Р Е Ш
Е Н И Е
№ 262558 29.11.2021 година град Пловдив
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, ХVІІІ граждански състав, в публично заседание на единадесети ноември
две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА
ТАБАКОВА
при участието на секретаря Радка Цекова
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 15919 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба
на Н.П.Х., ЕГН **********, против „Вива Кредит” ООД, ЕИК *********, с която са
предявени обективно съединени осъдителни искове по чл.55, ал.1, пр. 1 ЗЗД, за осъждането на ответника да
заплати на ищеца сумата от 50 лева-
платена без основание за неустойка по договор за кредит № ***/06.04.2018 г., за
периода от 06.04.2018 г. до 06.06.2018 г., поради нищожността на клаузата за
неустойка по договора и сумата от 50
лева - платена без основание за такса за експресно разглеждане по договора,
за периода от 06.04.2018 г. до 06.06.2018 г., поради нищожността на клаузата за
такса за експресно разглеждане по договора, ведно със законната лихва върху
сумите от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на
вземането.
Ищецът
твърди, че между страните бил сключен договор за паричен заем на 06.04.2018 г.,
с предоставена сума от 200 лева, при фиксиран лихвен процент в размер на 40.31
% и годишен процент на разходите - 49.48%. Съгласно договора ищецът дължи и
такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в
размер на 50 лева, която следвало да се престира заедно с месечната погасителна
вноска.
Излага
доводи, че уговорката в чл. 1, ал. 3, отнасяща се до таксата за експресно
разглеждане на документи, е нищожна, като неравноправна. Сочи, че опциите при
сключване на договора за паричен заем били или при избиране приоритетно
разглеждане и плащане такса за това при разглеждане на заявката и получаване на
становище до 20 минути след подаване на предложението за сключване на договор
за заем или обикновена заявка без такса, като последната означавала
заемодателят да вземе становище в срок до 10 дни. Поради което, заемателят бил
принуден да избере опция приоритетно разглеждане. Сочи, че тази такса е
уговорена в договора, едва след като е направена заявката, като потребителят
преди подписване на договора се задължава да заплати такса, за която не му е
известно в какъв размер ще бъде и как ще бъде плащана. Таксата била във
фиксиран размер, като липсвало каквато и да еквивалентност между таксата и
извършената услуга от заемодателя, поради което счита, че същата е
неравноправна, на основание чл. 144, т. 9 ЗЗП. Освен това, твърди, че тази
такса представлява и скрит разход по договора за кредит и с нея се цели
заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК
На следващо
място, ищецът твърди, че съгласно чл. 4 от договора за заем, същият следва да
бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: физическо лице – поръчител,
което да отговаря на определени изисквания или банкова гаранция. В случай на
неизпълнение дължал неустойка в размер на 50 лева, която следвало да плати
разсрочено заедно с погасителната вноска. Счита, че фиксираният лихвен процент
от 40.31 % не отговаря на действително приложения, тъй като уговорените:
неустойка и такса за експресно разглеждане, представляват добавък към
договорната лихва. Поради по-високия лихвен процент нараствала стойността на
ГПР, но същият не бил обявен на ищеца и не бил посочен в договора в
действителния му размер, което нарушавало изискванията на чл. 5 и чл. 11, т.10 ЗПК. Уговорената възнаградителна лихва надхвърляла повече от 3 пъти законната.
Клаузата за дължимост на неустойка също била нищожна, като противоречаща на
добрите нрави и излизаща извън присъщите й функции. Чрез нея се стигало до
скрито оскъпяване на кредита. Ограниченията по чл. 19, ал. 4 ЗПК били нарушени.
Клауза, която предвиждала дължимост на неустойка при неосигуряване на
обезпечение, била в пряко противоречие с целта на Директива 2008/48.
Прехвърляла риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия него, при
което се стигало до допълнително увеличаване размера на задълженията. Не било
извършено предварително разясняване на потребителя на клаузите във връзка с
крайните задължения по договора. Видно
от съдържанието на договора и СЕФ, същите били изготвени без заемателят да е
бил запознат с действителния размер на ГПР, при което били нарушени
изискванията на чл. 11, т.9 и т.10 ЗПК. Чрез уговореното в чл.4, ал. 2 от
договора, се въвеждал сигурен източник на доход на икономически по –
силната страна. Неустойката била включена като падежно вземане – обезщетение за
кредитора, а същевременно – била предвидена в размер, който не съответствал на
вредите от неизпълнението. Макар да била предвидена като неустойка, сумата
представлявала предварително отчетена в падежните вноски сума, която не била
известна на потребителя, съобразно изискванията на чл. 5 ЗПК. Клаузата
противоречала на добрите търговски практики и била уговорка във вреда на
потребителя. Поради невключване на неустойката в посочения в договора размер на
ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора, тъй като
реалният лихвен процент не отговарял на реализирания, увеличен със скрития
добавък от неустойката. Горното представлявало „заблуждаваща търговска
практика“ по см. на чл. 68д, ал. 1 и ал.2, т. 1 ЗЗП. Нищожността на
неравноправна клауза в договора, сочеща неверен ГПР, водела до недействителност
на кредитната сделка, поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК. Не било изпълнено и изискването на т.9 от сочената разпоредба, тъй като
потребителят бил заблуден относно действителния размер на лихвения процент.
Поради това и договорът бил недействителен.
С оглед
изложеното се моли за присъждане на сумата от за осъждането на ответника да
заплати на ищеца сумата от 50 лева-
платена без основание за погасяване на неустойка по договор за кредит № ***/06.04.2018
г., за периода от 06.04.2018 г. до 06.06.2018 г. и сумата от 50 лева - платена без основание за
погасяване на такса за експресно разглеждане по договора, за периода от
06.04.2018 г. до 06.06.2018 г., ведно със законната лихва върху сумите от
датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането.
Претендира разноски.
С определение, от открито съдебно
заседание, проведено на 11.11.2021 г., е допуснато изменение на предявените
искове, чрез увеличение на размерите на първоначално предявените осъдителни
искове, а именно: за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 97.07 лева – платена без основание за
погасяване на неустойка по договор за кредит № ***/06.04.2018 г., за периода от
06.04.2018 г. до 06.06.2018 г. и сумата от 97.07
лева - платена без основание за погасяване на такса за експресно
разглеждане по договора, за периода от 06.04.2018 г. до 06.06.2018 г., ведно
със законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба до
окончателно изплащане на вземането.
В срока по
чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва предявените
искове, като неоснователни.
Твърди, че
на 20.08.2019 г., ищецът е сключил с ответника Договор за паричен заем „Вива
кредит План“ № ***, по силата на който е усвоил заемна сума в размер на 800
лева. С подписването на договора, ищецът се задължил да върне заемната сума на
7 месечни погасителни вноски, в размер на 177.46 лева, в която били включени
дължимите суми за главница, лихва и такса за експресно разглеждане, начислена
във връзка с изявеното желание да ползва допълнителна, доброволна услуга по
експресно разглеждане на заявката. Преди сключването на договора, на ищеца е
представен СЕФ, описващ всички условия по договора, съгласно изискванията на
ЗПК.
Счита, че
уговорената в чл. 5 от Договора, неустойка не е нищожна. Ищецът имал срок до 3
дни от подписването на договора за предостави едно от посочените обезпечения-поръчителство
или банкова гаранция, като сочи, че действащото законодателство не предвиждало
ограничения за финансовите институции да изискват обезпечаване на заемите,
които предоставят. Освен това, ищецът имал две алтернативни възможности за
обезпечение, което било в негов интерес. Неустойката била във фиксиран размер в
договора, с което ответникът добросъвестно било изпълнило задължението си да
информира ищеца за точния размер на имуществената му отговорност в случай на
непредоставяне на обезпечение на кредита. Законът не поставял изискване при
уговаряне на неустойка да се посочва кои вреди ще бъдат компенсирани с
неустойката. Ответникът е поел значителен риск при неизпълнение от ищеца да не
може да събере вземанията си към него. Освен това, ищецът още с получаването на
СЕФ, което предхожда сключването на договора, бил подробно запознат с тези
изисквания. Затова счита, че ищецът е разполагал с достатъчно време и
възможност да се снабди с поръчител или да представи банкова гаранция, за да
обезпечи кредита. Не били съобразени разпоредбите на чл.19, ал.3, т.1 ЗПК,
според които - при изчисляване на ГПР не се включват разходите, които
потребителят заплащал при неизпълнение на задълженията си.
Неоснователно
било твърдението на ищеца за липса на еквивалентност между размера на таксата и
извършената услуга, както и за противоречие със задължението за договаряне,
съобразно принципа за спазване на добрите нрави. Сочи, че потребителят е имал
възможност свободно и доброволно да реши дали да се възползва от услугата за експресно
разглеждане на заявката, или да изчака 10 дни. Таксата за експресно разглеждане
представлявала цената на предоставяната от кредитора услуга. Предвид
доброволния характер на услугата, ищецът не можел да се позовава на
неравноправност, защото тази клауза фигурирала в договора по изрична негова
заявка, а не е едностранно наложена от дружеството, без да има възможност за
избегне ползването на услугата, съответно начисляването на таксата за нея.
Неоснователно
било твърдението и за нарушаване на чл. 19, ал.4 ЗПК, тъй като ГПР по договора
възлизал на 49.36 %, като при изчисляването му бил включен ГЛП. В случая,
договорната възнаградителна лихва е 40.29 %, като надвишението над допустимата
според ищеца стойност от трикратния размер на законната лихва не било
съществено. Не противоречила и на добрите нрави.
Договорът и
оспорените клаузи отговаряли на изискванията на ЗПК и били действителни. Моли
за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед
изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:
От приетия като писмено
доказателство по делото Договор за
паричен заем „Вивакредит План“ № ***, се установява, че на 06.04.2018 г. е сключен договора между страните по
делото, по който „Вива
кредит“ ООД, в качеството на заемодател, е предоставило на Н.Х., в качеството
му на заемател, сумата от 800 лева, която е следвало да бъде върната в срок до 02.11.2018
г. с плащането на 7 месечни погасителни вноски, при фиксиран лихвен процент от 40.29 %, а ГПР е
49.45 %.
В чл. 1, ал. 2 от договора е
уговорено, че заемателят заявява, че преди подписване на настоящия договор е
избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане
на документи за одобрение на паричен заем предоставена от кредитора, което
обстоятелство е декларирано в попълненото от него ППЗ или форма за онлайн
кандидатстване или чрез средство за комуникация от разстояние. В чл. 1, ал. 3 е
уговорено, че за извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно
разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за експресно
разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 331.24 лева.
В чл. 5, ал. 1 от договора е уговорено,
че заемателят се задължава в 3-дневен срок от усвояване на сумата по договора,
да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения на задълженията му по
този договор, а именно: поръчител - физическо лице, което да представи
бележка от работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня на
предоставяне и да отговаря на следните изисквания: навършена 21 годишна
възраст, да работи по безсрочен трудов договор, да има минимален стаж при
настоящия си работодател от 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер от
1 000 лв., през последните 5 години да няма кредитната история в ЦКР към
БНБ или да има кредитна история със статус не по-лош от 401 „Редовен”, да не е
поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен
заем в качеството си на заемател; или банкова гаранция, която е издадена след
усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение, валидна 30 дни след
падежа за плащане по договора.
С клаузата на
чл. 5, ал. 2 от договора страните са уговорили, че при неизпълнение на
задължението на длъжника да осигури посоченото обезпечение, последният следва
да заплати неустойка на кредитора в размер на сумата от 331.24 лева. Установено
е, че неустойката се заплаща разсрочено, заедно с всяка погасителна вноска,
като размерът на последната в този случай е от 224.78 лева, а общия размер на
задължението от 1573.46 лева.
Предвид
изложеното, съдът приема, че между ищеца и „Вива Кредит“ ООД е възникнало валидно правоотношение по
договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума.
Последното дружество е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ,
като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са
набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.
Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно
като такова, т.е. има качеството на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК. Сключеният договор по своята правна
характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради
което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон
- ЗПК.
Ответникът
е небанкова финансова институция по чл. 3 ЗКИ, като може да отпуска кредити със
средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора
е действало извън рамките на своята професионална дейност, т.е. страните имат
качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгласно чл.
9, ал. 4 ЗПК.
Сключеният
договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за
потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат
изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсата на
всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците
по чл. 22 ЗПК -
изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 ЗПК,
а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и други
разходи.
В исковата молба е релевирано основание за
недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с изискването на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е
въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се
формира неговото задължение.
В случая, не е спазено изискването
на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин.
Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит.
ГПР се изчислява по специална
формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е
образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в
посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/,
следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички
разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49.45 %, а
възнаградителната лихва– 40.29 %, но от съдържанието на договора не може да се
направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран
ГПР.
Всичко това поставя потребителя в положение да не знае
колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в
това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на
посоченото законово основание.
Ето защо и поради липса на част от задължителните
реквизити на т.10 на чл.11 ЗПК, договорът се явява недействителен.
Отделно - посочването само с цифрово
изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите
изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл.11, т.10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна,
точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във
връзка с кредита, за да може да направи информиран
и икономически обоснован избор дали да го сключи.
Поради това в договора трябва да е
посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения
кредит представлява ГПР, но изрично и
изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и
които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в
положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя
създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР,
противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК /в т
см. - трайната практика на Окръжен съд Пловдив - Решение
№ 242/18.02.2016 г. по гр. д. № 45/2016 г.; Решение
№ 1561/30.11.2016 г. по гр. д. № 2355/2016 г.; Решение
№ 656/ 26.05.2017 г. по гр. д. № 499/2017 г.; Решение
№ 336/13.03.2018 г. по в. гр. д. № 3025/2017 г. и др./.
Липсата на
разбираема и недвусмислена информация в договора по см. на чл. 11, т. 10 ЗПК, е възможно да заблуди средния потребител относно цената и
икономическите последици от сключването му. Същевременно - посочването на по -
нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация относно общите
разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща
търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО.
Това от своя страна означава, че клаузата за общия размер на сумата, която
следва да плати потребителят, е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1
от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост
/Решение № 1510/13.12.2019 г. по в.гр.д № 2373/2019 г. на ПОС/.
Следователно процесният договор е
недействителен, на основание чл. 22 ЗПК
във вр. с чл. 26, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД.
Допълнителен
аргумент за този извод е и фактът, че клаузите за дължимостта на неустойка по
заема и такса за експресно разглеждане на документи са нищожни, поради противоречие с добрите нрави.
В случая страните са уговорили клауза за
задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в
тридневен срок от сключването на договора, като при неизпълнение са предвидили
неустойка във фиксиран размер от 331.24 лева. В чл. 1, ал. 3 е предвидена такса
за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на
331.24 лева.
Така предвидените размери оскъпяват
кредита с 70.98 % , което противоречи на чл. 21, ал. 1 ЗПК, както и на добрите
нрави. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
на изискванията на закона, е нищожна. Предвидените клаузи са и неравноправни по
смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същите са необосновано високи.
Така уговорена, неустойката е
предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното
задължение за предоставяне на обезпечение, а това задължение има вторичен
характер и неговото неизпълнение не рефлектира пряко върху същинското
задължение за погасяване на договора за паричен заем. Отделно от това
въведените в договора изисквания за вида обезпечение /чл. 5, ал. 1, т. 1 и 2 от
договора/ и срока за представянето им създават значителни затруднения на
длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства.
Непредоставянето на обезпечение не води до претърпени вреди за кредитора, който
би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и
риска по предоставянето на заем към датата на
сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на
договорните условия.
Освен обезпечителна и обезщетителна, по
волята на страните, неустойката може да изпълнява и наказателна функция. В случая неустойката е предвидена, като
санкция за неосигуряване на обезпечение. Задължението за предоставяне на
обезпечение има вторичен характер и неизпълнението му не засяга пряко
същинското задължение на кредитополучателя за връщане на дадения му кредит. В
договора това задължение е уговорено по начин относно изискванията за вида
обезпечение и относно срока за представянето му, че да създава значителни
затруднения при изпълнението му до степен то изцяло да се възпрепятства.
Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за
кредитора, а начина по който е уговорена неустоечната клауза създава единствено
предпоставки за начисляването на тази неустойка. Подобен резултат е несъвместим
с добрите нрави и насочва към извод, че неустойката излиза извън присъщите й по
закон функции, тъй като още към момента на уговарянето й създава предпоставки
за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемателя.
Страните в
клаузата на чл. 1, ал. 3 от договора са уговорили, че заемателят дължи на
кредитора такса за експресно разглеждане на
документи в размер на 331.24 лева.
Разпоредбите на чл. 10а ЗПК дават възможност на
кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за
предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Това са
услуги, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по
договора, а именно предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с
договорената възнаградителна лихва и на определения падеж.
В настоящия случай, таксата за експресно
разглеждане представлява действие по усвояване на кредита във времево
отношение.
Доколкото се касае за възнаграждение
по усвояването на кредита, с нея реално се заобикаля
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. С това допълнително плащане се
покриват разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият
размер би надхвърлил законовото ограничение. Така,
с тази сума, реално се увеличава
печалбата на кредитора, защото при плащането на всички задължения се получава
едно допълнително възнаграждение. Ето защо посочения в договора
годишен процент на разходите от 40.29 % не отговаря на действителния такъв.
Това се потвърждава и от изготвената от вещото лице М.М. и приета по делото
съдебно – счетоводна експертиза като обективна, компетентно дадена и неоспорена
от страните, че в годишния процент на разходите по процесния Договор, като
разход на заемодателя е включена само договорна лихва. Процентът, с който се
оскъпява кредита с постигната договорка за заплащане на такса за експресно
разглеждане, е 70.98 %.
С допълнителното плащане на „такса за експресно разглеждане“ се покриват
разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата и следва да бъдат
включени в ГПР, при което същият би надхвърлил законовото ограничение, вземайки
предвид сегашния му размер и съотношението между главницата, таксата и
възнаградителната лихва. Ето защо е налице неравноправна клауза, с която реално
се заобикаля забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което не отговаря на изискването
за добросъвестност между страните и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя – чл. 143 ЗЗП и
води до неоснователно обогатяване за кредитора.
Съдът намира
тази клауза за нищожна и на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК. Според тази разпоредба
всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на закона, е нищожна. Визираната клауза, предвиждаща
такса за експресно разглеждане от договора има за цел да заобиколи
ограничението на чл. 10а ЗПК, съгласно което кредиторът не може да изисква
заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита.
Освен това, клаузата за дължимостта на таксата за експресно разглеждане
на документи, противоречи
на добрите нрави; води до неоснователно обогатяване за кредитора, като
предвижда допълнително възнаграждение за същия, което обаче е недължимо на
основание чл. 19, ал. 5 ЗПК; следва да бъде включена в ГПР, като при това
положение - заобикаля забраната на чл. 19, ал. 4 и 5 ЗПК; чрез нея се стига до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и
потребителя – чл. 143 ЗЗП. Клаузата, предвиждаща плащане на такса за експресно разглеждане на
документи е установена и в противоречие на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК,
съгласно която кредиторът не може да
изисква заплащането на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита.
