РЕШЕНИЕ
№260381/17.3.2021г.
Година
2021 Град
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен
съд
двадесет и трети състав
На петнадесети
февруари
Година две хиляди двадесет и
първа
В публично заседание в
следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар Пламен Пламенов
като разгледа
докладваното от съдията
НАХД № 5196 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на С.А.Г. - ЕГН **********, против Наказателно
Постановление № 1552/23.11.2020г. на Зам. Кмета на Община-Варна , с което му е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 100 лева , на основание чл.177 ал.1 т.3 вр.
чл.472 ал.4 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
С жалбата се иска отмяна на постановлението
като въз.Г. сочи, че кучето му е било с електронен нашийник, който също бил
приложим за ограничаване и коригиране на действията на животното, както и
твърди, че е свалил повода му за да може да поиграе с друго куче. На следващо
място се навеждат доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила, като
се твърди, че нормата на чл.472 ал.4 от ЗВМД касае само компетентността на
актосъставителя и издателя на постановлението, но не съдържа санкция за нарушение. Описват се и действията
на проверяващите служители , за които се сочи ,че не са спазвали въведените
противоепидемични мерки. Твърди се още, че случаят е маловажен по смисъла на
чл.28 от ЗАНН, защото нарушението е първо по ред, извършено е в ранните часове
на деня, наблизо не е имало хора, кучето е било обезпаразитено,
чипирано и др. В заключение се иска отмяна на
постановлението като необосновано и незаконосъобразно.
В
съдебно заседание, въз. Г. , редовно призован, не се явява , представлява се от надлежно
упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в
нея основания.По същество адв.А. отново пледира постановлението да бъде
отменено поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
свързани с липса на посочена санкционна норма. Прави и искане за присъждане
на адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна,
редовно призована, не се представлява. Постъпил е писмен отговор от ю.к. Г.П.,
в който се оспорва жалбата и са изложени съображения за това, че
постановлението е правилно, обосновано и законосъобразно и се иска то да бъде
потвърдено.Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и
възражение за прекомерност на претендираните разноски.
След преценка на доводите на жалбоподателката
и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На
03.11.2020г. служители на Община-Варна, една от които св. А.К. – гл.инспектор в
„Контрол и регистрация” към Дирекция”УСКОР”, в изпълнение на служебните си задължения
се намирали на ул.” Дунавски лебед”.Около 06,50ч. тя заедно със полицейска служителка
, извършвали проверка на жена, която разхождала куче.Докато течала
проверката, при тях дошло свободно
разхождащо се друго куче, порода „ Бигъл“. То имало
каишка, но било без повод. Малко след това към проверяващите се приближил въз.Г.,
който носел кафе в ръката си.Св.К. го попитала дали той е собственик на кучето
и мъжът потвърдил. Самоличността му била установена от служителката на МВР.Св.К.
, след проверка на чипа на кучето, на свой ред
го уведомила, че следва да го разхожда
с повод. Въз.Г. не поставил такъв на животното .
Тогава св.К. съставил против
въз. Г. акт за установяване на нарушение,
в който описала констатациите си , а именно , че на 03.11.2020г. около 06,50ч.
на ул.“Дунавски лебед“ в близост до № 2 разхожда куче от порода, наподобяваща „Бигъл“ без поставен повод.Нарушението било
квалифицирано като такова по чл.177 ал.1
т.3 от ЗВМД. Въз.Г. отказал да подпише акта, което било удостоверено с подписа
на един свидетел. При личното предявяване на акта, както и в срока по чл.44
ал.1 от ЗАНН възражения не били направени и депозирани.
Въз
основа на акта за установяване на административно нарушение, било издадено и атакуваното пред
настоящата инстанция наказателно постановление № 1552/ 23.11.2020г. , с което
административно-наказващият орган е възприел изцяло фактическите констатации в
акта , както и правната квалификация на нарушението по чл.177 ал.1 т.3 от
ЗВМД. За
него, на основание чл.472 ал.4 от ЗВМД
, административно-наказващият орган
наложил на въз. Г. административно наказание „глоба” в размер на 100лв.
В хода
на съдебното следствие като свидетел бе разпитана А.К. - актосъставител, чиито показания съдът
кредитира като последователни, логични и непротиворечиви.От тях стана ясно, че
нарушението е констатирано при
проверка, както и че въз.Г. нито е държал повод в ръцете си, нито е
поставил такъв на кучето Свидетелката
поясни още, че дори и животното да е било с електронен нашийник, то това не
означава, че може да е без повод.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка и приложените към
жалбата , събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и
анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така
установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание ,съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от
легитимен субект, поради което е процесуално допустима
Наказателното
постановление № 1552/ 23.11.2020г. е издадено от компетентен орган- от Зам.Кмета на Община –Варна на основание
чл.472 ал.5 от ЗМВД и Заповед № 0782/23.02.2018г. на Кмета на Община-Варна ,
както и в шестмесечния преклузивен срок. Актът също е издаден от компетентно
лице съгласно Заповед № 5028/02.12.2019г. на Кмета на Община-Варна и на основание чл.472 ал.4 от ЗВМД , доколкото
св.К. *** .Нарушението е описано с всички свои съставомерни признаци.Отказът на
въз.Г. да подпише акта е бил удостоверен с подписа на едни свидетел съобразно
изискванията на чл.43 ал.2 от ЗАНН.При предявяването на акта и в срока по чл.44
ал.1 от ЗАНН не са направени възражения, съдържащи спорни обстоятелства,
нуждаещи се от разследване.
От
доказателствата по делото безспорно се установява, че въз.Г. е извършил
нарушение на чл.177 ал.1 т.3 от ЗВМД. Тази норма забранява извеждането на
кучета без повод. В случая от показанията на св.К. се установява, че кучето на
въззивника е било без повод и се е движело свободно. Това обстоятелство не се
оспорва и в жалбата, като причините, поради което повода е бил свален, са ирелевантни за спора. Твърденията за това, че кучето е било
с електронен нашийник не са категорично доказани, а и поставянето на такъв
нашийник не освобождава собственика на животното от задължението да спазва
разпоредбите на ЗВМД.Поради това съдът намира, че въз.Г. безспорно е допуснал
нарушение на чл.177 ал.1 т.3 от ЗВМД.
Съдът
намира обаче, че при издаване на наказателното постановление е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като в него липсва посочване
на конкретна санкционна разпоредба. В постановлението са изписани цифром чл.177 ал.1 т.3 вр. чл.472 ал.4 от ЗВМД и чл.53 ал.1
от ЗАНН. Разпоредбата на чл.472 ал.4 от ЗМВД сочи, че нарушенията по чл.426,
чл.426 „а“, чл.426 „б“, чл.428 и чл.429, се установяват с актове, съставени от
инспекторите от общините и районите.Т.е. тази норма има отношение към
компетентността на актосъставителя, но не съдържа в себе си санкция за
неизпълнение на дължимо според закона задължение.Правилната санкционна норма в
случая е тази по чл.428 от ЗВМД, тъй като именно в нея е предвидена „ глоба“ в
размер на 100лв. за този, който наруши забрана по чл.177 ал.1 т.3 от ЗВМД. Тя
обаче не е посочена в постановлението, а едва в писмения отговор на ю.к.П.,
което е недопустимо. По никакъв начин не може да бъде споделена позицията,
изразена в отговора, че липсата на конкретна санкционна разпоредба не нарушава
правото на защита на нарушителя. Напротив, той е лишен от право да разбере на какво законово основание е
санкциониран и доколкото в чл.472 ал.4
от ЗВМД се съдържат пет различни
нарушения, то правото му на защита
безспорно е нарушено.В този смисъл възраженията в жалбата, поддържани и в
съдебно заседание от адв.А. в тази
насока , са основателни. С оглед на изложеното до тук съдът намира, че
атакуваното постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено.
С оглед изхода на делото и съобразно направените
искания, на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН и чл.143 ал.1 от АПК, съдът намира, че
следва на въз. Г. да се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение. По делото е представен Договор за правна помощ от 11.01.201г.,
в който е посочено, че адв.А. ще извърши адвокатска помощ и съдействие на
основание чл.38 ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата.Тази норма дава възможност на
адвокат да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на близък. Съгласно
ал.2 в този случай, ако насрещната страна е осъдена за разноски, то адвокатът
има право на адвокатско възнаграждение, което съдът определя в размер не
по-нисък от този, предвиден в наредбата по чл.36 ал.2 и осъжда другата страна
да го заплати. Поради изложеното до тук
и като съобрази посоченото в чл.18 ал.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, минимално възнаграждение за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела от административно-наказателен характер, извън
случаите на ал.2, съдът намира, че на въз.Г.
следва да се присъдят разноски в размер на 300лв.
Водим от
горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление №
1552/23.11.2020г. на Зам. Кмета на
Община-Варна , с което на С.А.Г.
е наложено административно наказание "Глоба" в размер на
100 лева , на основание чл.177 ал.1 т.3
вр. чл.472 ал.4 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
ОСЪЖДА Община-Варна да заплати на С.А.Г.
- ЕГН ********** , разноски в размер на 300лв. / триста лева/ за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
Административен съд-Варна.
След
влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната
преписка да се върне на наказващия орган
по компетентност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: