ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.София, 10.03.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Търговско отделение, VІ-13 състав, в публичното заседание на десети март две
хиляди и двадесета година в следния състав:
СЪДИЯ:
В. Вълков
като разгледа докладваното от съдията търговско
дело № 1230 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 692, ал. 2 и следващите от Търговския закон (ТЗ).
Предмет
на разглеждане са постъпили възражения от Национална агенция за приходите (НАП)
и „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност (КТБ) и
на КТБ срещу прието вземане на НАП.
Длъжникът
не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по
възраженията.
Съдът,
като разгледа наведените в процеса доводи и с оглед на събраните при условията
на чл. 692 ал. 2 ГПК доказателства, намира следното:
По
възражение вх. № 152810/10.12.2019 г.
НАП
твърди неприетите вземания да съставляват вземания за данък върху добавената
стойност за периода 01.05.2016 г. – 31.05.2015 г., определени със
Справка-декларация с вх. № 22131143217/15.06.2015 г. Сочи, че подадената
впоследствие коригираща декларация не е отразена поради изтекъл срок за
корекция. Задължението било установено с ревизионен акт №
22131405418-091-001/09.06.20015 г. като възникнало през периода 01.03.2013 г. –
31.03.2013 г. Иска се вземането за главница в ръзмер
на 6475808,42 лв., 2834371,33 лв. – лихва за периода до 07.10.2019 г. и
43175,51 лв. – лихви до 31.10.2019 г. и всички публични вземания да бъдат
приети с поредност за удовлетворяване по чл. 722 ал.
1 т. 1 ТЗ.
Синдик
М. в писменото си становище твърди, че приетото в производството вземане,
установено с ревизионен акт № 22131405418-091-001/09.06.20015 г. и
задължението, отразено в справка декларация с вх. № 22131143217/15.06.2015 г.
имат едно и също основание – нереализирана сделка за продажба на недвижими
имоти, обективирана в предварителен договор от
24.08.2011 г., по който била издадена фактура № **********/25.08.2011 г.
Ревизионният акт бил издаден поради достигнат извод за симулативност
на сделката, по която дружеството усвоило данъчен кредит, а основанието на
отразеното задължение в справката-декларация било прекратената сделка по
съгласие между страните. Застъпен е довод, че обезпечено се явява единствено
задължение в размер на 67222,17 г. с оглед вписване на запора в ЦРОЗ като няма
данни за обезпечение на останалите суми.
В
съдебно заседание процесуалният представител на възразилия кредитор – експерт К.,
поддържа възражението. Сочи, че вземането е все още дължимо предвид неизвършена
процедура за корекция на данъчно осигурителната сметка, което твърди да е
възможно единствено по определен ред. С оглед осчетоводените суми като дължими
и предвид обстоятелството, че се свързват с различен данъчен период предвид и
липсата на подадена на време коригираща декларация счита за необходима
съдебно.счетоводна експертиза. В рамките на устните прения кредиторът не
изпраща представител и не изразява становище по съществото на спора.
Длъжникът,
призован при условията на чл. 619 ТЗ, не изпраща представител в съдебно
заседание.
Синдик
М. оспорва възражението изцяло по развитите съображения в писменото становище.
Съдът,
като обсъди събраните в производството доказателства, намира за установено
следното:
Кредиторът
НАП е предявил вземания с указание да са установени с Ревизионен акт №
Р-2213-1405418-091-001/09.06.2015 г. на ТД – София на НАП и справка декларация
с вх. № 22131143217/15.06.2015 г. Твърди се и двукратно да са наложени запори
върху налични и постъпващи суми по всички банкови сметки, както и на вложени
вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите и суми, предоставени на
доверително управление, находящи се в двадесет и
девет търговски банки на територията на страната, който запор бил вписан в
Централния регистър на особените залози.
Синдикът
приема вземания на Национална агенция за приходите, включващи и 6 475 808,42
лв. – данък добавена стойност за периода м. март 2013 г., лихва върху тази сума
до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност в
размер на 4 266 469,59 лв. и лихви за забава на изплащането на
главниците от датата на решението за откриване на производство по
несъстоятелност до окончателното им изплащане. и не приема вземане в размер на
6 475 808,42 лв. – данък добавена стойност, установен със справка
декларация по ЗДДС с вх. № 22131143217/15.06.2015 г., лихва върху тази сума до
датата на откриване на производството несъстоятелност в размер на 2834371,33
лв. и законна лихва върху главницата след откриване на производството по
несъстоятелност до изплащане на главницата. Приема също така за обезпечено
вземане с вписан запор в ЦРОЗ до сумата от 63575,54 лв. – главница и 3647,23
лв. – лихва.
От
справка декларация вх. № 22131143217/15.06.2015 г. и ревизионен доклад № Р-2213-1405418-091-001/24.04.2015
г. съставен в рамките на ревизията, възложена със заповед за възлагане на
ревизия № 1405418/07.07.2014 г., се установява, че основание
за начисления данък е невъзстановен данъчен кредит, усвоен във връзка със
сделка, инкорпорирана в предварителен договор, сключен с „Х.Е.У.“ АДСИЦ.
Данъчният орган е счел, че недвижимите имоти в договора не са
индивидуализирани, което препятства евентуалното му обявяване за окончателен
при неизпълнение на задължението от страна на продавача, в чиято полза била
уговорена и възможността за едностранно прекратяване на договора. Прието е и че
дружеството не осъществява стопанска дейност, която да осигури възможност за
заплащане на договорената цена, а и преди сключване на договора върху имота били
наложени две ипотеки. Прието е, че сделката прикрива предоставен заем с
предварително уговорен механизъм за удовлетворяване на кредитора „Хидроненергийни проекти“ без купувачът да е имал намерение
да придобие имотите, предходно продадени на трети лица. Установено е задължение
за коригиране на ползвания данъчен кредит по фактура № 100..154/25.08.2011 г.
при ДДС в размер на 6816391,16 лв. като е установено данъчно задължение в
размер на 6475808,42 лв. От разписката в ревизионния доклад се налага извод да е
връчен на представител на „Х.П.“ ООД на 12.05.2015 г. От ревизионен акт №
Р-2213-1405418-091-001/09.06.2015 г. на ТД – София на НАП се налага извод да е
подадено възражение срещу ревизионния доклад, което е оставено без уважение.
От
заключението на вещото лице съдебно-счетоводна експертиза, допуснато с оглед поддържан
от процесуалния представител на НАП довод за невъзможност да идентифицира
основанието на публичното задължение, се установява, че при ТД на НАП, офис
„Възраждане“ се съхраняват Кредитно известие № **********/26.05.2015 г.,
издадено от „Х.Е.У.“ АД на „Х.п.“ ЕООД към фактура № **********/25.08.2011 г.
Основание за издаване на фактурата е платен аванс по предварителен договор от
24.08.2011 г. за покупко-продажба на недвижим имот в гр. Варна. Именно тази
фактура е отразена от „Х.п.“ ЕООД в справка-декларация за м. август 2011 г.,
формирало усвоен данъчен кредит от 6 816 391,67 лв., коригиран
впоследствие със сумата 340 583,25 лв. С ревизионния акт е установено
задължение за довнасяне на разликата от 6475808,42 лв. С кредитното известие №
**********/26.05.2015 г., отразено от „Х.п.“ ЕООД в справка декларация за м.
май 2015 г., е начислено задължение за възстановяване на ДДС в размер на
6475808,42 лв.
С
постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. №
5179/10.11.2014 г. се сочи за установено в хода на ревизия, възложена със ЗВР №
Р-2213-1405418-01/07.07.2014 г. да не е начислен
данък върху добавена стойност по получена неустойка по договор при очакван
размер на публичното задължение 63575,54 лв. и лихва към 0.11.2014 г. Наложен е
запор върху банковите сметки, както и на вложени вещи в трезори включително и
съдържанието на касетите и суми, предоставени на доверително управление, находящи се в 29 банки.
С
постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № 5179/25.06.2015 г. на
публичен изпълнител при ТД на НАП – София е постановено продължаване на
наложените обезпечителни мерки по постановление изх. № 5179/10.11.2014 г. запор
върху налични и постъпващи суми в размер на 67222,77 лв. при установени данни
за налични задължения в размер на 7901552,74 лв.
С
постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № 46929-000002/19.10.2015
г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – София е наложен запор за вземания в
общ размер от 6 702868,40 лв. в това число главница 6475808,42 лв. и лихва
227059,98 лв. върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити,
вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми,
предоставени за доверително управление, намиращи се в А.Б.Б.АД,
А.Б.– КЛОН БЪЛГАРИЯ, Б. ДСК ЕАД, Б.П.Б.АД, БНП П. С.А. – клон София, БЪЛГАРО..
АГ – клон София, И. А.Б.АД, К.Т.Б. АД, Т. Б.А.Б. ЕАД, О. Б. Б. АД, О. Б. АД, П..Б(БЪЛГАРИЯ)
ЕАД, П.И.Б.АД, Р. (БЪЛГАРИЯ) ЕАД, С.ЕАД, С. Б. Е. АД, СО. Ж. Е. АД, Т.-Д. З.Б.
– КЛОН С., Т. Б. АД, Т. Б. Д АД, У.Б.АД, Ц.К. Б.АД, Т. Б. АД, Ю. И Е.Д. Б.АД.
Запорът е вписан в ЦРОЗ на 29.12.2015 г.
При
така установените факти от правна страна съдът намира следното:
По
аргумент от чл. 692 ал. 2 вр. ал. 1 ТЗ участието на съда в процедурата по
приемане на вземанията е обусловено от конкретно повдигнат спор. От тази гледна
точка и предметът на преценка при предявеното възражение е ограничен до
очертаната от страните в производството рамка – в случая съществуване на
неприетото вземане и реда на удовлетворяване на приетите публични вземания.
Подлежащото
на удовлетворяване вземане в производство по несъстоятелност се индивидуализира
по основание – обстоятелствата, от които то произтича, и по размер.
Данъчно-осигурителният процесуален кодекс регламентира два алтернативни начина
за установяване на публичното задължение – от данъчно задълженото лице чрез
деклариране (чл. 105 ДОПК) и от данъчната администрация в рамките на нормативно
предписана процедура – ревизия (чл. 108 ДОПК). Съгласно чл. 2 ал. 1 ЗДДС обект
на облагане е облагаема доставка на стока или услуга, вътреобщностно
придобиване или внос на стоки. Съгласно чл. 78 ал. 2 ЗДДС регистрираното лице е
длъжно да коригира ползвания данъчен кредит при изменение на данъчната основа
или при разваляне на доставката, както и при промяна вида на доставката. Задължението
за корекция е свързано с периода, в рамките на който е документирано
основанието за дължимата корекция. Съгласно чл. 89 ЗДДС формиран резултат от
данъчен период за внасяне ангажира регистрираното лице да плати сумата.
От
доказателствата еднозначно се установява, че длъжникът е усвоил данъчен кредит
и не е изпълнил задължението си да внесе сумата, формирана при корекция на
данъчната основа. Това именно се явява и основанието на публичното вземане. Без
значение остава реда за установяването му. Индивидуализацията на вземането
макар и да е възможна с оглед на документа, в който е посочено, това е само
средство за онагледяване на вземането.
Съдът
споделя достигнатия от синдика извод, че приоритетно значение следва да се
придаде на установеното с ревизионния акт действително правно положение. По
делото не се установява този акт да е бил оспорван пред съд, което е необходимо,
но и достатъчно, за да бъде счетен за влязъл в сила. Ето защо и в съответствие
с правилото на чл. 164 ал. 4 ДОПК синдикът приема за легитимиращ публичното
вземане именно ревизионния акт. Ето защо и справката декларация, отразяваща
идентично по съдържанието си задължение за възстановяване на усвоен данъчен
кредит в резултат на една и съща нереализирана доставка на стока не е в
състояние да обоснове самостоятелно основание за възникване на данъчно
задължение. Съдържанието на данъчно осигурителната сметка не обосновава
самостоятелно от правна гледна точка публично вземане. Без значение остава
предвиденият от данъчния закон особен ред за съобразяване на съдържанието с
действителното правно положение. Единствено меродавно е установеното по
основание и размер публично вземане. Следователно, подаденото възражение срещу
неприетото вземане е неоснователно.
Основателно
обаче се явява възражението досежно обезпечеността на приетите вземания. При
все, че наложеното обезпечение с постановление за налагане на обезпечителни
мерки изх. № 46929-000002/19.10.2015 г. визира индивидуализираното задължение
със справка декларация, то касае установенити в
производството по несъстоятелност публични вземания съответно за главница и
лихва. Обезпечението обаче е ограничено до посочената в запора сума – цялата
главница на вземането за ДДС в размер на 6 475 808,42 лв. и законна лихва до сумата от 227059,98 лв.
Това налага изменение в списъка на приетите вземания.
По
възражение вх. № 152505/09.12.2019 г.
Кредиторът
„К.т.б.“ АД – в несъстоятелност оспорва приетите от синдика публични вземания въз
основа на ревизионен акт № Р-2213-1405418-091-001/09.06.2015 г. на ТД – София
на НАП при твърдение да е обжалван пред съда.
Синдик
М. сочи, че по информация от НАП ревизионният акт не е обжалван.
В
съдебно заседание процесуалният представител на възразилия кредитор – адв. В.
от САК, поддържа възражението без да ангажира доказателства в подкрепа на
твърдението си.
Длъжникът
не изпраща представител и в хода на обсъждане настоящото възражение като не
изразява становище и по съществото на спора.
Синдик
М. поддържа становището си, позовавайки се на удостовереното от данъчната
администрация влизане в сила на ревизионния акт.
От
представения ревизионен акт се установява, че с подпис за представител на „Х.п.“
ЕООД е удостоверено получаване на акта на 12.06.2015 г. По делото не са
ангажирани доказателства в подкрепа на твърдяното обжалване. По аргумент от чл.
621 ТЗ вр. чл. 154 ГПК възразилият кредитор дължи да докаже факта, на който
основава възражението си. Бездействието му налага извод, че твърдяният
факт не съществува.
Извън
горното, за пълнота на изложението, следва да се посочи, че висящото
производство по обжалване на ревизионен акт не е пречка за идентифициране на
вземането при установения в него размер. Дори хипотетично да се приеме, че
ревизионният акт е бил обжалван, по силата на чл. 164 ал. 5 ДОПК това
обстоятелство обуславя условност на вземането, относима
единствено към правилата за удовлетворяването му.
По
изложените съображения възражението е неоснователно.
По
възражение вх. № 152503/09.12.2019 г.
Кредиторът
„К.т.б.“ АД – в несъстоятелност оспорва неприети от синдика вземания за сторени
разноски във връзка със събиране на вземанията по договор за банков кредит от
24.08.2011 г. и Договор за банков кредит от 20.03.2014 г. Твърди се сумите да
касаят задълженията и по двата договора като счетоводно са разделени поравно за
всеки от договорите.
С
писменото си становище синдик М. счита възражението за основателно.
В
съдебно заседание процесуалният представител на възразилия кредитор поддържа
възражението.
Синдик
М. поддържа становището си.
Длъжникът
не изпраща представител и в хода на обсъждане настоящото възражение като не
изразява становище и по същество.
Съдът
констатира, че синдикът не приема вземане по т. 1 от списъка в размер на 2733
лв. (левова равностойност на 1397,36 евро), индивидуализирано като разходи по
кредит, оформен с договор за банков кредит от 24.08.2011 г. за периода
06.10.2015 г. – 30.09.2019 г.
По
т. 2 от обявения списък е посочена сума в размер на 2733 лв. (левова
равностойност на 1397,36 евро),, индивидуализирана като разходи по кредит,
оформен с договор за банков кредит от 20.03.2014 г. за периода 06.10.2015 г. –
30.09.2019 г.
От
представеното с възражението извлечение от банкова сметка ***тно такса за удостоверение от ЦРОЗ – 2 броя по 10 лв. и 746
лв. – преведена по сметка на ЧСИ М.Б. на 10.02.2016 г. като такси по
ид20158380407480.
При
така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
Универсалното
производство по несъстоятелност препятства възможността за развитие на
индивидуалното принудително изпълнение. Същевременно няма разумна причина
кредиторът да бъде ощетен с направените разходи в очакване да събере дължимото
му се. При тези съображения настоящият състав приема, че правилото на чл. 79
ал. 1 т. 2 и 3 ГПК е неприложимо, а с оглед нормата на чл. 76 ЗЗД длъжникът
дължи да възмезди кредитора си и за калкулираните допълнителни разходи от
неизпълнението – сторените разноски за събиране на дължимото.
Това налага списъкът на приетите вземания
да бъде допълнен като за всеки от договорите бъде признато и вземане за
разноски от по 383 лв.
Тъй като първо събрание на кредиторите не
бе проведено, в дневния ред следва да бъде включени въпросите за определяне на
синдик и размера на възнаграждението му.
Не се установява в срока по чл. 690 ТЗ до
е постъпило възражение срещу списъка на допълнително приетите вземания на
кредиторите на „Х.П.“, предявени в срока по чл. 688 ал. 1 ТЗ. Съгласно чл. 692
ал. 1 от ТЗ, когато срещу списъците не са постъпили възражения, съдът следва да
ги одобри.
Процедурата по одобряване на списъците
цели да легитимира кредиторите да участват в откритото производство по
несъстоятелност и да определи подлежащите на удовлетворяване вземания. Поради
тази причина и законът ангажира съда да одобри списъците на приетите и служебно
вписани вземания – чл. 692 ал. 1 ТЗ. Макар и синдикът да дължи да обяви
становището си по отношение на предявени, но не установени в рамките на
производството вземания в нарочен списък на неприетите вземания, тази преценка
не подлежи на валидиране от съда по несъстоятелността.
Мотивиран от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ :
ИЗМЕНЯ на основание чл. 692, ал. 4 вр. ал. 2 ТЗ, списък на служебно
приетите от синдика вземания на
кредиторите на „Х.П.“ ЕООД, ЕИК ********, предявени в срока по чл. 685 ал. 1 ТЗ, обявен в
търговския регистър под номер ****** както следва:
ОПРЕДЕЛЯ вземанията за 6 475 808,42 лв. – ДДС за данъчен
период 01.03.2013 г. – 31.03.2013 г. и лихва 227 059,98 лв. като обезпечени чрез запор върху налични и
постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори,
включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за
доверително управление, намиращи се в А.Б.Б.АД, А.Б.–
КЛОН Б., Б.ДСК ЕАД, Б.П.Б.АД, БНП П. С.А. – клон София, Б.-А.К.Б.АД, Б.Б.ЗА Р. АД, ТБ „В.“ ЕАД, ТБ „И.АД, И. Б.Н.В. – клон София,
И. АГ – клон София, И. А. Б.АД, К.Т.Б. АД, Т.Б.А.Б.ЕАД, О. Б.Б.АД, О.Б.АД, П. Б. (БЪЛГАРИЯ) ЕАД, П. И.Б.АД, Р.
(БЪЛГАРИЯ) ЕАД, С. ЕАД, С. Б. Е. АД, С.Ж. Е. АД, Т.-Д. З.Б.СЪ – К. СОФИЯ, Т. Б.
АД, Т.Б.Д АД, У.Б.АД, Ц.К.Б.АД, Т. Б. АД, Ю. И ЕФ Д. Б.АД и следователно
подлежащи на удовлетворяване с ред по чл.
722 ал. 1 т. 1 ТЗ.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
възражението на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ срещу неприето вземане,
установено със справка декларация вх. № 22131143217/15.06.2015 г.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
възражението на „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност.
ИЗМЕНЯ на основание чл. 692, ал. 4 вр. ал. 2 ТЗ, списък на приетите
от синдика вземания на кредиторите
на „Х.П.“ АД, ЕИК ********, предявени
в срока по чл. 685 ал. 1 ТЗ, обявен в търговския регистър под номер ******
както следва:
ВКЛЮЧВА в списъка на
приетите вземания следните вземания на „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност:
1.
в
размер на 383 лв. – разноски по договор за банков кредит от 24.08.2011 г. за
периода 06.10.2015 г. – 30.09.2019 г.
2. в размер на 383
лв. - разноски по договор за банков
кредит от 20.03.2014 г.
ОДОБРЯВА на
основание чл. 692, ал. 4 вр. ал. 1 ТЗ, списък
на
допълнително приетите от синдика вземания
на кредиторите на „Х.П.“ АД, ЕИК
********, предявени в срока по чл. 688 ал. 1 ТЗ, обявен в
търговския регистър под номер *****
СВИКВА, на
основание чл. 674 ал. 2 ТЗ, събрание на кредиторите на „П.“ АД, ЕИК *******, което ще се
проведе на 25.03.2020 г. от 13:40 часа в Съдебната палата на адрес: гр. София,
бул. “*******, в залата за провеждане на съдебните
заседания на VІ-13 състав, Търговско отделение, СГС, при дневен ред:
1.
Определяне реда и начина за
осребряване имуществото на длъжника.
2. Определяне метода и условията на оценка на
имуществото.
3. Избор на оценители и определяне на
възнаграждението им.
4.
Избор на синдик
5.
Определяне размера на текущото възнаграждение на синдика.
Определението
не подлежи на обжалване.
НЕЗАБАВНО да се изпрати препис от настоящото
определение за обявяване в търговския регистър при Агенцията по вписвания.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да
се впише в Книгата по чл.634в от ТЗ при СГС, ТО.
СЪДИЯ: