Решение по дело №60/2016 на Административен съд - Хасково

                          Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 238

07.11.2016г., гр.Хасково      

          В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

Хасковският административен съд, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и шестнадесета година, четвърти състав:

                                                        

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

 

при секретаря А.Л.

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм.д. №60 по описа на съда за 2016г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на „ГЛОБАЛ БИО ХЪРБС БЪЛГЕРИЯ”ЕООД, със седалище с.П., общ.И., обл.Хасково, чрез адв.К.-ПАК против уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 от програмата за развитие на селските райони за кампания 2015г. с рег. №01-2600/7475 от 28.01.2016г. на Зам. Изпълнителния директора на ДФЗ-РА.

Жалбоподателят твърди, че писмото било незаконосъобразно, необосновано и неправилно, издадено при съществени процесуални нарушения.

Той бил подал заявление за подпомагане с УИН 26/230615/40983 и приложение за кандидатстване за агроекологични плащания за кампания 2015г. В обжалваното писмо било посочено, че съгласно чл.24, ал.2 от Наредба №11/2009г. одобрената площ за извършване на агроекологични дейности или направления можело да се намали с не повече от 10%, като всяка година поне 90% от площта от съответното направление трябвало да се припокрива географски с площта, за която е поет ангажимента. След извършени проверки на заявлението, административният орган определил, че процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените площи през текущата кампания парцели, спрямо референтните парцели за участие по направление ВПС-1 бил 85.04%, съгласно приложение 1 към писмото. Ответната страна определила във вр. с чл.10, §4, вр. с чл.21 от Регламент 65/2011 на Комисията и в съотв. с т.5 „Отказване на финансова помощ и/или прекратяване на агроекологичен ангажимент” от Методиката за намаляване и отказване на агроекологични плащания по мярка 214, както и на осн. чл.18, ал.3, т.3 от Наредба №11/2009г. отказал финансова помощ по заявлението на дружеството и прекратил агроекологичния му ангажимент по посоченото направление.

Касаторът твърди, че бил подал възражение до ДФЗ-РА с рег. №01-2600/7475 от 23.11.2015г. и от 30.12.2015г., по които било заявено становище, което съвпадало с посоченото в процесното писмо. Наведените възражения обаче не били отчетени в процесното писмо, както и нямало мотиви по какъв начин се били получили разликите между одобрените  парцели, заявени за текущата кампания, за да можело да се изчисли по какъв начин били определен процентът на припокриване.

Изложените в писмото правни мотиви от Регламент 65/2011г. на Комисията били неотносими към заявлението от 2015г. Съгласно чл.43 и чл.44 от Делегиран Регламент №640/2014г. за допълнение на Регламент №1306/2013г., Регламенти 1122/2009г. и 65/2011г. се отменяли, считано от 01.01.2015г. Липсата на мотиви към акта го правел незаконосъобразен.

Дружеството-жалбоподател, редовно призовано се представлява в с.з. от пълномощника си, който поддържа оспорването. В представени писмени бележки отново се поддържа възражението, че писмото било обосновано на отменени правни норми. Допълнително се сочи, че предвидената в чл10, §4 от Регламент 65/2011 забрана била неприложима към датата на издаване на писмото, а именно на нея се позовавал органа, за да постанови прекратяването на поетия ангажимент. С влизането в сила на Делегиран Регламент 640/2014г. имало промяна не само относно задълженията на земеделските производители, а и относно предвидените санкции при неизпълнението им. В този смисъл бил чл.28, §11 от регламента, но в този норматив липсвал текст, който да установявал прекратяване на ангажимента, а само намаляване на сумата. С постановеното прекратяване на ангажимента дефакто се разпореждало спиране обработването на заявените площи,  като по този начин нямало да се спази целта на европейското законодателство.

Освен това при противоречие на европейския нормативен акт с Наредба №11/2009г., ответната страна следвало да приложи директно европейските норми, но това тя не сторила, което също правило обжалваното писмо незаконосъобразно и издадено при съществени процесуални нарушения. В заключение се сочи, че при липса на релевантни правни мотиви можело само да се гадае каква била действителната воля на органа.

Ответната страна, редовно призована, се представлява от П.арк.П., който оспорва жалбата, като излага съображения в писмена защита, че актът бил издадено от надлежно акредитиран административен орган, при спазване на нормите на ЗПЗП и относимия подзаконов нормативен регламент-Наредба №11/2009г.

Съдът, като съобрази приетите по делото доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност и взаимна връзка, намира от фактическа страна следното:

На 18.04.2013г. дружеството-жалбоподател подало заявление за регистрация, форма за ЕТ/ЮЛ за 2013, с което заявила подпомагане по мярка АЕП. Част от заявлението било и приложение за кандидатстване по мярка 214 „АП” 2013, като съгласно попълнените данни от същото „Глобал био хърбс Бългерия”ЕООД заявила следните направление по мярката – биологично растениевъдство, възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност и опазване на застрашени от изчезване местни породи. На 20.05.2013г. от дружеството било подадено заявление за редакция на парцели/животни, форма за ЕТ/ЮЛ, вкл. и в частта по мярка 214, като заявило за подпомагане нови парцели /вж. таблицата към заявлението/. Така по мярка 214 били заявени 22 парцела. Към заявлението били приложени съотв. документи, изискуеми се при кандидатстването за посочените схеми и мерки. На стр.21 от заявлението за 2013 били отпечатани резултати от извършените автоматични проверки на въведените данни по заявлението, като в частта „не сте декларирали същите площи по направление ВПС1/2 спрямо декларираните от предходната година”, била дадена 1 единици на парцел, посочен със съотв. номер – 55748-120-14-1. Към заявлението били приложени и подписани от земеделския стопанин карти на ползваните БЗС за кампания 2015г.

С УП рег.№01-2600/10442 от 28.10.2013г. „Глобал био хърбс Бългерия”ЕООД било уведомено, че е одобрено подаденото от него заявление с УИН 26/280513/15487 по направление ВПС-1 от мярка 214 АЕП, съгласно приложена таблица на одобрените площи. В УП били посочени и изискванията на поетия ангажимент, които дружеството следвало да спазва за срок от 5 години. Съгласно таблицата, приложение към писмото по това направление били одобрени 21 парцела /БЗС с обща площ от 38.02 ха.

На 26.05.2015г. „Глобал био хърбс Бългерия”ЕООД подало заявление за подпомагане 2015г. под вх. №18040898. Към заявлението била приложена таблица на използваните парцели 2014г. общо 158 в землищата на с.Белополяне, с.Железари, с.Железино, с.Кондово, с. Костилково и с.П..

Със заявление за подпомагане 2015г. форма за ЕТ/ЮЛ, подадено на 11.06.2015г. и с рег.№2623061540983 дружеството кандидатствало за подпомагане по следните  схеми и мерки – СЕПП, СПП, ЗДП, АЕП, мярка 214 и НР2. В образеца на приложение за кандидатстване по мярка 214 „АП” 2015, част от общото заявление за подпомагане, дружеството заявило, че участва по три направления – биологично растениевъдство, възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност и опазване на застрашени от изчезване местни породи. Били подписани и декларации, съдържащи се в заявлението, относими към заявените схеми и мерки, вкл. били посочени предоставените по мярка 214 документи /стр.16 от заявлението/, както и подписани декларации, задължителни за участие по направление ВПС-1, стр.19 от заявлението. На стр.25 и 26 от заявлението били отпечатани и резултати от извършените автоматични проверки на въведените данни по заявлението, като в частта „не сте декларирали същите площи по направление ВПС1/2 спрямо декларираните от предходната година”, били дадени 13 единици на парцели, посочени със съотв. номера. Към заявлението били приложени и подписани от земеделския стопанин карти на ползваните БЗС за кампания 2015г.

До дружеството жалбоподател било изпратено писмо рег. №01-2600/7475 от 29.10.2015г. на Зам.Изп.директор на ДФЗ, с което то било уведомено, че ДФЗ откривало производство по издаване на административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 214, направление ВПС-1. Дружеството било уведомено, че при извършени административни проверки на подаденото заявление с УИН 26/23061/40983 и приложение за кандидатстване за кампания 2015г. било установено процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените през текущата кампания парцели, спрямо референтните парцели за участие по направление ВПС-1 бил 85,04%, съгласно приложение към писмото №1. Посочено било, че при несъгласие с констатациите, можело да се представи в 7 дневен срок от получаване на това писмо възражение и допълнителни доказателства. Съгласно отбелязване, това писмо било получено от управителя на дружеството на 11.11.2015г.

Под рег. №01-2600/7475 от 23.11.2015г. управителят на дружеството жалбоподател подал възражение до директора на ДФЗ. По така подаденото възражение било изпратено писмо-отговор с рег. №01-2600/7475 от 10.12.2015г., в който бил даден нов 7-дневен срок за подаване на възражения против констатациите в него. Това писмо било получено на 18.12.2015г. от представител на дружеството. На 30.12.2015г. последното подало ново възражение, в което се посочило, че била допусната техническа грешка при очертаването на границите на един от заявените парцели.

С уведомително писмо рег. №01-2600/7475 от 28.01.2016г. „Глобал био хърбс България”ЕООД било уведомено, че процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените парцели от дружеството през текущата кампания, спрямо референтните парцели за участие по направление ВПС-1 бил 85,04%. Предвид на това и на осн. чл.10, §4, вр. с чл.21 от Регламент 65/2011 и на осн. чл.18, ал.3, т.3 от Наредба №11/2009г. се отказвало финансова помощ и се прекратявал агроекологичния ангажимент по посоченото направление. Неразделна част на това писмо било и Приложение №1 с подробно описание на заявените в текущата кампания площи и географското им припокриване. Писмото било получено на 05.02.2016г., жалбата против него била подадена до съда по пощата на 19.02.2016г.

По искане на представителите и на двете страни, съдът назначи СТЕ от ВЛ специалист геодезия инж.Р.К.. Съгласно заключението на ВЛ дружеството заявило за подпомагане кампания 2013г. по мярка 214 за АПП13 20 парцела с обща площ от 38.02 ха в землищата на с.П., с. Железари, с.Белополяне и с.Кондово. Всички установено от ВЛ парцели са посочени в таблица.

На втория въпрос ВЛ отговаря, че жалбоподателят заявил за подпомагане по мярка 214 за АП кампания 2015г., на третата година от изпълнение на поетия агроекологичен ангажимент 62 БЗС, като постоянно затревени пасища за паша на животни, култура код 314000 с обща площ 105,72 ха.

В таблица към отговора на въпрос трети ВЛ сочи какви са резултатите от извършената проверка за географско припокриване на площите, заявени по направление ВПС-1 през 2015г., спрямо площите за референтната 2013г. Видно от данните от таблицата при заявени за кампания 2015г. общо 105,68 ха площта на пресичане е равна на 32.81 ха, спрямо референтните парцели с площ от 38.58 ха.  При тези установявания ВЛ сочи, че процентът на пресичане, като географско съвпадение между одобрената площ, за която е поет 5 годишен ангажимент в кампания 2013г. и заявената площ по мярка 214 за кампания 2015г. е 85.04%.

ВЛ сочи, че при очертаване на площите през 2014 и 2015г. земеделските стопани имали възможност да ползват данните от предходната кампания и да копират границите на заявените площи от  предходната кампания.

Инж.К. сочи, че жалбоподателят бил одобрен за участие в мярка 214 с направление ВПС-1 през кампания 2012г. с обща площ от 22.22 ха и бил уведомен за това с писмо рег.№01-2600/8662 от 24.09.2012г., получено на 28.09.2012г. През кампания 2012г. кандидатът заявил по това направление 38.02 ха с което увеличил площите с над 20% от първоначалния размер и с повече от 10 ха, съгласно цитирани разпоредби от Наредба №11/2009г., като в този случай се приемало, че кандидатът поемал нов ангажимент за петгодишен срок за всички подпомагани площи и те подлежали на одобряване. При поемане на нов петгодишен агроекологичен ангажимент, петгодишният срок започвал да тече от началото на годината на одобряване на новите площи, в случая кампания 2013г. и затова било издадено УП с рег. №01-2600/10442 от 28.10.2013г.

В отговор на задача девет от експертизата ВЛ в таблица посочва и които са декларираните парцели за 2014г. по направление ВПС-1 по землище, номер на парцела и площ, като всички площи били заявени като постоянно затревени площи, култура с код 312000.

В отговор на задача десета ВЛ сочи, че дружеството жалбоподател след първоначалното одобрение на площи от 22.22 ха по мярка 214 през 2012г., през 2013г. дружеството заявило за подпомагане 38.02 ха, което било увеличение от над 20 % от първоначалния и с повече от 10 ха, като така било поет нов агроекологичен ангажимент за всички подпомагани площи, започнал да тече от 2013г. През 2014г. кандидатът увеличили заявената площ на парцел 55748-62-5-3 с 0.56 ха, която площ била одобрена и референтна с останалата площ от общо заявените 38.58 ха, използвана и при изчисленията на географското припокриване със заявените площи през 2015 година.

В отговор на задача дванадесета експерта сочи, че процентът на припокриване е равен на 85.04, за което до дружеството е изпратено и писмо за прекратяване на ангажимента от 28.01.2016г.

При така установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното:

По допустимостта – жалбата съдът намира за редовна и допустима, като подадена в срок, от надлежната страна, срещу годен за съдебен контрол административен акт и пред местно компетентния административен съд. Не се установяват обстоятелства по см. на чл.159 от АПК, които да правят оспорването недопустимо.

Разгледано по същество, съдът го намира за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Поцесният акт съдът намира, че е издаден от орган, притежаващ компетентността за това. Възражения в насока нищожност на акта не се и визират, но с оглед служебното задължение на съда да прецени изцяло законосъобразността на жаления административен акт, настоящият състав извърши и преценка за наличие на основанието по чл.146, т.1 от АПК.

При извършената проверка, такова не се установява.

Съгласно чл.11, ал.2, т.3 от ЗПЗП ДФ„Земеделие” изпълнява функциите на разплащателна агенция от датата на издаване на акта за акредитация, а в чл.11а от ЗПЗП се сочи, че Разплащателната агенция /РА/ извършва разплащания по схемите и мерките за подпомагане на Общата селскостопанска политика – т.2. В §1, т.13 от ДР на ЗПЗП се дефинира, че „Разплащателна агенция” е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове по правилата на законодателството на Европейския съюз. Съгласно чл.20а, ал.1 и ал.2, т.2 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” е Изпълнителен директор на Разплащателната агенция, който представлява същата. С ДВ бр.12/2015г. нормата е допълнена, като с нова ал.4 е предвидена възможността Изпълнителният директор да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. По делото се представя акт за делегиране на права /л.201, вж.т.7/ от Изп.Директор на ДФЗ в полза на Зам.Изп.директор Ж. Т. Ж., за който също така се удостоверява, че с Решение от заседание на УС на ДФЗ от 29.08.2014г. е избран за такъв /л.197-198/. Доколкото, считано от изменението на чл.20а от ЗПЗП, е налице изрична законова възможност материално компетентният административен орган да делегира предоставените му от закон правомощия в полза на Зам.изп.директор и за това са налице изрични писмени доказателства, то съдът намира, че за конкретният издател на процесното уведомително писмо се доказва компетентност да постанови акт като процесния и съотв. не е налице основание за обявяването му за нищожен.

Обжалваното уведомително писмо е обективирано в писмена форма. Съдът не споделя доводите на адв.К., изложени в неговата писмена защита, че е нарушен чл.59, ал.2, т.4-5 от АПК. Съгласно тези текстове на член 59 от АПК всеки административен акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването си, както и разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът на изпълнение. От изложените възражения, съдът приема, че се поддържа основно това, че процесното УП не съдържа ясни правни мотиви, като не се съдържат аргументи досежно твърдението, че е нарушен чл.59, ал.2, т.5 от АПК. 

Неоснователността на тези възражения се свежда до това, че неяснотата /както се определя в писмената защита на адв.К./ не съставлява нарушение на общите процесуални правила за форма и съдържание на административния акт, което да е основание той да се отмени съгласно чл.146, т.2 от АПК. Видно от обективираното съдържание на жаленото писмо същото съдържа, както конкретни фактически основания, така и правна обосновка на тези основания. Като конкретно фактическо основание за издаване на оспорения акт административният орган сочи, че при извършените административни проверки на заявлението на дружеството, включващи автоматично географско сравнение на одобрените /референтните парцели за мярка 214 по направление ВПС-1 с тези, които са заявени по направлението през текущата кампания в ИСАК, се установява неспазване на изискването поне за 90 %  от площта, заявена за подпомагане по съответното направление през текущата кампания, да е налице географско припокриване с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент, тъй като в случая припокриването е 85.04% и намалението на одобрената площ е над 10%, поради което се постановява и прекратяване на поетия петгодишен ангажимент по тази мярка. На тези факти има дадена някаква правна обосновка от страна на административния орган, която се свежда до разпоредбите на чл.10, §4, вр. с чл.21 от Регламент 65/2011 на Комисията от 27.01.2011г., както и чл.18, ал.3, т.3 от Наредба №11/06.04.2009г.

Ето защо от формална страна съдът намира, че са налице всички задължителни реквизити по см. на чл.59, ал.2 от АПК, поради което възражението, че не са спазени изискванията за формата и съдържанието в конкретното уведомително писмо, е неоснователно. Дали правната обосновка е ясна и/или правилна е въпрос по същество на спора и е въпрос на материална законосъобразност на акта, но не е въпрос относно това спазена ли е императивно предвидената форма и съдържание на акта.

В крайна сметка това се вижда и от изложените доводи в писмените бележки, чийто основен аргумент за незаконосъобразността на процесния акт е, че същият се обосновава правно с норми от българското и европейско законодателство, които към дата на издаването на писмото, вече нямат действие, поради тяхната отмяна. Т.е. самият жалбоподател признава, че писмото все пак съдържа правна обосновка.

В този смисъл не е налице основанието по чл.146, т.2 от АПК за отмяна на процесното УП. Не е налице и основанието по чл.146, т.3 от АПК, доколкото съдът установява, че при издаването на същия няма допуснати нарушения на административно производствените правила, което да са съществени и водещи до нарушение на правото на защита. За започналото административното производство по издаване на акт за прекратяване на многогодишен ангажимент  по мярка 214 „АЕП”, направление ВПС-1, дружеството жалбоподател е надлежно уведомено двукратно с писмо изх.№01-2600/7475 от 29.10.2015г. на Зам. изпълнителния директор на ДФЗ, като е дадена възможност в 7-дневен срок да се представи възражение по изложените в уведомлението констатации. Удостоверява се по делото, че това писмо е получено от Управителя на дружеството г-н М. на 11.11.2015г. /л.34/, като по констатациите  в него е подадено и възражение, макар и извън указания срок /вж. л.35/. Същественото е, че това възражение е разгледано от ответника, но не е уважено, като в ново УП рег. №01-2600/7475 от 10.12.2015г. се сочат и мотивите за неуважение на възражението. Това писмо също е надлежно съобщението на дружеството на дата 18.12.2015г. /л.39/. От дружеството се възползват от дадената им нова възможност за подаване на възражение против констатациите в това писмо и такова е подадено /л.40/, но видно от съдържанието му, в него се сочат данни за допуснати технически грешки при очертаването на границите на парцелите.

Процесният акт е издаден едва след уведомлението на дружеството, че се инициира производството по прекратяване на поетия ангажимент по мярка 214, направление ВПС-1 и след дадена възможност да се представят съответни възражения, чрез които да се оборят фактическите констатации на орган.

Ето защо, съдът приема, че не е налице и основанието по чл.146, т.3 от АПК да се отмени жаления акт като незаконосъобразен. 

            Както вече се посочи по-горе доводите на пълномощника на дружеството жалбоподател се свежда до това, че административният акт е правно обоснован с норми от европейското законодателство по съответната материя, които към дата на издаване на акта са вече отменени, т.е. не са с валидно правно действие, а визираните норми от българското законодателство противоречат на вече действащите европески регламенти и неговите постановки, в частност се визира Делегиран Регламент 640/2014г. от 11.03.2014г.

Сочи се, че Регламент №65/2011г. на Комисията за определяне на правила за прилагането на Регламент /ЕО/ №1698/2001г. е отменен от Делегиран Регламент №640/2014г. от 11.03.2014г., съгласно приетото в чл.43 и чл.44 от същия и тази отмяна е в действие, считано от 01.01.2015г. Пълномощникът на жалбоподателя сочи още, че делегирания регламент се прилага и по отношение на заявления за помощи или искания за плащане относно референтни години и премийни периоди, започващи преди 01.01.2015г. Според адв.К., поради неизлагането на приложимото законодателство към заявлението на доверителя му и към момента на издаване на УП, последното се явява незаконосъобразно поради липса на мотиви. Сочи, че съответствието на акта се преценява към момента на издаването му, което в този случай не било така.

Съдът не споделя доводите на страната жалбоподател, че към процесното заявление не намира приложение Регламент №65/2011г. /ЕО/ поради неговата отмяна с Делегиран Регламент №640/2014г. Действително Делегиран Регламент №640 на Комисията отменя Регламенти №1122/09 и №65/2011 /приложим в този случай/. Съгласно чл.43 от Делегирания Регламент „Отмяна“ Регламенти (ЕО) № 1122/2009 и (ЕС) № 65/2011 се отменят, считано от 1 януари 2015 г. Въпреки това тези регламенти продължават да се прилагат спрямо: заявленията за помощи за директни плащания, подадени по отношение на премийни периоди с начало преди 1 януари 2015 г.; исканията за плащане, подадени във връзка с 2014г. Съгласно член 44 „Влизане в сила и прилагане“ регламентът се прилага за заявления за помощи или искания за плащане относно референтни години и премийни периоди, започващи считано от 1 януари 2015 г.

Съдът, като съобрази тези постановки намира, че доколкото процесното заявление касае референтни години и премийни периоди, започнали преди 01.01.2015г., то по арг. на чл.44 от Делегирания регламент, той не се прилага към процесното заявление и уведомително писмо, а приложение по арг. на чл.43 от Делегирания регламент, намират нормите на Регламент 65/2011г., на които се позовава и ответника в процесния акт.

В този смисъл изцяло неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че обжалваният от него акт е лишен от правна мотивировка. Напротив такава е налице, а и се установява, че към дата на издаване на акта, правните норми, които се визират в писмото от Регламент 65/2011г. са приложими. Приложими и действащи са и нормите на чл.18, ал.3, т.3 и чл.24 от Наредба №11/06.04.2009г., които в крайна сметка са и правните основания за прекратяване на поетия петгодишен агроекологичен ангажимент от дружеството по мярка 214, направление ВПС-1.

Действащото българско законодателство относимо към спора е именно Наредба №11/2009г. В чл.7, ал.1 от Наредба №11/2009г. се установява, че агроекологичните дейности или направления се изпълняват за период от пет последователни години. Съгласно ал.2 на цитираната разпоредба срокът по ал.1 започва да тече от началото на годината на подаване на "Заявление за подпомагане", което през първата година на кандидатстване е и "Заявление за плащане". През всяка следваща година до изтичане на срока по ал.1 кандидатите за подпомагане подават "Заявление за плащане". Т.е. касае се за дългосрочен ангажимент, който се поема с одобряване на подаденото заявление за подпомагане, което през първата година на кандидатстване е и заявление за плащане. През всяка следваща година от останалите четири години, кандидатите подават само заявление за плащане и то следва да съответства на нормативните изисквания за годината, през която е подадено и едновременно с това да е съобразено и с условията, при които е поет ангажиментът. В случая бенефициентът изрично декларира /вж. заявленията/, че това задължение ще се изпълнява през целия петгодишен период и това е, както в заявлението за кандидатстване, така и в последващо заявление за плащане, подадено през текущата кампания 2015г., в т.ч е декларирано и че е запознат и ще спазва всички изисквания, произтичащи от агроекологичния му ангажимент, като ще извършва агроекологични дейности или направления, които се основават на площ, върху едни и същи земеделски площи в продължение на 5 последователни години от първата година на поемане на агроекологичния ангажимент.

Именно в  хипотезата на  чл.18, ал.3, т.3 във вр. с чл. 24, ал.2 от наредбата се предвижда прекратяване на агроекологичния ангажимент, ако не са спазени изискванията на чл.24, ал.2, според които одобрената площ за извършване на агроекологични дейности или направления по чл. 2, ал. 1, т. 1, буква "а", т. 2, 3, 4 може да бъде намалена с не повече от 10 %, като всяка година поне 90 % от площта по съответното направление се припокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент.

 

            Съгласно чл.24, ал.1 от Наредба № 11/2009г. агроекологичните дейности или направления по чл.2, ал.1, т.2 от същата наредба /какъвто е настоящият случай/, се извършват върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в петгодишния период от поемане на агроекологичното задължение.

От целокупния доказателствен материал по делото /вкл. и СТЕ/ безспорно се установява кои парцели са одобрени като референтни първоначално през 2012г. и при подновяването на ангажимента през 2013г. Така за референтната 2013г. одобрената площ е равна на 38,02 ха /вж.СТЕ/, а за текущата кампания 2015г. площта на заявените  парцели е равна на 105,72 ха. Кампания 2015г. се явява трета от поетия петгодишен ангажимент. През 2014г. декларираните по мярка 214, направление ВПС-1 парцели са в размер на 38,58 ха /вж. СТЕ, т.9/, тъй като е одобрена увеличената с 0,56 ха площ от парцел 55748-62-5-3, поради което и референтната площ вече се равнява на 38,58 ха, която именно се използва при изчисляване на географското припокриване със заявените през 2015г. площи. Отново чрез заключението на съдебно-техническата експертиза също безспорно се установява, че в следствие на извършените административни проверки на заявлението за текущата кампания 2015 процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените за кампания парцели, спрямо одобрените /референтни/ парцели за участие в направление ВПС-1 е равен на 85,02 %. Така установеният процент на припокриване на площите на заявените за кампания 2015г. парцели с площта на референтните такива, е под минимално изискуемия се процент, посочен в чл.24, ал.2 от Наредба №11/2009г. Т.е. конкретното фактическо твърдение в писмото досежно размера на процента на припокриване се потвърждава изцяло чрез заключението на техническата експертиза, което означава, че няма спазване на изискването за допустимост на плащане на площ по мярка 214 "АЕП", регламентирано именно в чл.24, ал.2 от Наредба №11/06.04.2009г., а това от своя страна се установява и като основание за отказване на отпускането на заявената за получаване за кампания 2015 финансова помощ по мярка 214 "Агроекологични плащания", направление ВПС-1, както и за прекратяване на ангажимента - чл.18, ал.3, т. 3 от Наредбата.

При това положение напълно обосновано, в съответствие и при правилно приложение на действащата материално-правна норма административният орган приема, че е налице нормативно установена материално-правна предпоставка за постановяване на основание чл.18, ал.3, т.3 от Наредба №11/2009г. на отказ за финансова помощ за кампания 2015г. и за прекратяване на поетия от "Глобал Био Хърбс България" ЕООД през 2013 година агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания", направление "ВПС-1 от Програмата за развитие на селските райони 2007г. - 2013г., поради нарушаване на изискването по чл.24, ал.2 от Наредба №11/2009 г. за минимален процент на географско припокриване на заявената за плащане площ по мярка 214 "АЕП" за кампания 2015г. спрямо одобрената /референтна/ площ при поемане на агроекологичния ангажимент.

Постановеното прекратяване на поетия ангажимент е изцяло в синхрон с действаща и приложима норма, тъй като новите европейски регламенти, в които не се съдържа правило, установяващо налагане и на такава санкция, в този случай не намира приложение /вж. приетото за прилагането на Делегиран регламент 640/2014г./ . 

 

 

 

 

 

 

 

 

По изложените съображения жалбата съдът намира за неоснователна и следва да се отхвърли.

При този изход на спора основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, платимо от жалбоподателя. Съдът счита, че същото следва да се присъди в размер 350.00 лв., определено по аналогия съгласно §1 от ДР на Наредба № 1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения вр. чл.8 ал.2 от същата наредба.

Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването на „ГЛОБАЛ БИО ХЪРБС БЪЛГЕРИЯ”ЕООД, със седалище с.П., общ.И., обл.Хасково, против уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 от програмата за развитие на селските райони за кампания 2015г. с рег. №01-2600/7475 от 28.01.2016г. на Зам. Изпълнителния директора на ДФЗ-РА.

ОСЪЖДА ГЛОБАЛ БИО ХЪРБС БЪЛГЕРИЯ”ЕООД, със седалище с.П., общ.И., обл.Хасково, ЕИК-********* да заплати на Държавен фонд „Земеделие” юрисконсултско възнаграждение в размер 350.00 /триста и петдесет/ лева.

            Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението, че е изготвено.

 

 

                                               АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :