РЕШЕНИЕ
№ 137
гр. ХАСКОВО, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА
Членове:МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-Г.
ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ
при участието на секретаря ЖУЛИЕТА М. ДЕЛЧЕВА
в присъствието на прокурора Е. Г. С.
като разгледа докладваното от ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20225600600394 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.313 и сл. в глава ХХІ от НПК.
С Присъда № 11/15.03.2022г., постановена по НОХД № 357/2021г. по описа
на Районен съд – Димитровград, подсъдимата С. С. С., с ЕГН **********, от
гр.Д., е призната за виновна в това, че: На 19.05.2019г. в гр.Д., обл.Х., при
управление на МПС – лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № *******,
нарушила правилата за движение по пътищата – чл.5 ал.2 т.1, чл.6 т.1 пр.3 и
пр.4, чл.20 ал.2, чл.116, чл.119 ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинила
средни телесни повреди на С. Д. К.а с ЕГН ********** б.ж. на гр.Д.,
изразяващи се в счупване на бедрена кост, довело до трайно затрудняване на
движението на десен крак, както и в счупване на раменна кост, довело до
трайно затрудняване на движението на лява ръка, като деянието е извършено
на пешеходна пътека, поради което и на осн. чл.343 ал.3 предл. последно, б.
„А“ предл 2- ро , вр. ал.1 б. „Б“ предл.2-ро, вр.чл.342 ал.1 и чл.55 ал.1 т.1 от
НК, е осъдена на 10 месеца „лишаване от свобода“, чието изпълнение на
1
осн.чл.66 ал.1 от НК, е отложено за срок от 3 години. На осн. чл.343г от НК,
на подсъдимата е наложено и наказание „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 3 години. Осъдена е да заплати и направените по делото
разноски.
Недоволен от присъдата е останал адв.Б. К. от САК, който като повереник на
частния обвинител Д. Д. Т., я обжалва в срок с оплакване за неправилност
относно определяне на наказанието при условията на чл.55 от НК които
счита, че липсват. Иска се увеличение в максимума на наложените на
подсъдимата наказания „лишаване от свобода“ и „лишаване от права“, както
и отмяна приложението на чл.66 от НК. Същевременно жалбата в
недопустимата и част, досежно уточнението от повереника, че е подадена и
от името на Д. К. Д. като наследник на пострадалата, е върната.
Присъдата не е обжалвана от подсъдимата или защитникът й.
Протест против присъдата не е подаван.
Окръжна прокуратура Хасково изпраща представител, който намира жалбата
за неоснователна, и иска присъдата като правилна, обоснована и
законосъобразна, да бъде потвърдена.
Пред настоящата инстанция въззивния жалбоподател и частен обвинител Д.
Т., редовно призована не се явява. Не се явява и повереникът й, от когото е
постъпило заявление с което поддържа жалбата и направеното в нея искане.
Подсъдимата се явява със защитникът си адв. Н.К. от АК – Хасково, който в
пледоарията си излага съображения за допуснато от първата инстанция
съществено процесуално нарушение, изразяващо се в незаконност на
съдебният състав и налагащо отмяна на присъдата. Подсъдимата в личната си
защита иска бързо приключване на делото, а в последната си дума не изразява
становище.
Пред настоящата инстанция не са събирани нови доказателства.
Хасковският окръжен съд, като провери изцяло правилността на обжалваната
присъда и служебно в рамките на пределите на въззивната проверка по чл.314
от НПК намира, че присъдата следва да бъде отменена изцяло без въззивната
инстанция да разглежда делото по същество, което следва да бъде върнато на
първата инстанция за ново разглеждане от друг състав, от фазата на
разпоредителното заседание, поради следното:
2
С обвинителният акт, на подсъдимата е вменено обвинение за престъплението
по чл.343 ал.3 предл. последно, б. „А“ предл 2- ро, вр. ал.1 б. „Б“ предл. 2-ро,
вр.чл.342 ал.1 от НК, за което е призната за виновна и осъдена с обжалваната
присъда. За посоченото престъпление, е предвидено наказание от 1 до 6
години „лишаване от свобода“. При това положение съгласно чл.28 ал.1 т.2 от
НПК, делото е следвало да се разгледа в състав от един съдия и двама
съдебни заседатели. Това по настоящото дело не се е случило и същото е
разгледано от едноличен съдебен състав, който постановил обжалваната
присъда. Така е допуснато съществено отстранимо нарушение на
процесуалните правила по чл.348 ал.3 т.3 от НПК, представляващо
разглеждане на делото и постановяване на присъдата от незаконен състав,
което не може да се отстрани от въззивната инстанция и е основание за
отмяна на присъдата.
