ОПРЕДЕЛЕНИЕ №157
Гр. Бургас, 20.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Търговско отделение, в закрито заседание на двадесети май, през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румяна Казларова,
ЧЛЕНОВЕ: Нели Събева,
Христина Марева,
като разгледа докладваното от съдия Хр. Марева касационно частно дело № 115 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по частна жалба на основание чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 220, пр. 2 ГПК
Обжалвано е определение № 378/26 март 2019г. по т.д. № 582/2019г. по описа на Бургаски окръжен съд, с което е оставено без уважение искането на „В“ ЕА. за конституиране на Община Н. като трето лице – помагач на негова страна като ответник във връзка предявените от "С. б." А. искове за заплащане на обезщетение за ползване на водопроводна и канализационна мрежа на територията на к. к. „С“ за периода от 01.01 2013г. до 31.12.2013 г., заедно с мораторна и законна лихва върху размера на претендираното обезщетение.
В частната жалба се поддържа, че определението е постановено в нарушение на процесуалния закон. Твърди се, че съдът неправилно квалифицирал искането като такова с правно основание по чл. 219, ал. 1 във вр. чл. 218 ГПК, което довело и до неправилните разсъждения в мотивите на определението.
Поддържа се, че регламентираните от чл. 218 и чл. 219 ГПК институти са различни и липсва връзка между института на встъпването и института на привличането на трето лице като помагач в процеса. В този аспект са развити доводи за необходимост от интерес за подмогащата страна при встъпване, докато при привличане на помагач, съгласието на третото лице е без значение и е водещ интереса на привличащата страна от подчиняване на привлечената на обвързващата сила на мотивите на решението по съдебния спор.
Поддържа се, че молбата за привличане на община Н. като подпомагаща страна в полза на ВиК ЕА. е основателна, предвид правомощието на кмета на общината по чл. 10, ал. 2 ЗВ при осъществяване на политиката, свързана с дейностите по експлоатация, изграждане, реконструкция и модернизация на водностопански системи и съоръжения - общинска собственост.
Твърди, че привличането е поискано с оглед на тези правомощия община Н., която предоставила на „ВиК“ ЕА. ползването на общински мрежи, съоръжения и други елементи от ВиК мрежите, включително - общинска пречиствателна станция. Позовава се на правото на Община Н. като собственик да получава изцяло приходите от експлоатацията на пречиствателните станции. С оглед последното обобщава, че по повод на бъдещи спорове съществувал интерес както за главните страни - наемодател и ползвател, така и за привличаната страна като собственик на наетата вещ.
Предвид гореизложеното се иска Бургаски апелативен съд да отмени обжалваното определение и да постановите друго, с което да уважи молбата на частния жалбоподател по чл. 219, ал. 1 ГПК.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е подаден отговор от, "С. б." А. , чрез пълномощника - адв. М. К. , в който частната жалба се оспорва като неоснователна. Поддържа се, че с оглед реципрочността на отношенията между страните наличието на взаимен интерес на подпомагащата и подпомаганата страна е предпоставка за допускане на привличането, какъвто липсва по отношение на Община Н.. Последната не оспорвала правото на собственост на ищеца и не е предприемала действия в тази насока. Развити са доводи за липса на интерес както от обвързването на община Н. от мотивите на решението по спора, така и поради липса на регресно право в полза на привличащата страна срещу привлечената във връзка с предявените искове по делото.
Бургаски апелативен съд, констатира, че частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивната инстанция, съгласно чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК – преграждащ по нататъшното развитие на делото.
Във връзка с правилността на определението, Бургаски апелативен съд установи следното:
Производството по т.д. № 582/2019г. по описа на БОС е образувано по предявените искове при евентуални посочени – договорно основание и за неоснователно обогатяване, основания от „С“ А. против „В“ ЕА. , за заплащане на обезщетение за ползване на водопроводната и канализационна мрежа на територията на к.к. „С“, ведно със законната лихва и с обезщетение за забавата. Правото на обезщетение се претендира с оглед прекратяването на сключен между страните договор за наем на „ВиК“ и евентуално - с оглед правото на собственост на ищеца върху водопроводната и канализационна мрежа, която с оглед монополните права като воден оператор се ползва единствено ответното дружество.
В отговора на исковата молба, ответникът е оспорил правото на собственост на ищеца върху цялата ВиК – мрежа и съоръженията към нея като основание за заплащане на обезщетение за ползването й.
Бургаски окръжен съд е преценил подадената искова молба като редовна и е издал разпореждания за извършване на размяна на съдебни книжа по реда на чл. 367 – 373 ГПК.
Съобразявайки възраженията на страните Б. окръжен съд е приел, че следва да е налице интерес за подпомагащата страна за постановяване на решение в полза на подпомаганата страна, респективно - за подчиняване на привлеченото лице от установеното в чл. 223 ГПК действие на решението спрямо него.
Приел е, че материалния спор по делото, не е обуславя интерес на привличаната страна – Общшина Н., поради липсата на правоотношение с привличащата страна – „ВиК“ ЕА. , което да е обусловено от процесния спор и установителното действие на мотивите, няма да засяга правната сфера на привличаната страна.
Бургаски апелативен съд намира, че частната жалба е неоснователна.
Определението на първоинстанционния съд, с което на основание чл. 219, ал. 1 ГПК не е допуснато привличането на Община Н. като трето лице помагач на ответника, е правилно и законосъобразно.
Правният интерес при привличане на третото лице е обусловен от наличието на правна възможност чрез участието на това лице в чуждия процес то да съдейства за постановяване на решение в полза на привличащата го страна, което едновременно с това да въздейства и върху неговото правно положение или да предотврати негова регресна отговорност. Привличането на помагач е средство за защита на привличащата страна, която цели подчиняването на третото лице на обвързващата сила на решението, съгласно чл. 223, ал. 2 ГПК с оглед на правна връзка или правоотношение, които пряко зависят от разрешаването на спора– предмет на делото. Правната връзка може да произтича от общи факти или правоотношение, което ще е от значение в евентуален бъдещ процес между привлечената и привличащата страна.
Такава общност на факти или правоотношение между „ВиК“ ЕА. и Община Н., което да е поставено в зависимост от изхода на делото по предявените от „С“ А. искове срещу „ВиК“ ЕАД- Бургас искове за заплащане на обезщетение от наемателя в полза на наемодателя по прекратен договор за наем или на собственика на имота от ответника като ползвател без правно основание, не е налице.
Искането на частния жалбоподател като привличаща страна е обусловено от твърдението му, че Община Н. е собственик на ВиК мрежата, което обаче няма значение във връзка с предявения иск от „С“ А. като наемател по прекратения договор за наем. Нито правата на ищеца като наемодател, нито задълженията на ответника като наемател се поставят в зависимост от правото на трето лице, като собственик на вещта.
При неоснователност на иска, с оглед на заявеното договорно основание и при разглеждането му на евентуално заявеното основание за неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца като собственик на вещта, отново липсва интерес от привличането на Община Н. като собственик. Нито уважаването на предявения иск, нито отхвърлянето му би засегнало правната сфера на общината като евентуален собственик, нито за ответника ще настъпят благоприятни или неблагоприятни последици, от които да зависят други негови отношения с Община Н..
Водим от гореизложеното Бургаски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 378/26 март 2019г. по т.д. № 582/2019г. по описа на Бургаски окръжен съд.
Определението подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател:
Членове: