Р Е Ш Е Н
И Е
№282 07.07.2021г.
Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На първи юни 2021г в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Ива Атанасова
Като разгледа докладваното от
съдия Драгнева административно дело №373 по описа за 2020г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК, образувано по жалбата на И.М.И. против Ревизионен
акт №Р-16002419005157-091-001/24.02.2020г., издаден от Т. П.– Началник сектор,
възложил ревизията и В. К. на длъжност главен инспектор по приходите –
ръководител на ревизията, на основание чл.119 ал.2 от ДОПК и по реда на
чл.122-124 от ДОПК, в частта му потвърдена
с Решение №217/15.05.2020г на Директор дирекция „ОДОП“ Пловдив, а именно: Годишен
и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2013г в размер на 30 576.48лв главница и
18 070.13лв лихви, ДДС в размер на 3 764.26лв главница и 885.87лв
лихва, поради неизпълнение на условията на чл. 71 т.1 от ЗДДС – лицето да
разполага с данъчен документ по чл.114 от ЗДДС.
Ревизията
е възложена със Заповед №Р-16002419005157-020-001/02.08.2019г от Началник
сектор Т. П., която е определена за компетентен орган да възлага ревизии,
съгласно Заповед № РД-09-1/03.01.2017г на Директор ТД на НАП Пловдив / стр. 128
и сл., том І/. За ръководител на екипа е определено длъжностно лице, което като
главен инспектор по приходите е компетентно, съгласно Заповед №
РД-09-1801/28.09.2018г на Директор ТД на НАП Пловдив и до 30.09.2020г
включително. Представени са доказателства за валидност на КЕП на издателите на
РА, според които до 11.06.2020г е валиден професионален КУКЕП на К., а до
11.03.2020г е срокът на валидност на подписа на П.. Със заповедта за възлагане
на ревизията като член на екипа е определен и главен инспектор по приходите А.
Д. – с валиден КЕП до 17.09.2020г. Обхвата на ревизията е Годишен и авансов
данък по ЗДДФЛ на ЕТ от 01.01.2014г до 31.12.2018г, ДДС от 01.01.2014г до
30.04.2019г, ДОО, ЗЗО и ДЗПО в период от 01.01.2014г до 31.12.2018г, в която
част РА е отменен с решението на решаващия орган и е върнат за нова ревизия.
Заповедта е връчена на електронния адрес на земеделския производител на
12.08.2019г, от която дата текат сроковете за извършване на ревизионното
производство.
Ръководителя на екипа е направила предложение за промяна на обхвата на
извършваната ревизия като се включи Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ от
01.01.2013г до 31.12.2018г поради това, че през 2013г по сметка 111 „Резерви“
сумата от 200 000лв, която съгласно неговите обяснения представлява
неразпределена печалба за периода от 2008г до 2012г но за същото твърдение няма
представени разпечатки на сметки, главна книга и други, които да доказват, че
посочената сума е неразпределена печалба. Същата липсва в баланса за 2013г Тази
сума е определена като укрити приходи, което налага разширяване обхвата на
ревизията. На същата дата 11.11.2019г е направено искане за продължаване срока
на ревизионното производство до 12.12.2019г с оглед преминаване по реда на
чл.122-124 от ДОПК. Заповедта за изменение обхвата на ревизионното производство
с включване на годишния период от 2013г по отношение годишен и авансов данък по
ЗДДФЛ е връчена на 11.11.2019г като е удължен и срока за приключването до
12.12.2019г. На 10.12.2019г е последвало ново искане за продължаване на срока
на ревизията до 12.01.2019г, което е уважено със заповед за изменение на
заповедта за възлагане на ревизията, връчено на 10.12.2019г, ведно с
уведомлението по чл.17 ал.1 и уведомлението по чл.124 ал.1 от ДОПК, с което са
удовлетворени изискванията на особеното производство за уведомяване на
ревизираното лице с оглед правото му на защита срещу данните по смисъла на
чл.122 ал.1 от ДОПК и предоставяне на възможност да се установи обективната
истина за данъчната основа, съответно да се опровергае твърдението за
обстоятелство по чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК.
С ревизионния доклад са посочени следните
факти, подведени под чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК: по банков са получени субсидии от
ДФ „Земеделие“ в конкретно посочени размери, които са включени в подаваните ГДД
на ред „приходи“. От представената оборотна ведомост за 2013г става ясно, че
сумата от 200 000лв се формира изцяло през 2013г, тъй като началното салдо
е 0.00лв за 2013г, сумата е вписана през месец октомври 2013г в сметка 111
„Резерви“ и пренесена в оборотната ведомост за 2014г. Обяснението на РЛ, което
се поддържа и в жалбата му пред решаващия орган и пред съда е счетоводна грешка
да се отразят останали печалби от периода 2008г-2012г, които не подлежат на
облагане, и които не правилно, грешно не са отнесени в сметка 111 Резерви през
предходните пет данъчни години, но лицето е разполагало с тази сума след
данъчно облагане. Поради липса на факти, сочещи на вярност на даденото
обяснение, сумата от 200 000лв е отнесена от ревизиращия екип към
декларираните от лицето приходи от стопанска дейност за 2013г.
Констатирано е, че при документиране на
продажби на стоки, посочени в Приложение №2 от ЗДДС / зърнени култури/,
ревизираното лице е издавало фактури без ДДС, в които като основание за не
начисляването му е посочвал „обратно начисляване на ДДС по чл.163а ал.2 от ЗДДС. В случите, в които е бил в
качеството на купувач при подобни сделки е съставял Протоколи по чл.117 ал.2 от ЗДДС с изискуемите от закона реквизити. При документиране на продажби на сурово
мляко, е издавал фактури с начислен ДДС на общо основание. Допуснати са
нарушения – повторно включване на фактури в дневниците за покупки към СД по
ЗДДС, както и включването на фактури с
некоректни стойности. Деклариране са суми за възстановяване на ДДС в големи
размери, касаещи продължителни периоди, които не са възстановени или обвързани
с други задължения на земеделския производител. С приключване на ревизията тези
суми за възстановяване следва да се отнесат за погасяване, чрез прихващане на
установените задължения за данъци. При определяне на данъчната основа по чл.122
ал.2 от ДОПК са взети предвид обстоятелствата по т.1, т.2, т.3, т.4, т.8, т.10,
т.15 от ДОПК. Регистрираният земеделски производител действа като физическо
лице, без регистрация като ЕТ по ТЗ. Участва в дружество по ЗЗД – „БиоМилк“. Отглежда зърнени култури без ориз, и едър рогат
добитък, в землището на село Калояновец. Регистриран е по ЗДДС от 2008г.,
притежава регистрационна карта като земеделски производител и е редовен
бенефициент на Държавен фонд „Земеделие“. В ГДД за 2013г е посочено, че общо
приходите са в размер на 305 083.84лв, представляваща сбор от
239 545.10лв приходи от продажби плюс субсидии в размер на
65 538.74лв. Разходите общо са в размер на 303 583.04лв. Оборотната
ведомост за 2014г е с начално салдо от 200 000лв „Резерви“, които съгласно
декларация на РЛ са натрупани неразпределени печалби от изминали години като
предходното счетоводство не е използвало сметки 122 и 123, а в следващите
периоди оборотите по сметка 111 са закрити, за да се коригира неправилното
осчетоводяване. Закриването се е извършило със сметка 501 „Каса“, без да се
представи главна книга за 2013г, ,нито счетоводните записвания, определящи
корекцията на описаната грешка. Сумата е записана като Кредитен оборот на
сметка 111, а при преглед на същата е видно, че единствените по-големи дебитни
обороти са счетоводна сметка 501 в размер на 291 054.05лв, които могат да
кореспондират със сметка 111 „Резерви“, но това води до противоречие с
обяснението, че сумата представлява неразпределени печалби. Съгласно чл.29а вр.
с чл.26 ал.1 от ЗДДФЛ облагаемият доход
от стопанска на регистрирани по ЗДДС лица, които са регистрирани като
земеделски производители е формираната по реда на ЗКПО данъчна печалба. В
представената оборотна ведомост салдото по сметка 501 Каса е кредитно в размер
на 9 937.49лв, което означава, че разходените парични средства са повече
от заприходените, а това не е възможно при положение,
че тази сметка е активна – това са пари в брой. Според ревизиращия екип, същото
е становището и на решаващия орган, че осчетоводената сума от 200 000лв по
сметка Резерви са пари в брой, които са били налични в касата, но не са
осчетоводени като такива тоест няма въведен спор, че лицето е разполагало с
тази сума. Не са заприходени постъпилите в брой пари в касата, което е довело
до кредитирането й със суми по-големи от тези, с които е дебитирана. Това
разминаване не би се получило, ако РЛ вярно е посочвало своите приходи от
стопанска дейност. В касата на дружеството е имало безвъзмездно постъпили
активи – парични суми, които е следвало да бъдат отчетени като приход съгласно
чл.13 и чл.17 от Закона за счетоводството. Тези неотчетени приходи са обстоятелство
по чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК, което е прието от приходната администрация за
основание да бъде определена данъчната основа по реда на чл.122 ал.2 от ДОПК.
Изпълнена е хипотезата на чл. 78 от ЗКПО, според която счетоводния финансов
резултат се коригира с приходите и разходите, които е следвало да бъдат
отчетени през текущата година, но не са отчетени от данъчно задълженото лице.
Когато във връзка със стопанска операция по изречение първо бъдат отчетени
приходи и разходи, последните не се призната за данъчни цели. В резултат на
това, че РЛ е нарушило принципа на текущо начисляване по смисъла на чл.4 ал.1
т.1 от Закона за счетоводството, според който приходите и разходите,
произтичащи от сделки и събития, се начисляват към момента на тяхното
възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните
средства и се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят. Към сумата от 305 083.84лв приходи за
2013г е добавена установената при ревизията сума от 209 937.49лв / в касата/
и се получава резултат от 515 021.32лв за приходи, от които
204 496.50лв са обложени с 15% данък по чл.29а от ЗДДФЛ. От дължимите
30 674.48лв са платени само 98.00лв като върху разликата от
30 676.48лв за 2013г е начислена лихва в размер ан
17 706.80лв. За 2014г е установено над внасяне на данъка по ЗДДФЛ в размер
на 57.48лв които са определени за погасяване на установените задължения.
Аналогично е установено надвнасяне на сумата от 69.94лв за 2015г, за сумата от
81.28лв за 2016г, на сумата от 105.74лв за 2017г, на сумата от 1 174.57лв
за 2018г. Разликите се дължат на внесени осигурителни вноски върху по-висок
размер на осигурителния доход.
По ЗДДС: Фактура №**********/29.10.2013г е
включена в дневника за покупки за месец 03.2014г и втори път в дневника за
покупки за месец 10.2013г, - 2 650лв ДДС, фактура №**********/15.04.2014г
е включена в дневника за покупки за месец 06.2014г и за месец 04.2014г
-422.24лв ДДС, фактура №**********/04.08.2014г е включена в дневниците за
покупки за месец 09 и месец 08. 2014г – 205лв ДДС, фактура
№**********/08.03.2016г е включена за 04.2016г и за 03.2016г – 248.20лв,
фактура №**********/30.04.2016г е включена за месец април и месец март 2016г –
248.20лв ДДС, фактура №**********/31-05.2016г е включена за месец юни и за месец
април 2016г. -62.19лв ДДС, фактура №**********/31.03.2017г е включена за месец
април и месец март 2017г -16.66лв. Установени са фактури, по които е
претендирано право на ползване на данъчен кредит два пъти в един месец –
посочена е една и съща фактура два пъти в дневника за покупки за съответния
месец и това са фактура №**********/10.10.2014г с ДДС 56.00лв, фактура
№**********/30.08.2014г с ДДС 41.49лв. По фактура № **********/05.12.2013г е
претендирана сума с 0.17ст в повече от размера на ДДС, а по фактура
№**********/28.11.2016г е претендирано ДДС с повече в размер на 0.20ст. На
основание чл. 71 т.1 от ЗДДС за посочените фактури се отказва право на данъчен
кредит, тъй като лицето не притежава данъчен документ, съставен съгласно чл.114
и чл.115 от ЗДДС. Съответно аз месец март 2014г – 2650.00лв, за месец април
2014г-0.17ст, за месец юни 2014г- 422.24лв, за месец 09.2014г – 205.00лв, за
месец 10.2014г-56.00лв, за месец 04.2016г – 124.47лв, за месец
06.2014г-124.47лв, за месец 11.2016г-0.20ст, за месец 04.2017г-16.66лв, за
месец 09.2018г-41.49лв.
С жалбата си против РА, РЛ е поддържало,
че сумата от 200 000лв е придобит доход преди края на 2013г, върху който
се дължи авансов данък, но същият е погасен по давност, защото е следвало да се
плати през първото или второто тримесечие на 2013г. Не е посочен момента на
възникване на сумата от 200 000лв, тъй като ако се посочи, това ще докаже
че претендираните задължения са погасени по давност. РЛ счита, че давността за
задълженията, формирани през 2013г започва от 01.01.2014г поради авансовите
вноски и изтича на 01.01.2019г, а ревизията е от 12.08.2019г. Твърди, че сумата от 200 000лв е равна на
сбора от обложени с данъци печалби от предходни години, които неправилно са
отнесени в сметка 111, вместо по сметка 123. Не са обследвани приходите от
предходни години, за да се установи верността на твърдението на РЛ, а приходите
от продажби и субсидии са много повече от въпросните 200 000лв. Не е бил
длъжен да вписва сумите на субсидиите в ГДД, нито да ги отчита, а те обясняват
произхода на средствата за закупените ниви. Освен това разходите на лицето са
проследени след срока за приключване на ревизионното производство, чрез
извършени Справки в служба по вписванията и в Информационния масив на НАП по
повод възражения на лицето против РД, които трябва да се обсъдят, а не да се
разследват с действия по събиране на доказателства, които не следва да се
съобразяват при издаване на РА.
В решението на Директор ОДОП са обсъдени
направените от ревизиращите органи справки в Служба по вписванията, чиито
регистри са публични, съответно и в Информационния масив на НАП относно
възраженията на РЛ, изложени против РД, че в предходните 2008г-2012г е
натрупало 200 000лв печалба след облагане на приходите от дейността на
земеделския производител. С протокол №1566091/12.02.2020г на основание чл.37
ал.1 от ДОПК е приложена разпечатка от Службата по вписванията за придобити
поземлени имоти в периода 2008г-2013г общо 29 на брой, както и справка за
разходите по години за времето от 2008г до 2013г. В РА са анализирани
приходите, съгласно ГДД по ЗДДФЛ за 2008г – 32 363.00лв при разходи от
24 447.66лв, за 2009г приходите са в размер на 62 720лв срещу разходи
от 68 583.10лв тоест не остават суми, които да не са разходвани и да се
заделят, за 2010г сумата на данъчната основа е 1 952-54лв тоест лицето не
декларира приходи, които да формират остатъци в сбор равен на 200 000лв.
За 2011г са декларирани разходи в размер 165 815.82лв а според ИМ на НАП
разходите са в размер на 541 271.72лв тоест разликата е равна на
375 455.90лв срещу които няма отчетени приходи. За 2012г данъчната основа
е 3 113.98лв. Декларираните приходи и направените разходи не оставят
резултата от 200 000лв останали като печалба. Ревизиращия екип приема, че
кредитни остатъци по сметка 501 „Каса“ води до извод за не спазване на принципа
на текущо счетоводно отчитане, което сочи на укрити приходи – 9 937.49лв,
които ведно със сумата от 200 000лв кредитен оборот по сметка 111 са равни
на 209 937.49лв неотчетени приходи от продажби на продукция, произведена
от извършваната стопанска дейност, тъй като липсват документи, удостоверяващи
начина на получаването на тези средства. Същите са от неотчетени продажби, за
които не е издаден документ, а приходите са укрити, поради това, че не са отчетени.
Това е обстоятелство по чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК, което обуславя ревизия по
особения ред на чл.122 ал.2 и сл. от ДОПК за определяне на данъчната основа. Сумата
е постъпила през 2013г и по правилата на чл.78 от ЗКПО участва при формиране на
приходите на лицето за периода. Твърдението, че 200 000лв е сбор на суми,
останали след облагане на приходите от стопанската му дейност, е прието за
недоказано въз основа на фактите от представените ГДД за периода 2008г -2012г,
които удостоверяват остатъците след облагане с данъци и те не сочат на сбор от
200 000лв. Извършено е съпоставяне на информацията за разходите на лицето
от ИМ на НАП и от Служба по вписванията, от което е направен извод, че срещу
тези разходи, които са в повече от декларираните няма съответни приходи тоест
сумата от 200 000лв се явява укрита и въз основа на тази информация.
С жалбата пред съда се иска да бъде отменен
РА в потвърдената му част с доводи, че не са проследени първичните счетоводни
документи, както и подадените отчети през годините, за да бъде установено от
органите по приходите, че тази сума е не отчетен приход. Жалбоподателя счита,
че ответника трябва да установи точно кога е получил тези доходи в размер на
200 000лв, както и да докаже по категоричен начин, че са от продажби на продукция.
В противен случай нарушава принципа на обективното начало. Не е следвало да се
правят и проверки в ИМ на НАП и в Служба по вписванията, защото са извършени
след приключване на ревизионното производство във фазата му на разследване и
във връзка с възраженията му срещу РД, които трябвало да се обсъдят, но не и да
се събират доказателства, за които издателите на РА нямат компетентност, защото
не са ревизиращ екип. Изложени са подробни аргумент в подкрепа на тезата, че
давността за публичните задължения, възникнали от факти през 2013г е изтекла и
не следва да бъдат установявани или събирани. Претендират се разноските по
делото.
Ответника – Директор дирекция
„ОДОП“ гр. Пловдив иска от съда да отхвърли жалбата като вземе предвид
установените от първото заключение на вещото лице факти, които потвърждават
фактическите изводи на ревизиращия екип, а останалите отговори на вещото лице
на въпроси, поставени от жалбоподателя счита за не относими към релевантинте факти. Поддържа правните и фактически изводи в
решението си и претендира възнаграждение за юрисконсулт.
Административен съд Стара Загора като
взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена на 09.06.2020г в
рамките на 14-дни, считано от 08.06.2020г, когато е получено Решение
№217/15.05.2020г на Директор дирекция „ОДОП“ Пловдив и срещу РА
№Р-16002419005157-091-001/24.02.2020г на ТД НАП Пловдив в потвърдената му част,
поради което е допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна.
На жалбоподателя са дадени указания, че
носи тежестта да установи фактите, представляващи счетоводна грешка и
изключващи основанието по чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК, но за твърденията му, че се
касае за останала след облагане с данъци печалба в размер на 200 000лв,
натрупана в периода 2008г -2012г не са представени доказателства. Преди да се
обсъдят фактите, за които има представени доказателствени източници, следва да
се каже, че предмет на облагане не може да бъде счетоводен запис тоест не е
допустимо въз основа на извършено записване в счетоводния баланс на земеделския
производител да се заключи, че сумата в сметка „Резерви“ е от неотчетени
приходи от продажби. Ревизиращите са се позовали на следния факт, за да
приемат, че е налице обстоятелство по чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК: Сумата от
200 000лв, е записана като кредитен
оборот в сметка 111 „Резерви“ през октомври 2013г при начално салдо на сметката
от 0.00лв. Дебитните обороти в сметка 501 „Каса в лева“ са в размер на
291 054.05лв и са единствените, които кореспондират със сметка 111 „
Резерви“, които са в кредитен оборот от 200 000лв и оттук сметка „Каса“ е
на „червено“ със сумата от 9 9 937.49лв, което е невъзможно. РЛ дава
обяснение, че оборотите по сметка 111 са закрити със сметка 501 „каса“ тоест
сумите, записани като резерви са дебитирали активната сметка „каса“, за да се
коригира не използването на сметки 122 и 123 в периода 2008г до 2012г –
натрупани обороти от неразпределена печалба. Този факт тежи в негова
доказателствена тежест и изрично му е указан, но вместо това жалбоподателя се
стреми да докаже, че разходите му, съгласно справки от ИМ на НАП и Служба по
вписванията Стара Загора не сочат на недостиг от 200 000лв. Не това е
факта, на който се позовава приходната администрация, а точно обратното –
сумата от 200 000лв е била налична в брой, но не е обложена с данъци по
ЗДДФЛ, поради което не е печалба след облагане, както твърди РЛ. Тезата за
неразпределените печалби в периода от 2008г до 2012г се поддържа и в жалбата пред
АС Стара Загора, но не се доказва в хода на съдебното производство, нито се
установява, че в този период преди 2013г лицето има остатък от предоставените
от Държавен фонд „Земеделие“ субсидии. Дали сумата от 200 000лв покрива
разходите по ИМ на НАП и цената на закупените в този период 29 брой земеделски
земи – ниви, не е факта, който ще отрече законово основание за облагането й
като приход от стопанската дейност. Това, че са похарчени може да означава
само, че лицето е разполагало с тях, но оттук не следва извода, че техния
произход е печалба след облагане с данъци на приходите от стопанската дейност. Заключението
на вещото лице, прието в последно съдебно заседание доказва, че са налице
приходи, които не са намерили отражение в счетоводството на РЛ и в ГДД. В периода 2008г до 2013г включително РЛ е
получило субсидии в размер общо на 574 242..51лв които са приходи, съгласно
официалната служебна бележка на стр.27 том І-ви по делото и справка от Държавен
фонд „Земеделие“ –РА на стр. 28 по делото. Земеделския производител е получил
за 2012г субсидия в размер на 304 588.03лв, докато за 2008, 2009г, 2010г и
2011г сумите са в размер съответно 63 937.02лв, 38 083.18лв,
37 254.38лв, 64 389.83лв и за 2013г са в размер на 65 900.07лв.
Размера на субсидията за 2012г от 304 588лв участва в общия размер на
приходите от 551 401.38лв, съгласно заключението на вещото лице. В ГДД за
2012г РЛ е декларирало размер на
субсидията от 61 738.73лв вместо 304 588.03лв. Така общо приходите са
в размер на 267 416.52лв, а разходите в размер на 263 458.70лв или
счетоводна печалба от 3 957.82лв. , от които след приспадане на
задължителните осигурителни вноски остава сумата от 3 113.98лв, която се
облага с данък в размер на 467.10лв. Разликата по отношение на субсидията е равна
на 243 171.51лв, която сума е облагаема, но се явява укрит приходи, след
като не е декларирана и обложена. За да се изключи от облагане по силата на §
58 от ПЗР на ЗДДФЛ, субсидията изплатена през 2012г трябва да се отнася за
2009г, а видно от справката от ДФ „Земеделие“ този извод не може да бъде
обоснован. Следователно РЛ е укрило приходи, точно както са заключили и
органите на приходната администрация като тук следва да се каже, че за да се
премине към реда по чл.122 от ДОПК, органите доказват основанието по ал.1 от същата
разпоредба и в случая те са изпълнили това си задължение. Възражението на
лицето, че се касае за неразпределена печалба от предходни години, която по
грешно не е отразена в сметки 122 и 123 на счетоводството му е разгледано
обективно с оглед точно на неговите обяснения и на сметка 501 „Каса“, която е
дебитирана с 200 000лв и кредитирана с повече. Органите по приходите
доказват твърдението си за наличие на обстоятелство по чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК,
тъй като данните за укрити приходи са факти, сочещи на извода, че лицето е
придобило средства, подлежащи на данъчно облагане, но които не са обявени и
обложени с данъци. Примера с ГДД за 2012г, която е освен източник, но
съобразена с прекия – официалното уведомяване от ДФ „Земеделие“ РА сочи на
извод, че лицето не е обложило получените субсидии през 2012г, след което да
задели остатъка. Изложеното е достатъчно да обоснове извод, че не е оборена
констатацията на органите по чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК и е налице основание за
облагане по особения ред на приходи, които имат за източник стопанската дейност
на земеделския производител. Настоящия състав счита за неотносим въпроса за
разходите, които са регистрирани в ИМ на НАП и в Служба по вписванията за
стойността на закупените ниви, поради това, че безспорно по делото е доказано,
че лицето е получило субсидия през 2012г, която не е декларирало в пълен размер
в ГДД и разликата не е обложена, а тя е равна на сума по-голяма от
200 000лв, но този факт доказва и, че не се касае за останала след
облагане печалба, натрупана в периода от 2008г до 2012г., която не е отразена
по съответните счетоводни сметки, но тъй като е налична в брой първо е записана
в сметка Резерви и после е похарчена, чрез сметка Каса. Сумата е от
недекларирана и необложена с данъци субсидия, получена през 2012г, която не е
освободен от данъци приход, тъй като не се отнася за 2009г или предходни
години. Субсидиите се облагат с данъци след отмяната на чл.13 ал.3 от ЗДДФЛ в
сила от 01.01.2010г, като считано от 01.01.2013г, не следва да се облагат
получените през 2012г субсидии, но за 2009г е предходни години, а случаят не е
такъв. Само за пълнота- размерът на субсидиите за предходните 2008г до 2011г не
формира сумата от 200 000лв, за да се приеме, че те са останали печалба за
РЛ като приход, който не се включва в данъчната основа. Освен това за 2010г,
2011г и 2012г общия размер на печалбата след данъци е 16 098.59лв, поради
което повече от ясно е, че сумата от 200 000лв вписана в Резерви не е
счетоводна грешка – това са субсидиите, които не са декларирани и върху които
не са платени и дължимите данъци. Освен това в счетоводна сметка 123 Печалби и
загуби от текуща година е записано кредитно салдо в размер на 1 500.80лв,
което означава, че това е печалбата, която би могла да се задели като
кореспондираща с данните в счетоводството и ГДД подавани от РЛ. / заключение на
стр. 315 по делото, том І-ви/.
Органите по приходите законосъобразно са
увеличили данъчната основа със сумата от 209 937.49лв / 200 000лв плюс
9 937.49лв, колкото е кредитното салдо по сметка Каса/, и съответно
прилагайки чл. 48 ал.2 вр. с чл.29а ал.1 от ЗДДФЛ в сила от 01.01.2011г са
умножили основата със ставка от 15 %. Лицето е регистрирано по ЗДДС от 2008г и
е регистриран земеделски производител, поради което към релевантния момент няма
избор на реда за облагане и това е приложимия материален закон. По отношение
материалния закон на основание, на който е завишен данъчния резултат, а именно
чл.78 от ЗКПО следва да се каже, че след като сумите по сметка „Каса“ не са
отразени в счетоводството на РЛ то те правилно не са зачетени за данъчни цели.
През 2013г е извършено дебитиране и кредитиране на сметка Каса, но преди това
няма счетоводни документи и записвания за тези приходи и разходи. Налице е
основание за завишаване на данъчната основа за 2013г, защото през тази данъчна
година е извършена стопанската операция по записване на сумите в сметка
„Резерви“ и оттам ликвидирането им като налични, чрез сметка Каса.
По ЗДДС – РЛ и пред съда не излага нито
едно съображение в жалбата си защо счита, че РА в тази му част е
незаконосъобразен, поради което съдът следва в изпълнение на служебното начало
да провери дали посочените от органите факти, представляват основание за
прилагане на чл.71 т.1 от ЗДДС. По горепосочените и изрично изброени фактури се
претендира право на ползване на данъчен кредит в повече от един месец или два
пъти в един месец, съответно по някои от тях размера на данъчния кредит е
по-голям от начисления, които факти
законосъобразно са определени като основания, отричащ правото на РЛ да се
обогати неоснователно.
Претенцията за възнаграждение за
юрисконсулт е основателна предвид изхода от спора и се присъжда в размер
на 2 128.90лв, съгласно чл. 8 ал.1
т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от изложеното Административен
съд Стара Загора
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на И.М.И. против РА №Р-16002419005157-091-001/24.02.2020г издаден от ТД
НАП Пловдив в частта за установени данък по ЗДДФЛ за 2013г в размер на главница
30 576.48лв и лихва 18 070.13лв, и ДДС в размер на 3 764.26лв
главница и лихва 885.87лв общо 53 296.74лв / петдесет и три хиляди двеста
деветдесет и шест и седемдесет и четири/
ОСЪЖДА
И.М.И.
ЕГН********** да заплати на Национална агенция за приходите сумата от
2 128.90лв /две хиляди сто двадесет и осем и деветдесет/, възнаграждение
за юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от връчването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: