Р Е
Ш Е Н И Е
№…
гр. Варна, 19.10.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII състав, в
открито публично заседание на двадесет и пети септември през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : ДЕНИЦА СЛАВОВА
при секретаря Антоанета Димитрова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 17491 oт 2019 год.
по описа на Районен съд гр. Варна, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по исковете на Д.Я.Я., ЕГН: **********,***, срещу З. „Б.И." АД, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от С.С.П.и К.Д.К.,
с правно основание чл. 432 от КЗ,
за осъждане на ответника да заплати на ищеца, както следва:
сумата от 2720лв. (две хиляди седмстотин и двадесет лева), представляваща обезщетение
за нанесени на ищеца имуществени вреди, от които тотална щета на лекия
автомобил марка „Пежо 206" с per. № *****в размер на 2500 (две хиляди и
петстотин) лева, за транспортирането на автомобила с пътна помощ в размер на
180 (сто и осемдесет) лева и за медицинско удостоверение в размер на 40
(четиридесет) лева, в резултат на ПТП,
настъпило на 25.12.2017г. на пътен участък с.***** - гр.Варна и виновно
причинено от Н.В.М., като водач на лек автомобил „Опел Вектра" с per. № *****,
застрахован по риска "Гражданска отговорност" в З. „Б.И." АД,
със застрахователна полица № 02117000949838/2017г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на завеждане на иска
- 24.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението
сумата от 6000 (шест хиляди) лева, представляваща
обезщетение за нанесени на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, неудобства и психо-емоционално разстройство, изразяващо
се в преживян страх, силна уплаха и притеснение за състоянието на плода, в
резултат на ПТП, настъпило на 25.12.2017г. на пътен участък с.***** - гр.Варна
и виновно причинено от Н.В.М., като водач на лек автомобил „Опел Вектра" с
per. № *****, застрахован по риска "Гражданска отговорност" в З. „Б.И."
АД, със застрахователна полица № 02117000949838/2017г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на деликта - 25.12.2017г. до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се и
разноските за производството.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича
претендираното право:
В исковата молба ищецът твърди, че на 25.12.2017г. Д.Я.Я. е управлявала
личния си автомобил марка „Пежо 206" с per. № *****, като се е движела по
пътен участък с.***** -гр.Варна. На около 300 метра от с.*****, обл.Варна при
десен завой в нейното платно е навлязъл лек автомобил марка „Опел Вектра"
с per. № *****, управляван от Н.В.М. и се блъснал в нейния автомобил.
Вследствие на удара от настъпилото ПТП са се получили множество деформации по
лекия автомобил „Пежо 206", които не подлежат на възстановяване.
Незабавно след инцидента Д.Я. е отведена от екип на „Спешна помощ"
в МБАЛ „*****" АД гр.***, след което
е настанена в „Родилно" отделение, където й е оказана навременна и
адекватна медицинска помощ, тъй като към момента на ПТП е била бременна в 5
(пети) месец и това е наложило допълнителни изследвания и тридневен престой в
болница, съпроводени с много болезненост от нараняванията и притеснения относно
състоянието на плода.
Вследствие пътнотранспортното произшествие Я. е получила травми
изразяващи се в кръвонасядания в областа на шията, гръдния кош, контузия на
шията и гръдния кош, травмичен оток в дясна лицева половина, кръвонасядания в
областа на корема, контузия на корема, кръвонасядания и травмични отоци в
областа на двете колена, контузия на двете коленни стави.
След направените изследвания и лекарско наблюдения над нея и плода й, Я.
е изписана за домашно лечение след престоя в болницата.
В резултат на травмите на корема на Д.Я. й се налага да изкара
останалите месеци от бременността почти на легло.
Изложеното сочи за претърпени в резултат на инцидента имуществени и
неимуществени вреди, който подлежат на възмездяване.
Произшествието е настъпило по вина на водача Н.В.М., която е нарушила
правилата за движение по пътищата, на М. е съставен АУАН, и издадено
наказателно постановление, което е влязло в сила. Съставен е протокол за ПТП №
3409/25.12.2017г. на IV РУ на МВР Варна.
За водача Н. М. произшествието е настъпило при условията на риска
"гражданска отговорност". Управляваният от нея лек автомобил към
момента на инцидента е бил застрахован по риска "гражданска
отговорност" в З. „Б.И." АД, ***, със застрахователна полица №
02117000949838/2017г. със срок на валидност 31.03.2018г, поради това
обстоятелство са заведени две застрахователни претенции под № ********** от
2018г. за претърпени имуществени вреди и под № ********** от 2018г. за
неимуществени вреди.
На 01.02.2018г. на Я. е представено от служител на З. „Б.И." АД
споразумение в което е отразено, че компанията приема да й се изплати
застрахователно обезщетение в размер на 1031,10 лева (хиляда, тридесет и един
лева и 0.10 ст.) за причинени имуществени вреди по лекият й автомобил в
резултат на настъпилото ПТП.
Я. е заявила писмено до З. „Б.И." АД, че не е съгласна с така
определената сума за имуществено обезщетение, като смята същата за
неоснователно занижена, тъй като щетата на автомобила й е тотална и той е
бракуван, а пазарната му стойност към момента е била много по-голяма от
предлаганата. За възстановяването му стойността за труд и материали е в размер
на 6048.40 лева. Автомобила е бил транспортиран с пътна помощ от местото на ПТП
до домът й за което е заплатила сумата в размер от 180 (сто и осемдесет) лева.
В определения срок, З. „Б.И." АД не е отговорило относно двете
застрахователни претенции.
Към настоящият момент не е изплащано обезщетение за претърпените
неимуществени или имуществени вреди.
По делото е постъпил отговор от
ответната страна в срока по чл.131 от ГПК.
Оспорва иска като недопустим и неоснователен, а
исковата молба като нередовна.
На първо място въз основа на нормата на чл.498, ал.3
от КЗ, се прави възражение за недопустимост на прекия иск на увреденото лице
срещу застрахователя предвид липсата на започната процедура по доброволно
уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по
задължителна застраховка „ГО на автомобилистите" и изтичането на
тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред
негов представител.
Считат, че исковата молба е нередовна, тъй като няма
достатъчно данни за обстоятелствата при които е настъпило ПТП, както и как е
формиран размерът на тоталната щета.
Оспорват исковете по основание и размер.
Оспорват да е причинен деликт от Н. М., водач на лек
автомобил марка „Опел Вектра" с ДК № *****, застрахован при ответника.
Считат, че не са налице всички кумулативните предпоставки от фактическия състав
на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител.
Оспорват твърдения в исковата молба механизъм на пътно - транспортно
произшествие, както и твърдяната причинно-следствена връзка между настъпилото
ПТП и причинените и претендирали от ищеца имуществени вреди.
Твърдят съпричиняване на вредите от увредения.
Оспорват размера на исковете за имуществени и
неимуществени вреди като прекомерен.
Тъй като ищецът не е представил на застрахователя
доказателства за отремонтиране на автомобила, фактура или друг разходен
документ, обезщетението следва да бъде определено съобразно Методиката за
уреждане на претенции за обезщетение за вреди, причинени на МПС, приета с
Наредбата по чл. 504 КЗ. Не са налице и данни процесния автомобил да е бил в
гаранционен срок на употреба, което да налага отремонтирането му в официален
сервиз. Сочат още, че обезщетението не може да надвишава действителната (при
пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на
застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество (чл. 203, ал. 2 КЗ отм.),
съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид,
в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други.
При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент за
овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата действителна стойност
/в този смисъл и решение № 209/30.01.2012 год. на ВКС по т.д. № 1069/2010 год.,
II т.о., решение № 79/02.07.2009г. на ВКС по т. д. № 156/2009г., I т. о.,
решение № 6/02.02.2011г. на ВКС по т. д. № 293/2010г., I т. о. и др./.
В с.з. ищецът поддържа предявените искове и моли за
уважаването им, а ответникът не изпраща представител, а с писмена молба моли за
отхвърляне на исковете.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявеният иск
намира правното си основание в разпоредбата на чл. 432 ал. 1 от КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 432 ал. 1 от КЗ /в сила
от 01.01.2016г./, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380.
Съгласно чл. 380 ал. 1 от КЗ, лицето, което желае да
получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя
писмена застрахователна претенция.
От представеното по делото писмо, отправено от ответника
до ищеца на 01.08.2018г. е видно, че ищецът е отправил писмена застрахователна
претенция, съгласно изискванията на чл. 380 ал. 1 от КЗ, /с писмо вх. № при застрахователя
ОК-506289/30.07.2018г./. Приложено по
делото е и неподписано споразумение между ищеца и ответника от 01.02.2018г. относно
уреждане на всички последици от ПТП от 25.12.2017г. Съдът приема, че е налице
заведена претенция от страна на пострадалото лице пред застрахователя за
обезщетение в резултат на настъпилото на 25.12.2017г. застрахователно събитие, която претенция
е останала неудовлетворена. Подаването на искането до застрахователя предхожда
образуването на исковото производство с година
и почти три месеца /30.07.2018г. – 24.10.2019г./ Поради това съдът приема, че
тримесечният срок е спазен и предявеният иск се явява допустим.
С договора за застраховка "Гражданска
отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие /чл.
429 ал. 1 т. 1 от ЗК/. По застраховка "Гражданска отговорност", която
е задължителна, застрахователят отговаря пред увреденото лице и когато
застрахованият го е увредил умишлено - чл. 429 ал. 3 от ЗК
За да се ангажира отговорността на застрахователя по
чл. 432 ал. 1 от КЗ /в сила от 01.01.2016г./, е необходимо към момента на
увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от
договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия
причинител на вредата /респективно собственика на автомобила/ и застрахователя.
Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования
деликвент, като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото
застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репарирането им.
Между страните не е спорно наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите между ответника и собственика на лек автомобил марка „Опел
Вектра" с per. № *****, валидно към датата на настъпване на процесното
пътно - транспортното произшествие.
Оспорва се механизма на ПТП, както и да е причинен
деликт от Н. М., водач на лек автомобил марка „Опел Вектра" с ДК № *****. Твърди
се съпричиняване на ПТП от ищеца.
Относно механизма на ПТП и наличието на деликт:
От Протокол за ПТП с пострадали лица № 3409, се установява,
че на 25.12.2017г., 16.00 часа, на ок. 300м. след с. *****, посока гр. Варна, при
десен завой лек автомобил марка „Опел Вектра" с per. № *****, управляван
от Н.В.М. навлиза в лентата за насрещно движение и блъска „Пежо 206" с
per. № *****, управляван от ищцата.
В заключението на вещото лице по изготвената и приета
по делото САТЕ се установява на първо място механизма на ПТП: водачът на „Опел
Вектра" Н. М., движеща се в посока от с. ***** към Варна, при навлизане в
десен за нея завой е изгубила контрол върху управлението на автомобила,
навлязла е в насрещната лента и е последвал сблъсък с движещия се в тази лента
„Пежо 206".
Вещото лице
посочва, че най-вероятната причина водачът на „Опел Вектра" да загуби контрол
върху управлението на автомобила е навлизане в десния завой със скорост на
автомобила над критичната за конкретното състояние на пътната настилка. В
материалите по делото няма данни за съпричиняване на произшествието от страна
на водача на „Пежо 206" Д.Я.. Водачът на Пежо 206 Д.Я. не е имала
възможност да избегне произшествието както чрез спиране, така и чрез маневра
при различно състояние на пътната настилка.
Представено е и НП № 17-0442-001445 от 30.04.2018г., от
което е видно, че на Н.В.М. ЕГН ********** е наложено наказание – глоба в
размер на 200лв., за това, че на 25.12.2017г. виновно е нарушила правилата за
движение по пътищата – чл. 16 ал. 1 т. 1 от ЗДвП, като на платно с двупосочно
движение с две ленти, навлиза в лентата за насрещно движение и причинява ПТП.
Представеният протокол за ПТП в частта, в която
длъжностното лице е възприело лично и удостоверило факти и обстоятелства е официален
свидетелстващ документ по отношение на тези факти, поради което и в тази част,
протоколът има обвързваща материална доказателствена сила. Същата задължава
съда да приеме за установени фактите, за които се отнася. В случая механизма на
ПТП, доколкото не е осъществен пред длъжностното лице в реално време, не може
да бъде доказан единствено и само от протокола за ПТП с обвързваща съда сила.
Но възприетите от длъжностното лице факти /разположението на автомобилите след
сблъсъка, видимите вреди по автомобила, вкл. и данните за хоризонталната и
вертикална пътна маркировка/ са факти, които са били възприети лично от
длъжностното лице, отразени са в официалния свидетелстващ документ и същият
задължава съда да ги приеме за истинни, до доказване на противното. Материалната
доказателствена сила може да бъде оборена, но доказателствената тежест за това
е на страната, която я оспорва. Ответната страна не е ангажирала доказателства
за осъществен друг механизъм на ПТП, различен от посочения в протокола за ПТП.
Същият механизъм е възприет и от вещото лице по допуснатата САТЕ. Поради това
механизмът на ПТП се явява доказан и същият съвпада с установеното от протокола
за ПТП и САТЕ. Съгласно същият ищцата не носи никаква отговорност за настъпване
на ПТП, т.е. липсва съпричиняване.
Посоченият механизъм на ПТП безспорно сочи, че е
налице деликт, осъществен от Н.В.М. ЕГН **********. Поведението й е безспорно
притивоправно – с навлизане в лентата за насрещно движение е нарушено правилото
на чл. 16 ал. 1 т. 1 от ЗДвП. От него са причинени вреди. Вината на водача на Н.В.М.
ЕГН **********, се доказва както и от приложеното по делото наказателно
постановление, така и от презумпцията на чл. 45 ал. 2 от ЗЗД, доколкото няма
ангажирани доказателства в образния смисъл, които да оборят презумпцията.
По отношение на вредите:
От приложената по делото медицинска документация –
медицинско удостоверение, епикриза и СМЕ, се установяват следните увреждания,
настъпили в резултат на ПТП: кръвонасядания в областта на шията, гръдния кош,
контузия на шията и гръдния кош, травматичен оток в дясна лицева половина,
кръвонасядания в областта на корема, контузия на корема, кръвонасядания и
травматични отоци в областта на двете колена, контузия на двете коленни стави.
Описаните травматични уврежания са в резултат на удари
с или върху твърди, тъпи предмети или детайли на МПС, биха могли да бъдат
получени по указаните време и начин.
В своята съвкупност са обусловили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
От Епикриза към ИЗ № 21326, издадена от Родилно
отделение МБАЛ „***" АД, на името на Д.Я.Я., се установява, че същата е
постъпила на 25.12.2017год., след ПТП с болки в корема, без генитално кървене. Диагноза:
Заплашващ аборт. Ход на заболяването: Запазена бременност. Настъпили усложнения
-няма.
Нито Епикризата, нито СМЕ посочват да са настъпили
усложнения в бременността поради травмите от ПТП.
От изготвената по делото СПЕ се установява, че по
време на катастрофата се наблюдава наличие на остра стресова реакция, която е
съпроводена с негативни емоционални преживявания, свързани с психотравмата -
екзистенциалния страх от загубата на плода или евентуалните последици за него,
както и телесните й увреждания. Периода след травмата е съпроведен с дистрес,
предприети са наложителни медицински прегледи, свързани със състоянието на
плода и доминиращите страховете за неговото развитие, които увеличават
значително тревожността й през този период до раждането на детето. През периода
25.12.2017г. до раждането на сина й са се наблюдавали повишени емоционално
негативни преживявания и повишена тревожност, свързани със страхове за живота и
здравето на нероденото си дете. След раждането на детето, когато се е
установило, че всичко е наред с плода, ищцата е успяла да преодолее травмата. Към
настоящият момент няма налична симптоматика на посттравматично стресово
разстройство.
От събраните по делото гласни доказателства чрез
разпит по делото на свидетеля А.Н.Я., майка на ищцата, се установява, че след
катастрофата, дъщеря й лежала в болницата за около седмица за задържане на
плода. Чувствала се много зле. Мислела постоянно за това дали ще се задържи
бебето или не. Възстановяването й било трудно - няколко месеца лежала, намалели
й околоплодните води, поради което се наложило да лежи в болница за задържане,
докато стъпи в деветия месец, за да може да се направи секцио. За времето от
катастрофата до раждането била в повечето случаи на легло по предписанията на
лекарите. Травмите от ПТП били на
коленете, по слабините, по корема, по врата. Целият колан се бил отбелязал.
Съдът намира, че няма медицински данни, каквато и да е
медицинска документация, която да сочи, че ПТП е причинило усложнения при
бременността. Свидетелските показания в тази връзка не могат да бъдат приети за
доказателство, поради липса на медицинско образование на свидетеля /майка на
ищцата/. Свидетелските показания обаче в частта, в която се сочи, че ищцата е изпитвала
притеснения във връзка с факта, че физическите й увреждания при ПТП е възможно
да са се отразили на здравето на плода, са в съответствие с изготвената по
делото СПЕ, както и са свидетелство за обективни факти от емоционалния свят на
ищцата. Поради това същите следва да бъдат напълно кредитирани в тази им част.
Относно размера на вредите:
По отношение на неимуществените вреди:
Обезщетението за неимуществени вреди, съгл. чл. 52 от ЗЗД, се определя
от съда, като съобрази обществения критерий за справедливост и действително
претърпените от ищеца неимуществени вреди от настъпилото ПТП, като се съобрази,
че болките и страданията и другите нематериални последици в житейски аспект
обикновено не се ограничават само до изживените в момента на самото ПТП такива,
а продължават и след това.
В процесния случай, за да определи размера на дължимото обезщетение,
настоящият съдебен състав съобрази, че на ищеца е причинена лека телесна
повреда, изразяваща се в кръвонасядания в областта на шията, гръдния кош,
контузия на шията и гръдния кош, травматичен оток в дясна лицева половина,
кръвонасядания в областта на корема, контузия на корема, кръвонасядания и
травматични отоци в областта на двете колена, контузия на двете коленни стави,
чийто възстановителен период е 2-3 седмици. Съдът съобрази и особеното
психо-физическо състояние, в което е била ищцата след ПТП до раждането на
детето й, свързано с психотравмата - негативни емоционални преживявания, екзистенциален
страх от загубата на плода, тревожност.
Съдът, като отчете вида и характера на вредите, интензитета на
претърпените болки и страдания и тяхната продължителност, намира, че искът за
сумата от 6 000лв. се явява адекватен размер на обезщетението и искът се явява основателен
в неговата цялост.
По отношение на имуществените вреди:
От Протокола на ПТП и изготвената по делото САТЕ се установява, че
щетите по л. а. марка „Пежо 206" се намират в пряка причинно-следствена
връзка с ПТП.
От изготвената по делото САТЕ се установява, че е налице тотална щета
за л. а. марка „Пежо 206" с peг. № *****. Уврежданията подлежат на възстановяване
за сума в размер на 6048,40лв., а пазарната стойност на л.а. към датата на ПТП
е 2623лв.
Ответникът е направил възражение, че ищецът не е представил на
застрахователя доказателства за отремонтиране на автомобила.
Съгласно чл. 390 ал. 1 и 2 от КЗ, Преди изплащане на обезщетение,
определено като тотална щета на моторно превозно средство, регистрирано в
Република България, застрахователят изисква от потребителя на застрахователна
услуга доказателство за прекратяване на регистрацията на моторното превозно
средство.
С Решение № 44/02.06.2015 год. по т.д. № 775/2014 на ВКС, ТК, І т.о. е
прието, че при тотална щета „дължимостта на обезщетението по чл.208 ал.1 КЗ
/отм./, не е обусловена от факта на прекратяване на регистрацията към момент,
предхождащ съдебното решение по иска. Съгласно чл.193 ал.3 КЗ /отм./,
предпоставка за изплащане от застрахователя на обезщетение за тотална щета на
МПС, е представянето на доказателства за прекратяване на регистрацията му. Т.е.
изпълнението на административната процедура обуславя плащането, а не
установяването на задължението по съдебен ред. Плащането от застрахователя може
да бъде доброволно (без да е налице съдебно производство) или в изпълнение на
влязло в сила решение. И в двата случая, изпълнението/неизпълнението на
задължението за дерегистрация и представянето пред застрахователя на
доказателства за това, има значение за началния срок на забавата, но не и за
основателността на претенцията за главницата (застрахователно обезщетение)”.
Същото е възприето и в Решение № 59/12.06.2015 год. по т.д. № 1256/2014 на ВКС,
ТК, ІI т.о.
В конкретния случай е представено доказателство за снемането от отчет
на процесния автомобил /л. 14 от делото/, а отделно от това ищцата не
претендира лихва преди завеждане на исковата молба в съда. Поради това
възражението се явява абсолютно неоснователно.
Доколкото искът за обезщетение за имуществени вреди, представляващи тотална
щета на лекия автомобил марка „Пежо 206" с per. № *****е в размер на 2500
лева, /по малка сума от посочената от вещото лице по САТЕ/, то искът се явява
основателен за цялата претендирана сума.
Представени са доказателства – фактура за заплатена от ищцата пътна
помощ, издадена от Д.Т. ЕООД, в размер на 180лв. с дата
на издаване 25.12.2017г., както и касов бон към нея. Ползването на услугата
пътна помощ се намира в пряка причинно-следсатвена връзка с процесното ПТП,
поради което подлежи на обезщетяване като имуществена вреда от него.
Представена е и касова бележка от ЛИПСМП ***** АД Варна, от
27.12.2017г., съгласно която Д. Я. е заплатила сума в размер на
40 (четиридесет) лева, в полза на Съдебна медицина към ЛИПСМП ***** АД Варна за
издаване на удостоверение. Същото
плащане се намира в пряка причинно-следсатвена връзка с процесното ПТП, поради
което се явява вреда от него.
Въз основа на посоченото съдът намира, че искът за имуществени вреди
следва да бъде уважен изцяло.
Предвид изхода на делото, в полза на ищеца следва да се присъдят
разноските за производството, които са в размер на 1758.80лв., съгласно списъка по чл. 80 от ГПК и доказателствата /таксите, платени в
полза на банката, не се явяват съдебно-деловодни разноски и не подлежат на
обезщетяване по реда на чл. 78 от ГПК/.
Неоснователно се явява възражението за прекомерност,
направено от ответника в молбата по хода на делото. Уговореното и заплатено
възнаграждение в полза на адвоката на ищеца е в размер на 760лв., а минималното
възнаграждение по исковете за имуществени и неимуществени вреди е в размер на общо
1050.40лв. или уговореното и заплатено възнаграждение в полза на адвоката на
ищеца е под минимума.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.И." АД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от С.С.П.и К.Д.К., ДА ЗАПЛАТИ
НА Д.Я.Я., ЕГН: **********,***,
сумата от 2720лв. (две хиляди седмстотин и двадесет лева), представляваща обезщетение
за нанесени на ищеца имуществени вреди, от които тотална щета на лекия
автомобил марка „Пежо 206" с per. № *****в размер на 2500 (две
хиляди и петстотин) лева, за транспортирането на автомобила с пътна помощ в
размер на 180 (сто и осемдесет) лева и за медицинско удостоверение в размер
на 40 (четиридесет) лева, в
резултат на ПТП, настъпило на 25.12.2017г. на пътен участък с.***** - гр.Варна
и виновно причинено от Н.В.М., като водач на лек автомобил „Опел Вектра" с
per. № *****, застрахован по риска "Гражданска отговорност" в З. „Б.И."
АД, със застрахователна полица № 02117000949838/2017г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на завеждане на иска - 24.10.2019г. до окончателното изплащане на
задължението
сумата от 6000 (шест хиляди) лева, представляваща
обезщетение за нанесени на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, неудобства и психо-емоционално разстройство, изразяващо
се в преживян страх, силна уплаха и притеснение за състоянието на плода, в
резултат на ПТП, настъпило на 25.12.2017г. на пътен участък с.***** - гр.Варна
и виновно причинено от Н.В.М., като водач на лек автомобил „Опел Вектра" с
per. № *****, застрахован по риска "Гражданска отговорност" в З. „Б.И."
АД, със застрахователна полица № 02117000949838/2017г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на деликта - 25.12.2017г. до окончателното изплащане на задължението,
на основание чл. 432 от КЗ.
ОСЪЖДА З. „Б.И." АД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от С.С.П.и К.Д.К., ДА ЗАПЛАТИ
НА Д.Я.Я., ЕГН: **********,***, сумата от 1758.80лв.
/хиляда седемстотин петдесет и осем лева
и 80ст./, представляваща разноски за производството, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Варненския окръжен съд.
Решението да се връчи на страните и да се обяви в регистъра на решенията.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: