/2017 г.
В заключение съдът следва да посочи, че в случая констатациите на контролните длъжностни лица, че към момента на продажбата касов бон не е издаден, са безспорно установени. От същите е извършена покупка на стока на стойност 5,00 лева и след извършеното плащане в брой, касов бон за продажбата не е издаден, въпреки че в обекта е бил наличен регистриран, включен и технически изправен ЕКАФП, поради което и правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на търговеца. Изрично в този смисъл е практиката на касационната инстанция, като например - Решение № 1839 от 8.11.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2466/2017г.
Законът
изисква фискалният касов бон да се издаде и предостави на клиента – т.е. да се
отпечата от фискалното устройство и хартиеният носител да се връчи във
фактическата власт на купувача в момента на получаване на плащането. В случая
такъв резултат не е налице. Дали продавачката е натиснала един бутон или два,
но е „забравила“ да натисне третия или не - е напълно ирелевантно, след като
реално в момента на плащането хартиена бележка/бон не е била принтирана и не е
била връчена на проверяващите. Законът не се интересува и от това на какво се
дължи това неиздаване – дали на разсейване, дали на неволен пропуск или на
незнание. Именно поради това съдът не възприема доводите на търговеца за
несъставомерност на извършеното.
Съдът не
възприема и възраженията, направени по евентуалност и свързани с това, че доколкото
продавачката е физическото лице, което не е издало бележка/бон – то именно тя
следва да понесе отговорността за това.
Както от анализа на нарушените правни норми, така и от безпротиворечивата
съдебна практика, примерно – Решение №
741 от 20.04.2017г. на АдмС-Бургас по
к.н.а.х.д. № 586/2017г. се установява, че издаването на касова
бележка е нормативно установено задължение на субектите, стопанисващи и/или
управляващи търговски обекти, което следва да се изпълнява при съответните
предпоставки. Отговорността на дружеството-търговец е обективна, доколкото
същата се ангажира за виновното действие или бездействие на лицата, чрез които
се осъществява обслужващата го дейност в нарушение на закона. Дружеството е
длъжно по всяко време при осъществяване на търговската си дейност да подбере
персонал, който непрекъснато да контролира, като в случай на допуснато от
служителите му нарушение – в предвидените от закона случай (сред които
безспорно е и настоящия) да понесе отговорността за това.
С оглед всичко
горепосочено, съдът счита, че в конкретния случай извършеното нарушение е
безспорно доказано, като не са налице предпоставки за квалифициране на
установеното нарушение като "маловажен случай". Касае се за спазване
на фискална дисциплина, посредством която се обезпечава защитата на фиска,
която не може да бъде заобикаляна посредством института на маловажния случай.
Отделно от това конкретния случай не се отличава с нищо от останалите такива,
поради което и прилагането на чл. 28 ЗАНН би било необосновано.
Нормата на чл. 185 ал.1 ЗДДС предвижда за конкретното нарушение на юридическо лице или едноличен търговец, който не издаде документ по чл. 118, ал. 1 ЗДДС, да се налага имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв. Действително няма доказателства за предишни нарушения от страна на жалбоподателя, но това очевидно е било взето предвид от АНО, който е определи санкцията в минималния възможен размер, поради което и допълнителното й намаляване от съда е невъзможно.
С оглед
горното съдът счита, че издаденото постановление е правилно и законосъобразно,
а наложената санкция е справедлива, поради което и жалбата срещу него следва да
се остави без уважение.
Така
мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
2919/04.12.2018г., издадено от Кирил Пологов – зам.Директор на ТД на
НАП-Бургас, с което за нарушение на чл. 118, ал.1 ЗДДС вр. с чл. 25, ал.1, от
Наредба № Н-18/06г. на МФ, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС на „***” СД с ЕИК:
*** е наложена „Имуществена санкция” в размер на 500 лева. РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в
14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.
Баев
Вярно с оригинала: М.Р.