Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1446 30.10.2020
година гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, XIX-ти административен
състав,
на двадесет и втори октомври две хиляди и двадесета година,
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ : 1. ХРИСТО ХРИСТОВ
2.
МАРИНА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от
съдия Димитров касационно наказателно административен характер дело № 1788 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор срещу решение № 63 от 30.06.2020 г., постановено по НАХД № 4/2020
по описа на Районен съд – Поморие, с което е отменено
наказателно постановление № ДГР-11/14.08.2019г. на Главния директор на ГД "Надзор на пазара"
при ДАМТН, с което на „Термоинжинеринг“ ООД за нарушение на чл. 50 от Закона
за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП) е наложена
имуществена санкция в размер на 5 000 лева.
В
касационната жалба се излагат възражения, че РС - Поморие е постановил
неправилно решение, за което се сочат конкретни аргументи.
Наред с касационната жалба е
подадена и частна жалба от Термоинжинеринг“
ООД против определение № 71/27.07.2020 г.,
постановено по същото дело, с което съдът е отказал да уважи молба на частният
жалбоподател да се допълни решението, като му бъдат заплатени направени разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на
400 лева.
В съдебно заседание касаторът Държавна агенция за метрологичен и технически надзор,
редовно и своевременно призован,
не изпраща процесуален представител.
Ответникът по касация и частен жалбоподател „Термоинжинеринг“
ООД, редовно и своевременно призован, се представлява от адв. К..
За Прокуратурата на Република България се
явява прокурор Дарин Христов от Окръжна
прокуратура – гр. Бургас, който дава заключение за правилност и
законосъобразност на първоинстанционното решение, като намира частната жалба на
„Термоинжинеринг“ ООД за
основателна.
Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след
като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните
по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.
211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.
Подадена частна жаба е допустима. Подадена е в предвидения 7-
дневен срок от съобщаване на определението, от лице, което е негов адресат.
Определението на районния съд, е постановено на основание чл. 63 от ЗАНН. Според нормата на чл. 63, ал. 3
от ЗАНН в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Следователно приложимата норма е тази на чл. 248, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), която
пък се прилага субсидиарно в съдебните производства по АПК, съгласно общата
препращаща разпоредба на чл. 144 от АПК. Ето защо, при всички случаи актът, с който съдът се произнася
отделно по депозирано искане за присъждане на направени по делото разноски,
независимо от процесуалния ред и от характера на постановения резултат, подлежи
на контрол пред по-горната съдебна инстанция.
Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.
При извършена проверка на 16.04.2019 г. от
инспектори от ГД НП, Регионален отдел Надзор над пазара Югоизточна България,
към ДАМТН, по сигнал, в обект намиращ се в община Поморие, с. Порой, местност
„Бадемите“, на продукта „Котел за топла вода, захранван с биомаса“ – костилки,
пелети и др. в комплект с контейнер 140 кг за подаване на биомасата, без марка,
без модел, без партиден и сериен номер с контролен панел върху който е означено
ML 2164, M Lab Co. Проверяващите констатирали, че за описания продукт –
липсва обозначено име и регистрирано търговско наименование или регистрирана
търговска марка на производител; липсва означен тип, партиден или сериен номер,
липсва нанесена СЕ маркировка за съответствие, не се придружава от ЕС
Декларация за съответствие, не се придружава от инструкции и информация за безопасност. С оглед установеното от
проверката на 19.07.2019 г. служител на Главна дирекция "Надзор на
пазара", РОНП-Югоизточна България, в ДАМТН съставил акт за установяване на
административно нарушение № ДГР-11, против „Термоинжинеринг“ ООД ЕООД. Въз основа на така съставения акт е издадено и
обжалваното пред районен съд НП.
За да постанови оспореното съдебно
решение въззивният съд е приел, че при съставянето на акта и при издаването на
НП са допуснати съществени процесуални нарушения досежно датата и мястото на
нарушението. В АУАН като място на нарушението е посочен гр. Айтос, а като дата
15.10.2018 г., които място и дата са тези посочени във фактура № 190, с издател
жалбоподателят. Районният съд е приел, че процесният продукт е преминал от етап
на производство към етап на ползване по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗТИП, на 12.01.2019 г., в
с. Порой, общ. Поморие, които са дата и мястото на нарушението. При тези мотиви
съдът е отменил НП.
Така постановеното съдебно решение
е правилно.
Настоящият
касационен състав намира съдебното решение за съобразено с материалния закон и
процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е
изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е
формирал вътрешното си убеждение. В хода на съдебното следствие са събрани
гласни и писмени доказателства, които заедно с възраженията на жалбоподателя,
съдът е разгледал и обсъдил всестранно и обективно, поради което на основание
чл.221, ал.2, изр. второ от АПК /в сила от 01.01.2019г./, настоящият състав
препраща към тези мотиви, без да е необходимо тяхното преповтаряне. Настоящият съдебен състав споделя установената от районния
съд фактическа обстановка, както и направените въз основа на нея правни изводи.
Правилно въззивният съд е приел, че в случая са налице съществени процесуални
нарушения при издаване на АУАН и НП
Видно от
процесното наказателно постановление и събраните в хода на производството доказателства, за
монтираната машина – котел за топла вода, захранван с био маса, има издадена
фактура между „Термоинжинеринг“ ООД и ЗП Д.В.от 15.10.2018 г. за доплащане на
продукта. Представената по делото гаранционна карта за котела е с отразена дата
на покупка 12.01.2019 г. В този смисъл, машината се е намирала в посочения от
административнонаказващия орган обект, намиращ се в село Порой, от 12.01.2019
г., от който момент фактическата власт върху продукта е била предадена от „Термоинжинеринг“
ООД на ЗП Драгомила Вълканова. С оглед на последното, настоящата инстанция
намира, че датата на извършване на нарушението – 12.01.2019 г., както и мястото
на извършване на нарушението - обект, намиращ се в село Порой, общ. Поморие, са
безспорно установени, съгласно изискванията на чл.
57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Следователно, като е приел за дата на нарушението
15.10.2018 г. и е посочил място гр. Айтос АНО е допуснал съществено процесуално
нарушение и правилно РС-Поморие е отменил издаденото НП.
Частната
жалба, разгледана по същество, е основателна.
По делото
няма спор, че процесуалният представител
на частния жалбоподател е заявил претенция за направените разноски в последното
по делото съдебно заседание. Също така по дело № 324/2019 г. на Районен съд
Айтос е представен договор за правна помощ № 832 от 30.09.2019 г., в който е
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. за правна
защита и съдействие по обжалване на НП ДГР-11/14.08.2019 г.
Първоинстанционният съд е отказал да уважи
това искане, с мотиви за липсата на доказателства за платено адвокатско
възнаграждение. Постановеното определение е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено, тъй като разходите в размер 400лв. са направени — приложеният договор
е подписан и е заплатена в брой сума. В този смисъл е доказано извършеното
плащане /така и според Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013 г. по тълк.дело №
6/2012г, ОСГТК на ВКС/.
При този изход на делото претенцията за
присъждане на разноски на ответната страна е основателна и следва да бъде
уважена в хипотезата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в размер на 200 лева.
По изложените
съображения и на основание чл. 221
и чл.
222 от АПК във вр. чл.
63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 63 от 30.06.2020 г., постановено по НАХД №
4/2020 по описа на Районен съд – Поморие.
ОТМЕНЯ определение № 71/27.07.2020 г., постановено по НАХД №
4/2020 по описа на Районен съд – Поморие и вместо него постановява:
ОСЪЖДА Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор, адрес гр. София, бул. „Г.М. Димитров“ № 52 А,
да заплати на „Термоинжинеринг“
ООД, ЕИК ********* сумата в размер на 400 (четиристотин) лева разноски по
делото за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Държавна агенция за метрологичен и технически надзор,
адрес гр. София, бул. „Г.М. Димитров“ № 52 А, да заплати на „Термоинжинеринг“
ООД, ЕИК ********* сумата в размер на 200 (двеста) лева разноски по делото за касационната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.