Р Е
Ш Е Н И Е
№….………./.……..12.2019г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети
ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ
при секретар Мая Петрова, като разгледа
докладваното от съдията, търговско дело №16 по описа за 2019г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба подадена от Д.П.Г., с ЕГН **********, с адрес: ***,
действаща чрез адв.И.С., против “Застрахователна Компания Лев Инс” АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Черни връх” №51Д,
представлявано от всеки двама от М.С.М.-Г., П.В.Д.и Г.Н.Г.,
действащо чрез юрисконсулт К.А., с която са
предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.223 от КЗ /отм./ вр. чл.226, ал.1 и чл.267, ал.1, т.2 от КЗ /отм./, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, като след допуснато имение на размера на иска, се претендира осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумата от 60000лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие
загубата на нейната внучка Ж.Ж.С., починала на 10.01.2014г., в резултат на
настъпило ПТП на 09.01.2014г., причинено от Ж.К.С.при управление на
л.а.“Шевролет“ с рег.№*****, който към датата на инцидента е застрахован при
ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност на
автомобилистите“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на увреждането-10.01.2014г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се
твърди, че на 09.01.2014г. около 9.30 ч. на път ПП-1-4 в посока от
гр.Варна-гр.София, след разклона за гр.Антоново, водачът на л.а.“Шевролет“. с
рег.№*****, поради несъобразяване с пътните условия губи контрол над автомобила
и се удря в крайпътно дърво, при което загива, а пътничка Жасмина С., е
откарана в болница, където умира на 10.01.2014г. Сочи се, че към момента на ПТП
л.а.“Шевролет“, с рег.№*****, е имал действащ договор за застраховка
“Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество по
Застрахователна полица №22113001216290, със срок на валидност от 06.05.2013г.
до 05.05.2014г. Твърди се, че ищцата била съкрушителна от внезапната загуба на
внучката си, тъй като двете имали прекрасни отношения на обич и уважение. Сочи
се, че двете поддържали ежедневни контакти, тъй като когато внучката била малко
дете, ищцата се грижила за нея. Сочи се, че ищцата изпитвала гордост, че е
имала внучка като починалата и срещите им я зареждали с позитивизъм. Твърди се,
че мъката, скръбта и болката от загубата, не могат да бъдат преодолени от
ищцата и я правят неутешима.
С депозирания от
ответника писмен отговор, предявеният иск се оспорва по основание и размер. Оспорва
се материалноправната легитимация на ищцата, като се твърди, че не е установена
твърдяната близост и особена връзка, различна от обичайните такива,
съставляващи основание за получаване на обезщетение наред с най-близките
роднини. Оспорва се механизма на стъпване на ПТП и вината на водача, както и
причинно-следствената връзка между произшествието и вредите. Прави се
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия,
изразяващо се в неизползването на обезопасителен колан. Оспорва се началния
период на претендираната мораторна лихва като се прави възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на претенцията за лихва.
С подадената от
ищцата допълнителна искова молба, се оспорват изложените в отговора на исковата
молба възражения и твърдения. Поддържа се, че е налице е причинно-следствена
връзка между процесното ПТП и претърпените от ищцата неимуществени вреди, чиито
размер, както и наличието на изключителна връзка с починалата, подлежи на
установяване, чрез поисканите гласни доказателства. Поддържа се, че не е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, тъй като същата
е била с поставен обезопасителен колан. Оспорва се възражението на ответника за
погасяване на претенцията за мораторна лихва, като се сочи, че в случая е
приложим реда по КЗ /отм./.
С подадения от
ответника отговор на допълнителната искова молба, се поддържат оспорванията
изложени в отговора на исковата молба. Поддържа се, че претендираното
обезщетение е в завишен размер, както и че в случая е приложима разпоредбата на
§ 96, ал.3 от ПЗР на ЗИД на КЗ /ДВ бр.101/2018г./, поради което размера на
обезщетението не може да надвиши 5000лв.
В съдебно заседание
ищцата, чрез пълномощникът си, поддържа предявените искове и моли за тяхното
уважаване и присъждане на деловодни разноски.
Ответникът, чрез постъпила
писмена молба от процесуалният му представител, оспорва предявеният иск,
поддържа отговорите и възраженията си. Претендира деловодни разноски.
Съдът, след като
прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз
основа на своето вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна,
следното:
По делото е прието
за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към
09.01.2014г.-датата на процесното ПТП, по отношение на л.а.“Шевролет“, с рег.№*****,
с ответния застраховател е имало сключен Договор за застраховка “Гражданска
отговорност на автомобилистите“, обективиран в Застрахователна полица
№22113001216290, със срок на валидност от 06.05.2013г. до 05.05.2014г.
От материалите по ПП
№33/2014г. по описа на ОП Търговище, преписка от която е приобщена към
настоящото дело, се установява, че на 09.01.2014г. около 9.30 ч. на път ПП-1-4
в посока от гр.Варна-гр.София, след разклона за гр.Антоново, е настъпило ПТП с
л.а.“Шевролет“, с рег.№*****, който е претърпял удар в крайпътно дърво, в
следствие от който пътен инцидент е пострадала пътничка Жасмина С., починала в
последствие на 10.01.2014г. в болнично заведение.
Установява се от
приетите по делото заверени преписи от Удостоверение за родствени връзки с
изх.№АУ0072717АС от 24.07.2018г. и Удостоверение за наследници с
изх.№АУ150116АС от 14.01.2014г., двете на Община Варна, че ищцата е баба на
Жасмина Ж.С..
От заключението на
назначената по делото КСАТМЕ, което се кредитира от съдът, като компетентно
дадено и неоспорено от страните, се установява, че процесното ПТП е настъпило
при движение на л.а.“Шевролет“, с рег.№***** със скорост близка до максимално
позволената, при навлизане от сух пътен участък спрямо мокър такъв и изпълнение
на ляв завой, при което е превишена страничната държаща способност на
автомобилните колела, съответно автомобила напуска в дясно платно за движение и
се удря в крайпътно дърво разположено в дясно от пътното платно. В резултат
удара е деформирана силно лявата странична част на автомобила с настъпило
значително преместване на предна лява врата, средна лява колонка, таванна част
и предна лява седалка с около 0.7 метра, към участъка на позициониране на
предна дясна пасажерска седалка, при което е последвала черепно-мозъчна травма
на пътничката при предно дясно място-Ж.Ж.С., а в последствие и нейната смърт.
Поради механизма на ПТП, използваните предпазни колани не са действали
ефективно за предпазване на горната част на телата на лицата пътували в
автомобила и по конкретно главата и горната част на тялото на Ж.С. са влезли в
съприкосновение със странична част на предна лява седалка, таванна конструкция
при централна носеща греда и дясна вътрешна част на предна дясна врата и
централна дясна колонка вътрешна част. Предпазните колани, с които е оборудван
процесният автомобил предпазват горната част на тялото на 100 % при фронтален
удар, но същите са минимално ефективни при странични удари. В този смисъл и при
наличните деформации на купето на автомобила и посоката на удара, поставеният
обезопасителен колан, не е предотвратил удара на главата в лявата греда и
тавана на автомобила, съответно получаването от Ж.С. на тежка черепно-мозъчна травма
с многофрагментно счупване на черепния покрив и основа в лява теменно-слепоочна
област и средна черепна ямка, травматичен кръвоизлив под твърдата и меките
мозъчни обвивки, контузия на мозъка в лява теменно-слепоочна област, която е
довела до мозъчен оток и вклиняване на малкомозъчните полукълба в големия тилен
отвор на черепа, притискане на центровете контролиращи дишането и сърдечната
дейност, в резултата от което е настъпила смърт на лицето. Крайното заключение
на вещите лица е, че е налице пряка причинно-следствена връзка между процесното
ПТП и претърпяната черепно-мозъчна травма от Жасмина С., съответно настъпването
на смъртта на същата.
Свидетелката П.А.С.
/дъщеря на ищцата/, чиито показания съдът цени при условията на чл.172 от ГПК,
но като изградени на база лични възприятия, последователни и логични, сочи че, смъртта
на Жасмина се оказала съкрушителна за нейната баба, която била неутешима. Сочи
още, че между двете съществувала силна емоционална връзка, тъй като са живели в
едно домакинство и още от раждането на Жасмина до завършване на училище, баба ѝ
я отглеждала и се грижела за нея. След като Жасмина се отделила в самостоятелно
домакинство, тя се виждала с баба си на всеки 2-3 дни. Дори когато Жасмина учела
и в чужбина, връзката им не била прекъсната, тъй като се чували по телефона, а при
завръщането на внучката в България те винаги се виждали. Свидетелката сочи, че
бабата и внучката били в прекрасни отношения, като първата много се гордеела с
Жасмина. Сочи още, че след инцидента ищцата посещавала психиатри, настъпило
влошаване на здравето ѝ и по
конкретно обострил се диабета, от който тя страдала. Ищцата не спяла нормално, затворила се в себе
си, станала необщителна и контактувала само с дъщеря си. Ищцата постоянно
посещавала гроба на внучката си, като при семейни събирания си спомня за
Жасмина и ѝ ставало много мъчно. По думите на свидетелката тъгата, която
ищцата изпитва от загубата на внучката си ще продължи до края на живота
ѝ, като и към настоящия момент състоянието ѝ на необщителност не е
отминало.
В показанията си
свидетелят Б.Б.Б., сочи, че към датата на процесното ПТП, е работил като
мл.полицейски инспектор в участък “Полиция“-Антоново. Сочи, че се по повод
подаден сигнал за инцидента, е посетил местопроизшествието, където установил ударена
кола в дърво. Сочи още, че на предните седалка на автомобила се намирали мъж и
младо момиче, които били видимо неадекватни и с поставени предпазни колани. По
думите на свидетеля предпазните колани пречели за изваждане на пострадалите от
автомобила, поради което той използвал нож за да ги пререже, тъй като
деформацията на автомобила не позволявала да се задействат механизмите за
откопчаването им.
Въз основа на
установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно
приложимата, с оглед датата на настъпване на процесното ПТП, разпоредба на
чл.267, ал.1 от КЗ /отм./ застрахователят по задължителна застраховка ”Гражданска
отговорност” на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за
причинените на трети лица, неимуществените и имуществените вреди вследствие от
използването на застрахованото моторно превозно средство. Същевременно съгласно
чл.257, ал.1 и ал.2 от КЗ /отм./ обект на застраховане по задължителната
застраховка ”Гражданска отговорност” на автомобилистите е гражданската
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях
на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, като в кръга на застрахованите лица
са включени собственикът на моторното превозно средство, за което е налице
валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва
същото на законно основание.
С оглед горното за
успешното провеждане на прекия иск, срещу застрахователят по чл.267, ал.1 от КЗ
/отм./ в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на валидно сключен договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” между увредилото го лице и ответника; настъпило увреждане,
причинено от виновно и противоправно деяние, от страна на застрахования или от
лице, което ползва неговия автомобил на законно основание; причинна връзка
между деянието и вредоносния резултат; както и вида и размера на претърпените
вреди.
Наред с горното съгласно
постановките възприети с ТР №1/21.06.2018г. на ВКС по тълк.дело №1/2016г. на
ОСНГТК, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС №4/25.05.1961г. и
ППВС №5/24.11.1969г. и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни
болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в двете
постановления, следва да се допусне като изключение-само за случаите, когато
житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето
да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за
действително претърпени неимуществени вреди. Освен това с ТР №1/2018г. е
приетото, че особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови
братя и сестри, баби, дядовци и внуци. В традиционните за българското общество
семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите, дядовците и внуците, са
част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост.
Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова
силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални
болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите
за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за
получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на
родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият
родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен
обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
ППВС №4/1961г. и №5/1969г. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато
от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което
претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на
неговата смърт сериозни /като интензитет и продължителност/ морални болки и
страдания.
От събраните по
делото гласни доказателства по несъмнен начин се установи съществувалата трайна
и дълбока емоционална връзка между ищцата и нейната внучка Жасмина С., която е
починала при процесното ПТП, както и причинените на преживелият прародител
продължителни душевни болки и страдания от смъртта на втората. Ето защо се
налага извода, че ищцата е понесла морални болки и страдания, които в
достатъчна степен обосновават наличието на предпоставките за изключение от
разрешението, залегнало в ППВС №4/1961г. и №5/1969г. Неопроверганите показания
на свидетелката Петранка Ат.С., установиха, че ищцата се е грижила за своята
внучка още от ранна детска възраст, като двете са споделяли общо домакинство.
Установиха, че въпреки отделянето на починалата, след завършване на средното
ѝ образования, в самостоятелно домакинско, духовната и емоционална връзка
между баба и внучка не е прекъснала, като същите са имали регулярни и топли
контакти. Установиха още, че ищцата е преживяла изключително тежко загубата на
своята внучка, като и понастоящем тъгата ѝ не е отминала.
При тези данни и с
оглед разрешението дадено с горецитираното ТР №1 от 21.06.2018г. съдът намира,
че ищцата е активно материалноправно легитимирана да получи обезщетение за
причинените ѝ неимуществени вреди от смъртта на нейната внучка.
На следващо място
по делото, е безспорно, че към датата на процесното ПТП по отношение на
л.а.“Шевролет“, с рег.№***** е имало действаща застраховка ”Гражданска
отговорност”, сключена с ответника, като водача
на застрахования автомобил, е ползвал същия на законно основание.
От заключението на
КСАТМЕ се установиха елементите от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД по отношение на
лицето ползващо се от клаузите
на застраховка ”ГО”, а именно извършено от същото виновно противоправно деяние
изразравящо се в неспазване на правилата за движение по пътищата и по точно на
чл.20, ал.2 от ЗДв.П, според който водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Според горекоментираното заключение водачът на
процесния автомобил не съобразил скоростта си на движение със състоянието на
пътя, при което не е могъл да овладее на автомобила, напуснал е платно за
движение и е предизвикал удар в крайпътно дърво. Установи се и причинна връзка
между деянието и вредоносния резултат-смъртта на Жасмина С. в резултат от
настъпилото на 09.01.2014г. пътнотранспортно произшествие. Ето защо се налага
извода, че иска за заплащане на обезщетение по чл.267, ал.1 от КЗ /отм./ е
доказан по основание.
Съобразно критерия
за справедливост установен в чл.52 от ЗЗД, при определяне на обезщетението за
неимуществени вреди, следва да се имат предвид обективно съществуващите
обстоятелства във всеки конкретен случай. Тези обстоятелства са: видът,
характерът и степента на констатираното увреждане и състоянието на пострадалия;
начинът на извършване на увреждането; видът и начинът на провежданото лечение,
неговата продължителност; болките и страданията, претърпени, както при
причиняване на увреждането, така и при провеждане на лечението през всичките му
етапи; отстраними ли са травмите или има остатъчни явления; периода на загуба
на двигателна способност; психическата травма, както при причиняване на
увреждането, така и впоследствие; възрастта на увредения и общественото му
положение; налице ли е намалена трудоспособност и др.
Смъртта поставя
край на живота като най-ценно човешко благо, което прави вредите от
настъпването ѝ от една страна невъзвратими и от друга най-големи, ето
защо за това житейско събитие следва да се определи по справедливост по-висок
размер на обезщетение, спрямо този за претърпени неимуществени вреди от телесни
повреди. Характерът и тежестта на вредите търпени от ищцата се установиха от
показанията на свидетелката П.С., а имено че същата е преживяла изключително
тежко загубата на своята внучка, с която са поддържали непрекъснати контакти и
са имали близки взаимоотношения. Негативните изживявания са довели до влошаване
на здравето и на психичното състояние на ищцата, чието диабетно заболяване се е
обострило и се е наложило да ползва психиатрична помощ. Следва да се отчете и вида
на родствената връзка между ищцата и починалата-баба и внучка, както и че
първата е участвала активно в живота на втората, включително с непосредствени
грижи по отглеждане и възпитание.
Възражението на
ответника за наличие на съпричиняване на вредоносния резултата, поради
неизползване на предпазен колан, се опроверга от събраните по делото
доказателства. Кореспондиращите си показания свидетеля Б.Б. и заключението по
КСАТМЕ, водят до единствено възможния извод, че пострадалата е била с поставен
обезопасителен колан към момента на настъпване на процесното ПТП.
Доводите на
ответника за приложение на разпоредбата на § 96, ал.3 от ПЗР на ЗИД на КЗ /ДВ
бр.101/2018г./, респективно за определяне на размера на обезщетението в
границите на 5000лв., са несъстоятелни. На първо място посочената разпоредба е
неприложима към разглежданият казус, тъй като макар исковата молба да е
заведена на 04.01.2019г., същаъа има отношение към застрахователни събития,
попадащи в приложното поле на новия КЗ, в сила от 01.01.2016г. Процесното
застрахователно събитие попада в обхвата на § 22 от ПЗР на КЗ / в сила от
01.01.2016г./, според който за застрахователните договори, сключени преди
влизане в сила на новия КЗ, какъвто е и
процесния, се прилага част IV от КЗ /отм. ДВ бр.102 от 29.12.2015г./, освен ако
страните договорят друго след влизане в сила на новия КЗ. По делото няма данни
страните да са договаряли нещо друго. Ето защо при определяне размера на
дължимото застрахователно обезщетение са приложими единствено нормите на част IV
от КЗ /отм./, съответно лимитите на застрахователна отговорност по
задължителната застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“ към момента
на настъпване на процесното ПТП, определени по чл.266 от КЗ /отм./ във връзка
с § 27 от ПЗР на КЗ /отм./ Дори обаче да се приеме, че разпоредбата на
§ 96, ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ е приложима за всички претенции, предявени след
21.06.2018г., включително за тези, за които се прилага част IV от КЗ /отм./,
настоящият състав на съдът намира, че не е ограничен от предвидения в нея максимален
размер на обезщетението. В чл.3, § 1 от
Директива 72/166/ЕИО и чл.1, § 2 от втората Директива 84/5/ЕИО, кодифицирана с
Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009г.
относно застраховката “Гражданска отговорност“ при използването на моторни
превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава
застраховка, са посочени минималните застрахователни суми по задължителната
застраховка “Гражданска отговорност“. В
чл.9, ал.1 от Директива 2009/103/ЕО са
предвидени минимални застрахователни суми в случай на телесно увреждане в размер на 1000000 евро за един пострадал
или 5000000 евро за събитие, независимо от броя на пострадалите. Същите са и
лимитите, посочени в чл.1, § 2 от предходната директива-84/5/ЕИО. Посочените в
директивите лимити за минималните застрахователни суми за неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт са транспонирани в
националното ни право-чл.266 от КЗ /отм./ и чл.492 от сега действащия Кодекс за
застраховането. В цитираните директиви не е предвидена възможност за
установяване на максимален размер на обезщетението за неимуществени вреди на
пострадало лице и не е установен такъв размер, поради което § 96, ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ не е в съответствие
с общностното право. Действително директивите нямат пряко приложение във
вътрешните отношения и не съдържат пряка уредба на правните отношения, а техни
адресати са държавите-членки, които трябва да ги транспонират. При определени
предпоставки обаче е допустимо изключение от този принцип. Тези предпоставки са
посочени в практиката на СЕС /дело
С-188/89/, а именно: директивата да не е транспонирана или да е транспонирана
неточно, частично или неправилно; съответните й разпоредби, подлежащи на пряко
прилагане, да са повелителни, ясни и точни и да предоставят права на отделни
субекти, противопоставими на държавата-членка, неин орган или организация,
намираща се под юрисдикцията или контрола на тази държава или притежаващи
особени правомощия, които надхвърлят правомощията, характерни за отношенията
между частни лица. Уредбата на лимитите на застрахователните суми по застраховка “Гражданска отговорност“,
съдържаща се в цитираните по-горе разпоредби на Директива 84/5/ЕИО,
кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО отговоря на всички посочени изисквания. Те
са повелителни, достатъчно ясни и точни и се отнасят до права на частни лица,
респ. на лица, пострадали от ПТП и според съда те по изключение имат пряко
действие. По тази причина съдът приема,
че не следва да при определяне на размера на дължимото застрахователно
обезщетение да се съобразява с размера визиран в разпоредбите по § 96, ал.1 от
ПЗР на ЗИДКЗ.
Следва да се има в
предвид, че горният извод е съобразен с решение на Съда на ЕО от 24.10.2013г. по дело С-277/12 /V.D. срещу
B.A./, което съгласно разпоредбата на чл.633 от ГПК, която урежда действието на
решението по преюдициално запитване, е задължително за съда. Предмет на въпросното дело на СЕО, е преюдициално
запитване, отправено на основание чл.267 ДФЕС от съд от Л. Решението по
преюдициалният въпрос е, че чл.3, § 1 от Директива 72/166 и чл.1, § 1 и § 2 от
Втора директива 84/5, трябва да се тълкуват в смисъл, че не се допуска
национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка “Гражданска
отговорност“ при използването на моторни превозни средства покрива
обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна
уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството,
настъпила при пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална
сума, която е по-малка от посочените в чл.1, § 2 от Втора директива 84/5.
С оглед изложеното
по-горе съдът приема, че за репариране на неблагоприятните последици от
увреждащото събитие, съобразно възприетия с чл.52 от ЗЗД принцип на
справедливостта, сумата, която ответникът следва да заплати на ищцата, е в
размер на 60000лв. В резултат, от което предявеният иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, се явява основателен и следва да бъде
уважен в пълен размер.
По отношение на
претенциите за законна лихва, следва да се има в предвид, че отговорността на
застрахователя по чл.226, ал.1 от КЗ, е тъждествена по обем с тази на прекия
причинител на непозволеното увреждане. Ето защо на ищцата се дължи законна
лихва върху обезщетението от датата на увреждането-09.01.2014г., в който момент
съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД е настъпила изискуемостта на вземането. С оглед
обаче направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност по
чл.111, б.“в“ от ЗЗД по отношение на претенцията за лихва, считано от датата на
настъпване на деликта, съдът следва да присъди на ищеца законна лихва върху
така присъдената главница за периода след 04.01.2016г.-три години преди
предявяване на иска, като отхвърли иска за присъждане на законна лихва върху
главницата за периода от 09.01.2014г. до 04.01.2016г., като погасен по давност.
С оглед изхода на
спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищцата се дължат деловодни
разноски, които в случая възлизат на сумата от 2550лв., от които 2400лв. за
внесена ДТ и 150лв. за внесен депозит за възнаграждение на вещи лица. Предвид
направеното искане от процесуалния представител на ищцата за присъждане на
възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗА във вр. с чл.38, ал.1, т.2, пр.2
от ЗА и тъй като условията за това са налице, в полза на адв.И.С., следва да се
присъди адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна защита на ищцата по
делото, чиито размер изчислен по реда на НМРАВ съобразно размера на иска
възлиза на 2330лв.
Във връзка с изплащането
на възнаграждение от бюджета на съда на призованият свидетел по искане на
ищцата, която не е внесла определеният депозит в определяният за това срок и на
основание чл.77 от ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да заплати сумата от
70лв. На основание чл.405, ал.5 от ГПК във вр. с чл.11 от ТДТКССГПК ищцата,
следва да бъде осъдена да заплати и 5лв. за служебно издаване на изпълнителен
лист.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА “Застрахователна “Компания Лев Инс“”
АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Черни връх” №51Д, представлявано
от всеки двама от М.С.М.-Г., П.В.Д.и Г.Н.Г., да заплати на Д.П.Г., с ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 60000лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки и страдания вследствие смъртта на нейната внучка Ж.Ж.С., починала на
10.01.2014г., настъпила в резултат от ПТП на 09.01.2014г., причинено от Ж.К.С.при
управление на л.а.“Шевролет“ с рег.№*****, който към датата на инцидента е
застрахован при ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност
на автомобилистите“, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от
04.01.2016г. до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от
2550лв., представляваща деловодни разноски, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за присъждане на законна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди за периода 09.01.2014г.-04.01.2016г., като
погасена по давност.
ОСЪЖДА ““Застрахователна Компания “Лев Инс”
АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Черни връх” №51Д, представлявано
от всеки двама от М.С.М.-Г., П.В.Д.и Г.Н.Г., да заплати на адв.И.С., със съдебен адрес:***, адвокатско възнаграждение в размер на 2330лв., за осъществено
безплатно представителство на Д.П.Г., с ЕГН **********, на основание чл.38,
ал.2 от ЗА вр. с чл.38, ал.1, т.2, пр.2 от ЗА.
ОСЪЖДА Д.П.Г., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметката на Окръжен
съд Варна, сумата от 70лв.,
представляваща и направени разходи от бюджета на съда за заплащане на разноски
на призован свидетел и сумата от 5лв. за
служебно издаване на ИЛ.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: