№ 490
гр. Благоевград, 12.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско
дело № 20221200500245 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 294 от ГПК, при повторно разглеждане на делото от
въззивната инстанция.
С Решение № 36/22.03.2022г. по касационно гражданско дело № 4313/2019г. по описа на
ВКС на РБ, върховният съд е отменил въззивно Решение № 46/07.01.2019г. по в.гр.д. №
840/2018г. по описа на ОС Благоевград, в частта в която въззивният съд е обезсилил
решението на първоинстанционния съд, с което е признато за установено по отношение на
Н. П. Д., Н. Н. Д. и Д. Н. ДЮШ., че Д. АЛ. Д., е собственик на 1/ 2 идеална част от коридор с
площ от 7.52кв.м., разположен по протежението на партерния етаж, между гараж и
работилница с площ от 23.50кв.м. и мазе № 2, с площ от 16.6 кв.м., който поземлен имот се
намира в сграда на идентификатор ************.1 по КК и КР на гр.Сандански, с
административен адрес: гр. Сандански, ул. „адрес“ № 35, построена в имот с идентификатор
************ по КК и КР на гр. Сандански, и са осъдени да предадат владението на
описания имот, като въззивният съд е прекратил производството в тази му част.
Съставът на ВКС на РБ е върнал делото за разглеждането му от друг състав на ОС
Благоевград в отменената част на въззивното решение, по предявения иск по чл. 108 от ЗС,
който е приел за процесуално допустим.
Видно е от мотивите към отменителното решение на ВКС на РБ, че ако сградата в която се
намира спорния по делото недвижим имот съществува, но в нея е извършено вътрешно
1
преустройство, имащо за последица присъединяване на един обект към друг, предявеният по
реда на чл. 108 ЗС иск за предаване владението върху един от тези два обекта, е допустим,
като съдът следва да се произнесе по неговата основателност. Ревандикационният иск в
подобна хипотеза е допустим, тъй като съдът извършва преценката за възможността
защитата на претендираното право да се осъществи по този ред едва при постановяване на
решение по съществото на спора. Още повече, между страните може да съществува спор не
само за естеството и предназначението на вещта /обекта на претендираното право/, но и за
принадлежността на правото на собственост, в който случай не съществува пречка
предявеният по реда на чл. 108 ЗС иск да бъде уважен само в установителната му част.
Особено като се вземе предвид, че според разясненията, дадени в т. 2 на ТР № 4 от
06.11.2017г., постановено по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК, с предявения по чл. 109 ЗС иск,
не се признава правото на собственост върху недвижим имот - вън от предмета на делото по
негаторния иск са както правото на собственост върху имота, собственост на ищеца, така и
правото на собственост върху имота, собственост на ответника.
На въззивния съд при повторното разглеждане на делото, с Решение № 36/22.03.2022г. по
касационно гражданско дело № 4313/2019г. по описа на ВКС на РБ, са дадени задължителни
указания, при произнасянето по основателността на предявения иск по чл. 108 от ЗС, въз
основа на събраните по делото доказателства да прецени дали обектът, предмет на
ревандикация, е правно обособен и представлява самостоятелен обект на вещни права или
има по-особено предназначение, което сочи на правен интерес от друга по вид защита на
собствеността.
За да се произнесе в рамките на правомощията си, въззивният съд в настоящия си състав,
съобрази следното:
Производството пред РС Сандански е образувано въз основа на депозирана ИМ, с коеято е
предявен иск по чл. 108 от ЗС от Д. АЛ. Д. от гр.Сандански срещу Н. П. Д., Н. Н. Д. и Д. Н.
ДЮШ., всички от гр.Сандански, за признаване на правото на собственост и предаването на
владението на 1 / 2 ид. част от коридор с площ от 7,52 кв.м., разположен по протежението на
партериня етаж на сгарада с идентификатор ************.1, изградена в ПИ с
идентификатор ************, който коридор се намира между гаража и работилницата с
площ от 23,5 кв.м. и мазе № 2 с площ от 16,6 кв.м., разположени в южната част на сградата и
между самостоятелен обект в сграда с идентификатор ************.1.1, с предназначение
гараж с площ от 32,53 кв.м., като се иска съдът да осъди ответниците да предадат
владението на ищцата върху тази 1 / 2 идеална част от процесния коридор.
Ищцата Д. АЛ. Д. твърди че правото си на собственост върху претендираната идеална част
от процесния коридор е придобила въз основа на договор за прехвърляне на право на строеж
срещу гледане и издръжка, извършен с НА № 130, том I, дело № 202/1988 год. на РС
Сандански и на основание реализирано право на строеж, на учредена в нейна полза
суперфиция въз основа на Разрешение за строеж № 190/19.08.1988г., като твърди пред
първоинстнационния съд че е собственик на: втори жилищен етаж от жилищната сграда,
построена в севеР.падната част на парцел XVI, в кв. 122, по РП на гр. Сандански от 1984
2
год., който имот е идентичен с имот с идентификатор № ************.1.2, по действащата
КК и КР на гр.Сандански, с предназначение “жилище”, с адм. адрес гр.Сандански,
ул.”адрес” № 35, ет. 2, ведно с 1/ 2 идеална част от прилажащи части към него мазе № 1 с
площ от 18,5 кв.м., както и на самостаятелен обект в сграда с идентификатор
************.1.1 с предназначение “Гараж” с адм. адрес гр. Сандански, ул.”адрес” № 35.
Твърди се с ИМ и се поддържа от ищцата пред РС Сандански, че ответниците Н. П. Д., и
дъщерите му Н. Н. Д. и Д. Н. ДЮШ., са собственици по силата на отстъпено и реализирано
право на строеж и по наследство от Р.П. Д. на: първия жилищен етаж от същата жилищна
сграда, както и на 1/ 2 идеална част от общите части на сградата.
Твърди се с ИМ и се поддържа от ищцавата страна пред първоинстанционния съд, че
ищцата и ответниците са съсобственици на приземния етаж на сградата, изградена в ПИ с
идентификатор ************, като гараж и работилница с площ от 23,5 кв.м. и мазе № 2 с
площ от 16,6 кв.м., намиращи се в южната част на сградата, се владее и ползва от
наследниците на Р.П. Д./ответниците по делото/, а гараж с площ от 14 кв.м., работилница с
площ от 12,5 кв.м. и мазе № 1 с площ от 18,5 кв.м., които се намират в северната част на
сградата, се владеят и ползват от ищцата по делото Д. АЛ. Д..
Искането за признаване на правото на собственост и за ревандикация има за предмет- 1/2
идеална част от коридор с площ от 7.52кв.м., намиращ се по протежението на партерния
етаж на сградата, между гараж и работилница и мазе № 2 и обекта с предназначение- гараж,
като исковата претенция е основана на доводите че през 2016г., ответниците без съгласието
на ищцата са премахнали 2,95м. от стената, обща за коридора и гаража- работилница № 2, и
че са премахнали 3,23м. от стената обща за коридора и мазе № 2, като така са обособили
самостоятелно общо помещение, за което заявили, че е тяхна собственост. Твърди се още от
ищцата, че ответниците заключили входната врата на коридора /обособеното вече като
самостоятелно помещение/ от южната страна на сградата и по този начин са лишили Д. АЛ.
Д. от възможноста да ползва коридора през стълбищната клетка, за достъп до обекта с
идентификатор ************.1.1 Поддържа се пред първоинстнационния съд с предявената
ИМ, че коридорът с площ от 7,52 кв.м. е съсобствен между ищцата и ответниците по делото
и представлява обща част от сградата, а ответниците осъществяват фактическа власт върху
описания коридор и отричат правото на собственост на ищшцата върху 1/ 2 идеална част от
него.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответниците оспорват предявения ревандикационен иск по чл.
108 от ЗС като недопустим и неоснователен. Оспорва се обема на правото на собственост на
Д. АЛ. Д. върху процесния коридор, като се възразява че тя не е собственица на 1/ 2 идеална
част, а на 1/ 3 идеална част от същия, като претендира права по- големи отколкото
притежава. Възразява се с отговора на ИМ, че ищцата от своя страна е поставила желязна
врата, от която само тя има ключ, с която е лишила ответниците от ползването на
помещение за ПРУ- мазе № 1, което е съсобственост на всички етажни събоственици. Така
от своя страна ищцата също е присъединила към ползваното само от нея помещение- мазе №
1, частта от коридора между поставената от нея желязна врата до северната стена на
3
сградата по протежението на приземния етаж. Сочи се с писмения отговор, че между
съсобствениците не е извършвана временна или постоянна делба на сградата, респ. на
помещенията в приземния и етаж.
Към производството по делото е съединено за общо разглеждане и производството по гр.д.
№ 516/2017г. на РС Сандански, с предмет предявен от Н. П. Д., Н. Н. Д. и Д. Н. ДЮШ.,
срещу Д. АЛ. Д. и П. Д. Д./който не е страна по делото/ иск за признаване право на
собственост и предаване владението върху 1/2 идеална част от партерен етаж- ПРУ мазе № 1
с площ от 18.5 кв.м., обект с идентификатор ************.1.1; -гараж с площ от 32. 53 кв.м.
който е образуван от съществуващи на място два обекта– работилница, с площ от 12.5кв.м.
и гараж № 1, с площ от 14кв.м., както и 1/2 идеална част от коридор по протежението на
сградата между ПРУ -мазе № 1 от една страна и работилница и гараж № 1 от другата страна.
Писмен отговор на предявения насрещен иск е постъпил по реда на чл. 131 от ГПК от Д. АЛ.
Д., която без да оспорва наведените фактически твърдения, възразява че предявения
насрещен иск е неоснователен. Възразява се, че е извършена делба на помещенята от
приземния етеж на сградата, изградена в ПИ с идентификатор ************ по КК и КР на
гр. Сандански, въз основа на Договор за групов строеж от 25.08.1988г., сключен между
наследниците на Р.П. Д. и наследниците на Н. П. Д., по силата на който ищцата е станала
собственица на ПРУ- мазе № 1, с площ от 18.5кв.м. и мазе № 2, с площ от 16.6кв.м. и гараж
№ 1, с площ от 14 кв.м. Навадено е с писмения отговор и възражение за придобиване на
помещенията върху които ищцата осъществява фактическа власт и по давност, тъй като Д.
АЛ. Д. твърди че е владее спокойно, безспорно и непрекъснато същите, със съзнанието на
собственик от 1989г. до 2016г., което е владение е осъществено със знанието и без
противопоставянето на ответниците Н. П. Д., Н. Н. Д. и Д. Н. ДЮШ..
В производството пред РС Сандански са приети писмени и гласни доказателства, изслушана
е и приета СТЕ.
С Решение № 1427/25.05.2018г. по гр.д. № 218/2017г. по описа на РС Сандански, съдът е
признал е за установено по отношение на Н. П. Д. с ЕГН **********, Н. Н. Д. с ЕГН
*********** и Д. Н. ДЮШ. с ЕГН **********, и тримата от от гр.Сандански, на адрес:
ул.”адрес” № 35, че ищцата Д. АЛ. Д. с ЕГН ********** от гр.Сандански, ул.”адрес” № 35 е
собственик на основание реализирано право на строеж на 1 / 2 идеална част от коридор с
площ от 7, 52 кв.м. (седем кв.м. и петдесет и два кв. см.), разположен по протежението на
партерния етаж между гараж и работилница с площ от 23, 5 кв.м. и мазе № 2 с площ от 16, 6
кв.м. , който приземен етаж се намира в сграда с идентификатор ************.1 по КК и КР
на гр.Сандански с административен адрес гр.Сандански, ул.”адрес” № 35, построена в имот
с идентификатор ************ по КК и КР на гр.Сандански, като ги е осъдил да й предадат
владението на описания имот.
Признал е за установено по отношение на Д. АЛ. Д., че Н. П. Д., Н. Н. Д. и Д. Н. ДЮШ. са
собственици по наследство и реализирано право на строеж на 1/ 2 идеална част от коридор с
площ от 5,80кв.м., разположен в приземния етаж на партерния етаж между мазе № 1 - ПРУ
и работилница от 12, 5 кв.м. и гараж № 1 от 14, 00 кв.м., намиращ се в същата сграда, като я
4
е осъдил да им предаде владението на описания имот.
Първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователен предявения насрещен иск от Н.
П. Д., Н. Н. Д. и Д. Н. ДЮШ. срещу Д. АЛ. Д., за признавана правото на собственост и
предаване на владението на следните обекти: 1/2 ид. част от ПРУ- Мазе № 1 с площ от 18,5
кв.м. и обект с идентификатор ************.1.1– гараж с площ от 32,53 кв.м., който е
образувано от съществуващи на място два обекта работилница с площ от 12, 5 кв.м. и гараж
№ 1 с площ от 14,00кв.м. в приземния етаж на гореописаната сграда., като е отхвърлил като
неоснователен иска предявен срещу другия ответник по съединения насрещен иск- П. Д. Д.
за предаване на владението на 1 / 2 ид. част от следните обекти: ПРУ– Мазе № 1 с площ от
18,5кв.м., обект с идентификатор ************.1.1– гараж с площ от 32,53кв.м., който е
образувано от съществуващи на място два обекта работилница с площ от 12, 5 кв.м. и гараж
№ 1 с площ от 14, 00 кв.м. и коридор с площ от 5,80 кв.м., разположен в приземния етаж на
партерния етаж между мазе № 2- ПРУ и работилница от 12, 5 кв.м. и гараж № 1 от
14,00кв.м., който приземен етаж се намира в гореописаната сграда с идентификатор
************.1, като е осъдил страните за разноски съобразно уважените, респективно
отхвърлени части от исковите им претенции.
Видно е от мотивите на съдебния състав на РС Сандански, разглеждал делото като първа
съдебна инстанция, прието че предявения иск по чл. 108 от ЗС от Д. АЛ. Д. срещу Н. П. Д.,
Н. Н. Д. и Д. Н. ДЮШ., е допустим а по съществото си основателен. Първоинстанционният
съд е приел че ищцата е придобила правото на собственост върху 1/ 2 идеална част от
партерния етжа на жилищната сграда изградена в ПИ с идентификатор ************, въз
основа на учредена в нейна полза суперфиция и реализирано право на строеж. Прието е че
предмет на иска за ревандикация е коридор- обща част по смисъла на чл. 38 от ЗС, част от
стените на който са премахнати от ответниците и същият е присъединен към ползваните от
тях обекти от приземния етаж, но същевременно прието че същият е обща част, осигурява
достъп до помещенията ползвания от ищцата откъм стълбищната клетка от първия етаж на
сградата, поради което ищцата неоснователно е била лишена от възможността да ползва
коридора, а същата е носител на правото на собственост на 1/ 2 идеална част от него.
Предявеният иск по чл. 108 от ЗС е уважен от състава на РС Сандански, както в
установителната, така и в осъдителната му част.
Приетият за разглеждане насрещен иск е уважен от първоинстнационният съд частично по
отношение на ответницата по него- Д. АЛ. Д. и изцяло отхвърлен като неоснователен по
отношение на ответника- П. Д. Д.. Д. АЛ. Д. е била осъдена да предаде владението на Н. П.
Д., Н. Н. Д. и Д. Н. ДЮШ., върху 1/ 2 идеална част от коридора, достъпа до който бил
ограничен от нея с поставянето на желязна врата, находящ се частично между мазе № 2 и
гараж 1 е частично между ПРУ- мазе № 1 и работилница, ползвани от Д. АЛ. Д..
В частта на предявения насрещен иск с който се иска признаването на правото на
собственост на 1/ 2 идеална част и предаването на владението върху тази идеална част от
работилница и гараж № 1, обособени като едно общо помещение и на 1/2 ид. част от мазе -
ПРУ № 1, предявения ревандикационен иск е отхвърлен от първоинстанционния съд като
5
неоснователен. Съдът е приел че Д. АЛ. Д. владее тези имоти на правно основание като
собственик, въз основа на договора за групов строеж от 1988г., когато страните са си
разпределили обектите в предвидената за строеж жилищна сграда, поради което владее тази
част на правно основание годно да я легитимира като собственик, като съдът е приел че тя е
придобила правото на собственост върху тази част от недвижимия имот и по давност.
Предявеният насрещен иск по чл. 108 от ЗС, по отношение на ответника П. Д. Д. е
отхвърлен от състава на РС Сандански изцяло, тъй като по делото се установява че този
ответник по насрещния иск не упражнява фактическа власт върху обекти от приземния етаж
на жилищната сграда, изградена в ПИ с идентификатор ************ по КК и КР на гр.
Сандански, като същият няма данни да оспорва правото на собственост на ищците по
насрещния иск или да смущава тяхното владение върху части от процесния недвижим имот.
Срещу Решение № 1427/25.05.2018г. по гр.д. № 218/2017г. по описа на РС Сандански, са
подадени две въззивни жалби- Въззивна жалба с вх. № 2428/12.06.2018г. от адв. И. Н.,
пълномощник на ищцата Д. АЛ. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Сандански, ул. „адрес“ №
35, срещу първоинстанционното решение в частта му, в която Н. П. Д., Н. Н. Д. и Д. Н.
ДЮШ., са признати за собственици на 1/ 2 идеална част от коридор, с площ от 5.80кв.м.,
разположен в приземния етаж на партерния етаж, между мазе № 2- ПРУ и работилница от
12.5 кв.м. и гараж № 1 от 14.00кв.м., който приземен етаж се намира в сграда, изградена в
ПИ с идентификатор ************ по КК и КР на гр. Сандански; и Въззивна жалба с вх. №
2715/02.07.2018г. от адв. С., пълномощник на ответниците-насрещни ищци в
първоинстанционното производство - Н. П. Д., Н. Н. Д. и Д. Н. ДЮШ., всички от гр.
Сандански, срещу първоинстанционното решение в частта му, в която предявения
насрещен иск с правно основание чл. 108 от ЗС е бил отхвърлен частично по отношение на
ответника Д. АЛ. Д. и изцяло по отношение на ответника П. Д. Д..
С Решение № 46/07.01.2019г. по в.гр.д. № 840/2018г. по описа на ОС Благоевград, при
първоначалното разглеждане на делото от въззивният съд, е обезсилено като недопустимо
Решение № 1427/25.05.2018 г., по гр.д. № 218/2017 г. по описа на РС Сандански в частта
му, с която е уважен изцяло иска с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от Н. П. Д., Н. Н.
Д. и Д. Н. ДЮШ., срещу Д. АЛ. Д., както и в частта му, с която са уважени съединените,
насрещни искови претенции по чл. 108 ЗС, предявени от Н. П. Д., Н. Н. Д. и Д. Н. ДЮШ.,
срещу П. Д. Д., ЕГН **********, от гр. София, като съдът е прекратил производството в
тези му части.
Въззивният съд при първоначалното разглеждане на делото пред въззивната съдебна
инстанция е отменил Решение № 1427/25.05.2018г., по гр.д. № 218/2017г. по описа на РС
Сандански в частта му, с която е признато за установено по отношение на Д. АЛ. Д., че
ищците по насрещния иск- Н. П. Д., Н. Н. Д. и Д. Н. ДЮШ., са собственици по наследство и
реализирано право на строеж на 1 / 2 идеална част от коридор с площ от 5,80 кв.м.,
разположен в приземния етаж на партерния етаж, между мазе № 2- ПРУ и работилница от
12,5 кв.м. и гараж № 1 от 14,00 кв.м., който приземен етаж се намира в сграда с
идентификатор ************.1 по КК и КР на гр. Сандански, с административен
6
адрес:гр.Сандански, ул.”адрес” № 35, построена в имот с идентификатор ************ по
КК и КР на гр.Сандански и е осъдена да им предаде владението върху имота, като вместо
това е отхвърлен като неоснователен насрещния иск предявен отН. П. Д., Н. Н. Д. и Д. Н.
ДЮШ., срещу Д. АЛ. Д., с който се иска да бъде признато за установено по отношение на Д.
АЛ. Д., че Н. П. Д., Н. Н. Д. и Д. Н. ДЮШ. са собственици по наследство и реализирано
право на строеж на 1 / 2 идеална част от коридор с площ от 5,80 кв.м., разположен в
приземния етаж на партерния етаж между мазе № 2- ПРУ и работилница от 12, 5 кв.м. и
гараж № 1 от 14,00 кв.м., който приземен етаж се намира в сграда с идентификатор
************.1 по КК и КР на гр. Сандански с административен адрес: гр.Сандански,
ул.”адрес” № 35, построена в имот с идентификатор ************ по КК и КР на
гр.Сандански, както и да се осъди да им предаде владението върху имота.
Пръвоинстанционното Решение № 1427/25.05.2018г. по гр.д. № 218/2017г. по описа на РС
Сандански е потвърдено в останалата обжалвана част, с която е отхвърлен като
неоснователен иска, предявен от Н. П. Д., Н. Н. Д. и Д. Н. ДЮШ. срещу Д. АЛ. Д.- за
предаване на владението на 1 / 2 ид. част от ПРУ- Мазе № 1, с площ от 18,5 кв.м., обект с
идентификатор ************.1.1– гараж с площ от 32,53 кв.м., който е образувано от
съществуващи на място два обекта работилница с площ от 12,5 кв.м. и гараж № 1 с площ от
14,00кв.м. в приземния етаж на гореописаната сграда.
С Определение № 143 от 17.04.2020г. на ВКС по гр.д. № 4313/2019г. на I гр.о. на ГПК, до
касационно обжалване е било допуснато Решение № 46/07.01.2019г. по в.гр.д. № 840/2018г.
по описа на ОС Благоевград, само в частта му, с която въззивният съд е обезсилил
решението на първоинстанционния съд, с което е признато за установено по отношение на
Н. П. Д., Н. Н. Д. и Д. Н. ДЮШ., че Д. АЛ. Д. е собственик на основание реализирано право
на строеж на 1/2 идеална част от коридор с площ от 7.52кв.м., разположен по протежението
на партерния етаж между гараж и работилница с площ от 23.5 кв.м. и мазе № 2 с площ от
16.6 кв.м., който приземен етаж се намира в сграда с идентификатор ************ по КК и
КР на гр. Сандански, с админстративен адрес: гр. Сандански, ул. „адрес“ № 35, построена в
ПИ с идентификатор ************, по КК и КР на гр. Сандански и са осъдени да й
предадат владението на описания имот и съдът е прекратил производството по делото в тази
част.
В останалалата обжалвана част Решение № 46/07.01.2019г. по в.гр.д. № 840/2018г. по описа
на ОС Благоевград, не е било допуснато до касационно обжалване и решението е влязло в
законна сила.
В частта в която с Решение № 36/22.03.2022г. по касационно гражданско дело № 4313/2019г.
по описа на ВКС на РБ, върховният съд е отменил въззивно Решение № 46/07.01.2019г. по
в.гр.д. № 840/2018г. по описа на ОС Благоевград и е върнал делото за разглеждане от друг
състав на ОС Благоевград, производството е образувано по въззивна жалба с вх. №
2715/02.07.2018г. от адв. С., пълномощник на ответниците-насрещни ищци в
първоинстанционното производство - Н. П. Д., Н. Н. Д. и Д. Н. ДЮШ., всички от гр.
Сандански, с която се атакува Решение № 46/07.01.2019г. по в.гр.д. № 840/2018г. по описа
7
на ОС Благоевград, в частта му в която е уважен изцяло предявения от Д. АЛ. Д. иск с
правно основание чл. 108 от ЗС, за претендираната 1/ 2 идеална част от коридор с площ от
7.52кв.м., разположен по протежението на партерния етаж, между гараж и работилница с
площ от 23.50кв.м. и мазе № 2, с площ от 16.6 кв.м., който поземлен имот се намира в сграда
на идентификатор ************.1 по КК и КР на гр.Сандански, с административен адрес:
гр. Сандански, ул. „адрес“ № 35, построена в имот с идентификатор ************ по КК и
КР на гр. Сандански, и с който ответниците са осъдени да предадат владението на описания
имот на ищцата Д. АЛ. Д..
Във въззивната жалба, срещу частта от първоинстанционното решение, в която делото е
върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав, се развиват оплаквания за
неправилност на обжалваното решение на РС Сандански в обжалваната му част, поради
постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довело
до неправилно приложение на материалния закон.
Развити са съображения, че Д. АЛ. Д. не би могла да придобие правото на собственост на
ПРУ- мазе № 1 без съгласието на останалите съсобственици, тъй като същото е определено
като обща част от сградата и за общо ползване по своето предназначение. Възразява се, че тя
не би могла да придобие правото на собственост върху същото мазе и по давност, тъй като е
забранано по закон да се придобиват по давност общи части от съсобствена жилищна
сграда. Възразява се с въззивната жалба, че Д. АЛ. Д. не би могла да придобие правото на
собственост върху частите от приземния етаж, върху които упражнява фактическа власт и
на основание реализирано право на строеж, както и въз основа на сключения между
страните по делото Договор за групов строеж от 25.08.1988г.
С въззивната жалба от Н. П. Д., Н. Н. Д. и Д. Н. ДЮШ., чрез пълномощника им адв. С. са
развити доводи, че от доказателствата по делото се установява по безспорен и несъмнен
начин, че по протежението на приземния етаж е имало изграден коридор по цялата дължина
на сградата, който е разделял обектите в източната и западната половина на приземния етаж,
ползвани от съсобствениците, чрез който е осигуряван достъп през стълбищната клетка
откъм първия и втория жилищен етаж на сградата. Поддържа се, че Д. АЛ. Д.
незаконосъобразно е преградила част от този коридор, като е лишила останалите
собственици от достъп до помещенията от приземния етаж, ползвани от нея, включително и
до общото на съсобствениците ПРУ- мазе № 1, поради което първоинстанционният съд
правилно е уважил предявения иск по чл. 108 от ЗС в тази му част и е осъдил ответницата по
насрещния иск да предаде владението върху частта от коридора с площ от 5.50кв.м.,
преградена от Д. АЛ. Д. с желязна врата.
Отделно от горното е формулрано оплакване за неправилност на решението на РС
Сандански в обжалваната му част, поради необоснованост на същото от събраните по
делото доказателства и грешната им преценка и анализ от решаващият състав на
първоинстанционният съд, който неправилно е приложил и матералния закон.
С въззивната жалба се иска от съда да отхвърли като неоснователен предявения иск по чл.
108 от Д. АЛ. Д., за признаване на правото на собственост и предаване на владението върху
8
1/ 2 идеална част от коридор, с площ от 7.52кв.м., като са наведени възражения, че такъв
коридор на практика отдавна не съществува, а достъпа до частите от приземния етаж
ползвани от съсобственицити, включително и от Д. АЛ. Д., е откъм ул.“адрес“, откъм която
са отворени два входа.
В съдебно заседание пред въззивния съд, при първночалното разглеждане на делото,
пълномощникът на въззиваемата Д. АЛ. Д.- адв. Н. оспорва въззивната жалба, подадена от
Н. П. Д., Н. Н. Д. и Д. Н. ДЮШ., като възразява че в нея се съдържат вътрешни
несъответствия на твърденията и доводите, тъй като от една страна се иска да бъде уважен
насрещния иск по отношение на Д. АЛ. Д., за частта от коридора с площ от 5.80кв.м., за
която се твърди че е преградена от нея и останалите съсобственици са лишени от
възможността за ползване, а същевременно се иска да бъде отхвърлен предявения иск по чл.
108 от Д. АЛ. Д., срещу Н. П. Д., Н. Н. Д. и Д. Н. ДЮШ., за правото на собственост на 1/ 2
идеална част от останалата част от коридора, с площ от 7.50 кв.м., за която се твърди че е
премахнат от ответниците Н. П. Д., Н. Н. Д. и Д. Н. ДЮШ..
Пред ОС Благоевград при повторното разглеждане на делото не са направени от страните
доказателствени искания и не са събирани нови доказателства.
В пледоариите си по делото и в писмена защита адв. С., като пълномощник на Н. П. Д., Н.
Н. Д. и Д. Н. ДЮШ., изказва становище че предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС,
в частта в която делото е върнато на ОС Благоевград за повторно разглеждане от друг
съдебен състав, е процесуално допустим, но по същоството си неоснователен. Моли
съставът на въззивния съд да приеме въз основа на събраните по делото доказателства, че
стените на коридара в частта му за която се отнася исковата претенция на ищцата Д. АЛ. Д.,
е премахната и присъединена към помещенията ползвани от ответниците Н. П. Д., Н. Н. Д.
и Д. Н. ДЮШ., още през 1996г., поради което процесната част от коридора не е правно
обособена и не представлява самостоятелен обект на вещни права, поради което предявения
иск за признаване на правото на собственост и на ревандикация на същия е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен от съда. По- особеното предназначение на тази част от вече
несъществуващия коридор, сочи на правен интерес от друг вид съдебна защита, различна от
предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС от Д. АЛ. Д..
В писмената защита излагат се правни съображения от адв. С., че между страните по делото
съществува спор не само относно естеството и предназначението на вещта, но и за
принадлежността на правото на собственост, като в този случай съобразно установената
съдебна практика, не същуствува пречка, в случай че се установи накарняване на обема на
правото на ищцата, предявения иск по чл. 108 от ЗС да бъде уважен само в установителната
му част.
Излагат се доводи, че по делото от правна страна безспорно е установено, че всяка от
страните има равни права по отношение на правото на собственост в партерния етаж на
жилищната сграда- по 1/ 2 идеална част от този етаж. Развити са съображения че въз основа
на заключението на експерта по приетата СТЕ, установява се че ответниците по иска- Н. П.
9
Д., Н. Н. Д. и Д. Н. ДЮШ., не са установили фактическа власт върху отделните обекти от
приземния етаж и вече разрушения от страните и несъществуващ реално коридор, съобразно
първоначалния проект на жилищната сграда, надхвърлящ обема на правото им на
собственост и засагящ правото на собственост на ищцата Д. АЛ. Д., доколкото установява се
че същата владее площ с 13.35кв.м. повече от ответниците. В този смисъл изказва се
становище, че в случай на уважаване на предявения иск по чл. 108 от ЗС в установителната
му част, за 1/ 2 идеална част от процесния коридор, който според заключението на вещото
лице е с площ от 6.42кв.м., то това неравенство в площите в полза на ищцата ще се запази и
ще стане общо 9.59кв.м.
Поради изложените съображения, поддържа се от адв. С. че не са налице основанията за
уважаване на предявения иск по чл. 108 от ЗС в установителната му част, съобразно
указанията дадени на съдилищата с ТР 3/2020г. на ОСГК на ВКС, тъй като от събраните
доказателства не се установява, че ответниците по иска са установили своя фактическа власт
върху част от съсобствения партерен етаж, надхвърляща правата на собственост на ищцата
по делото- Д. АЛ. Д., поради което същият следва да бъде изцяло отхвърлен като
неоснователен.
В пледоариите си при устните състезания, адв. Н., като пълномощник на Д. АЛ. Д., моли
съда да уважи предявеният от доверителката и иск с правно основание чл. 108 от ЗС, по
отношение на 1/ 2 идеална част от коридор с площ от 7.52кв.м., разположен по
протежението на партерния етаж, между гараж и работилница с площ от 23.50кв.м. и мазе №
2, с площ от 16.6 кв.м., който поземлен имот се намира в приземния етаж на сграда на
идентификатор ************.1 по КК и КР на гр.Сандански, с административен адрес: гр.
Сандански, ул. „адрес“ № 35. Излатат се съображения, че от събраните по делото
доказателства установява се по безспорен и несъмнен начин, че обема на правото на
собственост на Д. АЛ. Д. е нарушено с премахване на стените на процесния коридор от
отвтениците по иска и присъединяването му към общото помещение, ползвано от Н. П. Д.,
Н. Н. Д. и Д. Н. ДЮШ.. Поради изложеното поддържа се искане да бъде отхвърлена
въззивната жалба в тази и част като неоснователна и да бъде уважен изцяво предявения иск
с правно основание чл. 108 от ЗС по отношение на разрушения коридор, който по естеството
си е обща част от сградата и неоснователно е бил присъединен към помещението ползвано
от ответниците по иска.
Претендират се от страните разноските направени пред въззивната инстанция при
повторното разглеждане на делото, за което са представени списъци по реда на чл. 80 от
ГПК.
Настоящият състав на ОС Благоевград, след като извърши самостоятелен анализ и
оценка на събраните по делото доказателства пред първата инстанция и пред въззивната
инстанция при повторното разглеждане на делото, счита за установено от фактическа
страна следното:
Не е спорно по делото, че страните имат общ наследодател- П. Д. Д., който по време на
брака си с Д. Д., е придобил на основание покупко- продажба, правото на собственост на
10
парцел V, в кв. 122 по РП на гр. Сандански, състоящ се от 540 кв.м., при съседи: улица,
собствени на продавачите парецели, образуван от нива (дворно място) в землището на с.
Поленица, общ. Сандански в м.”Хаджиевец” от 5,912 дка, попадаща в регулационния план
на гр.Сандански в кв. 122, пл. № 1567, който към настоящия момент съставлява ПИ с
идентификатор ************ по КК и КР на гр. Сандански.
На 09.05.1988г., П. Д. и съпругата му Д. Д., последодателно- с НА № 129, том I, дело №
201/1988г. по описа на РС Сандански, отстъпили в полза на дъщеря им Р.П.
Д./наследодателка на Н. П. Д., Н. Н. Д. и Д. Н. ДЮШ./ безвъзмездно и безсрочно, правото да
построи със свои средства и за себе си първия жилищен етаж, ведно с 1 / 3 ид. част от
мазето, тавана и общите части на новата жилищна сграда, проектирана за посторояване в
севеР.падната част на парел XVI, в кв. 122 по РП на гр.Сандански от 1984 година, а по
стария план съставляващ парцел V, в кв. 122, с площ от 515 кв.м., а след това същия ден с
НА № 30, том I, дело № 202/1988г. по описа на РС Сандански, прехвърлили в полза на снаха
си Д. Ал. Д., правото да построи със свои средства и за себе си втория жилищен етаж,
ведно с 1 / 3 ид. част от мазето, тавана и общите части на новата жилищна сграда,
проектирана за посторяване в севеР.падната част на парцел XVI в кв. 122, по новия РП на
гр.Сандански от 1984 година, а по стария план съставляващ парцел V, в кв. 122, съсотящ се
от 515 кв.м. срещу задължението на същата да поеме гледането и издръжката на
прехвърлителите докато са живи.
Видно е от приетото като писмено доказателство Разрешение за строеж № 190, издадено на
19.08.1988г. от ОбНС- Сандански, че на Р.П. Д. и на Д. Ал. Д. е било разрешено, съобразно
одобрения архитектурен проект от 19.08.1988г. на ОбНС, да изградят триетажна жилищна
сграда, като третият жилищен етаж да изградят етапно.
От приобщеното към доказателствената съвкупност копие на одобрени архитектурен проект
за изграждане на сградата от 19.08.1988г. установява се, че на ниво гаражи и мазета на
сградата е било предвидено да се изградят следните помещения с лице от към улица
“адрес”– гараж и работилница с площ от 23, 5 кв.м. и със самостоятелен вход от към улицата
в северната част на сградата; гараж с площ от 14,00 кв.м. със самостоятелен вход от към
улицата и в съседство с него работилница с площ от 12, 5 кв.м. с вход от към гаража. Във
вътрешността на етажа на това ниво е било проектирано изграждането на ПРУ- мазе № 1 с
площ от 18,5 кв.м. и мазе № 2 с площ от 16,6 кв.м., и двете мазета с входове през проектиран
за изграждане коридор по протежението на сградата зад помещенията с лице към улицата, а
именно зад гаражите и работилниците с дължина на коридора от 5,0 метра и площ съгласно
поректа от 6,42 кв.м – видно от заключението на експерта по приетата СТЕ. От
архитектурния проект се установява, че достъпът до двете мазета е било проектирано да се
осъществява посредством врати от този вътрешен коридор, който е трябвало да се използва
и за достъп до мазетата от към следващите етажи на сградата и посредством вътрешно
стълбище.
Въззивният състав на ОС Благоевград приема за установено, че на 25.08.1988г., между Р. Д.
и Н.Д. от една страна и Д. Д. от друга страна е бил сключен Договор за групов строеж с
11
нотариално заверени подписи, по силата на който всички страни като съсобственици на
правото на строеж се задължили да построят една жилищна сграда, съгласно утвърден
архитектурен план в севеР.падната част на парцел ХVI, в кв.122, състоящ се от 515 кв.м., при
следното разпределение на жилищата, съобразно Закона за собствеността на гражданите
(ЗСГ), както следва: Р. Д. и Н.Д. да получат в дял и да станат собственици на първия етаж,
състоящ се от едно жилище, гараж и работилница № 2 на площ от 30,95 кв.м., мазе № 2 на
площ от 16,50кв.м., 1 / 2 ид. част от тавана, включващ таван № 3 или общо 157,56 кв.м.,
както и една трета от общите части на сградата. По силата на описания договор Д. Д.
трябвало да получи в дял и да стане собственик на втори жилищен етаж, състоящ се от едно
жилище, гараж и работилница № 1, на площ от 32,53кв.м., мазе № 1 на площ от 18,88 кв.м.,
1 / 2 ид. част от таван, включващ таван № 1 или общо 159,15 кв.м., както и 1/ 3 ид. части от
общите части на сградата.
Установява се от писмените доказателства, събрани при разглеждането на делото пред
първоинстанционния съд, че на 28.12.1993г. с НА № 158, том IV, дело № 1069/1993г.,
общият на страните наследодател П. Д. Д. със съгласието на съпругата си Д. Д., са дарили на
Р.П. Д., първия жилищен етаж от старата жилищна сграда, построена в югоизточната част на
парцел XVI, ведно с 1 / 2 ид. част от парцела, целият на площ от 540 кв.м., при условие да
ползват една стая от етажа, докато са живи. Със същият нотариален акт двамата са дарили
на Д. Д. Д., чрез нейната майка и законен представител Д. Ал. Д., втория жилищен етаж от
старата жилищна сграда, ведно с 1 / 4 ид. част от парцела при условие да ползват една стая
от етажа докато са живи. Със същият нотариален акт двамата дарители са дарили и на П. Д.
Д., чрез неговата майка и законен представител Д. Ал. Д., другата 1 / 4 ид. част от парцел
XVI в кв. 122 по РП на гр.Сандански.
Наследодателката на ответниците по делото- Р.П. Д. е починала на 24.04.2005г. и след
смъртта си е оставила като наследници: Н. П. Д. - съпруг и две деца- Д. Н. ДЮШ. и Н. Н.
Д../Удостоверение за наследници с изх. № ГСР-792/27.04.2017г./
От заключението на експерта по приетата от съда съдебно-техническата експертиза на
вещото лице инж. Фидана Попова, което настоящия състав на ОС Благоевград възприема
изцяло като пълно, компетентно и безпристрастно изготвено се установява, че коридорът,
който е бил предвиден по архитектурния проект между мазе № 2 с площ от 16,6 кв.м. и
гараж и работилница с площ от 23,5 кв.м., разположени в южната част на сградата, служещ
за достъп до мазе № 1 и мазе № 2 към момента на изготвяне на съдебно-техническата
експертиза не съществува. Същото се потвърждава и от събраните гласни доказателства.
Това обстоятелство се признава изрично и от ответника Н.Д. още с отговора на исковата
молба.
От заключението и разпита на вещото лице в съдебно заседание пред първоинстанционния
съд се установява, че в приземния /гаражен/ етаж още при строителството на сградата са
извършени следните преустройства и промени в отклонение от одобрения архитектурен
проект: по цялата дължина на сградата от входната врата на стълбищната клетка до
северната външна стена на жилищната сграда е бил изграден един коридор с ширина 1.38
12
кв.м., който към момента е запазен само в частта между мазе № 1 и работилница и гараж №
1, като видно от приложения графичен материал– архитектурен проект, коридорът в частта
между гараж и работилница № 2 и мазе № 2, от години не съществува на място. В
допълнение към това в заключението и разпита на вещото лице е изложено, че на място има
и други промени в партерния етаж, относно размерите на помещението предвидено за
работилница, на което откъм улицата е монтирана голяма гаражна врата, а съседното
помещение – гараж №1 е с по-малка ширина, като в разпределената стена между двете
помещения няма оставен отвор/врата/за връзка между тях. Вещото лице е констатирало, че
тези две помещения имат поставени вътрешни врати за връзка и достъп към изпълнения в
отклонение от проекта и съществуващ фактически към момента в тази част на етажа
коридор с дължина от 4,20 метра и ширина от 1,38 метра. Коридорът е обособен като
отделена част от площта на проектираното ПРУ-мазе № 1, ползвайки от едната си страна,
западната стена на същото. Вещото лице е констатирало, че при разделителната стена между
мазе № 1 и мазе № 2, така изграденият коридор завършва с неотваряема метална врата.
От показанията на всички разпитани свидетели се установява, че въпросната сграда е на три
етажа – приземен /гаражен/ и два жилищни етажа. Конкретно от показанията на свидетелите
Д. Т. и К. Я. се установява безпротиворечиво, че строежът на сградата е започнал съгласно
сключения договор за групов строеж през 1989г. и е завършил през 1990г. Свидетелските
показания безспорно установяват, че от изграждането на сградата до настоящия момент
ищцата Д.Д. и семейството и ползват втория жилищен етаж, двата гаража в северната част
на сградата, както и една стая зад тях, докато приживе Р. Д., а към момента нейното
семейство ползва първия жилищен етаж и едно общо, голямо помещение в приземния етаж,
което е образувано от разположените в южната част на сградата гараж-работилница и мазе,
като цялото е преустроено от ответника Н.Д. в работилница. Това конкретно се заявява от
свидетелите Т. и В.. Двамата твърдят, че след като премахнал стените на коридора Д.
обособил едно голямо, общо помещение за поправка на коли, като по този начин към гаража
с вход откъм улицата била присъединена и стаята зад него. Същите в съответствие с
установеното и от вещото лице сочат, че на място има и поставена метална врата, която
разделя съществувалия коридор от южната до северната стена на сградата на две, като
свидетеля Т. твърди, че тази врата е била поставена от ищцата Д.Д.. От друга страна от
изложеното при разпита на свидетелите Я. и И. е видно, че за да се влезе в помещението
разположено зад двата гаража собственост на Д.Д. същата преминава през гаражна врата от
към улицата, а не откъм стълбищната клетка.
Въззивният съд, след като съобрази оплакванията, изложени с жалбата и доводите на
страните и след преценка на събраните пред първоинстанционния съд доказателства-
поотделно и в тяхната съвкупност, след като съобрази заявените основания с изправената
искова молба пред РС Сандански, въз основа на вътрешното си убеждение и съобразно чл.
12 от ГПК, излага следните правни съображения:
В съответствие с правомощията си на въззивна инстанция и съобразно разпоредбата на чл.
269 от ГПК, при проверка на валидността на обжалваното съдебно решение, настоящият
13
състав на ОС Благоевград счита, че същото е постановено в рамките на компетентността на
районния съд, при спазване на правилата за родово и местна подсъдност, като е произнесено
от законен съдебен състав. Обжалваният съдебен акт е съобразен с изискванията на чл. 236
от ГПК, като е изготвен в изискуемата от закона писмена форма, подписан е от съдията, дал
ход на устните състезания пред първата съдебна инстанция и е съобщен на страните по
установения в ГПК процесуален ред.
С оглед гореустановеното и предвид задължителните указания на касационната инстанция
дадени с Решение № 36/22.03.2022г. по касационно гражданско дело № 4313/2019г. по описа
на ВКС на РБ, решеващият състав на ОС Благоевград, при повторното разглеждане на
делото намира, че въззивната жалба е депозирана от надлежна страна в производството-
ответниците в първоинстанционното производство, в срока по чл. 259 ал. 1 от ГПК и е
насочена срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт. Същата отговаря на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество
и основателна.
Намира също, че атакуваното решение в обжалваната му част е постановено при редовна
искова молба и при надлежна активна и пасивна процесуална легитимация на страните, по
предявен процесуално допустим иск с правно основание чл. 108 от ЗС.
Предявеният иск с правно основание чл. 108 от ЗС, от Д. АЛ. Д. срещу Н. П. Д., Н. Н. Д. и
Д. Н. ДЮШ., за установяване на правото на собственост и предаване на владението върху 1/
2 идеална част от коридор с площ от 7.52кв.м., разположен по протежението на партерния
етаж, между гараж и работилница с площ от 23.50 кв.м. и мазе № 2, с площ от 16.6 кв.м.,
който поземлен имот се намира в сграда на идентификатор ************.1 по КК и КР на
гр.Сандански, с административен адрес: гр. Сандански, ул. „адрес“ № 35, построена в имот с
идентификатор ************ по КК и КР на гр. Сандански, е процесуално допустим като за
Д. АЛ. Д. е налице правен интерес от предявяването на същия срещу Н. П. Д., Н. Н. Д. и Д.
Н. ДЮШ., след като твърди че е била лишена от възможността да ползва тази част от
коридора, а същевременно същата се вледее без правно основание от ответниците по
делото, които са огриничили достъпа и до стълбищната площадка като подход откъм
жилищните етажи на съсобствената сграда.
С Решение № 36/22.03.2022г. по касационно гражданско дело № 4313/2019г. по описа на
ВКС на РБ, постановено по реда на чл. 290-293 от ГПК, при отговор на допуснатия до
касация въпрос, прието че при разрушаване на преградните стени на коридора и
присъединяването му към помещенията които разделя, не е налице „погиване“ на обекта,
тъй като при подобно присъединяване хипотезата на чл. 97 от ЗС не е приложима. В
пространствено отношение обекта продължава да съществува, макар да не е обособен с
преградни стени и не съществува пречка да се иска неговото възстановяване във вида, в
който е съществувал преди преустройството. Изложени са съображения, че подобно
преустройство би могло да има за последица възникването на нов обект, респ. чрез
присъединяването на един обект към друг, по начит такъв че първия да изгуби
самостоятелното си съществуване, само в хипотезата, при която едно лице присъединява
14
собствен обект към друг негов собствен обект или в хипотезата при която между
собствениците на двата съседни обекта е постигнато съгласие както за извършване на
присъединяването, така и за правните последици от същото. Зачетена е установената
съдебна практика, че извършването на каквато и да е промяна на обща по естеството си част
от сградата, каквато обща част безспорно съставлява коридора, се извършва по волята на
всички етажни собственици и при спазване на определените със ЗУТ правила за това. Така
присъединяването на една такава обща част/коридор/, към обект който принадлежи в
индивидуална собственост на един от етажните собственици, извършено от този етажен
собственик без съгласието на останалите съсобственици и без промяна на одобрения
архитектурен проект, е непротивопоставимо на останалите съсобственици и не би могло да
има за правна последица нито промяна на предназначението на обекта/общата част/, нито до
промяна в принадлежността на правото на собственост върху присъединените части.
Същевременно съставът на ВКС в мотивите си към Решение № 36/22.03.2022г. по к. гр.
дело № 4313/2019г. по описа на ВКС на РБ, се е позовал и на Решение № 113 от 18.01.2021г.
по гр. д. № 1160/2020г., I г. о. на ВКС, с което се приема съобразно установената трайна
съдебна практика, че общите части на сгради, изградени в режим на етажна собственост, не
са самостоятелни обекти на права. Затова според определението на закона /чл. 38, ал. 1 ЗС/
те са общи на всички собственици и служат за общо ползване. Поради това общите части не
могат да бъдат предмет на предаване на владението в отношенията между етажните
собственици. Засегнатият етажен собственик може да иска осигуряване на достъп до
съответната обща част, но не може да претендира нейната ревандикация. При спор относно
естеството на дадена част от сградата съдът следва да се произнесе, след като се съберат
необходимите доказателства и се прецени дали се касае за обща част /по естеството си или
по предназначение/ и дали не е извършено преустройство, в резултат на което общата част
да е променила своето предназначение и да се е превърнала в помещение, присъединено към
някой от самостоятелните обекти в сградата.
В подобна хипотеза, ако установи, че съответният обект е обща по естеството си част, съдът
следва да се произнесе по същество по предявения по реда на чл. 108 ЗС иск.
Налице са и допълнителни основания поради които настоящият състав на ОС Благоевград
приема, че ревандикационния иск с правно основание чл. 108 от ЗС, предявен от една от
съсобствениците на недвижимия имот- ищцата Д. АЛ. Д., срещу останалите съсобственици
на приземния жилищен етаж- ответниците Н. П. Д., Н. Н. Д. и Д. Н. ДЮШ., е процесуално
допустим. С ТР № 3 от 05.01.2022г. на ВКС, по тълк.дело № 3/2020г., на ОСГК е прието, че
иск по чл. 108 от ЗС, предявен от съсобственик срещу друг съсобственик, за идеална част от
съсобствен недвижим имот, е процесуално допустим, като съдът може да уважи искането за
предване на владението върху претендираната идеална част от съсобствената вещ, тогава
когато се докаже че ответникът е установил фактическа власт върху имота, надвишаваща
правата му и с това е нарушил владението на ищеца. Приема се че ревандикационният иск
по чл. 108 от ЗС е средство за съдебна защита на правомощието владение, като елемент от
състава на правото на собственост или друго вещно право. Чрез този иск собственикът може
15
да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без правно основание за това,
включотелно и срещу съсобственика на вещта, тъй като предявяването на останалите
предвидени в закона искове не осигуряват на ищеца исканата петиторна защита, като
осигуряват защита на другите правомощия на правото на собственост, но не и на
правомощието владение.
Прието е с ТР № 3 от 05.01.2022г. на ВКС, по тълк.дело № 3/2020г., на ОСГК, че правен
интерес от предявяването на иск с правно основание чл. 108 от ЗС от един съсобственик
срещу друг е налице когато ответникът упражнява фактическа власт върху цялата
съсобствена вещ и не допуска ищеца да упражнява фактическа власт съобразно правата му,
но също така и тогава, когато владението на ищеца не е отнето напълно, но е нарушено
поради надхвърляна на правата на ответника, доколкото основанието да се владее един имот
е обусловено от обема на притежаваното право на собственост. Без значение за предявения
иск за ревандикация е дали ответника се явява владелец или държател на припадащата се
идеална част на ищеца. Прието е с цитираното ТР, че съдът може да уважи иск по чл. 108 от
ЗС, предявен от един съсобственик срещу друг съсобственик, за предаване на владението
върху претендираната идеална част, когато се докаже въз основа на събраните
доказателства, че ответникът е установил фактическа власт върху имота, надхвърляща
правото му на собственост и с това е нарушил владението на ищеца.
Вида и обема на зищитимото право се очертават от ищеца чрез изложеното в
обстоятелствената част на ИМ и нейния петитум. Видно е че с предявения иск по чл. 108 от
ЗС от ищцата Д. АЛ. Д. срещу ответниците Н. П. Д., Н. Н. Д. и Д. Н. ДЮШ., предявен е иск
за ревандикация на 1/ 2 идеална част от коридор с площ от 7.52кв.м., разположен по
протежението на партерния етаж, между гараж и работилница с площ от 23.50кв.м. и мазе №
2, с площ от 16.6 кв.м., който приземен етаж се намира в сграда на идентификатор
************.1 по КК и КР на гр.Сандански, с административен адрес: гр. Сандански, ул.
„адрес“ № 35, построена в имот с идентификатор ************ по КК и КР на гр.
Сандански. Установява се по безспорен и несъмнен начин от събраните по делото
доказателства, а и страните не спорят по този въпрос- че претендираната част от процесния
коридор е разрушена от ответника Н.Д. още през 1996г., след като чрез събаряне на
преградните стени на коридора, същият е присъединен към ползваните от ответниците
помещения в приземния етаж- работилница с площ от 23.50кв.м. и мазе № 2, с площ от
16.60кв.м., като към момента на предявяването на иска и разглеждането на настоящото дело,
претендираната част от коридора не съставлява самостоятелен обособен обект, годен да
бъде обект на петиторна защита, доколкото е загубил самостоятелното си съществуване
според неговото предназначение. Безспорно е установено и доказано по делото, че през
същата година/1996г./, ищцата Д. АЛ. Д. е поставила в същия коридор/ за който се
установява че е бил разположен по протежението на целия приземен етаж/, неотваряема
метална врата, като сама се е лишила от възможността да ползва претендираната част от
коридора за достъп откъм стълбищната клетка.
Исковата претенция е за установяването на правото на собственост и ревандикация на
16
идеална част от коридор, който по своето естество и предназначение, преди да бъде
преграден и преди да бъдат разрушени частично преградните му стени, е бил обща част на
съсобствениците на жилишната сграда на идентификатор ************.1 по КК и КР на гр.
Сандански, обслужваща достъпа до помещенията ползвани от тях в приземния етаж.
Константна е съдебната практика на ВКС, че общите части на сгради, изградени в режим на
етажна собственост, не са самостоятелни обекти на права. Такива обекти са отделните
жилища, а общите части са нужни, за да могат да се използват отделните жилища. Затова
според определението на закона /чл. 38 ал. 1 ЗС/ те са общи на всички собственици и служат
за общо ползване. Поради това общите части не могат да бъдат предмет на предаване на
владението в отношенията между етажните собственици. Засегнатият етажен собственик
може да иска осигуряване на достъп до съответната обща част, в случай че е ограничен
достъпа му до общата част от сградата от друг етажен собственик, но не може да претендира
нейната ревандикация. /Решение № 113 от 18.01.2021г. на ВКС по гр.д. № 1160/2020г. на I
г.о. на ГК/
В настоящия казус дори и да се приеме че чрез разрушаване на преградните стени на
процесния коридор и неговото присъединяване към самостоятелен обект, ползван от
ответниците, не се е стигнало до промяна на предназначението на обекта и той остава обща
част, тъй като преустройството е извършено без съгласието на останалите съсобственици и
без да е извършена промяна на одобрения инвестиционен проект, по установения в ЗУТ
процесуален ред, то предявения иск по чл. 108 от ЗС е неоснователен, тъй като не може да се
иска ревандикация на идеална част от общите части на съсобствената сграда, а за такава
защита е предвиден в закона друг процесуален ред. Настоящият състав на ОС Благоевград
счита, че тези извода на съда не могат да бъдат променени и от приетото с ТР № 3 от
05.01.2022г. на ВКС, по тълк.дело № 3/2020г., на ОСГК, тъй като с него се приема за
допустим ревандикационен иск от един съсобственик срещу останалите съсобственици за
защита на накърнени права и нарушено владение, но само относно обектите на
съсобствениците, които не съставляват общи части от сградата в режим на етажна
собственост.
Въз основа на събраните по делото доказателства, анализирани поотделно и в тяхната
съвкупност, настоящият състав на ОС Благоевград счита за доказано по делото, че
претендираната част от процсния коридор- 1/ 2 идеална част от коридор с площ от 7.52кв.м.,
разположен по протежението на партерния етаж, между гараж и работилница с площ от
23.50кв.м. и мазе № 2, с площ от 16.6 кв.м., в сграда на идентификатор ************.1 по
КК и КР на гр.Сандански, при разрушаването на част от преградните му стени и
присъединяването му за общо ползване към помещенията ползвани от ответниците-
работилница с площ от 23.50кв.м. и мазе № 2, с площ от 16.60кв.м., е загубил
самостоятелното си значение и не съставлява обособена част, която да служи за подход
към помещенията в приземния етаж, каквото е било неговото първоначално предназначение.
При спор относно естеството на дадена част от сградата съдът следва да се произнесе, след
като се съберат необходимите доказателства и се прецени дали се касае за обща част /по
17
естеството си или по предназначение/ и дали не е извършено преустройство, в резултат на
което общата част да е променила своето предназначение и да се е превърнала в помещение,
присъединено към някой от самостоятелните обекти в сградата.
Предмет на иска за ревандикация в разглеждания случай е коридор обслужващ помещенията
в партерния етаж от сградата, за подход откъм стълбищната клетка и връзка на мазето с
етажите на сградата. Съгласно чл. 38 ал. 1 ЗС коридорите в сграда- етажна собственост са
обща част. Обща част е и свободната част/съставляваща стълбищна площадка/, която заедно
с коридор, е предназначена да служи за подход към мазетата както на ищците, така и на
ответниците. Установява се по делото че без да е извършена промяна на одобрения
архитектуран проект за приземния етаж, съсобствениците са извършили съществени
промени при изграждането на същия, като установява се достъпа до приземния етаж чрез
процесния коридор не е единственият функциониращ, който осигурява достъп към
самостоятелните обекти, разположени на партерния етаж, тъй като съсобствениците са
отворили два входа към ползваните от тях части от приземния етаж откъм ул. „адрес“.
Следва да се приеме от правна страна, че процесната част от коридора, която към настоящия
момент е разрушена и присъединена към работилница с площ от 23.50кв.м. и мазе № 2, с
площ от 16.60кв.м., е съставлявала обща част, тъй като е била предназначена да осигурява
достъпа по приземния етаж на всички съсобсвтеници на сградата, включително и до ПРУ-
мазе № 1, което също е било обща част, с оглед на специалното му предназначение.
Преустройството, при което чрез разрушаване на преградните стени, процесната част от
коридора, с площ от 6.42кв.м. е била присъединена към помещенията ползвани от
ответниците, е извършено след поставянето от ищцата на неотваряема метална врата, като и
двете преустройства са извършени не по установения от закона ред- без промяна на
одобрения архитектурен проект. Настоящият състав на ОС Благоевград намира че те са
извършени по общо съгласие на съсобствениците. Наличието на такова съгласие изключва
възможността ищците-етажни собственици да искат връщане на старото положение относно
достъпа.
Изводите на въззивният съд за постигнато изрично писмено съгласие между
съсобствениците, за извършените преустройства на коридара, съществуващ в партерния
етаж, са основани на сключения между страните Договор за групов строеж от 25.08.1988г.
Така сключения договор има само облигационно, но не и вещно правно действие. Същият
обаче има отношение както относно разпределението, така и относно предназначението на
общите части на приземния етаж на жилищната сграда. Съгласно действащия към 1988г.
правен режим, била е допустима промяна както на разпределението на ползването, така и на
предназначението на общите части от приземния етаж на сграда, като достатъчна за
неговото доказване е извърщването му в писмена форма. Чрез подписването на приетия като
писмено доказателство Договор за групов строеж от 25.08.1988г. от всички съсобственици
със самостоятелни обекти в жилищната сграда на идентификатор ************.1 по КК и
КР на гр. Сандански, е било постигнато единодушно съгласие както за начина на ползване
на помещенията в партерния етаж/включително и за ползването на ПРУ- мазе № 1/, така и за
18
обема на правата на съсобствениците в приземния етаж, където е прието че същите ще имат
по 1/ 2 идеална част. Въззивният съд намира, че в сключения договор за групов строеж,
имплицитно се съдържа и изричното съгласие на съсобствениците за разпределение на
ползването на общата част- коридор, за която се установява че се е простирала по цялата
дължина на партерния етаж. Показателни в тази насока са действията на самите страни,
както и обстоятелството че след построяването на сградата, до завеждането на настоящия
иск, никой от съсобствениците не е оспорил както начина на ползване на самостоятелните
помещения, така и извършените още през 1996г. преустройства на общата част- коридора.
Ищцата Д. АЛ. Д. е поставила в коридора неотваряема метална врата, с което е ограничила
изцяло достъпа на ответниците откъм стълбищната площадка, към частта на
коридора/5.20кв.м./, присъединена към ползваните от нея самостоятелни обекти в
приземния етаж. Ответниците от своя страна са разрушили стените на частта от коридора с
площ от 6.42кв.м., като са присъединили тази част към общото помещение, формирано от
ползваните от тях работилница с площ от 23.50кв.м. и мазе № 2, с площ от 16.60кв.м.
Същевременно както ищцата, така и ответниците, са отворили входове към ползваните от
тях части откъм ул.“адрес“, каквито не са предвидени в одобрения архитектурен проект.
Поради изложените съображения, следва да се приеме че по изразеното изрично писмено
съгласие на сособствениците, с подписания от тях договор за групов строеж и начина на
разпределението на ползването на самостоятелните помещения в партерния етаж, процесния
коридор с площ от 6.42кв.м., който по одобрения архитектурен проект се намира между
работилница с площ от 23.50кв.м. и мазе № 2, с площ от 16.60кв.м., изначало не е имал
характера и предназначението на обща част, като е обслужвал единствено и само
помещенията ползвани от ответниците, а след разрушаване на преградните му стени,
същият на практика е престанал и да съществува като самостоятелен обект и напълно е
загубил предназначението си според одобрения архитектурен проект. За тези си изводи
съдът съобрази съществуващата константна съдебна практика, приема че по общо съгласие
на носителите на правото на строеж може да бъде променено предназначението на обект,
представляващ обща част по предназначение /решение № 35/06.03.2018г. по гр.д. №
3057/2017г., Четвърто ГО на ВКС и посочените в него решение № 41 от 20.06.2011г. по гр.д.
№ 415/2010г. на ВКС, І г. о., решение № 481 от 25.05.2011г. по гр.д. № 979/2009г. на ВКС, І
г. о., решение № 438 от 05.01.2012г. по гр. д. № 987/2010г. на ВКС, І г. о., решение № 280 от
18.03.2014г. по гр.д. № 1718/2013г. на ВКС, І г.о./. Участието на собственика на земята при
постигането на подобно съгласие не е необходимо. Достатъчно е съгласието да бъде
постигнато между лицата, които след построяването на сградата ще придобият правото на
собственост върху построеното, независимо как ще бъде наименован договорът.
Между странте по настоящото дело е налице спор не само за естеството и предназначението
на на вещта, но и за принадлежността на правото на собственост относно същата.
Съгласно чл. 30 от ЗС, съсобственост е налице, когато правото на собственост принадлежи
на две или повече лица, като всеки от съсобствениците притежава в обем на припадащата му
се идеална част, всяко от трите правомощия на собствеността, вкл. правомощието владение
19
на съсобствената вещ, което се изразява във възможността собственика да упражнява, чрез
съответните материални действия, фактическа власт върху вещта. Съгласно чл. 31 ал.1 от
ЗС, всеки съсобственик, независимо от дела му, има правото да си служи с цялата вещ, стига
да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея. Тъй като ревандикационният иск
по чл. 108 от ЗС е средство за защита на правомощето владение, като елемент от състава на
правото на собственост, срещу неоснователните ограничения на това правомощие от
третите лице, то съгласно ТР № 3 от 05.01.2022г. на ВКС, по тълк.дело № 3/2020г., на
ОСГК, признато е правото един от съсобствениците, да предяви ревандикационен иск срещу
друг съсособственик, за идеална част от съсобствен недвижим имот или отделни обособени
обекти от него, когато ответникът е установил фактическа власт върху имота, надхвърляща
обема на правата му и с това е нарушил владението на ищеца.
Страните по делото са съсобственици на изградената сграда на идентификатор
************.1 по КК и КР на гр. Сандански, включително и на приземния етаж от същата,
като със сключването на Договор за групов строеж от 25.08.1988г., същите освен че са
разпределили ползването на отделните обекти от този етаж, са приели че дяловете им на
съсобственост в приземния етаж са равни- по 1/ 2 идеална част за ищцата и за ответниците
по делото. Претендираната с предявения иск 1/ 2 идеална част от коридор с площ от
7.52кв.м., разположен по протежението на партерния етаж, между гараж и работилница с
площ от 23.50кв.м. и мазе № 2, с площ от 16.6 кв.м., който се намира в сграда на
идентификатор ************.1 по КК и КР на гр. Сандански, е част от коридор, който към
момента на предявяването на иска е загубил предназначението си на обща част и поради
разрушаването на стените ми още през 1996г., не съставлява самостоятелно обособен обект,
тъй като е присъединен към самостоятелен обект ползван от ответниците по делото. В
случай че се установи, че ответниците по делото упражняват фактическа власт върху
самостоятелни обекти и присъединения коридор в приземния етаж, която надвишава обема
на притежанието на правото им на собственост, тъй като между страните по делото
съществува спор и за принадлежността на правото на собственост, то не съществува правна
пречка предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС, да бъде уважен и само в
установителната му част. /Решение № 36/22.03.2022г. по касационно гражданско дело №
4313/2019г. по описа на ВКС, I г.о./
Въз основа на събраните по делото доказателства, въззивният състав на ОС Благоевград
счита, че не се установява при условията на пълно и главно доказване, че ответниците Н. П.
Д., Н. Н. Д. и Д. Н. ДЮШ., са установили фактическо владение върху приземния етаж, което
да надвишава обема на правото им на собственост и така да се нарушава правото на ищцата
Д. АЛ. Д.. Съобразно подписания договор за групов строеж, с който е разпределено правото
на ползване на приземния етаж, както и съобразно одобрения архитектурен проект, ищцата
Д. АЛ. Д. ползва гараж с площ от 14.00 кв.м., работилница с площ от 12.50кв.м. и ПРУ- мазе
№ 1 с площ от 18.88кв.м. На същата с влязлото в сила в тази му част съдебно решение по
настоящото дело, признато правото на собственост и на присъденината част от процесния
коридор с площ от 5.80кв.м., поради което същата владее и ползва 51.10кв.м. Ответниците
20
Н. П. Д., Н. Н. Д. и Д. Н. ДЮШ., ползват и владеят мазе № 2 с площ от 16.60кв.м. и
работилница № 2, с площ от 23.50кв.м., както и присъединения коридор чрез разрушаване на
странични стени, с площ според заключението на вещото лице от 6.42кв.м., т.е. общата площ
от приземния етаж, върху която ответниците упражняват фактическа власт е в общ размер
на 46.34кв.м. Видно е, че ответниците не само не владеят и ползват от приземния етаж част,
по- голяма по обем от правото им на собственост, в размер на 1/ 2 идеална част, но същите
дори владеят по- малка площ. Ето защо не са налице основания за уважаване на предявения
ревандикационен иск, дори само в установителната му част, тъй като не се доказа по делото
ответниците да са установили фактическа власт в приземния етаж на съсобсвтената сграда
изградена в ПИ с идентификатор ************ по КК и КР на гр. Сандански, надвишаваща
обема на правото им на собственост на ищцата Д. АЛ. Д..
Предявеният ревандикационен иск с правно основание чл. 108 от ЗС е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен от съда.
При изложените съображения от фактическа и правна страна, настоящият състав на ОС
Благоевград намира, че обжалваното решение на РС Сандански, в частта в която делото е
върнато на въззивния съд за повторното му разглеждане от друг състав/по предявения иск с
правно основание чл. 108 от ЗС/ е неправилно и същото следва на основание чл. 271 ал. 1 от
ГПК да бъде частично отменено, а предявения ревандикационен иск да бъде отхвърлен като
неоснователен.
В останалата му част Решение № 1427/25.05.2018г. по гр.д. № 218/2017г. по описа на РС
Сандански е влязло в законна сила, поради което не е в предметния обхват на
инстанционния контрол по настоящото дело.
С оглед на изхода по делото пред настоящата съдебна инстанция и поради това че съставът
на ОС Благоевград намери оплакванията направени с въззивната жалба за основателни,
следва въззиваемата Д. АЛ. Д. да бъде осъдена да заплати на жалбоподателите Н. П. Д., Н.
Н. Д. и Д. Н. ДЮШ., сумата 600.00лв. за адвокатски хонорар, за процесуално
представителство и защита пред въззивната съдебна инстанция, при повторното разглеждане
на делото от ОС Благоевград.
Съгласно разпоредбата на чл. 294 ал. 2 от ГПК, въззивният съд е длъжени при повторното
разглеждане на делото, да присъди и разноските направени от страните пред касационната
инстанция. С оглед на изхода от делото пред касационната инстанция и доколкото
касационната жалба от Д. АЛ. Д., чрез пълномощника и адв. Н. е уважена, следва да бъдат
осъдени Н. П. Д., Н. Н. Д. и Д. Н. ДЮШ., да заплатят на Д. АЛ. Д. и сумата 55.00лв. за
внесената дъражвна такса за касационно обжалване, както и сумата 500лв. за адвокатски
хонорар, за сторените от нея разноски пред ВКС на РБ.
Водим от горното и на основание чл. 271 ал.1 от ГПК , съдът
РЕШИ:
21
ОТМЕНЯ Решение № 1427/25.05.2018г. по гр.д. № 218/2017г. по описа на РС Сандански, в
частта му с която е признато за установено по отношение на Н. П. Д., с ЕГН **********,
Н. Н. Д., с ЕГН *********** и Д. Н. ДЮШ., с ЕГН ********** и тримата с адрес: гр.
Сандански, ул. ”адрес” № 35, че Д. АЛ. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. Сандански, ул.
”адрес” № 35, е собственик на основание реализирано право на строеж на 1/ 2 идеална част
от коридор с площ от 7.52кв.м., разположен по протежението на партерния етаж, между
гараж и работилница с площ от 23.50кв.м. и мазе № 2, с площ от 16.6 кв.м., който поземлен
имот се намира в сграда на идентификатор ************.1 по КК и КР на гр.Сандански, с
административен адрес: гр. Сандански, ул. „адрес“ № 35, построена в имот с идентификатор
************ по КК и КР на гр. Сандански и първоинстанционният съд е осъдил Н. П. Д.,
Н. Н. Д. и Д. Н. ДЮШ. да предадат на Д. АЛ. Д., владението на описания недвижим имот,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният ревандикационен иск с правно основание чл. 108 от ЗС, от Д. АЛ.
Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. Сандански, ул. ”адрес” № 35, срещу Н. П. Д., с ЕГН
**********, Н. Н. Д., с ЕГН *********** и Д. Н. ДЮШ., с ЕГН ********** и тримата с
адрес: гр. Сандански, ул. ”адрес” № 35, с който се иска да бъде признато за установено по
отношение на ответниците- Н. П. Д., Н. Н. Д. и Д. Н. ДЮШ., че ищцата Д. АЛ. Д., е
собственик на основане реализирано право на строеж на 1/ 2 идеална част от коридор с площ
от 7.52кв.м., разположен по протежението на партерния етаж, между гараж и работилница с
площ от 23.50кв.м. и мазе № 2, с площ от 16.6 кв.м., който поземлен имот се намира в сграда
на идентификатор ************.1 по КК и КР на гр.Сандански, с административен адрес:
гр. Сандански, ул. „адрес“ № 35, построена в имот с идентификатор ************ по КК и
КР на гр. Сандански и се иска от съда да осъди Н. П. Д., Н. Н. Д. и Д. Н. ДЮШ. да предадат
на Д. АЛ. Д., владението на описания недвижим имот, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Д. АЛ. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. Сандански, ул. ”адрес” № 35, да
заплати на Н. П. Д., с ЕГН **********, Н. Н. Д., с ЕГН *********** и Д. Н. ДЮШ., с ЕГН
********** и тримата с адрес: гр. Сандански, ул. ”адрес” № 35, сумата 600.00лв. за
адвокатски хонорар, за процесуално представителство и защита пред въззивната съдебна
инстанция, при повторното разглеждане на делото от ОС Благоевград.
ОСЪЖДА на осн. чл. 294 ал.2 от ГПК Н. П. Д., с ЕГН **********, Н. Н. Д., с ЕГН
*********** и Д. Н. ДЮШ., с ЕГН ********** и тримата с адрес: гр. Сандански, ул.
”адрес” № 35, да заплатят на Д. АЛ. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. Сандански, ул.
”адрес” № 35, сумата 55.00лв. за внесената дъражвна такса за касационно обжалване, както
и сумата 500лв. за адвокатски хонорар, за сторените от нея разноски пред ВКС на РБ.
Решението подлежи на касационно обжалване, с касационна жалба, в едномесечен срок от
съобщаването му на страните, пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
22
1._______________________
2._______________________
23