РЕШЕНИЕ
№ 969
гр. Пловдив, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Димитрина Ил. Тенева
при участието на секретаря Марияна В. Михайлова
като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело №
20215330119051 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по обективносъединени искове
по чл. 55, ал. 1, пр. 1, от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД на В. К. М., ЕГН **********, с
адрес: село *******, ул. ******* № **** чрез адв. Б. срещу „Микро Кредит“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Цариградско шосе“ № 137, ет. 3 представлявано от В. В. и Г. А. за осъждане
ответника да заплати на ищеца сумата от 72 лева, недължимо платена по
договор за паричен заем № ********* и договор за допълнителни услуги,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване исковата
молба в съда до окончателното й изплащане. Притендира разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за
паричен заем на № ********* за сума от 700 лв., при лихва от 30,91 %,
ГПР493,96 % платими на 12 месечни вноски. Към него е сключен и договор
за допълнителни услуги, по който се дължи сума за застраховка *********-
16,62 лв. и ************* -559,44 лв. Договорът е недействителен поради
противоречие с изискаванията на ЗПК. Шрифта на текста не отговаря на
нормативно предвидения, възнаградителната лихва е нищожна, не е посочен
начина на изчисляване на ГПР. Заплатени са 772 лв.
В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Липсват
нарушения на ЗПК. Притендира изтекла давност.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в
настоящото производство доказателства, както и доводите на страните,
1
намира за установено от фактическа страна следното:
От представения договор за заем от 24.11.2016 г. е видно, че на същата
дата между ищеца и ответника е постигнато съгласие за предоставяне в заем
на И. на сума от 700 лв. при фиксиран ЛП 30,91 % и ГПР 49,96 %, платима на
12 месечни вноски от по 68,55 лв. Общия размер на плащанията е 822,60 лв.
На същата дата е сключен и договор за допълнителени
услуги-„Преференциално обслужване“ –посещение в къщи или на удобно
място за събиране на вноска, „безплатно“ внасяне на вноските по сметка на
кредитора или в негов офис, право на участие в „специални“ промоции,
„преференциално“ обслужване в офиса, „преференциално“ одобрение. то и,
предоговаряне или разсрочване на заема и без наказателна лихва при
просрочие до 15 дни. Таксата за тези услуги е по 4,62 лв. месечно. Предвижда
се и застраховка ************** –по 46,20 лв. месечно.
От представената застрахователна полица (лист 20-22 от делото) е
видно, че между М. и ЗК „Уника“ АД чрез „Микро Кредит“ АД е сключена
застраховка ************** в полза на „Микро Кредит“ АД при настъпване
на събитие с ищцата със застрахователна премия от 554,40 лв.
От представените от ответника отчети за внесени суми за периода
15.12.2016 г.-19.12.2016г. и заключение от 21.11.2022 г. по извършена ССЕ е
видно, че ищцата е заплатила по договора в срока сума в общ размер от 772
лв. Със същата са погасени 700 лв. –главница, 20,24 лв.-договорна лихва,
38,67 лв.-застраховка, 9,24 лв. допълнителна услуга. 3,85 лв.-законна лихва.
От изготвеното заключение от 12.09.2022 г. по извършената СТЕ е
видно, че размера на шрифта на договора за кредит и договора за
допълнителни услуги е по-малък от 12 pt.
От представеното извлечение от счетоводни регистри на ищеца и
протокол от 11.2016 г. е видно, че в счетоводството на дружеството е
отразено плащане на 13.02.2016 г. на застрахователна вноска към „Уника
живот“ АД по полицата на В. М..
Въз основа на така установените факти по делото, съдът достигна до
следните правни изводи:
Не се оспорва между страните, а и от представените писмени
доказателства се установява, че между ищеца и ответника е възникнало
заемно правоотношение по повод предоставена парична сума от 700 лв.
2
подлежаща на връщане на месечни вноски в 12-месечен срок, както и, че
между страните е сключен и договор за предоставяне на допълнителни услуги
по повод договора за кредит, касаещи удобство за събиране и внасяне на
дължимите суми и заплащане на застрахователна премия. Безспорно е и
заплащането на сумата от 772 лв. от ищцата.
Съобразно качеството на страните, в което същите участват в
постигнатите съглашения- заемодателят е небанкова финансова институция
по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, и има правото да отпуска кредити със средства,
които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства, а заемополучателя-физическо лице, следва да се
приеме, че се касае за потребителски договор за заем и допълнителен такъв за
съпътстващи услуги, които попадат в регулацията на ЗПК.
Притендираните вземания от ищеца касаят оспорване на клаузи от
договора за допълнителни услуги, възлащи в тежест за заемателя да заплаща
за пакет -„Преференциално обслужване“ и за услугата „Застраховка“..
Услугите, за които се дължат тези възнаграждение, видно от чл. 3 на договора
за допълнителни услуги, са такива, свързани с усвояването и управлението на
кредита – посещение в къщи или на удобно място за събиране на вноска,
безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банковата
сметка на дружеството, безплатно внасяне на вноска директно в офис на
дружеството. По същество си те представляват действия, обслужващи
усвояването и управлението на кредита и неможе да се приеме, че са
допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Ето защо клаузите, с
които е уговорено заплащане на възнаграждение за тях са нищожни на
основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК. Съобразно с това на основание чл. 55 от ЗЗД
ответникът следва да върне това, което е получил при начална липса на
основание – нищожна клауза за заплащане на възнаграждение по
допълнителен пакет услуги и за услугата финансиране и/или разсрочване на
сключена застраховка.
На следващо място установените данни, че шрифта на договора е по-
малък от 12 pt сочи нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, което обстоятелство
наред с липсата на посочен начин на прилагане на лихвения процент и
разходите, които участват в ГПР-нарушения на чл. 11 от ЗПК налагат по
аргумент на чл. 22 от ЗПК извод за недействителност на договора. Това от
3
своя страна сочи липса на основание за заплащане на суми по договора извън
предоставената заемна сума или недължимост на договорна лихва и други
такси. Предвид това съдът намира, че платените от кредитополучателя суми
за договорна и законна лихва се явяват дадени без основание и подлежат на
връщане.
Възражението за изтекъл давностен срок погасяващ събирането на
вземанията не се споделя от съда, тъй като се касае за вземания погасяващи
се с изтичане на петгодишна давност.
Ето защо иска за притендирана сума от 72 лв. се явява основателен и
следва да се уважи.
Уважаването на главния иск е основание за уважаване и на
обективносъединения с него акцесорен а по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на
законна лихва от завеждане на делото до окончателното плащане.
Предвид изхода на делото на ищеца се дължат разноски съобразно
представения списък и ангажирани доказателства в размер от 50 лв. за
държавна такса, 5 лв. за СУ, 370 лв. за възнаграждение на вещи лица. Тъй
като същият е представляван от адвокат по реда на чл. 38 от ЗА на адвокатско
дружество ******* следва да се определи възнаграждение при условията на
чл. 38 от ЗА, съобразно броя на предявените искове и разпоредбата на чл. 7,
ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в редакцията и от 2016 г. и при съобразяване на факта на
регистрация по ЗДДС и броя на проведените 4 заседания по делото, което е в
общ размер от 600 лв.
На ответинка разноски не се дължат.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Микро Кредит“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет. 3,
представлявано от В. В. и Г. А. да заплати на В. К. М., ЕГН **********, с
адрес: село *******, ул. ******* № **** сумата от 72 (седемдесет и два)лева,
недължимо платена по договор за паричен заем № ********* и договор за
допълнителни услуги, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
4
предявяване исковата молба в съда до окончателното й изплащане, както и
сумата от 425(четиристотин двадесет и пет) лв. за разноски по
производството.
ОСЪЖДА „Микро Кредит“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет. 3,
представлявано от В. В. и Г. А. да заплати на Адвокатско дружество *******
с ЕИК ********* с адрес гр. *******, ул. ********* № *** представлявано от
управителя С. Г. сумата от 600 /шестстотин/ лв. адвокатско възнаграждение,
определено по реда на чл. 38 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________
5