и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №33 от 05.03.2009 г., постановена по наказателно общ характер дело №3/2009 г., Момчилградският районен съд е признал подсъдимите, както следва: Беркант Шевкед Исмаил от с.Груево, с ЕГН ********** за виновен в това, че на 06.07.2008год. в с.Груево, общ.Момчилград, в съучастие като извършител с Ферди Фахри Сюлейман от с.Груево, общ.Момчилград причинил средна телесна повреда на Мустафа Бекир Исмаил от с.с, изразяваща се в счупване на осмо, девето и десето десни ребра, което е довело до трайно затрудняване на движението на снагата, поради което и на основание чл.129, ал.1, във вр. чл.20, ал.2, във връзка с чл.54 от НК, го е осъдил на наказание „лишаване от свобода" за срок от три месеца, като на основание чл.66,ал.1 от НК е отложил изтърпяването на така наложеното наказание за срок от три години от влизане на присъдата в сила; Подсъдимият Ферди Фахри Сюлейман от с.Груево, общ. Момчилград, с ЕГН8409172340 за виновен в това, че на 06.07.2008год. в с.Груево, общ.Момчилград, в съучастие като извършител с Беркант Шевкед Исмаил от с.Груево, общ.Момчилград причинил средна телесна повреда на Мустафа Бекир Исмаил от с.с., изразяваща се в счупване на осмо, девето и десето десни ребра, което е довело до трайно затрудняване на движението на снагата, поради което и на основание чл.129, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във връзка с чл.54 от НК, го е осъдил на наказание „лишаване от свобода” за срок от три месеца, като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изтърпяването на така наложеното наказание за срок от три години от влизане на присъдата в сила. Подсъдимите Беркант Шевкед Исмаил и Ферди Фахри Сюлейман, са осъдени да заплатят солидарно на Мустафа Бекир Исмаил от с.Груево, общ. Момчилград сумата в размер на 1000 лв.,представляваща обезщетение за претърпени от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 06.07.2008год. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 200 лева, представляваща разноски по делото – адвокатско възнаграждение. Съдът е отхвърлил предявения граждански иск за претърпÕни неимуществени вреди от Мустафа Бекир Исмаил против Беркат Шевкед Исмаил и Ферди Фахри Сюлейман за разликата от 1 000 лв. до пълния предявен размер от 5 000 лв. като неоснователен и недоказан. Подсъдимите Беркант Шевкед Исмаил и Ферди Фахри Сюлейман са осъдени също да заплатят солидарно по сметка на Районен съд гр.Момчилград сумата в размер на 150 лв., от които: 50 лв. - държавна такса върху уважения размер на гражданския иск и 100 лв. - разноски по делото. Недоволни от така постановената присъда са останали, и подсъдимите, и пострадалия, който е конституиран като граждански ищец и частен обвинител. Във въззивната жалба на подсъдимите се твърди, че така постановената присъда е неправилна, незаконосъобразна и постановена в противоречие на събраните доказателства. От разпитаните свидетели по делото не било установено по категоричен и несъмнен начин тяхната вина изразяваща се в причиняване на средна телесна повреда. От показанията на всички свидетели по делото било установено, че на 06.07.2008 в с.Груево е имало сватба, че пострадалият е употребил голямо количество алкохол, както и че подсъдимите били на разстояние около 20-30 м. от пострадалият, като в резултат на неговото поведение те се били отдръпнали от него и по този начин било невъзможно да са му нанесли описаните в съдебномедицинското удостоверение увреждания. Всички разпитани свидетели по делото сочели, че пострадалият паднал върху изкопи от канализацията на селото, поради което било възможно по този начин да се е получило счупването на ребрата му. В тази насока били и показанията на вещото лице, което в съдебно заседание сочело, че счупването било във външната дъга на ребрата отдясно на гръдният кош и било възможно то да е настъпило в резултат на падане върху неравна повърхност предвид това, че пострадалият паднал върху камъни, които по своя род са остри предмети. От данните по делото ставало ясно, че при прегледа си на 08.07.2008г. /два дни след инцидента/ пострадалият не бил заявил, че има болки в гръдния кош. Едва на 14.07.2008г /шест дни след това/ пострадалият представил рентгенография от 11.07.08г., от която било установено фрактурата на ребрата. Видно от разпитът на св.Тянко Насков и св.Алеф Исмаил, на следващият ден след инцидента, пострадалият бил в добро здраве, тъй като се е движил свободно из селото без да дава признаци за наличието на болки по тялото. Твърди се, че от обобщената преценка на писмените и гласните доказателства по делото, можело да се направи обосновано предположение, че пострадалият в резултат на употребен алкохол, залитайки е паднал върху камъни, които са се намирали на земята около изкопаната канализация на селото и по този начин е било осъществено счупването на ребрата. От друга страна не било установено по безспорен и категоричен начин наличието на умисъл от страна на подсъдимите, приемайки, че ако са бутнали пострадалият са му нанесли ударите при наличието на умисъл. В разрез със задълженията си по чл.301, ал.1, т.1 от НПК съдът не бил установил дали деянието е извършено от подсъдимите и дали е виновно, като по този начин вместо да ги оправдае по повдигнатото обвинение им е наложил наказание от по 3 месеца лишаване от свобода с приложението на чл.66, ал.1 от НК. Твърди се, че при така установената фактическа обстановка, съдът неправилно е признал подсъдимите за виновни в извършване на престъпление по чл.129, ал.1, във връзка с чл.20, ал.2 от НК, вместо да постанови оправдателна присъда. В следствие на това неправилно уважил и предявеният граждански иск. Молят да се отмени присъда от 05.03.2009г. на Районен съд Момчилград постановена по НОХД № 3/09г. по описа на МРС и подсъдимите да бъдат признати за невиновни по повдигнатото им обвинение. В жалбата на пострадалия Мустафа Бекир Исмаил, подадена чрез повереника му – адв.Л.Базлянков, се твърди, че първоинстанционната присъда е неправилна, тъй като наложеното наказание на подсъдимите било явно несправедливо, а присъденото обезщетение несправедливо занижено, поради следното: От събраните писмени и гласни доказателства по делото било установено по безспорен начин, че на 06.07.2008 год., около 19.30 часа в с.Груево,община Момчилград, двамата подсъдими безпричинно са нанесли жесток побой на пострадалия Мустафа Бекир Исмаил. Вследствие на това, те му причинили 1 средна телесна повреда /фрактура на 3 ребра/ и няколко леки телесни повреди, изразяващи се в кръвонасядания и охлузвания по кожата на главата, лицето и гърба. При тази безспорно установена фактическа обстановка, съдът бил направил правилен извод относно виновността на двамата подсъдими,но им наложил занижени наказания и присъдил минимално обезщетение на пострадалия. Моли да бъде изменена присъдата постановена на 05.03.3009 год. по НОХД № 3/2009 год. на Районен съд-Момчилград, като бъде увеличено и на двамата подсъдими размера на наказанието им „лишаване от свобода", с приложение на чл.66 от НК за по-дълъг срок и да бъде увеличен размера на присъденото обезщетение на пострадалия за причинените му неимуществени вреди. В съдебно заседание подсъдимите лично и чрез адв.Чилова, поддържат въззивната си жалба и молят същата да бъде уважена, като оспорват жалбата на Мустафа Исмаил. Жалбодателя Мустафа Исмаил, лично и чрез адв.Базлянков, също поддържа жалбата си и моли да бъде уважена, а жалбата на подсъдимите счита за неоснователна. Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на обжалваната присъда на основание чл.313 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателите, констатира: Жалбата на подсъдимите е неоснователна, а тази на пострадалия основателна. От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка: На 06.07.2008год. в с.Груево, общ.Момчилград имало сватба, на която присъствали, както пострадалия Мустафа Исмаил, така и подсъдимите Беркант Шевкет Исмаил и Ферди Фахри Сюлейман. Същите се познавали като съселяни и били в нормални взаимоотношения. Към 19,30часа Мустафа Исмаил тръгнал да се прибира в дома си, като по пътя си срещнал двамата подсъдими, с които без конкретен повод взаимно се напсували, след което подс.Беркант Исмаил ударил с крак пострадалия Мустафа Исмаил, при което последният паднал на земята. След падането и двамата подсъдими Беркант Исмаил и Ферди Сюлейман започнали да му нанасят удари с ръце и крака по главата и тялото. След намесата на св.Тунджай Ахмед побоя над Мустафа Исмаил бил преустановен, като свидетеля помогнал на пострадалия да се изправи, а подсъдимите се отдалечили от мястото на инцидента. Малко след това при пострадалия и св.Тунджай Ахмед дошъл кмета на селото - св.Ахмед Ибрахим, който бил научил от съселяни, че се е случило нещо и бил тръгнал да провери. След като видял, че Мустафа Исмаил има кръв по лицето – по носа, го попитал какво се е случило, на което пострадалия отговорил, че Беркант Исмаил и Ферди Сюлейман са го били. Св.Ибрахим отишъл при двамата подсъдими, които отрекли да са удряли Исмаил. След това св.Ахмед Ибрахим се обадил в полицията и заедно с полицаите отишли до дома на Мустафа Исмаил, който отново потвърдил, че именно двамата подсъдими са му нанесли побой. На 08.07.2008год. Мустафа Бекир Исмаил бил прегледан от съдебен лекар, като в издаденото му съдебномедицинско удостоверение №191/2008 год. са описани следните установени увреждания: кръвонасядане и охлузвания на кожата на главата, лицето и гърба. В удостоверението е посочено, че освидетелствуваният се е оплаквал от болки в гръдния кош. На 14.07.2008год. Мустафа Бекир Исмаил се явил отново на преглед като представил рентгенография №6133/11.07.2008год. с разчитане: Дясна гръдна половина: фрактура на 8, 9 и 10-то ребра в дясно по аксиларната линия. Малък излив в десния к.д. синус. Било издадено допълнително заключение към съдебÝомедицинско удостоверение №191/2008год., в което е посочено, че счупването на осмо, девето и десето десни ребра е довело до трайно затрудняване на движението на снагата за около един и половина - два месеца, при обичаен ход на оздравителния процес, а малкия излив в десния костно-диафрагмален синус е довел до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. От заключението на вещото лице по назначената съдебномедицинска експертиза №88/2008 г. и от показанията на същото в с.з., които съдът възприема изцяло се установява, че на пострадалия Мустафа Исмаил е било причинено: счупване на осмо, девето и десето десни ребра; кръвонасядане и охлузвания на кожата на лицето, главата и гърба, като описаните увреждания са получени при действието на твърд тъп или тъпоръбест предмет и по време и начин е възможно да са възникнали така, както е съобщил пострадалия. Счупването на осмо, девето и десето ребра е довело до трайно затрудняване на движението на снагата за около един и половина-два месеца, при обичаен ход на оздравителния процес, а останалите травматични увреждания са причинили болка и страдание. В показанията си на съдебното следствие пред първоинстанционният съд вещото лице посочва, че по принцип е възможно счупването на трите десни ребра да е получено при падане върху неравна повърхност, като особеното при този вид счупване в подмишничната линия, или това е страничната най-външна линия, с най-голямата извивка по дъгата, ребрата се чупят както по директен механизъм, т.е. с приложена сила с или върху твърд тъп предмет на конкретните места на счупванията, така и се чупят и при натиск от предната или задната повърхност на гръдния кош, тъй като именно там настъпва най-голямото огъване на тези ребра. Вещото лице сочи, че по-вероятния механизъм на счупване в конкретния случай е индиректния механизъм, т.е. при притискане на гръбния кош в предно-задна или задно-предна посока, предвид на това, че са счупени три ребра, а на мястото на счупванията, върху кожата на гръдния кош е нямало следи от външни увреждания. От повторния разпит на вещото лице на въззивното следствие се установява, че не е възможно всички описани в медицинското удостоверение увреждания да се получат при еднократно падане от собствен ръст, дори падането да е било на терен с камъни. За да се получат описаните увреждания при падане от собствен ръст, това падане би трябвало да е последвано с търкаляне по наклонен терен, по стълби, или други подобни. Вещото лице отново заявява, че най-вероятния механизъм на счупване на тези ребра е натиска върху предната или задната половина на гръдния кош. Когато се упражни такъв натиск, вещото лице сочи, че ребрата се чупят при най-голямата им извивка и не е необходимо да има удар точно на това място. Според вещото лице вторият по вероятност механизъм за такива счупвания е директен удар, при който не може да се изключи и падане, въпреки по-малката му вероятност, като за да се получи такова падане, че да има директен удар, трябва човек да падне с вдигнати ръце на дясната си странична повърхност, за да се стигне до счупване с тази локализация. А най-малко вероятния механизъм е падането върху твърд тъп предмет в тази област, тъй като тази област е защитена от ръката. Въз основа на така приетата фактическа обстановка, следва да се направи безспорния извод, че двамата подсъдими са осъществили от обективна и субективна страна престъплението по чл.129, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, а именно: на 06.07.2008 г. в с.Груево, общ.Момчилград, в съучастие като извършители причинили средна телесна повреда на Мустафа Бекир Исмаил от същото село, изразяваща се в счупване на осмо, девето и десето десни ребра, което е довело до трайно затрудняване на движението на снагата. Именно по посочения престъпен състав подсъдимите са предадени на съд и съответно признати за виновни от първоинстанционния съд в извършване на описаното престъпление. Районният съд в мотивите към постановената присъда е извършил подробен и обоснован анализ и оценка на събраните по делото доказателства, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. Правилно не са били кредитирани от съда обясненията на подсъдимите Беркант Исмаил и Ферди Сюлейман, че те не са удряли пострадалия Мустафа Исмаил, а той сам бил паднал и се наранил, тъй като обясненията им се опровергават от показанията на свидетелите Мустафа Исмаил, Тунджай Ахмед, Ахмед Хайрула, Ахмед Ибрахим и Кадрие Исмаил, както и от заключението и разпита на вещото лице – д-р Маринов, извършил освидeтелствуване на пострадалия непосредствено след инцидента, както и съдебномедицинската експертиза, приета като доказателство по делото. Настоящия съдебен състав дава изцяло вяра на показанията на пострадалия Мустафа Исмаил, тъй като същите са логични, последователни и кореспондират със свидетелските показания на Тунджай Ахмед, Ахмед Хайрула, Ахмед Ибрахим и Кадрие Исмаил. Съдът приема за логични и последователни показанията на пострадалият Мустафа Исмаил, тъй като преди инцидента отношенията му с подсъдимите не са били влошени, за да се приеме, че е имал мотив да посочи именно тях като извършители на деянието и при това непосредствено след нанесения му побой от двамата. Че е бил бит от подсъдимите Беркант Исмаил и Ферди Сюлейман пострадалият е заявил, както на св.Тунджай Ахмед, който му е помогнал да се изправи, след нанесения му побой, така и на св.Ахмед Ибрахим – кмета на с.Груево, който научавайки, че „има нещо долу” е отишъл на място и видял, че Мустафа Исмаил е имал кръв по лицето и носа. В тази насока са и показанията на съпругата на пострадалия – св.Кадрие Исмаил, която макар да не е била очевидец на инцидента, е заявила, че прибирайки се от работа, научила от съседи, че двамата подсъдими са набили съпругът й и той е отведен в болницата в гр.Момчилград. Показанията на пострадалия се подкрепят и от показанията на св.Ахмед Хайрула, който на процесната дата е отишъл в с.Груево, за да си закупи агне от св.Мустафа Исмаил и е видял от автомобила си, който бил паркиран на около 40 метра от местопрестъплението, как „едни момчета” са ритали Мустафа Исмаил, как той е паднал на земята и те са продължили да го ритат. Макар св.Хайрула да не сочи точно подсъдимите като момчетата, които са нанесли побой над пострадалия, то липсата на каквито и да било данни по делото, че не подсъдимите, а други лица са нанесли побой над Мустафа Исмаил води до извода, че именно двамата подсъдими са били тези лица. В тази връзка съдът съобрази и обстоятелството, че св.Хайрула е познавал единствено пострадалия от селото, но не и подсъдимите Беркант Исмаил и Ферди Сюлейман. В подкрепа на показанията на пострадалия и съответно в противоречие с обясненията на подсъдимите, е разпита на вещото лице – д-р Маринов, който обяснява, че е невъзможно описаните в съдебномедицинските удостоверения и експертиза наранявания на освидетелствувания Исмаил, да са получени при еднократно падане от собствен ръст върху хоризонтална повърхност. Вещото лице сочи също така, че най-вероятния механизъм на счупване на осмо, девето и десето десни ребра на пострадалия, е натиск върху предната или задната половина на гръдния кош и най-малко вероятния механизъм на счупване е падането върху твърд път предмет, тъй като тази област е защитена от ръката. При преценката, анализа и съпоставката на събраните по делото доказателства, съдът съобрази и обстоятелството, че макар инкриминираното счупване на ребрата на пострадалия да е било констатирано пет дни след инцидента, а именно след извършена рентгенография №6133/11.07.2008 г., то освидетелствуваният се е оплакал от болки в гръдния кош още при първоначалния му преглед извършен от съдебния лекар, видно от съдебномедицинско удостоверение №191/08.07.2008 г. Описаното води до извода, че инкриминираното счупване на ребрата на пострадалия е било извършено на 06.07.2008 г. при нанесения му побой от страна на подсъдимите, а не в един по-късен момент, както твърди защитникът на подсъдимите Беркант Исмаил и Ферди Сюлейман. Съдът не кредитира показанията на св.Айтен Хасан, която твърди, че нищо не знае за случая на 06.07.08 г. в с.Груево, тъй като свидетелите Мустафа Исмаил и Тунджай Ахмед сочат в показанията си, че на следващия ден, именно тя им е разказала на първия, че е видяла Беркант Исмаил и Ферди Сюлейман да го бият, а на втория, че именно той е помогнал на Мустафа Исмали, когато са го били. Съдът не дава вяра на показанията на свидетелите Алеф Исмаил и Тянко Насков, които твърдят, че били на разстояние 8-10 метра от св.Мустафа Исмаил, когато го видели паднал на земята, като в същото време подсъдимите се намирали на 5-7 метра от него. Показанията им са в противоречие с показанията на св.Ахмед Ибрахим – кмет на с.Груево, за който те твърдят, че е бил на мястото на инцидента, но който категорично отрича да е бил там, а е отишъл, след като разбрал от хора присъствали на сватбата, че „нещо” се е случило, както са в противоречие и с показанията на пострадалия и свидетелите Кадрие Исмаил и Ахмед Хайрула. За да не кредитира показанията на посочените свидетели, съдът взе предвид и обстоятелството, че св.Алеф Исмаил е приятел на подсъдимите, а св.Тянко Насков е женен за сестрата на подс.Ферди Сюлейман, поради което същите се явяват заинтересовани от изхода на делото. С оглед изложеното следва да се направи безспорния и несъмнен извод, че именно двамата подсъдими са автори на инкриминираното деяние. Решаващия съд е извършил преценка на обективните и субективните признаци на деянието, в това число и на съучастническата дейност на подсъдимите. Така правилно е прието, че деянието е осъществено от двамата подсъдими при пряк умисъл – двамата дейци при нанасянето от тях на множество удари по главата и тялото на пострадалия са съзнавали общественоопасния характер на извършеното, предвиждали са неговите общественоопасни последици и са искали настъпването на тези последици. От обективна страна всеки един от тях е участвал в самото изпълнително деяние, съзнавал е, че участва с другия извършител и е целял настъпването на общественоопасните последици от тази им обща дейност. Или, деянието е извършено от двамата подсъдими в съучастие като извършители по смисъла на чл.20, ал.2 от НК. С оглед изложеното, въззивната жалба на подсъдимите се явява неоснователна. При определяне на наказанията на всеки от подсъдимите, първоинстанционният съд е извършил правилна преценка на обществената опасност на всеки от дейците и на деянието, подбудите за извършването му и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Така правилно обществената опасност на деянието е определена като висока, с оглед на множеството увреждания, освен инкриминираните, които са били причинени на пострадалия. Обществената опасност и на двамата подсъдими следва да се определи като завишена, с оглед наличието на лоши характеристични данни и за двамата, обстоятелството, че деянието е извършено пред множество хора по време на сватбено тържество, което говори за демонстрация от страна на подсъдимите на пренебрежително отношение към обществото и личността. Като смекчаващи отговорността им обстоятелства отново и за двамата подсъдими следва да се отчете чистото им съдебно минало и младата им възраст. Настоящия състав счита, че с оглед на описаното относно обществената опасност на деянието и дейците, както и смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, наложените наказания от по три месеца „лишаване от свобода” и на двамата подсъдими, се явяват неоправдано занижени, поради което същите следва да бъдат увеличени на по шест месеца „лишаване от свобода”, както за подс.Беркант Исмаил, така и за подс.Ферди Сюлейман. Наказание именно в този размер напълно отговаря на извършеното от всеки от подсъдимите, както и на целите на наказанието визирани в разпоредбата на чл.36 от НК – да поправи и превъзпита осъдените към спазване законите и добрите нрави и да въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. С оглед наличието на предпоставките по чл.66, ал.1 от НК, както и за постигане целите на наказанието, а и преди всичко за поправянето на всеки един от двамата осъдени не е наложително ефективното изтърпяване на така определените наказания, поради което въззивната инстанция намира, че същите следва да бъдат отложени за срок от по три години, както е постановил и първоинстанционния съд. Във връзка с изложеното, се явява основателно оплакването развито във въззивната жалба на пострадалия, конституиран като граждански ищец и частен обвинител, че наложените наказания били силно занижени по размер. Причинените телесни увреждания – счупване на осмо, девето и десето десни ребра, малък излив в десния косто-диафрагмален синус, кръвонасядане и охлузвания на кожата на главата, лицето и гърба, и претърпените от пострадалото лице болки и страдания са в причинна връзка с установеното виновно поведеÝие на подсъдимите. При определяне на претендираното обезщетение, съдът съобразно критерия за справедливост е приел, че сумата от 1000 лева е достатъчна да обезщети пострадалия Мустафа Исмаил, като е постановил, че тази сума се дължи от подсъдимите, ведно със законната лихва от датата на причиняване на увреждането – 06.07.2008 г. до окончателното й изплащане. С оглед на причинените множество телесни увреждания, подробно описани по-горе, като счупването на ребрата е довело до трайно затрудняване на движението на снагата за около един-два месеца, при обичаен ход на оздравителния процес, част от другите увреждания са по главата и лицето, съдът намира, че присъдената сума от 1000 лева не е достатъчна да обезщети претърпените болки и страдания, както и негативните изживявания след случилото се, поради което следва обезщетението да бъде увеличено на 3000 лева, която сума в пълен обем ще репарира претърпените неимуществени вреди. Предвид изхода на делото правилно са възложени в тежест на подсъдимите направените по делото разноски, както и тези направени от гражданския ищец и частен обвинител. С оглед на изложеното, следва да се постанови решение, с което първоинстанционната присъда да бъде изменена в следните й части: в частта, с която на подс.Беркант Шевкед Исмаил от с.Груево, общ.Момчилград за извършеното престъпление по чл.129, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от три месеца, като същото се увеличи на шест месеца „лишаване от свобода”; в частта, с която на подс.Ферди Фахри Сюлейман от с.Груево, общ.Момчилград за извършеното престъпление по чл.129, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от три месеца, като същото се увеличи на шест месеца „лишаване от свобода”; както и се отмени присъдата в частта й, с която предявения граждански иск за претърпени от престъплението неимуществени вреди е отхвърлен за разликата от 1000 лв. до 3000 лева, като подсъдимите следва да бъдат осъдени да заплатят на пострадалия Мустафа Бекир Исамил допълнително сумата от 2000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Двамата подсъдими следва да бъдат осъдени солидарно да заплатят по сметка на Окръжен съд - Кърджали допълнително 20 лева - разноски по делото, изплатени на вещото лице за повторния му разпит на въззивното производство, както и допълнително да заплатят държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 70 лева. В останалата част присъдата като правилна, обоснована и законосъобразна, следва да бъде потвърдена. Ето защо и на основание чл.337, ал.2, т.1, във вр. с чл.334, т.3 и т.6 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА Присъда №33 от 05.03.2009 г., постановена по НОХД №3/2009 г. по описа на Момчилградския районен съд, в следните й ЧАСТИ: в частта, с която на подс.Беркант Шевкед Исмаил от с.Груево, общ.Момчилград, с ЕГН ********** за извършеното престъпление по чл.129, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от три месеца, като УВЕЛИЧАВА същото на шест месеца „лишаване от свобода”; в частта, с която на подс.Ферди Фахри Сюлейман от с.Груево, общ.Момчилград, с ЕГН ********** за извършеното престъпление по чл.129, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от три месеца, като УВЕЛИЧАВА същото на шест месеца „лишаване от свобода”; в частта, с която предявения от Мустафа Бекир ИсмÓил от с.Груево, общ.Момчилград, с ЕГН ********** граждански иск против подсъдимите Беркант Шевкед Исмаил с ЕГН ********** и Ферди Фахри Сюлейман с ЕГН **********, за причинени от престъплението неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 1000 лв. до пълния предявен размер от 5000 лева, като я отменя за разлика от 1000 лева до 3000 лева и ОСЪЖДА подсъдимите Беркант Шевкед Исмаил с ЕГН ********** и Ферди Фахри Сюлейман с ЕГН **********, двамата от с.Груево, общ.Момчилград, да заплатят солидарно на Мустафа Бекир Исмаил от с.Груево, общ.Момчилград, с ЕГН ********** допълнително сумата от 2000 лева, или общо 3000 лева, представляващи обезщетение за причинени от престъплението неимуществени вреди. ОСЪЖДА подсъдимите Беркант Шевкед Исмаил с ЕГН ********** и Ферди Фахри Сюлейман с ЕГН **********, двамата от с.Груево, общ.Момчилград, солидарно да заплатят по сметка на Окръжен съд – Кърджали, допълнително направените разноски по делото в размер на 20 лева и допълнителна държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 70 лева. ПОТВЪРЖДАВА Присъдата в останалата й част. Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2. |