О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№______________
гр.Варна, …...07.2020г.
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ
СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от съдия М.Христова
ч.т.д №262 по описа за 2020 г. на ВнАС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.274 от ГПК.
Образувано е по частна
жалба от „ДИБО“ АД, гр.Велики Преслав, обл.Шумен, представляван от
изпълнителния директор Димитър Борисов Николов, срещу определение
№80/10.03.2020г. по ч.т.д.№34/2020г. на ОС – Шумен, с което е оставена без
разглеждане молбата за издаване на европейска заповед за плащане на основание чл.625
и сл. от ГПК във вр. с Регламент /ЕС/ №1896/2006г., подадена от жалбоподателя
против „БУРАГ“ АГ, със седалище Гюнтинген, Швейцария, ПК 8594, представлявано
от изпълнителния директор Маркус Брювилер и производството по делото е
прекратено.
В жалбата се твърди, че
определението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че в молбата, с
която е сезиран съдът подробно са изложени всички обстоятелства, обосноваващи
вземането на молителя. Към същата са приложени необходимите доказателства, едно
от които двустранно споразумение между търговските дружества, от което е видно,
че всички точки от 1 до 4 са изпълнени точно и паричните суми са изплатени в
срок. Излага се още, че към настоящия момент, въпреки надлежното изпълнение на
поетите от молителя задължения, ответното дружество не е заплатило стойността
на издадените фактури.
Твърди се, че
единственият мотив на съда в постановеното определение е, че Швейцария не е
държава членка на ЕС. Посоченото обстоятелство не се оспорва, но Регламента за
ЕЗП се прилага за „трансгранични случаи“, определени в чл.3, между които попада
и процесния. Достатъчно е поне една от страните да има местоживеене или
обичайно пребиваване в ДЧ на сезирания съд. В същия текст е предвидено още, че
ЕЗП може да бъде издадена и по отношение на страните, при които кредиторът има
местоживеене или обичайно пребиваване в ДЧ срещу ответник, който има
местоживеене или обичайно местопребиваване извън ЕС. От друга страна, Швейцария
е обвързана с европейските регламенти с Конвенцията от Лугано /2007г./, поради
което процедурата е допустима и приложима по отношение на длъжници със седалище
на нейната територия.
Излага се още, че
договорите между страните са с предмет лазерно изрязване на пана, което не е
краен продукт. Предоставя се услуга лазерно рязане и боядисване с материали
доставени от възложителя. Мястото на предоставяне на услугата е
Производствената база на заявителя. От приложената фактура е видно, че паната
са EXW/EX Works = франко завода и стават собственост на купувача
на територията на производствената база на молителя. Следователно мястото на
възникване на задължението е също в гр.Велики Преслав, обл.Шумен.
По същество се
претендира отмяна на определението и връщане на делото за издаване на
европейска заповед за плащане.
Препис от жалбата не е
връчен на насрещните страни, на основание чл.129, ал.3 от ГПК.
Частната жалба е
подадена в срока по чл.274 от ГПК и е допустима.
Съдът, след преценка на
изложените в жалбата съображения и материалите в преписката от т.дело №34/2020г.
на ОС- Шумен, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред ОС-Шумен
е образувано по подаден от „ДИБО“ АД, гр.Велики Преслав, формуляр А по реда на
чл.7, пар.1 от Регламент /ЕС/ №1896/2006г. и чл.625, ал.1 от ГПК за издаване на
европейска заповед за плащане срещу ответника „БУРАГ“ АГ, със седалище
Гюнтинген, Швейцария, ПК 8594, представлявано от изпълнителния директор Маркус
Брювилер за сумата от 20 903евро, представляваща сбор от дължими суми по
фактури, както следва: 5 322евро по фактура №2371/02.05.2019г. и
15 581евро по фактура №2368/23.04.2019г., ведно със законната лихва.
Във т.3 от формуляра е
посочено, че компетентността на съда е обусловена от „седалище на управлението
на дружеството“ /05/, а трансграничния характер на делото от местоживеенето или
обичайното пребиваване на ответника, при посочен код „04,28-Швейцария“. В т.11
са изложени твърдения, че основанието за плащане на сумите са извършените
доставки на стоки, за които са издадени фактурите и между страните е подписано извънсъдебно
споразумение от 06.05.2019г. Посочено е, че законната лихва върху главниците
следва да се начисли за периода от 30.05.2019г. до окончателното изплащане на
сумата. Периода на претендираната законна лихва не е изписан в т.7 от
формуляра.
С обжалваното
разпореждане искането за издаване на европейска заповед за плащане е оставено
без разглеждане и производството по делото е прекратено поради липса на
компетентност.
Разгледана
по същество частната жалба е неоснователна.
Регламент
/ЕС/ №1896/2006г. за създаване на процедура за европейска заповед за плащане
въвежда унифициран механизъм за събиране на безспорни вземания по трансгранични
дела, гарантиращ еднакви условия на кредиторите и длъжниците в рамките на ЕС,
използване на стандартни форми, които да улеснят администрирането и обработката
на данните /съображение 11/, като същевременно предвижда и прилагане на
процесуалното право на държавите членки по отношение на процесуалните въпроси,
които не са изрично уредени в него /чл.26/.
За
да е налице основание за приложението му е необходимо съдът да е сезиран с
разглеждане на „трансграничен случай“, който попада в „териториалния обхват“ на
Регламента. Предвид едностранния характер на производството, сезираният съд е
длъжен служебно да следи за наличието на международна компетентност.
Разпоредбата
на чл.3, пар.1 от Регламента съдържа автономно определение на понятието „трансграничен
случай/дело“, а именно поне една от страните да е с местоживеене/обичайно
пребиваване в държава членка различна от
държавата на сезирания съд. Меродавен, за определяне трансграничния
характер на делото, е момента на сезиране на съда, а приложими при определяне
„местоживеенето“ са разпоредбите на чл.62 и чл.63 от Регламент /ЕС/ №1215/012г.
Съобразно указанията по прилагане на Регламент /ЕС/ №1896/2006г. разпоредбата
на чл.3 дава достъп до процедурата и на лица, които не са от ЕС, ако длъжникът
има местоживеене или обичайно пребивава в държава – членка, различна от тази на компетентния съд. Кредитор, който има местоживеене или
пребивава в държава членка различна от държавата членка на компетентния съд,
също може да подаде искане за издаване на европейска заповед за плащане срещу
ответник, който има местоживеене или обичайно пребивава в държава извън ЕС.
В
процесния случай не е налице нито една от посочените хипотези на „трансграничен
случай“, доколкото компетентността на сезирания съд, обоснована в т.11 от
формуляра и в частната жалба, е като съд по „местоизпълнението“ /въпреки
неточното ѝ отразяване във формуляра/ и съвпада със седалището на
молителя.
От
друга страна, в съответствие с чл.288, пар.2 от ДФЕС, разпоредбата на чл.2 от
Регламента определя неговия териториален обхват, а именно на територията на
държавите членки, с изключение на Дания /съображение 32/. Регламентът се
прилага и по отношение на Обединеното кралство и Ирландия /за времето на
преходния период/, предвид изразеното от тях желание за участие в приемането и
прилагането му /съображение 31/.
Предвид
изложеното, съдът намира, че Регламент /ЕС/ №1896/2006г. се прилага единствено
на територията на посочените държави, като Швейцария е „трета страна“,
изключена от териториалния му обхват. Разпоредбите за териториален обхват на
регламентите, като част от правото на ЕС, не могат да бъдат тълкувани разширително,
както и да бъдат прилагани по аналогия.
Извод
за приложимост на правилата за издаване на европейска заповед за плащане на
територията на Швейцария не може да бъде обоснован и с разпоредбите на
Конвенцията от Лугано /2007г./. Целта на последната е да регулира, в рамките на
своето приложно поле, пряката компетентност на съдилищата в държавите,
обвързани по конвенцията, координацията между съдилищата в случай на
стълкновение на компетентност; да улесни признаването и въведе ускорена
процедура за гарантиране на прилагането на съдебни решения, автентични
инструменти и съдебни спогодби. С тази цел Конвенцията, разпростира и до
договарящите страни принципите на Регламент Брюксел I и в значителна степен
възпроизвежда неговите разпоредби, но не прави пряко приложими на територията
на държавите, обвързани от нея, регламентите, като част от правото на ЕС.
От
всичко гореизложено следва, че не са изпълнени изискванията на чл.2 и чл.3 от
Регламент /ЕС/ №1896/2006г., поради което искането на молителя за издаване на
европейска заповед за плащане, обективирано във формуляр А, подаден по реда на
чл.7, пар.1 от Регламента и чл.625, ал.1 от ГПК следва да бъде оставено без
разглеждане, а производството по делото прекратено.
Предвид
съвпадане правните изводи на двете инстанции, обжалваното определение следва да
бъде потвърдено.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение №80/10.03.2020г. по т.д.№34/2020г.
на ОС- Шумен .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в
едноседмичен срок от съобщението до страните пред ВКС на РБългария при
условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: