Р Е Ш Е Н
И Е №
гр.Стара Загора, 26.01.2021
год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд в публичното заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
ИРЕНА ЯНКОВА
при
секретаря Минка Петкова
и
в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното
от съдия ИРЕНА ЯНКОВА
адм.дело № 463 по описа
за 2020 год, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е с
правно основание чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/ във
връзка с чл.61, ал.11 от Закона за здравето /ЗЗ/.
Образувано е по жалба
от Я.С.А. *** против Предписание за поставяне под карантина изх.№24-1691,
издадено на 14.07.2020 г. от директора на Регионална здравна инспекция гр.
Стара Загора, с което на основание чл.61, ал.6 от ЗЗ е предписано поставяне под
карантина на жалбоподателя за 14-дневен срок. Изложени са оплаквания за
незаконосъобразност на предписанието, представляващо индивидуален
административен акт, като постановено при допуснати нарушения на изискванията
за съдържанието му, неправилно приложение на материалния закон и несъответствие
с целта на закона. Твърди се, че то е издадено въз основа на заповед на
министъра на здравеопазването, която на 15.07.2020 година е отменена с друга
такава. Релевира доводи, че към датата на която му е връчено предписанието
заповедта, въз основа на която то е издадено е отменена, поради което е
ограничено правото му на защита. Според жалбоподателя предписанието било неясно
и не е мотивирано по начин, който да позволи в пълнота да се разберат действителните
причини, поради които е поставен под карантина. В него било записано, че бил
контактен на заразено лице, но кое точно било това лице, от съдържанието му не
ставало ясно. Останало и неизяснено какво е заболяването на заразеното лице, за
да бъде нужно той да бъде поставен под карантина. По подробно изложени
съображения в жалбата е направено искане за отмяна на Предписание за поставяне
под карантина изх.№24-1691, издадено на 14.07.2020 г. от директора на
Регионална здравна инспекция гр. Стара Загора. Претендира за присъждане на направените
разноски по представен списък.
Ответникът – Директорът
на в Регионална здравна инспекция гр. Стара Загора /РЗИ/, редовно и своевременно
призован, чрез процесуалните си представители адвокат Г.П.Ш.- Б. и адвокат Р.С.
оспорват жалбата като неоснователна.
Въз основа на
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна по административноправния спор:
С оспореното Предписание
за поставяне под карантина изх.№24-1691, издадено на 14.07.2020 г. от директора
на Регионална здравна инспекция гр. Стара Загора, с което на основание чл.61,
ал.6 от ЗЗ е предписано поставяне под карантина на Я.С.А.
на адрес *** за 14-дневен срок с начална дата 14.07.2020г.
По делото са представени и приети като доказателства трудов договор № РД-15-499
от 26.02.2020 година за назначаване на С.Ф.С. на длъжността директор на
Регионална здрава инспекция – Стара Загора, считано от 02.03.2020 година,
заповед № РД-01-404/15.07.2020 година на министъра на здравеопазването,
постановена на основание чл.61,ал.7, ал.9 и ал.12 от Закона за здравето, чл. 73
от АПК, заповед № РД-01-372 от 30.06.2020 година на министъра на здравеопазването,
заповед № РД-01-371 от 30.06.2020 година на Министъра на здравеопазването.
Във връзка с поставянето му карантина Я.А. е направил запитване от 20.07.2020 година до
Министерството на здравеопазването, за което му е отговорено с писмо изх.№ 03-12-33-1
от 23.07.2020 година, че съпругата му е с положителен резултат от PCR
изследване, извършено на 14.07.2020 година в резултат на което е карантинирана
със статус «изолиране в домашни условия». При епидемиологично проучване било
установено, че контактни на съпругата му са жалбоподателя и дъщеря им.
По делото е представена анкетна карта за проучване
на инфектиран с КОВИД 19 за А.А. от кояно е видно, че на 14.07.2020 година е
дала положителен резултат от лабораторно изследване с PCR тест. В анкетната карта са
посочени, като контактни лица Я.С.А. и А.Я. А.. Видно от предписание за
изолация в домашни условия с изх.№ 24-1686
от 14.07.2020 година на директора на РЗИ гр. Стара Загора А.А. е била
поставена под изолация, считано от 14.07.2020 година.
Видно писмо изх.№ 10-12-13210 от 16.11.2020 година на община Стара Загора
постоянният адрес на Я.С.А. и А.А.А. ***.
По делото бяха събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите Р. М. и доктор Т.И.П.. Р. М. към
14.07.2020 година работи в РЗИ Стара Загора, отдел „Противоепидемичен контрол”,
като старши инспектор. Тази длъжност включва проучване на заразни заболяване,
включително от Ковид. На 14.07.2020 година тя получила резултати от PCR тестовете след 5
часа и на нея се паднал случая с А.. Тя видяла,
че нейният тест за Ковид е положителен и изготвила първо анкетната карта. Тя и
звъннала по телефона, но не успяла са се свърже с А., но получила от лабораторията,
изготвила теста, телефонния номер на съпруга й Я.. Я. й казал, че си направили
тестове заради почивка в Гърция. Тя го уведомила, че А. е положителна, а той и
дъщеричката му са отрицателни, но че трябва да бъдат поставени под карантина.
Веднага се изготвило предписание за поставяне под карантина, което било връчено
на адреса на А.. Тя говорила с Я. и той й казал, че живее със съпругата си. Той
помолил А. на бъде карантинирана на друг адрес в кв. „Три чучура север”. Анкетната
карта за А. е изготвена въз основа на сведенията, дадени от Я.. Свидетелката М.
не е контактувала с А.. Свидетелката Т.П. работи като директор Дирекция
„Заразни болести” в РЗИ – Стара Загора. Я. й се обадил по телефона с искане
съпругата му А. да бъде карантинирана на друг адрес, поради което се издало и
второ предписание с променен адрес за
изолация на А.. Я. многократно им се обаждал в РЗИ да му бъде свалена
карантината, тъй като той е с отрицателен тест, но му било обяснено, че това не
може да стане. Предписанията се изготвят от РЗИ Стара Загора, но се връчват на
лицата от служители на полицията, които освен това проверяват дали се спазва
предписанието за изолация, респективно за карантина.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с
изложените в жалбата доводи и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание
чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения 14-дневен срок, пред компетентния съд, от активно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от търсената защита, срещу
годен за обжалване административен акт и е процесуално допустима. Предписанието
е връчено на адресата си срещу подпис на 16.07.2020 г., в 18. 30 часа. Жалбата
срещу него е подадена пред Административен съд – Стара Загора на 28.07.2020 г.
Разгледана по същество, се явява неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.61, ал.6 от ЗЗ /изм. ДВ бр. 44 от 2020 г., в
сила от 14.05.2020 г./, посочена като
правно основание за издаване на обжалваното предписание, задължителната
карантина на лице по ал. 2 и 3 се извършва с предписание на директора на
съответната регионална здравна инспекция или на оправомощено от него длъжностно
лице. В чл.61, ал.2 от ЗЗ е регламентирано, че на задължителна карантина
подлежат контактни лица на лица, болни от заразна болест по ал. 1 /изр.първо/ и
с цел предотвратяване разпространението на заразни болести по ал. 1 на
задължителна карантина може да подлежат и лица, които са влезли на територията
на страната от други държави /изр.второ/. Алинея 3 на чл.66 от ЗЗ касае
правомощие на министъра на здравеопазването по отношение задължителна изолация
на лица, болни от заразни болести извън посочените по ал. 1 и на
заразоносители, както и задължителна карантина на контактните с тях лица. Поради което съдът
приема, че оспореното предписание е издадено от компетентен орган – директорът на Регионална
здравна инспекция Стара Загора.
Предписанието е постановено в предвидената от
закона писмена форма, съобразно образеца одобрен от министъра на
здравеопазването - Приложение № 5 към т. 14 от Заповед № РД-01-З71/12.06.2020
г. В него са посочени фактите и обстоятелствата, както и правните основания,
въз основа на които директорът на РЗИ - Стара Загора е поставил под 14-дневна карантина считано от 14.07.2020 г.
жалбоподателя, като контактен на заразено с COVID-19 лице. В него са посочени
задълженията и правата на адресата му, който се поставя под карантина. В предписанието изрично е посочено,
че при неизпълнението му, ако адресата му не стои на посочения в него адрес за
определения в него 14-дневен срок считано от 14.07.2020 г. той подлежи на
наказателна отговорност за престъпление по чл. 355 от НК,
в който е предвидено налагане на наказание лишаване от свобода до три години и
глоба от 1000 лв. до 10000 лв., а в случаите на епидемия, пандемия или
извънредно положение, свързано със смъртни случаи, на лишаване от свобода до
пет години и глоба от 10 000 лв. до 50 000 лв.
При издаване на
конкретното предписание не се установяват допуснати съществени нарушения на
процедура, регламентирана в чл. 61 от
Закона за здравето. Правилно е предприето издаването му, след като
на 14.04.2020 г. е установено, че А.А. е носител на COVID-19, а като контактни
лица са посочени съпруга й и дъщеря й.
Оспореният
административен акт е постановен в съответствие с приложимите правни норми.
Съгласно чл. 61, ал. 1
от ЗЗ, в приложимата редакция (към дата на издаване на АА), на
задължителна изолация и/или болнично лечение подлежат лица, болни от и
заразоносители на холера, чума, вариола, жълта треска, вирусни хеморагични
трески, дифтерия, коремен тиф, полиомиелит, бруцелоза, антракс, малария, тежък
остър респираторен синдром, COVID-19 и туберкулоза с бацилоотделяне.
Разпоредбата на ал. 2 на чл.
61 от ЗЗ предвижда, че на задължителна карантина
подлежат контактни лица на лица, болни от заразна болест по ал. 1. С цел
предотвратяване разпространението на заразни болести по ал. 1, на задължителна карантина може да подлежат и лица, които са
влезли на територията на страната от други държави. Според т. 14 от Заповед
№РД-01-З71/30.06.2020 г. на министъра на здравеопазването, издадена на
основание чл. 61, ал. 7,
9
и 12 от ЗЗ,
всички близки контактни на потвърден случай на COVID-19, съгласно Приложение №
4, се поставят под карантина в дома или
на друго място, на което лицето е посочило, че ще пребивава, с предписание по
образец, съгласно Приложение № 5 на директора на съответната РЗИ или на
оправомощено от него длъжностно лице, за срок от 14 дни, считано от последния
контакт със заболялото лице. В приложение № 4 към т. 14 в седем точки е дадено
определение на "близък контактен", съгласно актуалната дефиниция на
случай на COVID-19, а именно: 1. съжителство в едно домакинство с пациент с
COVID-19; 2. директен физически контакт с пациент с COVID-19 (напр.
ръкостискане); 3. директен незащитен контакт с инфекциозни секрети на пациент с
COVID-19 (напр. при опръскване при кихане, допир до използвани от пациента
кърпички с голи ръце); 4. директен (лице в лице) контакт с пациент с COVID-19
на разстояние до 2 метра и продължителност над 15 мин.; 5. престой в затворено
помещение (напр. класна стая, болнична стая, стая за срещи и др.) с пациент с
COVID-19 за ? 15 мин. и на разстояние минимум 2 метра; 6. медицински специалист
или друго лице, полагащи директни грижи за пациент с COVID-19, или лабораторен
персонал, обработващ клинични проби на пациент с COVID-19, без препоръчаните
лични предпазни средства или с евентуално нарушена цялост на личните предпазни
средства; 7. пътуване в самолет в близост до лице с COVID-19 (до две места във
всички посоки), придружител при пътуване или лица, полагащи грижи, членове на
екипажа, обслужващи дадения сектор, където седи заболелият (ако тежестта на
симптомите при заболелия или неговото преместване/движение сочи за по-голяма
експозиция за близък контакт може да се определят и други или всички пътници в
самолета). С оглед на което след като е било установено, че жалбоподателят съжителства
със съпругата си в едно домакинство /те имат същият постоянен адрес/ той се
явява контактно лице и следва по силата на тази заповед на министъра на бъде
поставен под карантина. Вярно е, че към момента на връчване на предписанието-
16.07.2020година заповед №РД-01-З71/30.06.2020 г. на министъра на
здравеопазването е отменена. Но е
издадена заповед № РД-01-404/15.07.2020 година в точка 14 на която отново всички
близки на потвърден случай на Ковид 19 се поставят под карантина. В приложение
4 към т.14 на заповедта са определени по същия начин кои лица са близки контактни
със заразено лице от Кодивд19 и в приложение №5, към т.14 се издава същото
предписание, поради което съдът намира, че не е нарушено правото на защита на
жалбоподателя.
По
аргумент от чл. 61, ал. 2
от ЗЗ директорите на съответните РЗИ действат в условията на
обвързана компетентност – длъжни са да издадат предписание за поставяне под карантина на лица, контактни на лица, болни от
COVID-19. Административният орган да установи, че лицето е било контактно на
лице, болно от посочената болест. Само при безспорно установен контакт на
дадено лице с лице, болно от COVID-19, е оправдана намесата на администрацията
в правата на гражданите, доколкото се преследва легитимна цел – защита и
опазване на живота и здравето на гражданите. В случая ответникът установи по
делото наличието на контакт на оспорващия с лице, болно от COVID-19, т. е.
оспореното предписание следва да се приеме, че
е постановено в съответствие с целта на закона.
С оглед изхода на делото на ответника следва
да се присъди възнаграждението само за един адвокат в размер на 500/ петстотин/ лева, като
отхвърля искането за заплащане на сумата от 1000/хиляда/ лева за процесуално
представителство, осъществено от двама адвокати.
Водим от гореизложеното
и на основание чл.172, ал.2, предл последно от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Я.С.А. *** против Предписание за
поставяне под карантина изх.№24-1691, издадено на 14.07.2020 г. от директора на
Регионална здравна инспекция гр. Стара Загора, с което на основание чл.61, ал.6
от ЗЗ е предписано поставяне под карантина на Я.А. за 14-дневен срок.
ОСЪЖДА Я.С.А. *** да заплати на Регионална здравна инспекция
гр. Стара Загора направените по делото разноски в размер от 500 /петстотин/
лева, като отхвърля искането за заплащане на разноски до 1000 лева, като
неоснователно.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред ВАС.
СЪДИЯ: