Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 12.05.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и шести април две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
244/2021година по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е образувано по предявен от Банка ДСК ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***
срещу Н.С.Н., ЕГН ********** с адрес
*** иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено по отношение
на ответника, че ищецът не дължи изпълнение на вземане в размер на 59,42лева
посочено в изпълнителен лист № 261384/06.10.2020г. издаден по гр.д. №
1982/2019г., поради погасяването му чрез извънсъдебно прихващане обективирано в
писмо от 18.09.2020г., за събиране на което е образувано изп.дело №
20209240400780 по описа на ЧСИ рег. № 924 Галин Костов с район на действие СГС.
Ищецът основава исковата си
претенция на следните фактически твърдения изложени в обстоятелствената част на
исковата молба: С влязло в сила на 02.07.2020г.
решение по в.т.д. № 334/2020г. на ВОС е отхвърлен иск на ищеца срещу ответника
по чл. 422 ГПК за разликата над 2780,92лева до претендираните 2989,36лева-
главница, за разликата над 164,16лева до претендираните 452,85лева- договорна
лихва, за разликата над 12,99лева до претендираните 23,27лева- лихвена надбавка
и 120лева разходи по изискуем кредит. Сумите, за които искът е бил отхвърлен искът
са били събрани принудително по изп.д. № 20188940401988 на ЧСИ рег. № 894. Със
същото решение ищецът е осъден да плати на ответника 236,06лева разноски, а
ответникът е осъден да плати на ищеца разноски от 755,20лева. С влязло в сила
на 15.02.2019г. определение по в.ч.т.д. № 168/2019г. на ВОС ответникът е осъден
за плати на ищеца сумата от 50лева разноски, а с влязло в сила на 11.03.2019г.
определение по в.ч.т.д. № 187/2019г. на ВОС сумата от 100лева разноски. Така,
дължимите от ответника на ищеца суми били в размер на 669,14лева, а тези
дължими от ищеца на ответника 628,56лева. С писмо от 18.09.2020г. връчено на
ответника и процесуалния му представител чрез ЧСИ рег. № 883, ищецът е отправил
изявление до ответника за извънсъдебно прихващане, като по този начин цялото
вземане на ответника по в.т.д. № 334/2020г. на ВОС е било погасено. Независимо
от това се сочи, че ответникът се е снабдил с изп.лист № 261384/06.10.2020г. за
вземането си за разноски от 236,06лева и е образувал изп.д. № 780/2020г. по
описа на ЧСИ рег. № 924 за събиране на част от него в размер от 59,42лева. В
молбата за образуване изрично е упоменато, че е получено изявление за
прихващане, но част от задълженията по съдебните актове не се признават и в
частност задължението по в.ч.т.д. № 187/2019г. на ВОС, доколкото това
задължение е обвързано от друго висящо производство. Твърди, че в.ч.т.д. №
187/2019г. на ВОС е образувано по частна жалба по реда на чл. 274 вр. чл. 419 ГПК и касае самостоятелно производство от спора
по гр.д. № 1981/2019г. на ВОС, който понастоящем е висящ пред ВКС. Като
самостоятелно производство, присъдените в него суми подлежат на изпълнение без
значение развитието на спора по иска по чл. 422 ГПК. Ето защо искането е за
уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника. Искът
се оспорва като недопустим, доколкото съществува специален ред за защита, този
по чл. 439 ГПК, респ. поради висящност на изп.д. пред
ЧСИ с район на действие СГС. Счита, че е недопустимо оспорване дължимост на
вземане присъдено с вл. в сила решение, неосноваващо
се на новооткрити и ненастъпили след приключване на съдебното дирене факти.
Искът се оспорва и като неоснователен. Потвърждават се фактите относно
дължимото по решение по в.т.д. № 334/2020г. на ВОС. Потвърждава, че е издаден
изп.лист в негова полза за сумата от 236,06лева, както и че е извършено
прихващане от ищеца, след което обаче счита, че задължението по този изп.лист е
останало в размер на 59,42лева. За събирането действително е образувано изп.д.
№ 780/2020г. на ЧСИ рег. № 924. Твърди, че в писмото за прихващане на банката
от 18.09.2020г. и получено от него на 21.09.2020г., ищецът е включил сума от
100лева разноски по в.ч.т.д. № 187/2019г. на ВОС. Твърди, че това задължение е
по повод частна жалба по чл. 419 ГПК подадена по ч.гр.д. № 16769/2018г. по
описа на ВРС и присъдена с определение по в.ч.т.д. № 187/2019г. на ВОС, което е
с различен предмет от този решен с влязлото в сила на 02.07.2020г. решение по
в.т.д. № 334/2020г. на ВОС. По ч.гр.д. № 16769/2018г. по описа на ВРС е било
подадено възражение, а впоследствие по иск по чл. 422 ГПК образувано гр.д.
1981/2019г. на ВРС, постановеното по което решение не е влязло в сила. С
решението на ВОС по т.д. № 2074/2019г., то е било потвърдено. Решението на ВОС
е обжалвано с касационна жалба и понастоящем е висящо к.гр.д. № 2267/2020г. на
ВКС. Затова счита, че към настоящия момент не дължи сумата от 100лева присъдена
с определение по в.ч.т.д. № 187/2019г.
на ВОС. След извършеното прихващане твърди, че ищецът му дължи сумата от
59,42лева, за събиране на която е било образувано и изп. дело, висящо към
момента. Искането е за отхвърляне на претенцията и присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба и моли същата да бъде
уважена.
Ответникът чрез процесуален представител оспорва исковата
молба и поддържа писмения отговор.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно
основание чл. 439 ГПК.
Съобразно чл. 439 ГПК, длъжникът
може да се оспори чрез иск изпълнението, който може да се основава само на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание. Така очертаният фактически състав на
правото възлага в доказателствена тежест на ищеца, провеждане на пълно и главно
доказване наличието на правопогасяващи факти, настъпили след приключването на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание
и в частност извършено прихващане с ликвидни и изискуеми вземания на ищеца
присъдени по в.т.д. № 334/2020г. на ВОС, в.ч.т.д. № 168/2019г. на ВОС и по
в.ч.т.д. № 187/2019г. на ВОС до размера на вземанията на ответника съобразно
решението по в.т.д. № 334/2020г. на ВОС.
Между страните са
обявени са безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства:
-
че
в полза на ответника е издаден изп.лист № 261384/2020г. по гр.д. № 1982/2019г.
на ВРС за сумата от 236,06лева;
-
че
на 21.09.2020г. ответникът е получил изявлението на ищеца от 18.09.2020г. за
прихващане на насрещни вземания;
-
че
за събиране на част от вземането по изп. лист № 261384/2020г. в размер от
59,42лева ответникът е образувал изп. дело № 20209240400780 по описа на ЧСИ
рег. № 924 Галин Костов с район на действие СГС.
На страните са обявено от съда за служебно известно и поради това ненуждаещо
се от доказване обстоятелствата, че с влязло в сила решение по гр.д. №
1982/2019г. по описа на ВРС е прието за установено, че ответникът дължи на
ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 16767/2018г. по описа на ВРС
- 2780,92лева, представляваща главница,
164,16лева, представляваща изискуема договорна /възнаградителна/ лихва за
периода от 07.06.2017г. до 05.11.2018г., 12,99лева, представляваща изискуема
лихвена надбавка за забава за периода от 07.07.2017г.
до 05.11.2018г., осъден е да плати 755,20лева, представляваща сторени в
производството съдебно-деловодни разноски, а ищецът е осъден да плати на
ответника разноски в размер на 236,06лева; че с определение от 13.02.2019г. по в.ч.т.д.
№ 168/2019г. на ВОС е потвърдено разпореждане, постановено по ч.гр.дело №
16767/2018г. по описа на ВРС, в частта, с която е допуснато незабавно
изпълнение на издадена в полза на ищеца заповед № 8422/08.11.2018г. и
ответникът е осъден да плати на ищеца 50лв. разноски по делото за юк. възнаграждение; че с определение от 11.03.2019г. по
в.ч.т.д. № 187/2019г. на ВОС е потвърдено разпореждане, постановено по
ч.гр.дело № 16769/2018г. по описа на ВРС, в частта, с която е допуснато
незабавно изпълнение на издадена в полза на ищеца заповед № 8368/06.11.2018г. и
ответникът е осъден да плати на ищеца 100лв. разноски по делото за юк. възнаграждение; че по възражение срещу заповед по
ч.гр.дело № 16769/2018г. по описа на ВРС е образувано гр.д. № 1981/2019г. на
ВРС, решението по което е обжалвано и не е влязло в законна сила.
Ищецът е признал, че
вземането, за което е издадената заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. №
16767/2018г. на ВРС е събрано в рамките на образуваното изп.дело. С влязло в
сила решение, установителният иск е бил частично
отхвърлен, като по този начин събраното в повече вземане е в размер на
628,56лева и тази сума е подлежала на връщане на ответника. Ответникът е осъден
да плати разноски на ищеца по установителния иск от
755,20лева, а ищецът да плати на ответника сумата от 236,06лева. Така,
вземането на ответника към банката е 864,62лева, а насрещното вземане на
банката е 755,20лева. Към това си вземане, банката е включила и вземанията си
за разноски по ч.в.т.д. № 168/2019г. на ВОС от 50лева и по ч.в.т.д. №
187/2019г. на ВОС от 100лева. Или, цялото вземане на банката е било в размер на
905,20лева и след извършеното прихващане с насрещното вземане на ответника от
864,62лева, то е останало в размер на 40,58лева.
Ответникът е приел погасителния ефект на извършеното извънсъдебно прихващане до
размера от 805,20лева, тъй като е оспорил ликвидността на вземането от 100лева
разноски по ч.в.т.д. № 187/2019г. на ВОС, по който начин е
твърдял, че всъщност той има вземане към банката от 59,42лева.
Както е разяснено в съдебната практика и теория, фактическият състав на
правото да се извърши прихващане в материалноправен
аспект като способ за погасяване на задължения до размера на по- малкото от тях
по чл. 103, ал. 1 ЗЗД включва: съществуването на две действителни вземания/
задължения/; вземанията да са насрещни; двете вземания да имат за предмет пари
или еднородни и заместими вещи; вземането на
страната, която прихваща / активното вземане/ да е изискуемо и ликвидно. А ликвидно
е вземането, по което няма спор между страните по материалното правоотношение,
както и установеното с влязло в сила съдебно решение вземане. За да настъпи
погасителният ефект на материалноправното изявление
за прихващане като едностранна сделка, то следва да е било доведено до знанието
на насрещната страна в правоотношението. Спор по последния факт между страните
е нямало. Спорният между страните въпрос е дали присъдените на
ищеца разноски от 100лева с определението по в.ч.т.д. № 187/2019г. на ВОС, с
което е потвърдено разпореждане по ч.гр.дело № 16769/2018г. по описа на ВРС в
частта, в която е допуснато незабавно изпълнение на издадена в полза на ищеца
заповед № 8368/06.11.2018г., са ликвидно и изискуемо вземане предвид, че срещу
тази заповед за изпълнение ответникът е подал възражение и образуваното исково
производство по чл. 422 ГПК не е приключило с влязло в сила решение. Отговорът
следва да е положителен. Заповедното
производство е самостоятелно и специално производство насочено да създаде
съдебно изпълнително основание за принудително събиране на безспорни вземания и
предшестващо исковото производство. То обаче не е част от исковия процес и
защитата на длъжника в рамките на него чрез обжалване разпореждането за
незабавно изпълнение се развива самостоятелно. Произнасянето на въззивния съд касае въпроси по предмета на заповедното
производство, нямащи отношение към исковия процес иницииран по повод подадено
възражение от длъжника, и исковият процес не се явява обуславящ за тях. След
като това е така, то присъдените с определението на въззивния
съд разноски подлежат на изпълнение, без значение какъв би бил изхода на спора
по установителния иск. Определението на въззивния съд е годно изпълнително основание по см. на чл.
404, т.1 ГПК и обуславя извод за ликвидност и изискуемост на вземането на
банката за сумата от 100лева присъдена като разноски по в.ч.т.д. №
187/2019г. на ВОС. За тази сума погасителният ефект на направеното изявление за
извънсъдебно прихващане е настъпил и двете насрещни вземания- това на ищеца за
905,20лева и това на ответника за 864,62лева, са погасени до размера на по-
малкото от тях. В заключение, предявеният от ищеца
отрицателен установителен иск, който се основава на твърдение за погасяване на
вземането на взискателя, поради извършено извънсъдебно прихващане се явява
основателен и следва да бъде уважен.
На основание чл. 78, ал.
1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски. Представен е списък по
чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните такива в настоящото производство са 50лева
платена дължима държавна такса и 300лева юк.
възнаграждение. Посочената сума от 6лева за платена гаранция по повод допуснато
обезпечение не представлява разноски по см. на чл. 78 ГПК, поради което няма
основание за присъждането й. На основание чл. 78, ал.8 ГПК /ДВ бр.
8/24.01.2017г./ и чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ,
съобразявайки липсата на правна и фактическа сложност на спора, съдът определя юк. възнаграждение в полза на ищеца в размер на 100лева. Или
общо размерът на разноските става 150лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца Банка ДСК ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление *** и ответника Н.С.Н., ЕГН ********** с адрес ***, че ищецът не дължи изпълнение
на вземане в размер на 59,42лева посочено в изпълнителен лист №
261384/06.10.2020г. издаден по гр.д. № 1982/2019г., поради погасяването му чрез
извънсъдебно прихващане обективирано в писмо от 18.09.2020г., за събиране на
което е образувано изп.дело № 20209240400780 по описа на ЧСИ рег. № 924 Галин
Костов с район на действие СГС, на основание чл. 439 ГПК.
ОСЪЖДА Н.С.Н., ЕГН ********** да заплати на Банка ДСК ЕАД,
ЕИК 121830616сумата от 150лева,
представляваща направени в настоящото производството съдебно- деловодни
разноски на основание чл.78, ал.1 и ал.
8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: