Р Е Ш Е Н И Е
№ 97
19.04.2021г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на седми април две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
Председател: Василка Желева
Членове: Пенка Костова
Цветомира Димитрова
при секретаря Дорета Атанасова и в присъствието на прокурор Цвета Пазаитова при Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа докладваното от съдия Димитрова АНД (К) №161 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното производство е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Областна Дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) – Хасково, подадена чрез процесуален представител, против Решение №260101 от 23.11.2020 г., постановено по АНД №898 по описа на Районен съд – Хасково за 2020г., в изменителната му част.
В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната му част било неправилно, като било налице нарушение на материалния закон по чл.348, ал.2, във връзка с чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Сочи се, че по отношение на установеното нарушение на разпоредбите на чл.17, ал.1 от Закона за храните (отм., бр.52 от 09.06.2020г., в сила от 09.06.2020г.), във връзка с параграф 1, т.14 от Допълнителните разпоредби на Закона за храните (отм.), във връзка с чл.18, ал.1, т.9, буква „а“ от Наредба №1 от 26 януари 2016г. за хигиената на храните и чл.2 от Наредба №1 от 26 януари 2016г. за хигиената на храните, във връзка с параграф 1 от Глава XII на Приложение II на Регламент (ЕО) №852/2004 относно хигиената на храните, изразяващо се най-общо в неспазване на хигиенните изисквания и неприлагане на добри практики, които следва да са налице на всички етапи на производството, преработката и дистрибуцията на храните, за което на жалбоподателя била наложена имуществена санкция на основание чл.43, ал.2, вр. ал.1 от Закона за храните (отм.) в размер на 3000 лв., съдът при изцяло изяснена фактическа обстановка достигнал до правилния извод, че са налице белезите на административно нарушение и същото се доказва по несъмнен начин, като обаче при неправилно приложение на материалния закон и на основание чл.131, ал.1, т.4 от Закона за храните (в сила 09.06.2020г.), вр. чл.3, ал.2 от ЗАНН намалил размера на имуществената санкция от 3000 лв. на 2000 лв. Цитира се разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН и се сочи, че съдът не съобразил обстоятелството, че в случая не е налице нова, по-благоприятна за нарушителя нормативна разпоредба, а напротив, съгласно чл.131, ал.2, във връзка с чл.131, ал.1, т.4 от Закона за храните (нов) санкцията, която се предвижда за посоченото нарушение, била в размер от 4 000 до 6000 лв. В тази връзка се твърди, че материалният закон бил приложен неправилно, а размерът на наложеното наказание не следвало да се изменя, а наказателно постановление №181-2019 от 11.12.2019г. на Директора на ОДБХ Хасково следвало да се потвърди изцяло в тази част. Твърди се, че качеството „бизнес-оператор на храни“ на „Джи Енд Джи Нира“ ЕООД се извеждало от дефиницията за бизнес оператор на храни, а именно, че това било физическо или юридическо лице, което отговаря за гарантиране на спазването на изискванията на законодателството в областта на хранителната верига в рамките на извършваната от него дейност. Дружеството било регистриран бизнес оператор, което се доказвало с извършената регистрация по реда на чл.12 от Закона за храните (отм.) и издаденото Удостоверение за регистрация на обект за производство на храни №101/21496 от 02.07.2019г., приложено по делото. Предвидена била по-висока санкция за бизнес операторите с оглед това, че същите били професионалисти и извършват дейността по занятие, което било свързано и с неограничения кръг субекти, до които може да достигне предлаганата стока (храна), произвеждана в обектите за производство , преработка и/или дистрибуция на храни, които те стопанисват. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част, като се потвърди наложената с наказателното постановление имуществена санкция. Претендира се присъждане в полза на ОДБХ Хасково разноски за юрисконсултско възнаграждение съгласно размерите по чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ и за двете съдебни инстанции.
Допълнително, чрез процесуален представител, е подадено писмено становище, в което се моли за отмяна на решението на районния съд в обжалваната част. Претендира се на основание чл.63, ал.5, във вр. с ал.3 от ЗАНН в полза на ОДБХ – Хасково да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, като се представя списък с разноските.
Ответникът по касационната жалба, „Джи Енд Джи Нира“ ЕООД – гр. Х., чрез пълномощник оспорва касационната жалба. Моли да бъде отхвърлена като неоснователна.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита касационната жалба за неоснователна. Пледира съдебното решение в частта, в която съдът е изменил наказателното постановление и намалил размера на имуществената санкция, да бъде оставено в сила.
Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените касационни основания и извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.
С Наказателно постановление №181-2019 от 11.12.2019г., издадено от Директор на ОДБХ – Хасково, на „Джи Енд Джи Нира“ ЕООД, гр. Х., на основание чл.43, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗХ и чл.53 и чл.83 от ЗАНН е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. за нарушение на чл.17, ал.1 от Закона за храните (ЗХ), във връзка с пар.1, т.14 от ДР на ЗХ, във връзка с чл.18, ал.1, т.9, буква „а“ от Наредба №1 от 26 януари 2016г. за хигиената на храните и чл.2 от Наредба №1 от 26 януари 2016г. за хигиената на храните, във връзка с параграф 1 от Глава XII на Приложение II на Регламент (ЕО) №852/2004. Със същото наказателно постановление за нарушение на чл.10, ал.1 от ЗХ, във връзка с чл.2 от Наредба за изискванията за етикетирането и представянето на храните, във връзка с чл.9, параграф 1, буква „в“ от Раздел I на Глава IV на Регламент (ЕС) №1169/2011 и на основание чл.41, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗХ и чл.53 и чл.83 от ЗАНН на дружеството е наложена и имуществена санкция в размер на 500 лева.
С Решение №260101/23.11.2020г., постановено по АНД №898/2020г., Районен съд – Хасково е изменил Наказателно постановление №181-2019 от 11.12.2019г. на Директор на ОДБХ – Хасково, в частта, в която на „Джи Енд Джи Нира“ ЕООД, на основание чл.43, ал.2, вр. ал.1 от ЗХ (отм.) е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, като на основание чл.131, ал.1, т.4 от ЗХ (нов) вр. чл.3, ал.2 от ЗАНН е намалил размера на имуществената санкция на 2000 лв. Със същото решение въззивният съд е отменил Наказателно постановление №181-2019 от 11.12.2019г. на Директор на ОДБХ – Хасково, в частта, в която на „Джи Енд Джи Нира“ ЕООД, на основание чл.41, ал.2, вр. ал.1 от ЗХ (отм.) е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. С Решението съдът е осъдил ОДБХ – Хасково да заплати на „Джи Енд Джи Нира“ ЕООД сумата от 205 лв. направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, както и е осъдил „Джи Енд Джи Нира“ ЕООД да заплати на ОДБХ – Хасково сумата от 43 лв. направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
За да постанови решението си, съдът е приел, че е безспорно доказано по делото, че жалбоподателят е извършил описаното в т.1 от НП нарушение по чл.17, ал.1 от ЗХ (отм.), като е мотивирал съображенията си. Правилна била и правната квалификация на нарушението. Правилно била приложена и разпоредбата на чл.43, ал.2, вр. ал.1 от ЗХ (отм.), като правилно бил определен минимален размер на имуществената санкция, а именно 3000 лева. Наред с това, съдът посочил, че в случая до влизане на НП в сила последвало изменение на ЗХ, като бил приет изцяло нов такъв, в който наказанието за нарушението, описано в чл.17, ал.1 от ЗХ (отм.), съответствал на чл.8 от ЗХ (нов). Съдът е посочил, че в чл.131, ал.1, т.4 от ЗХ (нов) е предвидено по-леко наказание за описаното нарушение по чл.17, ал.1 от ЗХ (отм.), тоест била налице хипотезата на чл.3, ал.2 от ЗАНН. В тази връзка, според съда следвало да се приложи по отношение на визираното нарушение по чл.17, ал.1 от ЗХ (отм.) новата разпоредба, приета в ЗХ (нов), а именно чл.131, ал.1, т.4 от ЗХ (нов), вр. чл.3, ал.2 от ЗАНН, като наложената имуществена санкция се определи в минимален размер на 2 000 лева и в тази си част НП се измени, като от 3000 лева имуществената санкция се намали на 2000 лева, определена на основание чл.131, ал.1, т.4 от ЗХ (нов), вр. чл.3, ал.2 от ЗАНН.
По отношение на второто описано в НП нарушение съдът е приел, че не е налице описание на всички елементи от обективна страна на нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено и е налице разминаване в текстовото описание на нарушението и неговата правна квалификация. Поради което и поради недоказаност, съдът отменил НП тази му част.
Предмет на оспорване в настоящото производство е въззивното решение в изменителната му част.
Досежно описаното в пункт 1 от НП административно нарушение Касационната инстанция споделя изводите на районния съд, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосноват отмяна на наказателното постановление в тази част. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, при спазване на процесуалните правила и реда по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като в същите се съдържа ясно и точно описание на нарушението и обстоятелствата, при които се твърди да е извършено същото. Изцяло се споделя и направения от районния съд извод, че е безспорно доказано по делото, че от дружеството е извършено описаното в т.1 от НП нарушение. Законосъобразно съдът е приел, че правилно е определен минимален размер на имуществената санкция за коментираното нарушение, а именно 3 000 лева.
В тази насока в обжалваното решение са изложени подробни съображения, които изцяло се споделят от настоящия състав. Предвид това същите не следва да се преповтарят, а на основание чл.221, ал.2 от АПК касационната инстанция препраща към мотивите на районния съд.
Същевременно настоящият състав не споделя съображенията на районния съд, че в тази си част НП следва да се измени, като от 3000 лева имуществената санкция се намали на 2000 лева, като посочената санкция се определя на основание чл.131, ал.1, т.4 от ЗХ (нов), вр. чл.3, ал.2 от ЗАНН.
Действително, след извършване на нарушението, описано в пункт 1 на НП и след издаване на НП е последвала законодателна промяна - действащият към този момент Закон за храните е отменен, като е приет нов Закон за храните (обн., ДВ, бр.52 от 9.06.2020г., в сила от 9.06.2020г.). Разпоредбата на чл.17, ал.1 от Закон за храните (отм.), в приложимата към момента на извършване на нарушението и издаване на НП редакция, е предвиждала следното: „Производителите и търговците на храни, включително лицата, които осъществяват първично производство и свързани с него дейности, са длъжни да спазват хигиенните изисквания и да прилагат добри практики на всички етапи на производството, преработката и дистрибуцията на храните.“. В новия Закон за храните е налице съответстващ текст на тази норма и това е разпоредбата на чл.8, съгласно който: „При производството, преработката и/или дистрибуцията на храни се прилагат и браншови стандарти и ръководства за добри производствени, търговски и хигиенни практики за храните и за въвеждане, прилагане и поддържане на постоянна процедура или процедури, основаващи се на принципите на системата за анализ на опасностите и критични контролни точки (НАССР) в съответствие с чл.5 от Регламент (ЕО) №852/2004 и Приложения II и III от Регламент (ЕО) №853/2004.“.
Наред с горното, чл.43, ал.1 от Закон за храните (отм.) е посочено, че „Който произвежда и продава храни в нарушение на чл.17, ал.1 и чл.18, ал.1 от този закон, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 2000 до 3000 лв., а при повторно извършване на същото нарушение - с глоба от 3000 до 5000 лв.“, като съгласно ал.2 „За нарушение по ал.1, извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 3000 до 5000 лв., а при повторно нарушение - от 5000 до 7000 лв.“.
В новия Закон за храните в чл.131, ал.1 е предвидено, че се налага глоба или имуществена санкция в размер от 2000 до 4000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, на лице, което: 4. не прилага и не поддържа постоянна процедура или процедури в съответствие с чл.5 от Регламент (ЕО) №852/2004 и Приложения II и III от Регламент (ЕО) №853/2004, а в ал.2 е посочено, че на бизнес оператор, който извърши нарушение по ал.1, се налага глоба или имуществена санкция в размер от 4000 до 6000 лв.
Видно е от описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, като и от приобщените по делото писмени доказателства се установява, че дружеството има качеството на бизнес оператор по смисъла на чл.9 от новия Закон за храните – ЮЛ с дейност производство на храни, спрямо което е издадено удостоверение за регистрация на обект за производство на храни с № 101/21496 от 02.07.2019г. Ето защо, независимо, че след издаване на НП е последвала законодателна промяна, на основание чл.3, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, следва да бъде приложен законът, действал по време на извършване на административното нарушение, тъй като той е по-благоприятен за санкционираното лице, доколкото с новия Закон за храните, в чл.131, ал.2, се предвижда по-висок размер горен размер на имуществената санкция.
По отношение
индивидуализация на санкцията относно нарушението по пункт 1 от НП,
касационната инстанция счита, че същата е правилно индивидуализирана,
съобразено с тежестта на нарушението, както и с останалите критерии по чл.27 от ЗАНН.
Предвид
гореизложеното, решението в обжалваната му част, следва да бъде отменено и
вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде потвърдено наказателното
постановление по пункт 1.
При този изход на
спора, основателна се явява претенцията за разноски на касатора. В полза на
ОДБХ - Хасково следва да се присъдят такива, представляващи юрисконсултско
възнаграждение, в размер на 80.00 лева, съгласно представения списък на л.27 от
делото.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 и чл.222, ал.1 от АПК, Административен съд – Хасково
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 260101/23.11.2020г.,
постановено по АНД №898/2020г. по описа на Районен съд – Хасково, в изменителната
му част, вместо което
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №181-2019 от 11.12.2019г., издадено от Директор на ОДБХ – Хасково, в частта, с която на основание чл.43, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗХ и чл.53 и чл.83 от ЗАНН и за нарушение на чл.17, ал.1 от Закона за храните (ЗХ), във връзка с пар.1, т.14 от ДР на ЗХ, във връзка с чл.18, ал.1, т.9, буква „а“ от Наредба №1 от 26 януари 2016г. за хигиената на храните и чл.2 от Наредба №1 от 26 януари 2016г. за хигиената на храните, във връзка с параграф 1 от Глава XII на Приложение II на Регламент (ЕО) №852/2004., на „Джи Енд Джи Нира“ ЕООД, гр. Х., е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв.
ОСЪЖДА „Джи Енд Джи Нира“ ЕООД, гр. Х.,
ЕИК***, да заплати на
Областна Дирекция по безопасност на храните – гр. Хасково разноски по делото в
размер на 80.00 (осемдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение
за настоящата съдебна инстанция.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.