РЕШЕНИЕ
N.
гр.София 26.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Г.О., IV-„В“
състав в откритото съдебно заседание на 28.01.2021 г. в състав:
Председател: Елена И.
Членове: Златка Чолева
Димитър Ковачев
при секретар Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия
Ковачев в.гр. дело N. 12259/ 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по
въззивна жалба от Д.Д.С. срещу Решение № 190067 от 02.09.2020г., постановено по
гр. д. № 49798/2017г. по описа на Софийски районен съд, 53 с-в, с което са
отхвърлени, предявените от жалбоподателя срещу Посолство на Р.П.искове по чл.
344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. с чл. 225 КТ.
С жалбата моли
решението да се отмени като неправилно и немотивирано, поради неправилно приемане
от СРС, че не бил налице избор на приложимо право. Такъв избор имало в трудовия
договор и бил за определяне на приложимото право, което било българското, а не
португалското. Оспорва изводите за надлежно връчване на 19.12.2016г. на
заповедта за уволнение (решението) с оплакване, че неправилно СРС приел, че португалското
външно министерство е работодателя на ищцата – въззивник. Министерството не
било компетентно и нямало правомощия да налага наказания, както неправилно
приел СРС. Твърди, че началото на срока за предявяване на иска е 25.05.2017г,
когато получила писмо по електронна поща
и давността не е изтекла към деня на исковата молба. Не бил издаван и
изпращан на жалбоподателката документ (заповед) за прекратяване на договор на
базата на българските трудово-правни разпоредби. Връчването на дисциплинарното
решение не поставяло начало на давността за иска. Не били искания обяснения от
работника преди уволнението.
Иска се отмяна на решението и уважаване на исковете
Постъпил е отговор на въззивната жалба, с който тя се
оспорва и се иска потвърждаване на решението.
СГС след
служебна проверка по чл.269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и
допустимо. Неоснователни са доводите
на въззиваемото посолство за липса на международна компетентност на българския
съд по чл. 29 от Регламент (ЕС) 1215/2012г. Спорът е с международен елемент. Съгласно чл. 21 от
приложимия Регламент 1215/2012 срещу работодател с местоживеене в държава
членка може да бъде предявен иск в съдилищата на държавата членка, където има
местоживеене, или в съдилищата по мястото, където или откъдето работникът или
служителят обичайно осъществява дейността си, или в съдилищата по мястото,
където последно е осъществявал дейност. И в двата случая компетентен е
българският съд, тъй като ответникът има местоживеене в България, а обичайното
място на полагане на труд е България.
От представените от въззиваемото посолство пред СРС и
пред СГС разпечатки от електронна информационна система на португалски съд в
гр. Синтра се установява, че пред португалски съд са предявени искове срещу
Министерство на външните работи и срещу Португалската държава, а по настоящото
дело искът е срещу португалското посолство в България. Трудовия договор също е
сключен с посолството. Следователно не е налице изисквания от чл. 29, параграф
3 във връзка с параграф 1 от регламента идентитет между страните, тъй като
чуждестранното посолство в областта на трудовото право има специална
правосубектност и е надлежно процесуално и материално правно легитимирано да
отговаря по искове по чл. 344 КТ на наети от него български работници- в този
смисъл е и практиката на ВКС (Решение № 111 от 15.05.2015
г. на ВКС по гр. д. № 4455/2014 г., III г. о., ГК-, което намира приложение и при действието
на Регламент 1215/2012, който дава уредба на трудовите дела практически
идентична на предходния регламент Регламент № 44/2001). Липсва споразумение, което да урежда компетентност
на чужд съд и което да е сключено след възникване на спора.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна. По
делото няма спор, че страните са били в трудово правоотношение по трудов
договор от 2010г., което е прекратено. Спорът е за законността на
прекратяването и датата на която е станало това.
Неоснователни са оплакванията в жалбата, че СРС е
приел за приложимо чуждо право (португалското). Тези оплаквания изобщо не
кореспондират с мотивите на решението и изрично обоснованото становище на СРС,
че приложимо е българското право.
Това становище се споделя и от настоящият състав на
СГС, като възраженията на ответника в тази връзка са неоснователни.
В самия трудов договор е изрично посочено, че за
неуредените в него случаи се прилага българското право. Налице е избор на
приложимо право що се отнася до основанията и процедурата по прекратяване на
договора, тъй като те не са уредени в самия договор. Казуса попада в обхвата на
чл. 8, § 1 във връзка с чл. 3, § 1 от Регламент ЕО № 593/2008 (Рим I) предвид датата на сключване на трудовия
договор (след 17 декември 2009 г.)
Неоснователни са оплакванията в жалбата за липса на
издаден документ (заповед) за прекратяване на ТПО. Документа с който се
прекратява ТПО не е задължително да е озаглавен заповед. Важното е каква е
същността на изявлението, което се съдържа в него. Няма съмнение, че
посочването в документа, че се налага дисциплинарно наказание „уволнение“ е
равносилно на заповед за прекратяване на ТПО поради дисциплинарно наказание
„уволнение“.
В случая документа е Решение на министъра на външните
работи на Португалия и съдържа изявление в този смисъл.
Основателно
е оплакването за липса на компетентност, като обаче следва да се отбележи, че са неверени твърденията в жалбата, за направен от СРС извод за компетентност на
Министъра-такива мотиви СРС не е излагал и освен това не е приемал, че
работодател е министъра. Напротив СРС изрично е приел, че работодател е
Посолството.
Действително
прекратяването на конкретното ТПО не е от компетентност на Министъра на
външните работи на Португалия. По приложимия
български КТ компетентен е представляващият предприятието работодател (в случая
ръководителя на дипломатическото представителство – посланика или друг упълномощен
от него служител).
Това обаче
не може да се отрази на началния момент на срока по чл. 358 КТ, както
неправилно счита жалбоподателя.
Издаването на заповед за уволнение от некомпетентен орган води до
незаконност на уволнението, а защитата
на работника или служителя срещу всички пороци
на заповедта за уволнение се осъществява само чрез
иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнението, като Кодексът на труда
съдържа изрична уредба относно давността за предявяване на исковете по трудови
спорове. Според разпоредбата на чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ искът за отмяна на
заповедта за уволнение се предявява в 2-месечен срок. Давността е период от
време, с изтичането на който законът свързва погасяването на правото на иск за
защита на права, които лицето е могло, но не е упражнило в течение на същия
този период от време. Трайна е практиката на ВКС, че от датата на връчване на
заповедта за уволнение започва да тече двумесечния срок по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, както правилно е приел и районния съд.
Всъщност в случая с въззивната жалба
работника не отрича да е получил решението на министъра на твърдяната от
ответника дата. Видно от жалбата срещу
изводът на СРС, че : „… видно от обратната разписка, документите са получени
лично от Д.С. на 19.12.2016г. …“ оплакванията
са, че: „….Връченото наказание на……“ не води до начало на давностния срок
поради липсата на компетентност да налагат наказание.
Отделно от това, в делото освен представените заверени преводи от португалски
на обратната разписка (приложение 11 от том 2 от делото) и на писмото, с което
е връчено решението за уволнение на ищцата, са представени от ответника и не са оспорени заверени преводи от
португалски език на разпечатки на искови молби от електронна информационна
система на португалски съд в гр. Синтра по дела с номера 360/17.4BESNT (л. 26-52 от настоящото дело) и 449/17.0BESNT (приложение 14 от том 2 от делото). От тях се
установява, че ищцата е завела дела срещу Министерството на външните работи
на Португалия (на 03.04.2017г. дело 449/17.0BESNT) и срещу португалската държава (дело 360) - разпечатките
са всъщност текста на исковите молби и удостоверение за технически данни. От разпечатката по дело 360 се установява,
че то е образувано на 14.03.2017г. и освен това се установява, че още на 18.01.2017г. ищцата е поискала
обезпечаване и е било образувано и друго дело 148/17.2BELSB на съд в
окръг Лисабон. Тези искови молби са
насочени именно срещу решението на министъра на външните работи на Португалия,
с което е извършено уволнението. Това означава, че към депозирането им ищцата е
получила решението. В исковата молба (представена
като приложение 14, том 2 от делото, л. 331-364), по която е било образувано дело с номер 449/17.0BESNT, в нейната точка 166 ищцата изрично признава, че
на 16.12.2016г. е уведомена за уволнението.
При това положение СГС приема за
правилен извода на СРС, че искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е погасен по
давност, тъй като е предявен на 21.07.2017г.- далеч след уведомяването на
ищцата за уволнението.
Ето защо и правилно е бил отхвърлен,
както и обусловените от него искове по чл. 344, т. 2 и т. 3 във връзка с чл.
225 от КТ.
Решението на СРС следва да се потвърди.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има само въззиваемото
посолство.
Въззиваемия доказва платен адвокатски хонорар за въззивното дело в
размер на 3872,54.
Ищцата е направила възражение за прекомерност на хонорара с молба от 08.12.2020г.
Възражението е основателно. Макар и с международен елемент и обемно като брой
хартиени листове делото не се отличава с висока правна или фактическа сложност.
Спорните въпроси имат и своето разрешение в практиката на съдилищата (Решение
№ 111 от 15.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4455/2014 г., III г. о., ГК-относно активната
процесуална и материално правна легитимация), както и относно срока по чл. 358 КТ практиката е трайна и непротиворечива. Материалния интерес от иска по чл.
344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225 КТ е 5739,60 лева и също не обуславя
претендирания размер на адвокатския хонорар.
В случая справедлив размер на хонорара по
иска за обезщетение е минималния по наредба 1/2004г. на Висшия адвокатски
съвет, определен по реда на по чл. 7, ал. 2, т. 3 от наредбата и по-конкретно
сумата от 716,38 с включено ДДС.
Към него на основание чл. 2, ал. 5 във връзка
с чл. 7, ал. 1, т. 1 от посочената наредба следва да се добави хонорара за
исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2, който е МРЗ за страната за 2020г. или
сумата от 610,00 лева без ДДС, а с ДДС сумата от 732,00 лева.
Общо дължимия хонорар е 1448,38 лева с ДДС.
Водим от гореизложеното СГС, IV „В“
с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 190067 от 02.09.2020г.,
постановено по гр. д. № 49798/2017г. по описа на Софийски районен съд, 53 с-в,
с което са отхвърлени, предявените от Д. С. срещу Посолство на Р.П.в България
искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. с чл. 225 КТ.
ОСЪЖДА Д.С. да заплати на Посолство на Р.П.сумата от
1448,38 лева с включено ДДС – разноски за адвокатски хонорар за въззивното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател : Членове : 1. 2.