Решение по дело №889/2020 на Районен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И Е 260031/2.9.2020г.

№                                                02.09.2020 година                            град Ямбол

                                             В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ямболският районен съд,                                            ХV - ти граждански състав

На  25.08                                                                                                   2020 година 

В публично заседание в следния състав:                                               

   

Председател: Марина Христова

при секретаря Й.П.

и прокурора Н.Р.

като разгледа докладваното от съдия Христова

гражданско дело № 889 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                 Производството е образувано по искова молба, подадена от Х.Х.К. против Прокуратура на РБ, с която се претендира постановяване на решение, с което на осн.чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ ответната Прокуратура на РБ бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 1500 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 1000 лв. – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 06.05.2020  г. до окончателното изплащане, които вреди са  причинени вследствие на незаконно повдигнато и поддържано обвинение по ДП № *** год. на РП – Я., ТО - Т.

                 В исковата молба е изложено, че с постановление от 10.02.2020 год. е образувано ДП  срещу К. и същият е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 209,ал.1 от НК По ДП били разпитани множество свидетели, приятели и близки на ищеца. На 28.02.2020 год. К. бил разпитан в качеството на обвиняем.На 03.04.2020 год. му били предявени материалите по разследването. С постановление от 28.04.2020 г., влязло в сила на 06.05.2020 год. ДП било прекратено на осн. чл. 243,ал.1 НК, вр. чл. 24,ал.1 НК. В резултат на незаконно повдигнато от обвинение ищецът претърпял множество неимуществени вреди, подробно описани.За защита по ДП заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв.. Претърпените вреди последният оценява на осн. чл. 52 от ЗЗД на 1500  лв. Претендира се уважаване на претенцията, както и присъждане на разноски в производството.

                  В срока за отговор ответната страна е оспорила исковете . Посочва се, че разследването  е приключило в разумни срокове.Не били доказани твърдените неимуществени вреди по подробно изложени съображения. Размерът на претенцията бил завишен. Не били ангажирани доказателства относно твърдените имуществени вреди, като се прави евентуално възражение за прекомерност по реда на чл. 78,ал.5 от ГПК.

                 Претендира се отхвърляне на иска.

                 В съдебно заседание исковата молба се поддържа от процесуалния представител на ищеца.

Ответникът чрез прокурор Р. от ЯРП оспорва иска по основание и размер.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

ДП № *** год. е било образувано на 20.01.2020 год. за извършено срещу М. И. М. престъпление по чл.209,ал.1 от НК.С постановление от 10.02.2020 год. ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем. За посоченото престъпление.Мярка за неотклонение не му е взета. На 28.02.2020 год. К. е бил разпитан в качеството си на обвиняем.По ДП са разпитани свидетели.На 03.04.2020 год. разследването е било предявено на К. в присъствието на защитника му и изпратено на ТО – Т.  с мнение за прекратяване. С постановление от 21.04.2020 год. ДП  е било прекратено на основание чл.24,ал.1,т.1 НПК.

По делото са събрани и гласни доказателства.

В показанията си св. К. , *** на ищеца посочва, че през месец февруари , тази година му е било повдигнато обвинение за измама. Той споделил със свидетелката, както и споделил, че е притеснен, т.к. обвинението предполагало ефективна присъда, а на дъщеря му предстоял бал и кой щял да ес грижи за нея. Бил болен от сънна апнея и при притеснение заболяването му се обостряло.Доста трагично преживял обвинението, т.к. знаел, че не е извършил това, за което е обвинен.Т.к. един от разпитаните свидетели му бил роднина, по тази линия разбрали и роднините му, които започнали да питат какво става.Това го притеснявало много.Няколко пъти се налагало да идва до Я., да взема *** К. и да я води в Т., а т.к. имало КПП- та разбрали и в Е. , т.к. града бил малък и обществото започнало да обсъжда обвинението.Това обвинени е станало трагедия за семейството.Лично ищецът се оплакал, че може да влезе в затвора. Станал депресиран и непрекъснато очаквал присъда.Свидетелката не била говорила с *** по въпроса дали е осъждан, но в затвора не бил влизал.Никога не бил притеснен толкова, колкото в случая.Знаел, че делото било прекратено.Сега бил по-спокоен.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявените искове са с  правно основание чл. 2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ.

Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ , държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

В чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ са предвидени хипотези на отговорност на държавата за вреди при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради неизвършване на деянието от лицето или извършеното деяние не е престъпление /защото липсва някой от елементите от обективна и субективна страна на фактическия му състав/. Доколкото срещу ищеца е било повдигнато обвинение по досъдебно производство, което впоследствие е било прекратено поради това, че деянието не съставлява престъпление /чл.243,ал.1,т.1 , вр. чл. 24,ал.1,т.1 от НК/, настоящият състав намира, че са налице предпоставките на горната разпоредба за ангажиране на отговорността на ответника Прокуратурата на Р Б. Т.к. липсват доказателства постановлението за прекратяване да е обжалвано, съдът приема, че ДП срещу ищеца К. е прекратено с влизане в сила на акта.

В процесния случай част от претенцията на ищеца касае претърпени от него неимуществени вреди, подробно описани в исковата молба. Обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост /арг. от чл.52 ЗЗД; ТР 3/22.04.2005 по т. гр. д. № 3/2004, ОСГК на ВКС/.

Трайната практика на ВКС е в посока, че при наличие на обвинение в извършване на престъпление, наказателното производство за което е прекратено поради несъставомерност, е несъмнено и без да са налице други доказателства, че ищецът търпи неимуществени вреди в рамките на обичайните в подобни случаи негативни преживявания, логично обусловени от провежданото производство, рефлектиращи върху честта и достойнството и обичайния му начин на живот / в тази насока решение по гр.д. № 85/2012г. на ВКС ІV ГО , Решение №431/11.04.2016 по дело №2329/2015 на ВКС, ГК, IV г.о.и др./. Размерът на търсеното от увреденото лице справедливо обезщетение се обуславя от претърпени от него болки и страдания, от степента на уронения престиж и добро име в обществото и от настъпилите негативни последици.

Предвид неоснователното обвиняване в извършване на престъпление, ищецът е търпял неимуществени вреди. Те се изразяват в психически страдания, стрес и притеснения във връзка с неоснователно повдигнатото обвинение и страха от осъждане – показанията на св. К., ценени при условията на чл. 172 от ГПК. Касае се за вреди, които всеки индивид при подобни обстоятелства неминуемо търпи. Всички тези вреди са пряка и непосредствена последица от незаконното обвиняване на ищеца в извършване на престъпление и са в причинна връзка с него.

Предвид всичко изложено по-горе и като отчита – тежестта на повдигнатото обвинение /за което се предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години/, продължителността на воденото наказателно производство ,което е приключило в изключително кратък неколкомесечен и разумен срок, степента на засягане на правата, липсата на наложена МНО, настъпилата негативна промяна в начина на живот, интензитета на търпените страдания и притеснения, настоящият състав намира, че за обезвредата на търпените неимуществени вреди следва да се присъди сумата от 500 лв., която сума е справедлива и подходяща да възстанови психическото и емоционално равновесие на пострадалото лице. Тук ЯРС намира за необходимо да посочи, че при определяне на обезщетението се взе предвид  застъпено от ВКС становище, че съдебната практика при обичайните за причиненото от незаконното обвинение неудобство, притеснение, безпокойство, страх, определя обезщетение около 1000 лв. за всяка година от наказателното производство- Решение № 79 от 17.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2034/2017 г. и др. В процесния случай, както беше изложено по-горе ДП  е приключило в изключително кратък и разумен срок , т.е. под една година, лицето не е било задържано и спрямо него не е била взета МНО. До пълния си предявен размер от 1500 лв., претенцията  като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Съгласно т.13 от Тълкувателно решение № 3 от 22.4.2004 г. на ВКС по тълк.гр.д. № 3/2004г., ОСГК, ако лицето е оправдано или образуваното наказателно производство е прекратено, държавата отговаря по чл.2, ал.1, т.2  т. 3 от ЗОДОВ. Точка 4 от същото тълкувателно решение указва, че отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитните органи възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление или от момента на влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство - чл.2, т.3, изр.1 от ЗОДОВ. От този момент държавните органи изпадат в забава, дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение и започва да тече погасителната давност за реализиране отговорността на държавата.В процесния случай предвид липсата на твърдения и доказателства постановлението от 21.04.2020 год. да е обжалвано, респ. да не е влязло в сила, и като взе предвид, представените от доказателства за датата на връчването му , съдът счита, че лихвата за забава следва да се присъди от  поисканата дата – 06.05.2020  год. /въпреки, че съдът приема, че постановлението е влязло в сила на 05.05.2020 год. и поради невъзможността да присъди нещо различно от поисканото с ИМ/.

Като основателен и доказан следва да се уважи вторият иск по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за обезщетяване на  имуществени вреди. В НПК липсва процесуална възможност, даваща право на обвиняемия да получи в наказателния процес разноските, съставляващи заплатен адвокатски хонорар за осъществената защита в наказателното производство. Тези направени разноски във връзка с незаконното обвинение съставляват имуществена вреда по смисъла на чл.2, ал.1, т.3, вр. с чл.4 ЗОДОВ, която се реализира по настоящия избран от ищеца ред. В случая ищецът е установил, че в хода на досъдебното производство е заплатил адвокатски хонорари в размер на сумата от 1000  лв. Следователно, касае се за имуществена вреда, която е пряка последица от незаконното обвинение по смисъла на чл.4 ЗОДОВ, ето защо иска  следва да се уважи в горепосочения  размер, с присъждане на законната лихва, считано от 06.05.2020 год.

С оглед изхода на спора пред тази инстанция, на основание чл.78, ал.1 ГПК  на ищеца се присъждат разноски пред първата инстанция в размер на 546  лв., съразмерно с уважената част от исковете- заплатено адвокатско възнаграждение и ДТ.

По изложените съображения, ЯРС

 

                                                         Р   Е   Ш   И:

 

   ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес гр.С., ул.***, представлявана от *** И. Г. , да заплати на Х.Х.К., ЕГН *********** , на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ  сумата от 500 лв. -  обезщетение за неимуществени вреди от обвинение в извършване на престъпление по чл. 209,ал.1 от НК по ДП №*** г. по описа на РП- Я., ТО Т. , ведно със законната лихва върху главницата считано от 06.05.2020 г., като претенцията за горницата над тази сума до пълния предявен размер от 1500 лв., като неоснователна – ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес гр.С., ул.*** представлявана от *** И. Г. , да заплати на Х.Х.К., ЕГН *********** , на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ  сумата от 1000 лв. -  обезщетение за имуществени вреди от обвинение в извършване на престъпление по чл. 209,ал.1 от НК по ДП №*** г. по описа на РП- Я., ТО Т. , ведно със законната лихва върху главницата считано от 06.05.2020 год.

    ОСЪЖДА  Прокуратурата на Република България, с адрес гр.С., ул.***, представлявана от *** И. Г.  да заплати на Х.Х.К., ЕГН *********** сумата от 546 лв.-  разноски за настоящата инстанция.

 

      Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Я. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: