Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Казанлък,22.06.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшкият районен съд,наказателно
отделение,първи наказателен състав,в публичното заседание на тринадесети
юни,две хиляди и осемнадесета година в състав :
Председател:Невена Иванова
Съдебни заседатели:
Членове:
при секретаря . . Ана Цанова. . . и в присъствието на
. . . . . . прокурора . . . . . като разгледа докладваното
от съдията АНД № 1248/2017г.по описа на КРС,
за да се произнесе,взе предвид:
Обжалвано е Наказателно
постановление № 24-001287 от 02.10.2017г.на Директора на Дирекция”Инспекция по
труда”със седалище ***.
Жалбоподателят,недоволен от
наложеното му наказание,моли съда да го отмени.
Въззиваемата страна чрез
представителя си в с.з.взема становище,че обжалваното наказателно постановление
е правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди.
От събраните по делото
доказателства,преценени поотделно и в тяхната съвкупност,и след като извърши
цялостна проверка на съставения акт и на обжалваното наказателно
постановление,съдът приема за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима
съгласно Определение № 2 от 08.01.2018г.по ЧКАН дело № 484 по описа за 2017г.на
Старозагорски административен съд.Разгледана по същество,се явява основателна. Административно-наказващият
орган е наложил на жалбоподателя административно наказание за това,че при
извършена проверка по спазване на
трудовото законодателство на 01.09.2017г.на адреса на управление на ЕТ“Ш.С.“ и
на 08.09.2017г.по представени официални писмени документи в Дирекция“Инспекция
по труда“ със седалище ***,се установило,че ЕТ“Ш.С.“ в качеството си на
работодател приел на работа в горепосоченото предприятие като „шофьор на
тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“ на 22.12.2016г.,както и на
23.02.2017г.лицето Р. З. С. с ЕГН ********** без преди това да сключи с него
писмен трудов договор.Работодателят ЕТ“Ш.С.“*** сключил с лицето Р. З. С. с ЕГН
********** „Договор за квалификация на лице,което не работи“ на основание
чл.235 от Кодекса на труда от 18.10.2016г.за срок от 8 месеца,а в същото време
Р. З. С. с ЕГН ********** престирал труд,за което получавал трудово
възнаграждение и не повишавал квалификацията си,а самостоятелно управлявал /без
инструктор или наставник/ тежкотоварен автомобил.Работодателят ЕТ“Ш.С.“*** бил
в нарушение от 22.12.2016г.до момента на сключването на писмен трудов договор с
Р. З. С. с ЕГН ********** на дата 02.06.2017г.
АНО е приел,че с това ЕТ“Ш.С.“ е
нарушил чл.61,ал.1 от КТ,поради което и на основание чл.416,ал.5 от КТ,във вр.с
чл.414,ал.3 от КТ наложил на ЕТ“Ш.С.“ в качеството му на работодател административно
наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3000 /три хиляди/лева.
Съдът намира,че при съставянето на
АУАН и при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила,които да са
основание за отмяна на НП.В тази насока съдът намира за неоснователни доводите
на жалбоподателя,изложени в жалбата.
Съдът обаче намира за основателни
доводите на жалбоподателя по съществото на случая.Към административнонаказателната
преписка е приложен /а и в самото наказателно постановление това е отразено/
Договор за повишаване на професионалната квалификация с лице,което се подготвя
за работа при работодателя след завършване на обучението,сключен на
18.10.2016г.между работодателя „ЕТ“Ш.С.“ и лицето Р. З. С.,за срок от осем
месеца.Сключването на такъв договор е уредено в чл.235 от КТ.По своята правна
същност този договор е облигационен и няма за предмет полагането на труд.От
съдържанието на самия договор,приложен по делото,е видно,че с него не е
уговорено престирането на труд,а преминаване на обучавания през курс на
обучение по специалността“шофьор на тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“ за
повишаване на професионалната квалификация,добиване на нови умения,свързани с
воденето на документация и представителство пред контролните органи при
извършване на международни превози на товари.Също така с договора не е
уговорено изплащане на трудово възнаграждение от страна на работодателя,а е уговорено,че
средствата за обучението,които са в размер на 500 лева,включващи лични разходи
на обучавания,са за сметка на обучаващият /бъдещият работодател/.
От приложените по делото писмени
доказателства и от показанията на актосъставителя М. се установява,че за да
приеме,че жалбоподателят е извършил нарушение на чл.61,ал.1 от КТ АНО се е
позовал на Искане за извършване на действия от друг контролен орган №
Р-16002417108501-032-001/23.08.2017г.,отправено от ТД на НАП Пловдив към Д“ИТ“
Стара Загора,въз основа на което е извършена документалната проверка на
жалбоподателя.В цитираното искане е посочено,че на 22.12.2016г.при извършена
проверка на стоки с висок фискален риск от Дирекция“Фискален
контрол“,документирана с Протокол № 05090050771_1/22.12.2016г
в пункт за фискален контрол на ГКПП Видин-Дунав мост 2,са установени данни,че Р.
З. С. с ЕГН ********** е шофьор на МПС с марка DAF
с рег.№ ** **** ** и рег.№ на ремарке СТ 1312 ЕН,с вписан превозвач ЕТ“Ш.С.“.В
издадения протокол няма данни за втори водач на МПС,както и на
лице,придружаващо стоката.На 23.02.2017г.,при извършена проверка на стоки с
висок фискален риск при вътреобщностна доставка/при напускане на страната от
Дирекция „Фискален контрол“,документирана с Протокол № 080800544737_1/23.02.2017г.в пункт за фискален контрол на ГКПП Йовково са
установени данни,че Р. З. С. с ЕГН ********** е шофьор на МПС с марка DAF с рег.№ ** **** ** и рег.№ на ремарке ** **** **,с вписан
превозвач ЕТ“Ш.С.“.В издадения протокол няма данни за втори водач на МПС.В
показанията си пред съда актосъставителят М. установява,че проверката е
извършена по документи-писмото от НАП и „Договор за квалификация на лице,което
не работи“.Проверяващите не са извършили разпити и не са събирали други
доказателства.Приели за меродавно писмото на ТД на НАП и документите,които
собственикът им представил.
В с.з.е разпитан като свидетел Р.
З. С.,който установява,че на посочените дати 22.12.2016г.и 23.02.2017г.е
пътувал през границата с посочения товарен автомобил като се е возел отдясно на
шофьора и не е управлявал.Шофьорът го изпратил да направи документите,за да се
учи.И в двата случая св.С. направил протокола и проверяващите записали неговите
данни.И в двата случаи св.С. контактувал със служители на НАП на границата.Към
тези дати св.С. нямал трудов договор,а имал договор за обучение,защото искал да
започне работа във фирмата.
По делото е разпитан като свидетел
и В. И. Р.,който работи като шофьор във фирмата-жалбоподател.Св.Р.
установява,че при проверката от НАП през месец декември 2016г.и февруари 2017г.
той управлявал процесния товарен автомобил.Преминали границата и при него се
возел Р. З. С..Св.Р. имал за задача да обучава св.С. как да оформя документите
на границата.В изпълнение на това св.Р. изпратил св.С. да попълни
документите.Служителите на НАП не искали документи от св.Р..
Тези показания на свидетелите С. и
Р. /които не са били събрани от контролните органи при извършване на
проверката/ очертават една по-различна фактическа обстановка от изложената в
НП-а именно,че св.Р. е управлявал процесния камион на посочените дати,а св.С.
се е возил на седалката до него и не е управлявал камиона,а се е обучавал в
попълването на необходимите документи при преминаването на границата.Тези факти
съдът приема за съответстващи на действителността,тъй като те съответстват на
съдържанието на приложения Договор за повишаване на професионалната
квалификация с лице,което се подготвя за работа при работодателя след
завършване на обучението от 18.10.2016г.Фактът,че именно св.С.,който не е
управлявал автомобила,но за да се обучи в оформянето и попълването на
документите,е попълнил съответните протоколи на съответните ГКПП и е дал своите
лични данни,обяснява написаното в цитираното по-горе Искане на НАП №
Р-16002417108501-032-001/23.08.2017г.,че св.Р. С. е управлявал товарния автомобил.То
обаче не отговаря на действителността.
В показанията си пред съда
свидетелите Н.Н.П.-старши инспектор по приходите,и Г.М.В.-старши инспектор по
приходите в отдел“Оперативни дейности“-Варна,дирекция ОД,главна
дирекция“Фискален контрол“,ЦУ на НАП,с място на работа гр.Д.,за които се
установи,че са извършили проверката на ГКПП Йовково и са съставили съответния
протокол,описват реда и принципите на действие и принципния механизъм на
извършване на тези проверки.Цитираните свидетели посочват,че по принцип
изискват лична карта и талон на МПС от шофьора и като ги представи
предполагат,че той е шофьорът.Ако лицето не е шофьор,той ще им каже това.Също
така свидетелите П. и В. установяват,че винаги в протокола се отбелязва на
първо място водача,а на второ място се отбелязва придружаващото го лице и
качеството на придружаващото стоката лице.Както обаче се посочи
по-горе,свидетелите П. и В. говорят как
се процедира по принцип и по никакъв начин не установяват,че именно Р. С. е бил
шофьор на процесния товарен автомобил на процесните две дати.
Тезата на жалбоподателя се доказва
и от изисканите справки от ГКПП Видин Дунав мост 2 и ГКПП Йовково,в които е
отразено съответно,че лицето В. И. Р.,ЕГН ********** на 22.12.2016г.има
регистрирано влизане в страната в 07,12ч.с товарен автомобил марка“ДАФ“ с ДКН **
**** **/** **** ** и като пътник в автомобила е пътувало лицето Р. З. С. с ЕГН **********;
и че на 23.02.2017г.лицето В. И. Р. с ЕГН ********** е излязло от РБългария в
09,16ч.и влязло в РБългария в 15,28 ч.като е управлявал посочения по-горе
товарен автомобил с полуремарке,а с него е пътувал Р. З. С. с ЕГН **********.
Предвид изложеното съдът
намира,че от събраните по делото доказателства се установи,че жалбоподателят не
е извършил визираното в обжалваното наказателно постановление нарушение на
чл.61,ал.1 от КТ.Отношенията между жалбоподателя и лицето Р. З. С. не са били
трудови отношения,лицето не е престирало труд и поради това за жалбоподателя не
е имало задължение за сключване на трудов договор съгласно изискването на
чл.61,ал.1 от НК.Поради това съдът намира,че неправилно на жалбоподателя е
наложено административно наказание.
Предвид изложеното съдът намира,че
обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно и неоснователно
следва да бъде отменено.
Водим от горните мотиви съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
24-001287 от 02.10.2017г.на Директора на Дирекция”Инспекция по труда”със
седалище ***-С.С.“ с ЕИК *********,с адрес по седалище и управление ***,в
качеството му на работодател е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 3000 /три хиляди/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд гр.Стара Загора в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: