Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 07.05.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мая Дамянова
ЧЛЕНОВЕ: Красимир Мазгалов
Боряна
Воденичарова
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното
от съдия Мазгалов в.гр.дело №5253 по описа за
2018 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №310510/10.01.2018г.
по гр.дело №78189/2015г. по описа на СРС, 58 с-в са отхвърлени като
неоснователни исковете на „МПВ т.”ООД срещу „Д.Е.Е.“ЕООД
с правно основание чл.9 от Конвенцията за договора за международен автомобилен
превоз на стоки (CMR) (наричана оттук
нататък „Конвенцията“) и чл.86 ЗЗД във връзка с договор за превоз и
международна товарителница №6358/01.08.2014г. за сумите 4680 лева с ДДС- цена
на извършен превоз на 250 броя стоманени конструкции за маси от България до
Холандия ведно със законната лихва от 12.09.2015г. до окончателното изплащане и
449 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
02.10.2014г. до 11.09.2015г. Със същото решение са уважени частично предявените от ответника „Д.Е.Е.“ЕООД срещу ищеца „МПВ т.”ООД насрещни искове с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр.чл.25 от Конвенцията,
чл.86 от ЗЗД и чл.403 ГПК, като ищецът е осъден да заплати на ответника
съответно сумите 12517,31 лева- обезщетение за вреди от лошо изпълнение на
договор за превоз ведно със законната лихва от датата на предявяване на
насрещния иск 21.06.2016г., 2292,25 лева обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата от 12517,31 лева за периода от датата на
рекламацията 03.09.2014г. до 21.06.2016г. и 300 лева обезщетение за вреди от
неоснователно налагане на обезпечителна мярка запорна
сумата от 5107,14 лева по сметка на ответника от датата на налагане на запора 01.09.2015г.
до датата на завеждане на насрещния иск 21.06.2016г. ведно със законната лихва
от 21.06.2016г. до окончателното плащане, като исковете са отхвърлени за сумите
над уважените размери до пълните предявени размери, съответно- 13152,95 лева,
2408,65 лева и 935 лева. Ищецът е осъден да заплати на ответника разноски в
размер на 450 лева по отхвърлените първоначални искове и 1028,07 лева разноски
пропорционално на уважените части от насрещните искове. Решението е постановено
при участието на трето лице- помагач на страната на първоначалния ищец- „ЗД Е.“АД.
Срещу решението в
частта му с която са отхвърлени първоначалните искове, както и в частта с която
са уважени частично насрещните искове, е подадена в законоустановения
срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца по
първоначалните искове „МПВ т.”ООД. Жалбоподателят твърди, че стоките са били
предварително опаковани, палетизирани и впоследствие натоварени от изпращача.
Получателят не извикал авариен комисар, който да удостовери щетите по
превозвания товар, които пък се дължали на товаренето и разтоварването, а не на
превоза. Снимките били направени след разтоварването и само на малък брой от
стоките (масите). Не била налице пълна щета, тъй като масите били налице и
видимо използваеми, имало само частично „ожулена“ боя (грунд). Стоките били
приети от получателя, не били върнати или бракувани. Насрещният иск на
ответника за обезщетение за вреди от лошо изпълнение на договор за превоз бил
погасен по давност. Ответникът не бил заплатил обезщетение на когото и да било
и поради това нямал право да претендира такова от ищеца. Производството по
насрещния иск за вреди от неоснователно обезпечение било прекратено с влязло в
сила определение. Жалбоподателят моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваните
части, да бъдат уважени изцяло исковете му, а насрещните искове- отхвърлени
изцяло, като относно насрещния иск с правно основание чл.403 ГПК решението
евентуално да бъде обезсилено. Претендира разноски.
Ответникът по
жалбата „Д.Е.Е.“ЕООД в подадения в срок отговор счита,
че решението на СРС следва да бъде потвърдено изцяло. Твърди, че авариен
комисар е следвало да бъде ангажиран от страната, имаща интерес да докаже че не
носи отговорност за щетите, т.е.- от ищеца по първоначалните искове. Не била
оборена презумпцията по чл.9, т.2 от Конвенцията. Получателят на стоката не
платил навлото и предявил писмена претенция за
настъпилите щети. Насрещните искове не били погасени по давност. Претендира разноски.
Третото лице-
помагач в становището си се присъединява към изложеното във въззивната
жалба и моли рашението да бъде отменено,
първоначалните искове уважени изцяло, а насрещните искове- отхвърлени.
Софийският градски съд, като
прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт, приема следното от фактическа и правна страна:
В исковата си
молба „МПВ т.”ООД твърди, че на 31.07.2014г. сключил договор за превоз с „Д.Е.Е.“ЕООД, по силата на който се задължил да извърши превоз на
стоки от България до Холандия срещу възнаграждение в размер на 4680 лева с ДДС,
платимо в срок от 50 дни след получаването на фактурата. На 01.08.2014г. в
гр.Ловеч били натоварени предварително опакованите от изпращача „С.“ЕООД стоки-
250 стоманени конструкции за маси. Товаренето също било извършено от служители
на изпращача. На 06.08.2014г. стоките били доставени на получателя Instyle Concepts B.V. в Холандия и на същата дата била издадена фактура за
превоза, получена от ответника „Д.Е.Е.“ЕООД на
12.08.2014г. Срокът за плащане изтекъл на 01.10.2014г., но такова не било
извършено от ответника. Моли ответникът „Д.Е.Е.“ЕООД
да бъде осъден да му заплати сумата 4680 лева възнаграждение по процесния договор за превоз ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба 12.09.2015г. до окончателното изплащане и 449
лева обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
периода от 02.10.2014г. до 11,09.2015г., както и направените разноски в
производството.
В подадения в
срок отговор на исковата молба ответникът „Д.Е.Е.“ЕООД
оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва сключването на договора за
превоз, задължението си да заплати в посочения от ищеца срок сумата от 4680
лева с ДДС, както и че не е заплатил същата. Твърди, че причината да не бъде
заплатено възнаграждението по договора за превоз е неточното и непълно
изпълнение на задълженията на превозвача- стоката била доставена увредена. Независимо
от направената от получателя на стоката забележки, ищецът в качеството си на
превозвач не ангажирал авариен комисар, който да констатира състоянието на
стоката и оцени щетите съгласно чл.30, т.1 и 2 от Конвенцията.
Ответникът е
предявил срещу ищеца насрещни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр.чл.373 ТЗ и чл.17, пар.1
от Конвенцията, чл.86 от ЗЗД и чл.403 ГПК за сумите 13152,95 лева- стойност съгласно издадена фактура на процесния товар, който е увреден според ответника и ищец по
насрещния иск, 2408,65 лева обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от датата на
предявяване на рекламацията 03.09.2014г. до датата на завеждане на исковата
молба по насрещния иск 21.06.2016г. и 935 лева обезщетение за неоснователно
обезпечаване на исковете на превозвача чрез запор на банкова сметка. ***, че
срокът на доставката е бил спазен от превозвача, но при разтоварването е била
установена тотална щета- пълна повреда на превозваната стока, поради което
получателят е вписал забележка товарителницата, която превозвачът е приел и не
е оспорил.
В подадения в
срок писмен отговор на насрещните искове, ответникът по тези искове „МПВ т.”ООД
ги оспорва изцяло. Твърди, че първият иск е погасен по давност и вредите не са
настъпили в резултат на самия превоз и по негова вина, а поради неправилното опаковане
и/или товарене на стоката от служители на изпращача. Оспорва настъпването на
тотална щета поради вида и естеството на стоките. Твърди също така, че щета би
настъпила евентуално за изпращача или получателя на стоките, но не и за ищеца
по насрещните искове „Д.Е.Е.“ЕООД.
Третото лице-
помагач на страната на първоначалния ищец „ЗД Е.“АД оспорва предявените
насрещни искове като неоснователни, като първия от тях и като погасен по
давност. Счита, че ищецът по насрещните искове не е легитимиран да претендира
обезщетение за вреди, тъй като не е собственик на стоката. Твърди, че вредите
са настъпили поради лоша опаковка и не е налице тотална щета.
По делото не се
спори, че на 31.07.2014г. между „Д.Е.Е.“ЕООД като
спедитор и „МПВ т.”ООД в качеството на превозвач, е сключен договор за превоз
по силата на който превозвачът се е задължил да извърши превоз на стоки от
България до Холандия срещу възнаграждение в размер на 4680 лева с ДДС, платимо от
спедитора в срок от 50 дни след получаването на фактурата. Не се спори относно
факта на натоварване на стоките на 01.08.2014г. в гр.Ловеч от служители на изпращача
„С.“ЕООД (250 стоманени конструкции за маси), както и относно доставянето в
срок на стоките на 06.08.2014г. на получателя Instyle
Concepts B.V. в Холандия. На същата дата е издадена и
представената по делото фактура за превоза, получена от ответника „Д.Е.Е.“ЕООД на 12.08.2014г.
В представения по
делото опаковъчен лист е вписана ръкописна забележка от получателя на стоките
Instyle Concepts B.V. с текст: „Стоките
са увредени при натоварване в камиона, само картон между палетите. Няма
пластмасови крачета под масите.“
С представеното
по делото уведомително писмо от 18.08.2014г. ответникът е уведомил ищеца, че
получателят на стоката отказва да заплати навлото
поради множество повреди на товара (стоката), поради което връща получената
фактура за превозната услуга с искането да бъде сторнирана.
С представено по
делото писмо от 03.09.2014г. ответникът уведомява ищеца, че на 02.09.2014г. е
получил писмена претенция от получателя на стоката за сумата от 16325 евро без
ДДС, както и че цената на транспорта няма да му бъде заплатена на основание
чл.23, т.4 вр.чл.25, т.1 от Конвенцията. Със същото
писмо се предявява и претенция от спедитора към превозвача, така както е
предявена от получателя на стоката. По делото е представено и писмото на
получателя на стоката от 02.09.2014г., с което същият заявява, че получената
стока е напълно разрушена поради различен вид щети на боядисаните крака на
масите. Претенцията на получателя е за 6725 евро стойност на стоките, 7500 евро
за закупуване на нови артикули от същия вид, 2100 евро транспортни разходи, или
общо 16325 евро без ДДС, правни разходи и лихви.
С протоколно
определение постановено в открито съдебно заседание на 06.02.2017г. първоинстанционният съд е прекратил производството по
предявения от ответника насрещен иск с правно основание чл.403 ГПК и цена 935
лева за обезщетение за вреди от неоснователно налагане на обезпечителна мярка
запор на банкова сметка. ***ила на 14.02.2017г.
Според заключението
на изслушаната в производството пред въззивната
инстанция СТЕ не може да се установи колко от процесните
стоки (стоманени конструкции за маси) са били увредени. Вредите според
приложените по делото снимки представляват ожулвания, дълбоки или плитки
драскотини, нарушен горен слой. Не може да се установи има ли нараняване на
стоманата, или само на повърхностния слой боя или грунд. Стоките са опаковани с
еластично фолио, с допълнително укрепване само на някои елементи, като на места
се вижда директен контакт между краката и царгите на
друга конструкция. Повредите са настъпили по време на транспорта или при
преместване/разтоварване. Според вещото лице повредите по процесните
стоки са поправими чрез отстраняване на покритието и нанасяне на ново такова.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото
в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно
решение е валидно.
В частта, с която
СРС се е произнесъл по насрещен иск с правно основание чл.403 ГПК за
обезщетение за вреди от неоснователно обезпечаване на бъдещ иск чрез налагане
на запор на банкова сметка ***, тъй като с влязло в сила на 14.02.2017г.
определение от 06.02.2017г. производството по този иск е прекратено. В тази
част обжалваното решение следва да се обезсили като недопустимо. В останалата
обжалвана част решението е допустимо.
По правилността на решението в
обжалваните му части и съгласно посоченото във въззивната
жалба, настоящият състав намира следното:
Предвид
установените по делото факти в случая се касае за спедиция
и международен автомобилен превоз на стоки, следователно приложими са както разпоредбите
на чл.361-379 ТЗ, така и нормите на Конвенцията за договора за международен
автомобилен превоз на стоки (CMR). Доколкото ответникът по първоначалните
искове е сключил процесния договор за превоз от свое
име и за сметка на доверителя си (трето, неучастващо в делото лице) то същият
има качеството на спедитор по смисъла на чл.361 от ТЗ. От представената по
делото международна товарителница (CMR) се установява, че изпращач (товародател) и получател
са третите, неучастващи в делото лица- „С.“ООД и съответно- Instyle
Concepts B.V., Холандия.
Между страните не
се спори както относно сключването на процесния
договор за превоз, така и относно доставянето на превозваните стоки в срок на
адреса на получателя, и издаването и получаването на фактурата за навлото от ответника по първоначалните искове. Следователно
възнаграждението на превозвача е дължимо и следва да бъде заплатено в 50-дневен
срок след 12.08.2014г. от посочения в договора като платец на навлото ответник по първоначалните искове „Д.Е.Е.“ЕООД. Единствената причина за незаплащане на дължимото
възнаграждение от последния е възражението му (рекламацията) за неточно и
непълно изпълнение на договора за превоз от страна на превозвача, изразяващо се
в увреждане на товара до степен на пълно повреждане (тотална щета). Съгласно
чл.17, пар.1 от Конвенцията превозвачът е отговорен
за цялостната или частична липса или повреда на стоката от момента на приемането
й за превоз до този на доставянето й, както и за забавата при доставянето й. От
друга страна съгласно т.4 на същата разпоредба (и когато превозвачът установи в
съответствие с член 18, параграф 2 – 5 от Конвенцията, че предвид конкретните
фактически обстоятелства липсата или повредата е могла да произлезе от един или
повече от особените рискове, предвидени в чл.17, параграф 4, счита се, че тя произлиза от тях), превозвачът се освобождава от отговорност,
когато липсата или повредата произтичат от особените рискове, дължащи се на
един или няколко от следните факти: в)пакетиране,
натоварване, подреждане или разтоварване на стоката от изпращача или получателя или от лица, действуващи за
сметка на изпращача или получателя. По делото не се спори, че стоката е предварително
опакована от служители на изпращача- товародател
„С.“ООД. Следователно съществен за спора е въпросът дали ищецът е установил, че
повредата е могла да произлезе от пакетирането, натоварването, подреждането или
разтоварването на стоката от изпращача или получателя или от действащи за тяхна
сметка лица, в който случай би била приложима презумпцията на чл.18, пар.2 от Конвенцията. Предвид събраните по делото
доказателства- опаковъчен лист с вписана ръкописна забележка от получателя Instyle Concepts B.V. „Стоките са увредени при натоварване в
камиона, само картон между палетите. Няма пластмасови крачета
под масите“ и заключението на изслушаната във въззивната
инстанция СТЕ настоящият състав приема за установено, че повредите на стоката са могли да произлязат от пакетирането, натоварването
и подреждането и от лица, действащи за сметка на
изпращача- третото неучастващо по делото лице „С.“ООД. Поради това е приложима
презумпцията по чл.18, пар.2 от Конвенцията и
превозвачът се освобождава от отговорност съгласно чл.17, т.4, б.в от
Конвенцията. Според чл.18, пар.2, изр.2 от
Конвенцията, в такива случаи правоимащият може да
доказва, че щетата не се дължи напълно или частично на някои от тези рискове,
но такова доказване не е проведено от ответника. По делото нито е установен
размерът на вредите (заключението на СТЕ опровергава тезата на ответника за
настъпила тотална щета и пълно и непоправимо повреждане на стоката), нито е
оборена презумпцията в полза на превозвача. В тази връзка следва да се даде отговор на
някои от поставените от страните с разменените по делото книжа въпроси. Действително
съгласно чл.17, ал.1 от Конвенцията превозвачът е отговорен за цялостната или
частична липса или повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до
този на доставянето й, а според чл.18, пар.1 доказването,
че липсата, повредата или забавата са причинени от един от фактите, предвидени
в чл. 17, параграф 2 (Превозвачът се освобождава от тази отговорност, когато
липсата, повредата или забавата се дължат на грешки на правоимащия,
на нареждане на последния, което не е резултат на грешка на превозвача, на
присъщ недостатък на стоката или на обстоятелства, които превозвачът не е могъл
да избегне, и последиците, които не е могъл да преодолее) е в тежест на превозвача.
В случая обаче се касае за един от т.нар.“особени
рискове“ посочени в чл.17, т.4 от Конвенцията,
към които се прилага член 18, параграф 2 – 5 от същата (а не параграф 1). Ангажирането
на авариен комисар не е задължение на превозвача, а възможност за всяка от
страните по договора за превоз, изпращача и получателя на стоката, да поиска
констатирането и оценката на вредите от независим експерт, следователно
неангажирането на авариен комисар в случая не може да се тълкува във вреда на
превозвача и като неизпълнение на задълженията му по договора за превоз. Презумпцията
по чл.9, пар.2 от Конвенцията е оборена именно от
горепосочените събрани по делото доказателства- опаковката и стоката са били
във видимо добро състояние по време на приемането й за превоз от превозвача,
което по никакъв начин не изключва възможността пакетирането, натоварването или
подреждането да са били неподходящи или недостатъчни, както е в случая. Възражението на ответника, че правото на иск на ищеца е
погасено по давност е неоснователно- срокът за плащане е изтекъл на
01.10.2014г., а искът е предявен на 12.09.2015г.- в рамките на едногодишния
срок по чл.32 от Конвенцията.
Предвид
изложеното искът с правно основание чл.372 от ТЗ за заплащане на сумата 4680 лева възнаграждение по процесния
договор за превоз ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба 12.09.2015г. до окончателното изплащане е основателен и в тази част
обжалваното решение следва да се отмени, а искът да се уважи изцяло.
Безспорно е, че
срокът за плащане на възнаграждението е изтекъл на 01.10.2014г., следователно
ответникът на основание чл.86 от ЗЗД дължи обезщетение в размер на законната
лихва за срока на забавата, в случая от 02.10.2014г. до деня преди датата на
подаване на исковата молба 11.09.2015г. Размерът на това обезщетение, изчисле по реда на чл.162 ГПК е 449,28 лева, следователно
искът на това основание за сумата от 449 лева следва да бъде уважен изцяло, а обжалваното решение-
отменено в тази му част.
Гореизложеното по
отношение на първоначалните искове се отнася изцяло и към предявения от
ответника срещу ищеца насрещен иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр.чл.373 ТЗ и чл.17, пар.1
от Конвенцията. Доколкото ищецът-
превозвач е установил, че увреждането на превозвания товар се дължи на един от
особените рискове, изброени в чл.17, параграф 4 от Конвенцията, не може да бъде
търсена от него отговорност за обезщетение за тези вреди. Не на последно място
следва да се отбележи, че правото на обезщетение принадлежи на собственика на
стоката (товара), т.е. на изпращача или получателя в зависимост от момента на
прехвърляне на правото на собственост. Правото на собственост на стоката в
никой момент не е принадлежало на ответника и ищец по насрещните искове, който
има качеството на спедитор. Следователно единствената хипотеза, при която
последният би могъл да претендира от превозвача обезщетение, е да е заплатил на
собственика на стоката такова и да се е суброгирал в
правата му. По делото не са налице данни или дори твърдения за извършването на
такова плащане. Ето защо предявеният насрещен иск за обезщетение, както и акцесорният иск за мораторна
лихва върху обезщетението следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, а
решението на първоинстанционния съд в тази част-
отменено като неправилно.
При този изход на
спора жалбоподателят- ищец има право на всички направени в производството
разноски за всички съдебни инстанции в размер общо на 2642,70 лева.
На основание
чл.280, ал.3 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение №310510/10.01.2018г. по гр.дело №78189/2015г. по
описа на СРС, 58 с-в В ЧАСТТА, с която СРС се
е произнесъл по предявен от „Д.Е.Е.“ЕООД срещу „МПВ т.”ООД
иск с правно основание чл.403 ГПК за обезщетение за вреди от неоснователно
налагане на обезпечителна мярка запор на сумата от 5107,14 лева по сметка на
ответника, като постановено по иск по който производството по делото е
прекратено с влязло в сила на 14.02.2017г. определение от 06.02.2017г.
ОТМЕНЯ решение №310510/10.01.2018г. по гр.дело №78189/2015г. по
описа на СРС, 58 с-в В ЧАСТТА с
която са отхвърлени като неоснователни исковете на „МПВ т.”ООД срещу „Д.Е.Е.“ЕООД с правно основание чл.9 от Конвенцията за договора
за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) и чл.86 ЗЗД във връзка с
договор за превоз и международна товарителница №6358/01.08.2014г. за сумите
4680 лева с ДДС- цена на извършен превоз на 250 броя стоманени конструкции за
маси от България до Холандия ведно със законната лихва от 12.09.2015г. до
окончателното изплащане и 449 лева обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода от 02.10.2014г. до 11.09.2015г., както и В ЧАСТТА с която са уважени предявените от „Д.Е.Е.“ЕООД срещу „МПВ т.”ООД искове с правно основание чл.79,
ал.1 ЗЗД вр.чл.25 от Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на стоки (CMR) и чл.86 от ЗЗД за сумите 12517,31 лева-
обезщетение за вреди от лошо изпълнение на договор за превоз ведно със
законната лихва от датата на предявяване на насрещния иск 21.06.2016г., 2292,25
лева обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от
12517,31 лева за периода от датата на рекламацията 03.09.2014г. до 21.06.2016г.,
както и в частта за разноските, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Д.Е.Е.“ЕООД с ЕИК:*******да
заплати на „МПВ т.”ООД с ЕИК:*******, на основание чл.9 от Конвенцията за
договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) и чл.86 ЗЗД, във
връзка с договор за превоз от 31.07.2014г. и международна товарителница
№6358/01.08.2014г., сумите 4680 лева (четири хиляди шестстотин
и осемдесет лева) с включен ДДС- цена на
извършен превоз на 250 броя стоманени конструкции за маси от България до
Холандия, ведно със законната лихва от 12.09.2015г. до окончателното изплащане
и 449 лева (четиристотин четиридесет и девет лева)- обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 02.10.2014г. до 11.09.2015г.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Д.Е.Е.“ЕООД с ЕИК:*******срещу „МПВ т.”ООД с ЕИК:******* искове
с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр.чл.25 от
Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR)
и чл.86 от ЗЗД в частта за сумите
12517,31 лева- обезщетение за вреди от лошо изпълнение на договор за превоз
ведно със законната лихва от датата на предявяване на насрещния иск
21.06.2016г., 2292,25 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата от 12517,31 лева за периода от датата на рекламацията
03.09.2014г. до 21.06.2016г.
ОСЪЖДА „Д.Е.Е.“ЕООД с ЕИК:*******да заплати на „МПВ т.”ООД с ЕИК:*******
сумата от общо 2642,70 лева (две хиляди шестстотин четиридесет и два
лева и 70 стотинки)- разноски по делото за двете съдебни
инстанции и в обезпечителното производство по гр.д.№1990/2015г. на ГРС.
В частта с която
са отхвърлени насрещните искове на „Д.Е.Е.“ЕООД срещу
„МПВ т.”ООД с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр.чл.25
от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR)
и чл.86 от ЗЗД за сумите над 12517,31
лева- обезщетение за вреди от лошо изпълнение на договор за превоз и над
2292,25 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
от 12517,31 лева за периода от датата на рекламацията 03.09.2014г. до
21.06.2016г., до пълните предявени размери на тези искове, решението на СРС е
влязло в сила като необжалвано.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/