Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,09.04.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 9-ти
състав, в
публично съдебно заседание на пети декември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
при
секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 9147 по описа за 2017 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ(отм.)
Ищцата действаща чрез своя
настойник и баща твърди в ИМ, че е пострадала при ПТП и за първоначално
настъпилите увреждания е обезщетена с
влязло в сила решение по гр.д. № 4004/14 г. по описа на СГС. Сочи, че са
настъпили допълнителни усложнения в здравословното ѝ състояние: деформация на лумбални
прешлени-към лява страна; допълнителни оперативни интервенции – краниопластика и гастрит
за които претендира обезщетение за неимуществени вреди - 250 000 лева
ведно със законната лихва от 01.10.2015 г. до окончателното им плащане. Твърди
още, че е понесла нови имуществени вреди – 50 000 лева, от които: 8 150
долара за лечение в болница Гювен в Турция, платени на 04.09.2015 г., със
законната лихва от тази дата до окончателното плащане; 3 500 долара за ЯМР,
томография и електрография, платени на 04.09.2015 г.,
със законната лихва от тази дата до окончателното плащане; 2 206 лева за
лечение в Гранд Хотел Поморие за периода от 09.03.2015 г. до 22.03.2015 г.,
ведно със законната лихва от 09.03.2015 г. до окончателното плащане; 3 051
лева за лечение в гр. Поморие от които платени:
на15.02.2016 г. – 774 лева и 1216 лева; на 14.02.2016 – 901 лева; и на
16.02.2016 г. - 160 лева, които претендира ведно със законната лихва от
съответната дата до окончателното плащане. Ищцата претендира сумата 83 000
лева заплащане обезщетение за болногледач за постоянните грижи поради уврежданията общо за периода от 01.04.2014
г. до м. 09.2014 г. и от 01. 01.2015 г.
до 18.07.2017 г., ведно със законната лихва върху всяко месечно вземане,
считано от 01.04.2014 г. до окончателното плащане. Претендира и помесечно сумата 2 500
лева за периода от 18.07.2017 г. пожизнено или до изчерпване на лимита,
както и законната лихва върху всяко месечно плащане и разноските по делото.
Ответникът в писмения отговор оспорва
изцяло предявения иск. Излага становище за неоснователност и по трите пункта на ИМ. Счита, че не са
налице предпоставките за ангажиране на отговорността му, тъй като посочените
неимуществени вреди са били взети предвид по гр.д.№4004/14 г. при определяне на
обезщетението.Оспорва ги и като прекомерни. За твърдяното влошаване – гастрит
сочи, че още тогава съдът е констатирал,
че при правилни грижи е възможно подобряване на хранителния режим, а не
влошаване. Затова смята, че ако такова е налице се дължи на външни причини. По
отношение на изменението на лумбалните прешлени смята, че то се дължи на активната
спортна дейност на ищцата преди ПТП и не е налице връзка с ПТП. Относно имуществените вреди за балнолечение в Гранд Хотел Поморие
и за изпитания и интервенции в болницата в Турция сочи, че не са във връзка с уврежданията
от ПТП и липсвали доказателства за извършен разход. За търсените разходи
за болногледач заявява, че такива
не са направени,
евентуално, че са прекомерни. Наред с това грижите
били морален дълг на нейните
родители. Обезщетение за бъдещите вреди
не се дължало,
защото не е ясен техния вид
и размер, а претендираното обезщетение било прекомерно. Претендира разноски.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното:
Ищцата е поставена под
пълно запрещение, а неин настойник е баща й -С.Г..
От приложеното гр.д. №4004/2014
г. І ГО 2 с/в СГС е видно, че ответникът е бил осъден да заплати 750 000
лв. обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди от настъпилото ПТП
на 07.01.2014г.По делото е установено, че вследствие на удара ищцата е получила: 1/тежка черепно-мозъчна травма; 2/дифузна мозъчна контузия – кора и ствол; 3/ остър лявостранен хематом под твърдата
мозъчна обвивка; 4/ контузия на
гръдния кош; 5/ фрактура на ребра
вдясно; 6/ набиране на кръв и въздух
в дясното плеврално пространство; 7/ контузия на белия дроб вдясно; 8/ разкъсване на слезката;
9/ малко разкъсване на черния дроб; 10/ разкъсване на коремницата
по диафрагмалната ѝ повърхност.Установено е
още, че в резултат на тежката черепно-мозъчна травма са настъпили следните усложнения:1/ постконтузионни кисти с размери до 25
мм. вляво слепоочно; 2/ остатъчен субдурален хидром вдясно челно; 3/ мозъчен коров
едем двустранно челно-слепоочно-теменно; 4/ корова
атрофия; 5/ хидроцефалия.
Отчетено е било също, че тези усложнения в бъдеще напълно възможно е да се
развият с изява на епилептична симптоматика и реално възможни хронични увреждания
на сърдечно-съдовата, дихателна, храносмилателна, отделителна и други системи
на организма. Към момента на постановяване на решението на СГС (20.05.2015 г) ищцата е била в тежко (коматозно) общо състояние на легло. На 13.06.2014 г. с ЕР
на ТЕЛК на ищцата са определени 100 % вид и степен на увреждане и нужда от ч.
п. за период от 2 години. За да приеме посочения размер на обезщетение, съдът
освен уврежданията е отчел и, че общият лечебен и възстановителен период ще
бъде пожизнен. Решението по гр.д. №4004/2014 г. е влязло в сила на 20.06.2016
г, като съдът е взел предвид и изплатената извънсъдебно от ответника сума в
размер на 50 000 лева.
По делото са представени епикризи, протоколи, проформа
фактури за суми в долари и фактури за изплатени суми в лири за престоя в турската
болница“Гювен“ – гр.Анкара.
На 04.09.2015 г. Частна болница
„Гювен“-Анкара е издала две проформа фактури на името на ищцата: 1/ за сумата от 8 150
долара, с включени - преглед от доцент; операция и лекарска такса; план за
лечение, такса за специални материали; транспорт от летище до болница и от
болница до летище и 2/ за 3 500 американски долара с
включени - преглед от доцент; такса прегледи (ЯМР); ултразвук на корем, ЕКГ,
рентген на гърди, рентген на таз, КТ на гръден кош; активиране на сън, КТ перфузия, КТ на мозък, КТ на долна и горна коремна област; транспортиране
от летище до болница и от болница до летище. Равностойността в лева на
8 150 долара е 14 311,40 лева,
а на 3 500 долара – 6 146,00
лева. При изписването от болница“Гювен“ на ищцата на 06.10.2015 г. са й издадени общо 6 броя фактури във връзка с
проведеното лечение: за клинични изследвания и прегледи, радиология,
анестезиология и реанимация, транспорт,медицински консумативи и услуги,
лекарства, пластична,естетична реконструктивна хирургия и неврохирургия на
обща стойност 17 120, 51 турски лири с левова равностойност - 18 443,27 лева,съгласно заключението
на ССчЕ.
КСМЕ сочи, че на
01.10.2015г. с фиброгастроскопско
изследване от Частна болница „Гювен“- Анкара е документиран Антрален
гастрит. Съгласно експертизата касае се за възпалително заболяване с увреждане
на пилорния отдел на стомаха с хронично протичане Според
вещите лица: д-р М., д-р Й. и д-р М. основни фактори за развитието на гастрита
е липсата на нормално сдъвкване на храната, като употребата на обезболяващи
средства от ищцата и по конкретно лечението с „Баклофен“ са благоприятни
фактори които често водят до стомашно –чревни проблеми.
В експертизата е установено, че на 02.10.2015
г. в Болница Гювен на ищцата е
извършено оперативно възстановяване на костния черепен дефект в лявата
челно-слепоочна област (краниопластика) и оперативна пластика на некротизирала
кожна тъкан в средата на костния дефект (краниотомия),
които оперативни интервенции са били абсолютно наложителни. Относно ефекта на същите вещите лица
са посочили, че не е установена някаква промяна в здравословното състояние на
ищцата след извършването им.
Според вещите лица в същата болница на
09.10.2015 г., при рентгеново изследване е документирана и деформация на лумбалните прешлени.Експертите считат, че ищцата не е имала
такава деформация преди и непосредствено
след произшествието от 2014 г. и тази деформация не се дължи нито на пубертета, нито на активното
ѝ спортуване преди увреждането.
От заключението на вещите лица и
извършения преглед на ищцата, е видно, че на 12.06.2017 г. е извършено
хирургично имплантиране на постоянна интратекална инфузионна помпа на баклофен за
лечение на тежка спастичност в частна клиника „Анимус - Цианов кръст“ - Лариса, Гърция. Тази хирургична
интервенция, както и извършените в болница Гювен на 02.10.2015 г., са били съпроводени с
допълнителни болки и страдания за ищцата. Според експертите и двете манипулации са били задължителни, предвид
състоянието на ищцата. На 17.09.2019 г.
при прегледа на ищцата вещите са установили:Главата ѝ в повечето време е
наклонена надясно и приведена напред. Устата е полуотворена, с натичане на слюнчен секрет. Очите
са отворени, зениците са умерено широки, равни, реагират сравнително живо на
светлина. Насочва поглед и следи с поглед. При настойчиво подканяне изпълнява
някои елементарни нареждания - усмихва се, показва езика напред. През голяма
част от времето държи палеца на дясната ръка в устата си. Издава болезнени
стонове. Четирите крайника са в сгънато положение, в по-слаба степен за левите.
Извършва активни движения с десния горен крайник в раменната и лакътната става, гривнената става
и пръстите са в състояние на контрактура. С левия
горен крайник не извършва активни движения, лакътната
става, гривнената става и пръстите са в състояние на контрактура. С долните крайници извършва активни движения в
тазобедрените и коленните стави, в по-голям обем за десния крак. Глезенните стави и пръстите са в състояние на трайна контрактура. Мускулният тонус е спастично повишен,
преодоляването му е затруднено. Налице е общ консумативен синдром с хипотрофия на мускулатурата и редуциране на телесното
тегло.
От приложените фактури и фискални бонове
се установява, че С.Г. е заплатил на „П.-Т.“ ЕАД за лечение на ищцата: 160 лева на 16.02.2016 г.; 901,87 лева на 14.02.2016 г.; 1 216,71 лева на 15.02.2016 г.; 744,40 лева на 15.02.2016 г. Представена
е и спесификация на сметка за хотел за сумата от 2 206 лева за хотелски услуги и
пакет „МЦ Седмица на здравето“ на името
на ищцата и на Н. Илиева Г..
На 29.08.2016 г. с ЕР на ТЕЛК на ищцата
отново е определена 100 % т.н.р.с чужда помощ за период от 3 години – до
01.08.2019 г.
За периода от м.октомври 2017 до м. юли
2018 г. съгласно твърденията на адв. Г. ищцата е
пролежала в болницата в гр.Лариса (Гърция) за процедури с локомат.В
с.з.на 22.11.2018 г. адв. Г. е посочил, че ищцата
продължава да е на лечение в Гърция до края на м.декември 2018 г. Видно от
молбата от 30.05.2019 г. ищцата и през 2019 г. е била на лечение в
Гърция(л.297) и след транспортирането й в България през м. септември 2019 г. тогава
вещите лица са направили личния преглед.
В с.з. на 5.12.2019 г. в.л. д-р М. установи, че в
резултат на положените усилия, интервенции и рехабилитации, ищцата е преминала
от хронично вегетативно състояние (будната кома) в минимално съзнателно състояние
и може да изпълнява нареждания. Вещите лица са констатирали наличие на леко подобрение в резултат на положените
грижи, независимо че, и минималното
съзнателно състояние е тежко такова и изисква много грижи.
От
показанията на свид. Г. - брат на настойника на
ищцата и чичо на същата, преценени по реда на чл. 172 ГПК се потвърждава тежкото
състояние на ищцата, установено при прегледа ѝ на 17.09.2019 г. Установява
се, че за ищцата се полагат ежедневни и денонощни грижи от нейните близки, тъй
като непрекъснато лежи и не може сама да извърши нищо, включително хранене,
тоалетна, къпане. Затова при нея винаги има човек, който да ѝ помага.
Освен това ищцата не може да преглъща добре и може да изпита затруднение да
преглътне дори натрупана слюнка, поради което винаги трябва някой я наблюдава. Грижи
полагат бабата и дядото – пенсионери, като до м. V.2017 г. бабата е получавала
сума за придружител, като ищцата е била на лечение в Германия – 3 месеци, в Турция – 1
месец, в Словакия-1 месец и в Гърция вече няколко месеци.
Според ССч.Е в.л.
П. за поддържащо лечение на пациент в много тежко състояние, който е трудно
подвижен и неставащ от легло цената за денонощие в болнично заведение възлиза
на 90 лева. Такава сума е посочена в ценоразпис на „Хоспис“
ЕООД на „Ажибадем Сити Клиник“,
която включва и нощувката в „Хоспис“- а, както и цялостното
обслужване на пациент в много тежко общо състояние. Според в.л,ако обгрижването на пациента се извършва в домашни условия,
цената би била в диапазона от 50 лв. до 70 лв. на ден.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
По иска по чл.226, ал.1 КЗ (отм.):
Злополуката
със ищцата е настъпила през 2014 г. и следва да се приложи чл. 226 КЗ (отм.).
Съгласно тази разпоредба, увреденият от деликт, причинен от застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност”, има право да иска обезщетение за претърпените вреди пряко от
застрахователя. За да възникне субективното право по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.)
следва да се установи, че в резултат на виновното и противоправно
поведение на лице, застраховано по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, са настъпили вреди, които са покрит риск по застрахователния
договор.
Безспорно
е, между страните, че ищцата е пострадала при ПТП, реализирано на 07.01.2014г.,
по вина на Н. Г., застрахована по застраховка ГО при „Д.З.“ АД. С влязло в сила
решение по гр.д. №
4004/2014 г.по описа на СГС е установено още, че ищцата е получила
тежка ЧМТ с усложнения, в състояние на „будна кома“ и с определена 100 % т.нр.с ч.п.
Спорното по делото е дали има влошаване на състоянието ѝ
(ексцес) в какво се изразява то, ако има такова и дали същото е в причинна връзка
с произшествието от 2014 г и какви са болките и страданията от същото.
Възникването на право на
обезщетение за вреди от ексцес е обусловено от обективното проявление на
ексцеса, т.е. от последващо влошаване на
здравословното състояние на увреденото лице, пряко свързано с получените при деликта увреждания на здравето. Правото на обезщетение при
ексцес се проявява значително по-късно от първоначалните вреди и макар да е
свързано с вземанията по чл. 51, ал.1 и 52 ЗЗД е ново самостоятелно право. Погасителната
давност при ексцеса започва да тече,не
от момента на непозволеното увреждане, а от деня на проявлението на новите
вреди в пълния им обем, или от деня на влошаване здравето на увредения спрямо
първоначалната му увреда, както е приетото и в т. 1
на ППВС № 1/81 г. и ТР № 1/ 23.12.2015
г. по т. д. № 1/2014 г. на ОСТК, ВКС).
По иска за неимуществени вреди от
влошаване на състоянието на ищцата и допълнителни оперативни интервенции:
Неимуществени вреди могат
да се претендират и само за настъпилите такива от влошаване на здравословното
състояние, независимо че не е било търсено обезщетение за вредите от основното
увреждане. В този случай при оценката на подлежащите на обезщетяване вреди
съдът: 1/ съобразява само вредите от ексцеса, а не от цялостното увреждане на
здравето; 2/ изключва от обезщетението тези вреди, които предхождат
проявлението и установяването на ексцеса (т. 10 на ППВС 4/1975).
На 01.10.2015 г. при ищцата е
документиран Антрален гастрит-състояние развило се в резултат на липсата на нормално сдъвкване
на храната и на употребата на обезболяващи лекарства, конкретно - лечението с Баклофен при ищцата, чиито страничен ефект е налице -
появилото се хронично стомашно възпаление. В мотивите на Р-е № 2159/09.11.2015
г. по в.гр.д.№3118/2015г. на САС и в
Определение № 555/20.06.2016 г. по т.д.№ 737/ 2016 г. І ТО на ВКС, съдилищата
са отчели възможността за реални хронични
увреждания вкл. и на храносмилателната система на ищцата при определяне
на обезщетението в случая проявлението на
гастрита с хроничното му протичане.
На
09.10.2015 г. на ищцата е установена деформация на лумбалните
прешлени при рентгеново изследване. В
КСМЕ вещите лица сочат, че такава деформация тя не е имала преди
произшествието, както и, че същата не се дължи на пубертета или активното
ѝ спортуване преди това.Независимо, че след катастрофата, и към момента,
ищцата е предимно на постелен режим, налице е
допълнително изкривяване на тялото й, което
според съда представлява
влошаване на състоянието на ищцата, във връзка с първоначалното увреждане.
Установи се още, че на ищцата са извършени
интервенции: на 02.10.2015 г. оперативно възстановяване на костния черепен
дефект в лявата челно-слепоочна област (краниопластика)
и пластика на некротизирала кожна тъкан в средата на костния дефект (краниотомия), а на 12.06.2017
г. - хирургично имплантиране на постоянна интратекална
инфузионна помпа на баклофен
за лечение на тежка спастичност. Тези хирургични
интервенции от една страна са били наложителни и необходими и от друга страна
са били съпроводени с допълнителни болки и страдания за ищцата.
Съдът установи, че деформацията
на прешлените и оперативните интервенции не са били взети предвид при постановяване
на решението по гр.д. № 4004/2014 г. При определяне на размера на неимуществените вреди
към онзи момент е отчетена неблагоприятната прогноза за възстановяване на
ищцата, свързана с вероятността състоянието ѝ да продължи да бъде тежко,
респ. общият лечебен
и възстановителен период да бъде пожизнен, без да взема предвид конкретни
интервенции и усложнения, които може да се проявят, тъй като такива към момента
на постановяване на решението не са били установени и не е могло да бъдат. Поради това следва да бъдат обезщетени. Извършеното на 12.06.2017 г.
имплантиране на постоянна интратекална инфузионна помпа на баклофен
обаче, не следва да се взема предвид при определяне размера на обезщетението,
тъй като не е заявено нито с ИМ, нито с последващите молби
- уточнения. От друга страна следва да се отчете и факта, че към настоящия момент в резултат на всички
положени грижи е налице и леко подобряване в състоянието на ищцата от
хроничното вегетативно състояние с пълна загуба на съзнание (ХВС) в минимално съзнателно състояние (МСС) с възможност
за реакции и поведение при словесен контакт.
Относно размерът, съдът
съобрази с указанията с ППВС № 4/68 г. и
ППВС № 17/63г. и отчитайки характера на усложнението -деформацията на прешлените,
необходимостта от хирургическата намеса за възстановяване костния черепен
дефект, независимо че не е регистрирана манифестирана промяна след извършването,
възрастта на ищцата към проявяването на
деформацията – 15 г. и състоянието й тогава и към настоящия момент. Предвид
тези обстоятелства, съдът намира, че за посочената деформация справедливото
обезщетение за ексцеса възлиза на сумата 40 000
лева, а хирургическите интервенции следва да се възмездят със сумата 10 000 лева Исковете за
неимуществени вреди в разликата от 40 000 лева до 200 000 лв. и от
10 000 лева до 50 000 лева при обща искова претенция 250 000
лева следва да бъдат отхвърлени. Или общо следва да се присъди сумата 50 000 лева.При определяне размера
на присъденото обезщетение съдът съобрази и съдебната практика на САС (Р № 1797/01.07.
2017 г. по в. гр.д. № 1135/2017 г.; Р № 1321/04.06.2019 г. по в. гр. д. №
151/2019 г.)
По претенцията за лихвата за забава:
Вземането за обезщетение
за влошаване здравословното състояние е изискуемо от момента на новите болки и
страдания, от който се дължат и лихвите върху това ново обезщетение - чл. 84,
ал. 3 ЗЗД. Новите неимуществени вреди които се търпят и за които се дължи
новото обезщетение настъпват в един по късен момент, следващ първоначалното
увреждане от което са в причинна връзка. От този момент се дължи акцесорното
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху обезщетенията за периода на забавата, съгласно
чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.
Съдът определи едно цяло обезщетение за
всички неимуществени вреди.Поради това лихвата за забава следва да се присъди
от датата на най ранно проявилото се усложнение– интервенциите (краниопластиката и краниотомията)
от 02.10.2015 г. Затова
от посочената дата се дължи обезщетението за забава.
По иска за имуществени вреди - разходи за
оперативни интервенции:
На името на ищцата са издадени проформа фактури за манипулации които следва да й се извършат
от Болница Гювен в Анкара за 8 150 долара (14 311,40
лева) и за 3 500 долара (6 146,00
лева), или общо за 12 700 долара (20
457,40 лева). С молба от 18.04.2018 г.(л.201)
ищцата е представила доказателства за осчетоводяване на проформа фактурите - 6 бр. фактури за заплатените суми по
сметката на болницата. В тези документи поотделно са изброени извършените
манипулации вида и цената на извършените услуги по повод лечението на ищцата,
на датата на изписването й. Съгласно заключението на ССч.Е
платени са 17 120,
51 турски лири, или заплатената
сума е 18 443,27 лева. Съдът
приема,че тази сума е действително направения разход от ищцата, тъй като първо е получена офертата от болницата (с проформа фактурите), след което болницата е извършила това което
е оферирала при престоя с издаване окончателните фактури. Същите са издадени в
деня на изписването (6 бр.) с конкретно упоменати
извършените дейности. Нелогично е да се предположи, че ищцата би била изписана
от болничното заведение преди заплащане на посоченото в тези фактури. Ето защо съдът приема, че на
06.10.2015 г. ищцата е заплатила посочените във фактурите суми, поради което искът
е основателен за сумата от 18 443,27
лева, ведно със законната лихва от 06.10.2015 г., а за разликата до 20
457,40 лева ведно с лихва за забава от 04.09.2015 г. следва да се отхвърли.
По иска за имуществени вреди - разходи за лечение
и рехабилитации в гр. Поморие:
По делото се установи, че ищцата е заплатила за лечение в гр.Поморие - 3 051 лева: 160 лева на 16.02.2016
г.; 901,87 лева на 14.02.2016 г.; 1 216,71 лева на 15.02.2016 г.; 744,40
лева на 15.02.2016 г. За претендираната сума - 2 206 лева отново за лечение в
гр.Поморие липсват доказателства да е платена, тъй като приетата спесификация не е такова.
По отношение и на двете претенции по делото
не бяха представени данни какво лечение и във връзка с кои увреждания то е било необходимо. Не се посочиха нито представиха
доказателства, които да установят точно извършеното лечение. В тази насока липсва и
становище на вещите лица. ( л.313 -
КСМЕ) за преценка дали разходите са в причинна връзка с ПТП-то от 2014 г.
Поради това исковете за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди за посочените суми – разходи за процедури и
престой в Гранд Поморие са неоснователни
и следва да се отхвърлят, ведно с
претенциите за лихвата.
По иска за имуществени вреди - разходи болногледач:
Претенцията на ищцата е за разходи за болногледач и придружител за изминал
и за бъдещ периоди:1/ Изминалият
е посочен - от 01.04.2014 до 17.07. 2017 г. (без септември, октомври, ноември и
декември 2014 г.) помесечно по 2 500 лева и глобално
за целия период - 83 000 лева ведно със законната лихва върху всяка
месечна вноска и 2/ Бъдещият период е считано от 18.07.2017 г. (датата на ИМ) по
2 500 лева помесечно, пожизнено или до
изчерпване на застрахователния лимит по зад.застраховка за лек автомобил Смарт МЦ с рег.№ Р 7659 АК
Съгласно
задължителната съдебна практика - т. 1 на ППВС № 4/ 23.12.1968 г. на
обезщетение подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят, като
пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане в който смисъл са и
постановените решения на ВКС: Решение № 499/30.06.2010 г. по гр.д.№ 647/2009 г.
на IV ГО ; Решение № 153/2.06.2011 г. по гр. д. № 526/2010 г. на IV ГО; Решение
№ 317/1.07.2011 г. по гр. д. № 1553/ 2010 г. на IV ГО.
Съгласно т. 4 на ППВС №
4/30.10.1975 г. по гр. д. № 5/1975 г. при гледането на болен от близък, който
по тази причина е принуден да не работи и да не получава трудово
възнаграждение,на пострадалия се дължи обезщетение за имуществени вреди в
размер на необходимото възнаграждение за болногледач. При призната 100%
загубена работоспособност с потребност от чужда помощ на пострадал от ПТП
разходите за болногледач непосредствено засягат имуществената му сфера и съставляват
негова имуществена вреда,загуба поради заплащане на възнаграждение на такъв с
оглед необходимостта от ежедневна чужда помощ. Болногледач е лице, което гледа
постоянно тежко болен, обикновено лежащо болен /и или в неадекватно състояние
От една страна е безспорно,
че за ищцата непрекъснато се полагат денонощно грижи, когато тя в дома си. От
друга страна е видно, че ищцата е била в
болници в чужбина, като в исковия период е провела лечение както следва: в Германия -
за периода от 01.09.2014 - 31.12.2014 г. посочен в ИМ ( който не се претендира);
в Гърция –Лариса за периода 01.10.2017 – 31.07.2018 г.(за който се прави отказ
от иска – л.233). Обстоятелството, че ищцата е била на продължително лечение в болницата Лариса поради намиращия
се там „локомат“ се установява от молбата на адв.Г. от 30.05.2019 г.(л.297) и прегледа след пристигането
й в България извършен от вещите лица на 17.09.2019 г. Същевременно в
удостоверението от Клиника Анимус- Лариса (л.265) е
посочено, че ищцата има социална осигуровка
№ 10087704390.
Или от заявения с ИМ
период (изминал) обезщетението е дължимо за: от 01.04.2014 – 01.09.2014 г. (5
месеци); от 01.01.2015
г. до 17.07.2017 г. 2017 г.(30 месеци и половина)
От приетата по делото ССчЕ и заключението
на в.л.П. в с.з. на 22.11.2019 г. се
установи, че разход дневно при престой в посочения от него Хоспис
е 90 лв. и включва нощувката и цялостното
обслужване на пациент в тежко състояние каквото е и на ищцата. В случай
на обгрижване на пациента в къщи в.л. поддържа че
цената би била в порядъка между 50 лева и 70 лева на ден. Поради липсата
на точен размер, на основание чл. 162 ГПК съдът приема, че дължимото
възнаграждение за болногледач възлиза на 60
лева дневно или по 1 800 лева на месец (60 лева х 30 дни средно).
Съдът намира, че за посочения по горе изминал период - 35 месеци и половина х 1 800 лева месечно
следва да определи общо сумата 63 900 лева. В случая обаче трябва да се приспадне престоят в болницата в
Турция(1 м) и болницата в Словакия(1м) съгласно показанията на свид. Г. или сумата
- 3 600 лева. Общо дължимата сума за този исков период е 60 300
лева, а за разликата до пълния размер от 83 000 лева искът следва да
се отхвърли.
Претендира се и заплащане
на законна лихва, считано от първо число на съответения
месец до изплащане на вземането.Услугата за болногледач не се заплаща авансово (арг.чл.266 ЗЗД)и в този смисъл за ищеца би възникнала вреда
в края на съответния период, който в случая е месечен. Предвид това законната лихва
върху всяко месечно вземане е дължима от месеца, следващ този, за който е
дължима сумата.
По изложените съображения и
предвид установената трайна нужда от помощ, която ищцата ще продължава да има следва
и за в бъдеще да й се присъжда, обезщетение за имуществени вреди -
разходи за болногледач и придружител от по
1 800 лева месечно от 18.07.2017 г. до 02.09. 2017 г. и считано
от 01.09.2019 г. до настъпване основание за прекратяване или изменение на
обезщетението, ведно със законната лихва върху дължимото вземане от първо число
на месеца, следващ този за който е дължима сумата, до изплащане на вземането.
За този исков период съдът изключи престоя на ищцата в Болницата в гр.Лариса в
която е била на лечение - приета на 03.09.2017 г. (л.265) и завърнала се през
м.септември 2019 г. съгласно заключението на КСМЕ. В този период тя не е била обгрижвана в къщи, който факт не се и оспорва от страните, поради
което иска за периода от 18.07.2017 г –
02.09.2017 г. близо месец и половина през 2017 г. цялата 2018 г. и до 01.2019
г. се отхвърля.
Искът в разликата от по 1 800 лева до по 2 500 лева месечно следва да бъде
отхвърлен ведно със законните последици.
По
разноските:
Предявените искове са с цена общо 358 714,40 лева
(250 000+11 650 USD (20 457,40 лв.) +2206 + 3 051
+ 83 000), а съдът ги уважава за 128 743, 27 лева
(50 000+18 443,27+60 300). При този изход от спора право на разноски имат и
двете страни.
Ищцата е
била освободена от заплащане ДТ и разноски и такива не й се дължат.
Представлявана е безплатно от адв. Г.. Затова на него
се дължи възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА съобразно цената на
исковете - 8 704,29 лева.
Съразмерно уважената част на исковете, то
следва да се намали на 3 124 лева, които да му бъдат заплатени от
ответника.
Ответникът
съгласно списъка претендира разноски в
размер на 6 270 лева за адвокат. Съразмерно с
отхвърлената част от иска следва да му се присъди сумата 4 019, 68 лева (229 971/358 714,40 х 6 270) която да се заплати от ищцата.
Ответникът
следва да заплати на основание чл.
78,ал.6 ГПК по сметка на СГС : ДТ – 5 149,72 лева и
разноски – 750 лева или общо сумата 5899,
72 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес ***, да заплати на В.С.Г., ЕГН **********, чрез нейния настойник и баща – С.С.Г., ЕГН **********,*** - адв.
Л. Г. на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.):
- 50 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди от ПТП настъпило
на 07.01.2014 г., представляващи ексцес: деформация на лумбалните
прешлени, установена на 09.10.2015 г. (40 000 лв.) и оперативни
интервенции в лявата челно-слепоочната област, извършени на 02.10.2015 г. (10 000
лв.). ведно със законната лихва върху сумата от 02.10.2015 г. до датата на
плащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 50 000 до 250 000 лева (от
40 000 до 200 000 лв. и от 10 000 до 50 000 лв.)
- 18 443,27 лв. - обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП
от 07.01.2014 г., представляващи разходи за оперативни интервенции, прегледи, изследвания,
медицински консумативи и услуги, лекарства, транспорт и други, заплатени на
06.10.2015 г. на Болница Гювен, Анкара, Република Турция, ведно
със законната лихва върху сумата от
06.10.2015 г. до датата на плащане, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска в разликата от 18 443,27 до 20 457,40 лева, с
претенцията за лихва, считано от 04.09.2015 г. до 06.10.2015 г.
- 60 300 лв. - обезщетение за
имуществени вреди от същото ПТП от 07.01.2014 г., представляващи разходи за
болногледач (месечно по 1 800 лв.),
за периода от 01.04.2014 г. до 01.09.2014 г., както от 01.01.2015
г. до 17.07.2017 г., ведно със
законната лихва върху всяко месечно вземане, считано от първо число на месеца,
следващ този за който е дължима сумата, до окончателното изплащане на вземането
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска в разликата от 60 300 до 83 000
лева, ведно с претенцията за лихва от 01.04.2014 г.
- 1 800 лв. - месечно обезщетение за имуществени вреди по повод същото
ПТП от 07.01.2014 г., съставляващи разходи за болногледач от 18.07.2017 г. до 02.09.2017
г. и от 01.09.2019 г. помесечно тази сума до настъпване основание за прекратяване
или изменение на обезщетението, ведно със законната лихва върху дължимото
вземане от първо число на месеца, следващ този за който е дължима
сумата, до изплащане
на вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ
иска
за разликата от по
1 800 до по 2 500 лева месечно.
ОТХВЪРЛЯ иска от В.С.Г., ЕГН **********, чрез нейния настойник и баща – С.С.Г., ЕГН **********,***- адв. Л.
Г., срещу „Д.З.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, с
правно основание чл.226, ал.1 КЗ
(отм.) за заплащане на имуществени вреди в резултат на ПТП от 07.04.2014 г.,
за сумата
- 2 206 лева за лечение в Гранд
Хотел Поморие за периода от 09.03.2015 г. до 22.03.2015 г., и за сумата 3 051
лева за лечение в гр. Поморие платени: на 15.02.2016 г. – 774 лева и 1216
лева; на 14.02.2016 – 901 лева; на 16.02.2016 г. - 160 лева, ведно със
законните лихви.
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК*******, да заплати на адв. Л.Г. АК - Перник, с адрес: ***, на основание чл.38, ал.2 ЗА адв. възнаграждение
- 3 124 лева, съразмерно уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА В.С.Г., ЕГН **********, чрез нейния настойник и баща – С.С.Г., ЕГН **********, да
заплати на „Д.З.“ АД, ЕИК*******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 4 019, 68 лева – разноски съразмерно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК*******, да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК, на СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД
сумата от 6 257,73 лева – ДТ и разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването на преписа.
СЪДИЯ: