Решение по дело №2846/2019 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 609
Дата: 9 юни 2020 г.
Съдия: Павлина Енчева Стойчева
Дело: 20197040702846
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

                                                         РЕШЕНИЕ

 

                       № 609                       дата  09 юни  2020г.                град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас,    ХIIІ-ти състав,

в публично заседание на 28 май 2020 год.,  в следния състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ЙОСИФОВ

                                                                      ЧЛЕНОВЕ:   1.ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА                                                                                            

                                                                                                    2. ВЕСЕЛИН БЕЛЕВ

 

Секретар: Илияна Георгиева

Прокурор: Христо К.

 

разгледа докладваното от съдия СТОЙЧЕВА

КНАХ дело № 2846 по описа за 2019 год. и за да се произнесе

взе предвид следните обстоятелства:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс, във вр. с чл.63 от ЗАНН.

         Образувано е по касационна жалба на П.К.П. с адрес ***, против Решение № 113/07.11.2019г., постановено по НАХД № 244/2019г. по описа на Районен съд – Карнобат, с което е потвърдено Наказателно постановление № 6268/31.07.2019г., издадено от началник на отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което, за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от Закона за пътищата, вр.чл.37, ал.1, т.1 от Нареда № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и на основание чл.53, ал.1, т.2 от ЗП във вр. чл.53, ал.2 от с.з., на касатора е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева.

Съдебното решение се обжалва като неправилно и необосновано. Касаторът възразява, че установеното деяние не е съставомерно, доколкото не е констатирано и доказано извършването на дейност по специално ползване на пътищата по смисъла на §1, т.8 от ДР на ЗП, както и че не може да бъде субект на вмененото му във вина нарушение, тъй като нито е собственик на ППС, нито превозвач. Счита, че е налице несъответствие между фактическото описание на нарушението и правната му квалификация, с което е нарушено правото му на защита. Излага и доводи, че деянието представлява маловажен случай на административно нарушение. Иска се отмяна на съдебния акт и на издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация също не изпраща представител.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за оставяне в сила на съдебното решение.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и депозирана в законоустановения срок.

 Разгледана по същество съдът счете за основателна, но по мотиви различни от поддържаните от касатора.

 Касаторът П. е санкциониран за това, че на 08.07.2019г., на път I-6, км.445+400, на 100м. пред гр.Карнобат, в посока гр.София – гр.Бургас, управлявал и осъществявал движение на съчленено ППС с пет оси – МПС с две оси с рег.№ В4884НК и полуремарке с три оси с рег.№ В0937ЕС, за което е прието, че е извънгабаритно по смисъла на § 1, т.1 от ДР на Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно тежко ППС по смисъла на чл.3, т.2 от Наредбата, като е констатирана липсата на разрешение, издадено по реда на раздел IV от наредбата от администрацията управляваща пътя (АПИ) за дейност по специално ползване на пътищата.  Проверяващите органи са приели, че управляваното от касатора МПС е извънгабаритно и тежко ППС по смисъла на Наредбата, след като било установено при проверката чрез измерване, че са надвишени нормите на чл.7 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС както следва: 1. Измереното натоварване на задвижващата (втора) единична ос на ППС - 13,700т при максимално допустимо натоварване 11,5т. съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „А“ на Наредбата. 2. При измерено разстояние между осите - 1,32м, сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 28,650т., при максимално допустимо натоварване 24т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „Б“ на Наредбата.  Измерването било извършено с техническо средство електронна везна PW-10 № K0200007 и ролетка 1306/18(5м.). Тъй като водачът не представил валидно разрешение за движение на извънгабаритно, респективно тежко  пътно превозно средство, било прието, че е нарушена забраната, установена в чл. 26, ал. 2, т. 1, буква "а" от ЗП за движение на извънгабаритни и тежки ППС без разрешение, поради което срещу касатора е съставен акт за установяване на административно нарушение и е издадено обжалваното пред районния съд наказателно постановление, с което, на основание чл.53, ал.1, т.2, във вр. с чл.26, ал.2, т.1, б.“А“, във вр. с чл.-53, ал.2 от ЗП, на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000лв..

За да го потвърди, районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предписаната от закона форма и съдържат всички законоустановени реквизити. Приел е, че деянието е детайлно, ясно описано и правилно квалифицирано от актосъставителя и АНО. По същество е обосновал извод за съставомерност на установеното нарушение, като е приел, че за извършването му,        в условията на повторност, законосъобразно е била ангажирана отговорността на П.К.П. на основание чл.53, ал.2 от ЗП, с оглед на което е потвърдил наказателното постановление.

Настоящият съд напомня за правилното подреждане на страниците на съдебния акт.

Решението е неправилно.

Видно е, че водачът е санкциониран в условията на повторност по смисъла на чл.53, ал.2 от ЗП, като наказващият орган се е позовал на предходно издадено НП № 6023/165.03.2019г., за което е отбелязано, че е влязло в сила на 01.04.2019г.

Съдът не намери в кориците на делото това наказателно постановление, за да прецени дали се касае за същото по вид нарушение и дали е влязло в сила, за да бъде приложима хипотезата на повторност.

След като органът се е позовал на него и то е част от неговите мотиви, следвало е да бъде представено, вкл. за да се прецени приложението на материалния закон.

Въззивният съд е приел, че е налице хипотеза на повторност на нарушението, без да разполага с доказателства за това, като е допуснал съществено процесуално нарушение. Това налага съдебният акт да бъде отменен и делото да се върне за ново разглеждане за събиране на доказателства в посочения смисъл, вкл. въз основа на които да се преценява съответствието между АУАН и НП.

На основание изложените мотиви и чл. 222, ал.2 от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 113/07.11.2019г., постановено по НАХД № 244/2019г. по описа на Районен съд – Карнобат.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда. 

 

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: