Р е ш е н и е
№ 495 / 26.7.2018г.
гр. Пазарджик
в името на народа
Административен
съд Пазарджик, V състав, в открито заседание на единадесети юли две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
Председател: Георги Видев
при секретаря Т. С., като
разгледа докладваното от съдия Видев административно дело № 207 по описа на
съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба на В.Е.Ж. против Указания от 02.10.2017г. за аварийно-временно
укрепване, съставени на основание чл. 72, ал. 3 от ЗКН, от арх. С.С. –
рег. инспектор в ГД „ИОКН“ и арх. Р.С. – началник отдел „АПИ“ в община
Пазарджик, с които указания е наредено на собствениците на сградата на бившата
Популярна банка в УПИ I-502, кв.
360 по плана на гр. Пазарджик, с административен адрес ул. „Шипка“ № 1 да
предприемат действия за ограничаване на достъпа до и около НКЦ по подходящ и
категоричен начин, на първо място, като в срок от 30 дни от получаване на
указанията да обезопасят района около сградата с предпазна ограда и
предупредителни надписи и на второ място - в срок до 45 дни от получаване на
указанията да поставят предпазна мрежа по северната фасада /по ул. „Генерал
Гурко“/ в зоната на обрушените места.
Жалбоподателката претендира прогласяване
нищожността на указанията или отмяната им, като незаконосъобразни. Поддържа жалбата си чрез процесуалния си представител в проведените съдебни заседания и в
представена писмена защита. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът –
рег. инспектор в ГД „ИОКН“ - арх.
С.С. – лично
поддържа жалбата си в проведените съдебни заседания. Излага
съображения за валидността и законосъобразността на обжалваните указания.
Ответникът – началник отдел „АПИ“ в община Пазарджик - арх. Р.С.
– оспорва жалбата чрез процесуалния си представител в проведените съдебни заседания и в представена писмена защита.
Заинтересованите
страни Б.З.Б. и И.А.Б. също оспорват жалбата чрез процесуалния си представител в проведените съдебни заседания и в представена писмена защита. Претендират присъждане на
направените разноски.
Заинтересованите
страни Н.Т.Ш., П.П.П., П.Г.Г., Ц.Г.Г., Ю.П.Б. и М.Х.С. не се явяват и не се
представляват в проведените съдебни заседания. Не вземат становище по правния
спор.
Жалбата е
частично допустима:
Не се спори, че жалбодателката е съсобственик на
процесната сграда. Затова съдът намира,
че жалбата е подадена от надлежна страна, против индивидуален административен
акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред. Съдът приема, че производствата по
чл. 72 и чл. 73 от ЗКН са отделни производства, всяко от които завършва
със съответен административен акт, поради което оспорените пред съда указания
не представляват част от производството по издаване на заповедта по чл. 73 от
закона. Те са издадени от съответни административни органи, съдържат техни
волеизявления, които пряко засягат законни интереси на жалбоподателката, в
качеството ѝ на съсобственик на процесната сграда и създават за нея задължения.
Независимо от обстоятелството, че за този акт изрично не е предвидено
обжалване, по аргумент от решение № 14/4.11.2014 г. по к.д. № 12/2014 г. на
Конституционния съд, според което не подлежат на съдебно обжалване само тези
административни актове, за които това е предвидено по изключение със закон и
при наличието на определени условия, след като обжалването на указанията не е
изрично забранено със закон, спрямо тях може да се упражни съдебен контрол.
Несъстоятелни в тази връзка са възраженията, че
жалбоподателката нямала правен интерес от обжалване, тъй като от една страна
обжалваната заповед не ѝ е съобщавана, а от друга - на основание чл. 32
от ЗС на 27.10.2018 г. е проведено общо събрание на собствените, което е взело
решения във връзка с ремонта на сградата.
Несъобщаването на заповедта на жалбоподателката
представлява незаконосъобразно бездействие, от което ответникът не би могъл да
черпи права, доколкото както е посочено по-горе тя има правен интерес от
обжалването ѝ и следователно е заинтересовано лице.
Чл. 32. (1) от ЗОС предвижда следното: Общата вещ се
използува и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече
от половината от общата вещ. Тази разпоредба има гражданскоправен характер и урежда
отношения между съсобственици. Каквито и решения да вземе общото събрание по чл. 32. (1) от ЗОС, тези решения
биха породили гражданскоправни права и задължения именно между тях.
Разпоредбата е неотносима към административното производство и в никакъв случай
не би могла да доведе до отпадане на правния интерес, нито на правото на
жалбоподателката, като заинтересовано лице - съсобственик да оспори указанията.
Затова жалбата в частта ѝ, с която се претендира
прогласяване нищожността на указанията е допустима, доколкото не е ограничена
със срок, съгласно чл. 149, ал. 5 от АПК.
Недопустима, като просрочена е жалбата в частта
ѝ, с която се иска отмяна, като незаконосъобразни на указанията. Видно от
пълномощно, (находящо се на лист 75 от делото) и от Протокол от проведено Общо
събрание на съсобствениците на сградата на бивша Популярна банка в гр.
Пазарджик, ул. „Шипка“ 1, проведено на 27.10.2017 г. е, че на събранието
жалбоподателката е била представлявана от надлежно упълномощен пълномощник –
адвокат Стефан Димитров. Видно от протокола е също, че в началото на
заседанието на общото събрание председателят на същото – Б.З.Б. е посочил, кога
са му връчени обжалваните по настоящото дело Указания от 02.10.2017г. за аварийно-временно укрепване.
Председателят подробно е прочел съдържанието на указанията, което е
възпроизведено в самия протокол. Протоколът е подписан от председателя и
секретаря на общото събрание, като подписите са нотариално заверени.
Пълномощникът на жалбоподателката е взел участие в обсъжданията и гласуванията
на различни въпроси, свързани с мерките, които следва да се предприемат за
изпълнение на указанията. При тази фактическа обстановка, съдът намира, че
следва да се счита, че на датата на провеждане на Общото събрание на съсобствениците 27.10.2017 г. на
жалбоподателката е съобщено за издаването на обжалваната заповед. Този начин на
устно уведомяване за съдържанието на акта е законосъобразен и е предвиден в чл.
61, ал. 2 от АПК, като председателят на общото събрание има функцията на
длъжностно лице, което с подписа си на протокола е удостоверило съобщаването на
акта на жалбоподателката. В това отношение настоящият състав променя
становището си за нередовност на съобщаването на жалбоподателката за издаването
на обжалвания акт, отразено в протокола от съдебното заседание, проведено на
14.03.2018 г. Тази промяна е възможна и законосъобразна, тъй като съдът до
постановяване на крайния си акт е длъжен служебно да следи дали жалбата е
допустима. Тъй като нито в обжалвания административен акт, нито в устното
уведомяване за него, извършено на проведеното общо събрание, не е посочен нито
срок за обжалването на указанията, нито че същите не подлежат на обжалване,
следва да се приеме на основание чл. 140, ал. 1 от АПК, че срокът за
обжалването им е 2-месечен. Следователно, тъй като жалбоподателката е узнала за
издаването на указанията на 27.10.2017 г., то срокът за обжалването им е
изтекъл на 27.12.2017 г. Тъй като жалбата е подадена едва на 21.02.2018 г., то
същата, в частта ѝ, с която се претендира отмяна на указанията, е
просрочена почти с 2 месеца. Затова жалбата, в тази ѝ частта следва да
бъде оставена без разглеждане, със съответното прекратяване на делото в същата
част.
Жалбата в допустимата ѝ част е основателна:
Компетентостта за издаване на обжалваните указания е
законово регламентирана в чл. 72 (3) от ЗКН. Тази разпоредба предвижда
следното:
„Кметът на общината или оправомощено от него
длъжностно лице и регионалният инспекторат по опазване на културното наследство
дават незабавно съответни указания за аварийно-временно укрепване и определят
срок за изпълнението им.“.
Следователно законът възлага компетентността за
издаване на обжалваните указания на два административни органа, който следва да
я упражнят при условията на кумулативност. Тези органи са от една страна -
кметът на общината или оправомощено от него длъжностно лице и от друга страна -
регионалният инспекторат по опазване на културното наследство. В случая –
единият издател е ответникът арх.
С.С., който е именно регионален инспектор в ГД „ИОКН“. Другият издател не е
кметът на общината, поради което съгласно закона, би следвало да бъде оправомощено от кмета длъжностно лице. Видно от
събраните по делото доказателства ответникът
арх. Р.С., който е началник отдел „АПИ“ в община Пазарджик – не е оправомощен
от кмета на общината да издаде обжалваните указания. Съдът изиска от
ответниците цялата преписка по издаване на обжалваните указания и им указа, че
те носят тежестта на доказаване на законосъобразността им. Въпреи това, този
ответник се легитимира единствено със Заповед № 676/22.03.2017 г. С нея кметът
на община Пазарджик е назначил комисия, в която е включен и арх. Р.С., „която
на 11.04.2017 г. от 11.00 ч. да установи актуалното състояние на къща музей К.
Величков, „Геновата къща“, Сградата на бившата Популярна банка и „Абаджиевата
къща“ в гр. Пазарджик, за което да се състави констативен протокол съгласно чл.
73, ал. 2 от ЗКН“. Следователно назначената комисия няма отношение към издаване
на указанията за аварийно-временно
укрепване, предвидени в чл. 72 от ЗКН, а има функции, свързани с издаването на
друг акт, уреден в чл. 73 от ЗКН - заповед, с която кметът на общината, въз
основа на съставения от комисията констативен протокол задължава лицата
по чл. 71, ал. 1 (т.е. собствениците, концесионерите и
ползвателите на недвижими културни ценности) за тяхна сметка да извършат в
определен срок необходимите укрепителни, консервационни, реставрационни и
ремонтни дейности по проектна документация.
Предвид гореизложеното ответникът арх. Р.С. – началник отдел „АПИ“ в община Пазарджик не
е оправомощен от кмета на община Пазарджик да издаде обжалваните указния и тъй
като компетентността на кмета или на оправомощеното от него длъжностно лице,
съгласно закона е кумулативна с тази на регионалният
инспекторат по опазване на културното наследство и в този смисъл задължителна,
то обжалваните указания са издадени от некомпетентен административен орган,
поради което са нищожни.
Следователно,
съдът следва да прогласи нищожността на обжалваните указания.
С оглед
изхода на делото са частично основателни претенциите за разноски на
жалбоподателката, от една страна и на заинтересованите страни Б.З.Б. и И.А.Б.,
от друга. Доколкото жалбата в една част се оставя без разглеждане, а в друга
част – се уважава, то следва посочените страни по равно да понесесат тежестта
на направените от тях разноски. Жалбоподателката е направила разноски в размер
на 610 лв., включващи 600 лв., платено адвокатско възнаграждение и 10 лв.,
платена държавна такса. Б.З.Б. и И.А.Б. са направили разноски в размер на 750
лв., включващи 600 лв., платено адвокатско възнаграждение и 150 лв., платени за
възнаграждение на вещото лице. Тоест платените от двете заинтересовани страни
разноски са със 140 лв. повече, отколкото разноските, платени от
жалбоподателката. Затова тя следва да бъде осъдена да заплати на двете
заинтересовани страни половината от тази сума, т.е. 70 лв.
Предвид
гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
Обявява
нищожността на Указания от 02.10.2017г. за
аварийно-временно укрепване, съставени на основание чл. 72, ал. 3 от ЗКН, от
арх. С.С. – рег. инспектор в ГД
„ИОКН“ и арх. Р.С. – началник отдел „АПИ“ в община Пазарджик, с които указания
е наредено на собствениците на сградата на бившата Популярна банка в УПИ I-502, кв. 360 по плана на гр. Пазарджик, с
административен адрес ул. „Шипка“ № 1 да предприемат действия за ограничаване
на достъпа до и около НКЦ по подходящ и категоричен начин, на първо място, като
в срок от 30 дни от получаване на указанията да обезопасят района около
сградата с предпазна ограда и предупредителни надписи и на второ място - в срок
до 45 дни от получаване на указанията да поставят предпазна мрежа по северната
фасада /по ул. „Генерал Гурко“/ в зоната на обрушените места.
Оставя без разглеждане жалбата на В.Е.Ж., с която
тя претендира отмяната, като незаконосъобрани на Указания от 02.10.2017г. за
аварийно-временно укрепване, съставени на основание чл. 72, ал. 3 от ЗКН, от
арх. С.С. – рег. инспектор в ГД „ИОКН“ и арх. Р.С. – началник отдел
„АПИ“ в община Пазарджик, с които указания е наредено на собствениците на
сградата на бившата Популярна банка в УПИ I-502, кв. 360 по плана на гр. Пазарджик, с
административен адрес ул. „Шипка“ № 1 да предприемат действия за ограничаване
на достъпа до и около НКЦ по подходящ и категоричен начин, на първо място, като
в срок от 30 дни от получаване на указанията да обезопасят района около
сградата с предпазна ограда и предупредителни надписи и на второ място - в срок
до 45 дни от получаване на указанията да поставят предпазна мрежа по северната
фасада /по ул. „Генерал Гурко“/ в зоната на обрушените места и прекратява делото в тази му част.
Осъжда В.Е.Ж. да заплати на
Б.З.Б. и И.А.Б. разноски по делото в размер на 70 лв. /седемдесет лева/.
Решението
подлежи на касационно обжалване чрез настоящия съд пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия:/П/
С
решение № 2210 от 11.02.2020 г. по адм. дело № 13414/2018 г. на ВАС -
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 495 от 26.07.2018 г., постановено по адм. дело № 207/
2018 г. по описа на Административен съд Пазарджик.
ОСЪЖДА Община Пазарджик да заплати на В.Е. Ж. сума в размер на 500 (петстотин) лева, съставляваща разноски по делото
пред настоящата инстанция.
Решението е окончателно.