Освен това нарушение е допуснато и друго, също съществено и отсранимо но
не от въззивната инстанция, което е по чл. 348 ал.3 т.1 от НПК, довело е до
ограничаване на процесуалните права на подсъдимата и също е основание за
отмяна на присъдата. Това е така защото в проведеното на 02.11.2021г.
практически частично разпоредително заседание, съдът конституирал като
частен обвинител Д. Д. Т. – ****** на пострадалата С. Д. К.а, по искането за
конституиране като такъв и на Д. К. Д. – *** на пострадалата, липсва
произнасяне. Ноторно е от задължителната съдебна практика, че рамките на
обвинението определят лицето което е пострадал по чл.74 от НПК – това е
лицето претърпяло имуществени или неимуществени вреди от
престъплението и от тук е носител на правата по чл.76 и чл.84 от НПК – да се
конституира като частен обвинител и/или граждански ищец. Постановления
№ 4/61г., № 5/69г. на Пленум на ВС и т.р. № 1/2018г. на ОСНГТК на ВКС,
определят лимитативно кръга лица, материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от смърт на техен близък и
респективно да се конституират като страни - граждански ищци и / или
частни обвинители. За да съществува обаче посочената процесуална
правоспособност на наследниците, трябва смъртта на техния наследодател да
пряка последица от престъплението – т.е да е елемент от фактическият му
състав. Това в настоящия случай липсва. Повдигнатото на подсъдимата
обвинение е за непредпазливо престъпление по транспорта и със
съставомерен резултат- причиняване на средни телесни повреди на С. Д. К.а.
3
Неимуществените вреди от престъплението са настъпили само за нея и
единствено тя, а не наследниците й, е пострадал и носител на правата по чл.76
или чл.84 от НПК, защото в случая посочените права са лични, ненаследими
и упражняването им зависи изцяло от волята на техния носител. На
досъдебното производство пострадалата не е разпитана, починала е преди
привличане на подсъдимата като обвиняема и не се установява преживе да е
изразила волята си за встъпване в наказателния процес, или да е предявила
претенции към подсъдимата пред граждански съд, за причинените й от ПТП
неимуществени вреди. При това положение наследниците не разполагат на
самостоятелно основание с процесуалната легитимация по чл.76 или чл.84 от
НПК. Това не е съобразено от първата инстанция и чрез конституирането в
наказателното производство като страна - частен обвинител, на лице което не
разполага с правата по чл.76 и / или чл.84 от НПК, е допуснато съществено
процесуално нарушение засегнало правото на защита на подсъдимата, която е
утежнена, доколкото частният обвинител участвал чрез повереникът си в
процеса, разполага с функциите и правата по чл.78 и чл.79 от НПК,
включително да поддържа обвинението наред с прокурора и когато последния
не го поддържа, да обжалва актовете на съда и иска утежняване положението
на подсъдимия.
Изложеното не води до недопустимост на въззивната жалба, защото
конституираната като частен обвинител Д. Т., действаща чрез повереникът си,
е формално такава, а установеното за процесуалните нарушения при
служебната проверка на присъда обосновават отмяната й за необжалвалия
подсъдим, по смисъла на чл.314 ал.2 от НПК. Допустимостта на искането за
констиуиране на частен обвинител обаче, следва да се прецени наново след
връщането на делото, както и това, че от обстоятелствената част на
обвинителният акт не става ясно как подсъдимата като водач на МПС, е
допуснала и вмененото й нарушение по чл. 20 ал.2 от ЗДвП в двете му
хипотези, което е довело до неяснота на обвинението.
По посочените съображения, присъдата следва да бъде отменена изцяло, а
делото върнато на първоинстанционният съд, за ново разглеждане от друг
състав, от стадия на разпоредителното заседание.
Водим от горното и на осн. чл. 335 ал.2, вр. чл. 334 т.1, вр. чл.348 ал.3 т.1 и т.
3 от НПК, съдът:
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Присъда № 11/15.03.2022 г. постановена по НОХД № 357 /
2021г. , по описа на Районен съд – Димитровград.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Димитровград, за ново разглеждане от друг
състав на същия съд, от стадия на разпоредителното заседание.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5