№ 134168
гр. София, 27.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Частно
гражданско дело № 20231110156129 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Образувано е по заявление на **** за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
против К. С. Ч., за вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит.
По отношение на заявените вземания за сумата 110 лева - просрочена такса "Експресно
разглеждане" и сумата 105 лева - разходи за извънсъдебно и съдебно събиране на
вземанията, съдът намира следното:
Нормата на чл. 411, ал. 2 ГПК вменява задължение на заповедния съд за извършване на
проверка налице ли са основанията за отказ за издаване на заповед за изпълнение, а именно:
1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите
нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона
или с добрите нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма постоянен адрес
или седалище на територията на Република България; 5. длъжникът няма обичайно
местопребиваване или място на дейност на територията на Република България. В случая се
установява от заявените фактически основания на предявените вземания, че длъжникът
несъмнено има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1, вр. т. 12 от ДР на Закона
за защита на потребителите /ЗЗП/, поради което по отношение на представения договор за
кредит са приложими правилата на Закон за потребителския кредит /ЗПК/ и разпоредбите на
чл. 143 – 148 ЗЗП. Отделно от това нормата на чл. 7, ал. 3 ГПК вменява задължение на съда
да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител,
а съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК съдът отказва издаването на заповед за изпълнение, когато
искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е
налице обоснована вероятност за това. Съдът намира, че за посочените вземания е налице
обоснована вероятност за неравноправни клаузи, поради което заявлението следва да бъде
отхвърлено в тази част.
1
По отношение на неплатената такса "Експресно разглеждане": От съдържанието на договора
става ясно, че обсъжданата такса се дължи за експресна обработка на кандитатурата на
потребителя в срок до 20 минути от постъпването й при кредитора, ако искането е
постъпило в работен ден и се разглежда с приоритет на следващия работен ден, ако е
постъпило в неработен ден. Следователно допълнителната услуга се явява свързана със
сключването на договора за кредит и отпускането на потребителския кредит. Съгласно чл.
10а, ал. 1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Нормата на чл. 10а, ал.
2 ЗПК обаче установява забрана за кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая процесната услуга касае
действия, свързани с отпускането на кредита, начисляването на такса за които попада в
процесната забрана. За пълнота следва да се посочи,че в договора за потребителски кредит
не се съдържа клауза, изясняваща характера на дължимата насрещна престация при
заплащане на „услугата“ - неясен остава въпросът в какво се изразява приоритетното
разглеждане на документи, какъв е редовният срок за разглеждането им и какъв –
приоритетният, респ. – какво преимущество в тази връзка получава кредитополучателят
срещу заплащане на таксата. Ето защо съдът приема, че възнаграждението, така уговорено с
договора, попада в хипотезата на императивната забрана на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Заявлението
по отношение на процесната сума следва да се отхвърли.
Претендираните такси в размер на 105 лева, представляващи разходи „за ангажиране на
човешки ресурси за извънсъдебно и съдебно събиране на вземането по чл. 13 от договора“,
също са уговорени в нарушение на императивното изискване на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, по
делото не е разяснено и дали са сторени такива разходи. По същността си тази клауза има
характеристиките на неустойка за неизпълнение на задължението за плащане на вноските в
срок. С така уговорената клауза се цели заобикаляне на нормативно установеното в ЗПК
ограничение относно максимално допустимия размер на обезщетението за забава спрямо
потребителя – чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, поради което и това вземане съдът приема за
недължимо. По изложените съображения заявлението следва да бъде отхвърлено за
посочените суми.
Разноските за заповедното производство следва да бъдат редуцирани съобразно
съотношението между отхвърлената и уважената част от заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, т. е. съдът следва да отхвърли искането за сумата над 17,48 лева до сумата от
25 лева за държавна такса, както и за сумата над 279,72 лева до сумата от 400 лева –
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № **** г., подадено от ****, чрез адв. А. Н., за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против К. С. Ч. в ЧАСТТА относно сумата 110 лева -
2
просрочена такса "Експресно разглеждане" и сумата 105 лева - разходи за извънсъдебно и
съдебно събиране на вземанията, както и в частта за разноските, съразмерно на
отхвърлената част от заявлението.
УКАЗВА на заявителя, на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, че може да предяви осъдителен
иск за вземанията си в едномесечен срок от съобщението, като при спазване на срока ще се
ползва от внесената в заповедното производство държавна такса и следва да довнесе
единствено разликата.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3