О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./........06.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 12.06.2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
РАДОСТИН ПЕТРОВ
като разгледа докладваното
от съдия Д. Томова
частно търговско дело №
664 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
чл. 274, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 121 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 9441/03.02.2020 г. по описа на ВРС,
на „Ренесанс ВН” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, ул. „Цар Освободител” 76-Г, ет. 4, офис 405, представлявано от
управителя Васил Балабанов чрез адвокат Н. Т., ВАК, срещу определение № 1333/22.01.2020 г.
на Варненски районен съд, 43 състав, постановено по гр.д. № 9324/2019 г.
по описа на ВРС, с което е прекратено производството по делото и същото е
изпратено по подсъдност на Районен съд – Велики Преслав.
Като се позовава на съдебна практика от 2010 година, жалбоподателят счита,
че изборната местна подсъдност по чл.113 ГПК е приложима в случаите, когато
страна има качеството „потребител” по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП и търси
защита на правата си в това качество, въз основа на специалния закон, какъвто
настоящия случай не е. Твърди, че съдът неправилно е посочил, че ищецът има
качеството на потребител на предвидените в оспорения договор услуги; към
момента на постановяване на обжалваното определение ответникът не е подал
отговор на исковата молба, за да е направено оспорване на подсъдността, като
мотивите не съответстват на етапа на производството. Отделно от това са
обосновани твърдения, че не може в случая да се приеме, че ответникът има
качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което за
него не е налице изборната местна подсъдност по чл.113 ГПК, която, освен това,
е само една правна възможност.
Моли за отмяна на обжалваното
определение и връщане на делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Частната жалба е надлежно администрирана
от районния съд.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е
постъпил отговор от насрещната страна - ответника И.Д. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес *** ****, подаден чрез процесуалния му представител адвокат И.
Д., ВАК.
Аргументира становище, че претендираното
с исковата молба вземане, представляващо уговорено възнаграждение за кредитора
- цедент по договор за поръчка от 08.09.2015 г. с предмет: намиране и
предоставяне на доверителя на подходящи предложения за покупка на недвижим имот
и логистична поддръжка на сделката до сключване на окончателен договор за
покупко-продажба, определя страните в производството като търговец и потребител
по смисъла на § 13, т.1 и т.2, във вр. с т.14 от ДР на ЗЗП, което обосновава
приложимост в конкретния случай на разпоредбата на чл.113 от ГПК. С оглед на
това и предвид факта, че адресната регистрация на ответника – потребител попада
в съдебния район на РС - Велики Преслав, то именно той е местно компетентния
съд да разгледа иска. Моли обжалваното определение да бъде потвърдено.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1,
във вр. с чл.274, ал.1, т.2 и чл.121 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата се преценява като неоснователна по следните съображения:
За надлежното упражняване на правото на иск следва да
са налице предвидените в закона процесуални предпоставки за това. Правното
значение на подсъдността се изразява в това, че овластява и задължава съда да
реши делото по същество, респективно обуславя правото на иск спрямо сезирания
съд, бидейки предпоставка за неговата допустимост. Докато родовата и
функционалната подсъдност са абсолютни процесуални предпоставки за надлежно
упражняване на правото на иск, за които съдът следи служебно, местната
подсъдност е относителна, поради което такова задължение съдът няма.
Изключенията са установени в нормите на чл.119, ал.2 и ал.3 от ГПК, овластяващи
съда да повдигне служебно възражение за местна неподсъдност на делото по
правилата, установени в 109, чл.108, ал.2, чл.113 и чл.115, ал.2 от ГПК.
Установената в тези законови разпоредби местна подсъдност е абсолютна.
Съобразявайки тези законодателни разрешения и
безспорното в случая обстоятелство, че ответникът – физическо лице е ползвател
на посредническа услуга, предоставяна от търговец в рамките на осъществяваната
от него търговска дейност, като тази услуга не е предназначена за извършване на
търговска или професионална дейност, което определя качеството му на "потребител" по
смисъла на § 13, т.1, във вр. с т.14 от Допълнителните разпоредби на Закона за
защита на потребителите (ДР на ЗЗП), съдът намира, че обосновано в случая
следва да се приеме, че исковата претенция носи белезите на иск срещу
потребител по смисъла на чл.113 от ГПК. Фактът, че ищецът не е страна по
сключения с ответника договор за поръчка от 08.09.2015г., а е нов кредитор
(цесионер), придобил вземането от първоначалния кредитор – цедента „НОВ ДОМ
ВАРНА” ЕООД, ЕИК *********, е ирелевантен спрямо задължителната местна
подсъдност по чл.113 от ГПК.
Безспорно е в случая, надлежно е установено и от
извършената служебно справка, че ответникът И. Г. е с настоящ и постоянен адрес
***. По правилата на специалната местна подсъдност по чл.113 от ГПК това
определя Районен - Велики Преслав като местно компетентен да разгледа и
произнесе по същество предявените от ищеца искове за претендираното като
дължимо и неплатено възнаграждение по чл.3 от договор за поръчка от
08.09.2015г., ведно с обезщетение за забавено изпълнение. Като е прекратил
образуваното пред него производство и е изпратил делото по подсъдност на
Районен - Велики Преслав, първоначално сезираният Варненски районен съд е
постановил законосъобразен и правилен съдебен акт, който следва да бъде
потвърден.
Единствено с цел прецизност и изчерпателност следва
да се посочи, че допуснатата в мотивите на обжалваното определение техническа
грешка при посочване, че „ищецът” е с
настоящ и постоянен адрес *** ****, е
несъществена и не се отразява върху правилността на крайния извод на съда за
приложимост в случая на специалната местна подсъдност по чл.113 от ГПК.
По тези фактически и правни съображения и на
основание чл.278, ал.2 от ГПК съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №1333/22.01.2020г. на Варненски районен
съд, 43 състав, постановено по гр.д. №9324/2019 г. по описа на ВРС, с което
е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на
Районен съд – Велики Преслав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Върховен
касационен съд на Р. България с частна жалба, подадена в едноседмичен срок,
считано от датата на връчване на препис от него на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.