Доколкото
противоречията между клаузите за неустойка и експресно разглеждане на документи
и добрите нрави е налице още при сключването на договора, съобразно
разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо
не е породил правно действие, а нищожността на тази клаузи е пречка за
възникване на задължения за неустойка по чл. 5, ал. 2 и на такса за експресно
разглеждане на документи за отпускане на заема по чл. 1, ал. 3 от договора.
Следователно, в конкретния случай,
ищецът не дължи на ответника, сумата от 331.24 лева, представляваща задължение
на ищеца за такса за експресно разглеждане на документи, както и сумата от
331.24 лева, представляваща задължение на ищеца за неустойка по Договора за
паричен заем от 06.04.2018 г.
От приетата по делото съдебно –
счетоводна експертиза като обективна, компетентно дадена и неоспорена от
страните, се установява, че ищецът е заплатил на ответника сумата от 97.07
лева, с която е погасена такса за експресно разглеждане на документи, како и
сумата от 97.07 лева, с която е погасена неустойка. Липсва основание за получаването
им, поради което предявените искове са основателни и следва да бъде уважени,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до погасяването, като
последица.
Следователно процесният договор е
недействителен, на основание чл. 22 ЗПК
във вр. с чл. 26, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД.
Съгласно
чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи.
След
като съдът достигна до извод за недействителност на договора, съгласно чл. 23 ЗПК – сумите за такса за експресно
разглеждане на документи в размер на 97.07 лева и за неустойка в размер на 97.07
лева, и доколкото е безспорно плащането им
в посочените размери, същите са получен без основание и се дължи връщането им.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане,
разноски следва да се присъдят на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Направено е искане, представен е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за
плащане на 100 лева – държавна такса, както и депозит за вещо
лице по ССЕ в размер на 180 лева, които суми следва да му се възстановят от
ответника, като законна последица от решението.
Ищецът, освен това, е
представляван от свой пълномощник в процеса, на когото той не е заплатил
хонорар, в която връзка същият моли за определяне на неговото възнаграждение на
основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в представения
договор за правна защита и съдействие на ищцата (л. 26) е посочено, че той се
представлява безплатно от адв. Е.И., поради затрудненото си материално
положение, което по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА представлява основание за
оказването му на безплатна адвокатска помощ. Изрично в подобни хипотези
законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на адвокатското
възнаграждение, което тук следва да бъде изчислено съгласно нормата на чл. 7,
ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г., действала към момента на сключване
на договора, предвиждащи минимален размер на адвокатското възнаграждение от 300
лева. Посочената
сума следва да се присъди в полза на процесуалния представител, а не на ищеца,
с оглед на обстоятелството, че последният не е реализирал този разход.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, оф. 73Г, да заплати на Н.П.Х., ЕГН **********, с
адрес: ***, следните суми: сумата в размер на 97.07 лева /деветдесет и седем лева и седем стотинки/ - получена
без основание за
погасяване на неустойка, за периода от 06.04.2018 г. до 06.06.2018 г. и сумата
от 97.07 лева /деветдесет и седем
лева и седем стотинки/ – получена без основание по клауза за такса за експресно разглеждане на документи, за периода от 06.04.2018 г. до 06.06.2018 г.,
по Договор за паричен заем „Вива Кредит План“ № *** от 06.04.2018 г., ведно със
законната лихва върху посочените по-горе суми от датата на депозиране на
исковата молба в съда– 01.12.2020 г. до окончателното им изплащане, както и сумата в размер на 280 лева /двеста и осемдесет лева/ - разноски по делото.
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28,
ет. 2, оф. 73Г, да заплати на адв. Е.Г.И.,***,
със служебен адрес – гр. П. ***, сумата
от 300 лева (триста лева) – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ на Н.П.Х. за производството по настоящото гражданско дело № 15919/2020
г. по описа на ПРС, ХVІІІ гр.с., на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд –
Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Кристина Табакова
Вярно
с оригинала!
РЦ