№ 78
гр. Сливница, 11.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и шести април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Ангелина Г. Гергинска
при участието на секретаря Мария В. Иванова
като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Административно
наказателно дело № 20211890200003 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
К. М. К. с адрес за кореспонденция , гр.С*** № 24, ет.2, ЕГН: ********** е подал
жалба срещу наказателно постановление № 6990/07.10.2020 г. на Началник на отдел
„Контрол по републиканската пътна мрежа”, Дирекция "АРОК" при Агенция „Пътна
инфраструктура“ - гр.София, с което му е наложено на основание чл. 53, ал. 1, т.2 от Закона
за пътищата, административно наказание „глоба” в размер на 1 000 лева за нарушение по чл.
26, ал. 2, т. 1, б."а" от Закона за пътищата, във вр. с чл. 37, ал.1, т.1 от Наредба №
11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства на
МРРБ /Наредбата/.
В жалбата си заявява, че оспова процесното НП. Твърди, че както в съставеният
АУАН, така и в процесното НП е описана фактическа обстановка, която не отговаря на
действителната. Счита процесното НП за незаконосъобразно, поради което претендира
отмяната му. В съдебно заседание, редовно призован не се вява, не се представлява.
Въззиваемата страна Агенция пътна инфраструктура към МРРБ, чрез процесуалния
си представител, юк. Николов по подробно изложени в пледоарията правни съображения
моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление като правилно и
законосъобразно. Навеждат се доводи, че не са налице допуснати процесуални нарушения
при издаването му и правилно и законосъобразно е приложена санкционната правна норма,
както и предвид събраните в хода на съдебното дирене гласни и писмени доказателства е
доказано по безспорен начин извършено от жалбоподателят административно нарушение по
чл. 53, ал. 1 от ЗП. Претендира разноски.
Жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
След като прецени обжалваното постановление, с оглед обстоятелствата посочени
1
във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съд прие за установено от
фактическа страна следното:
На 11.09.2020 г. при извършвана проверка от свидетелите С. В. П. и СТ. К. М.,
служители на АПИ в 09.50 часа на път І-8, км.38+600, на разклона за с.Пролеша, спират за
проверка МПС „Мерцедес“, модел „4140“ с рег.№ *** движещо се в посока гр.Драгоман.
МПС е с четири оси с две управляеми оси, натоварено с фракция. Установили, че
проверяваното МПС е управлявано от жалбодателя. В процеса на проверката е било
направено измерване на разстоянието между осите, при което било установено, че сумата от
натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 28 825т., при максимално
допустимо натоварване 18 т., съгласно чл.7, ал.1, т.5, б.“в“ от Наредбата. Измерването било
извършено с електронна везна DFW-KR № 118873. С оглед измерените от длъжностните
лица параметри на ППС същите са установили, че последното е "извънгабаритно" по
смисъла на §1, т. 1 от цитираната наредба. За така измерените параметри на ППС
жалбоподателя, който е управлявал същото не е представил на контролните органи валидно
разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни такси/ за движение на
извънгабаритно ППС. С оглед на това контролните органи са приели, че към момента на
проверката жалбоподателя е осъществявал движение на извънгабаритно ППС по смисъла на
§ 1, т. 1 от ДР на Наредба № 11/2001 г. на МРРБ без разрешение издадено по реда на раздел
ІV на наредбата от администрацията управляваща пътя /АПИ/ за дейност от специално
ползване на пътищата. Въз основа на така установеното контролните органи са съставили на
жалбоподателя АУАН № 0007759 от 11.09.2020г. за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1 б. "а" от
Закона за пътищата, във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ. АУАН
е съставен на място в присъствие на жалбоподателя, предявен му и препис от него му е
връчен срещу разписка.Саморъчно, жалбодателят не е възразил. В законоустановеният
тридневен срок, жалбодателят е депозирал възражение срещу съставеният му АУАН, като е
отразил че не е извършил административното нарушение и не е съгласен със съставеният му
акт. Към съставеният АУАН е приложено копие от талона на МПС „Мерцедес“, модел
„4140“ с рег.№ ***, от който е видно, че собственик на ППС е Пламен Георгиев Богданов.
Въз основа на така издадения АУАН административно наказващия орган е издал
атакуваното в настоящето производство НП № 6990/07.10.2020г. на АПИ, с което на
жалбоподателя е наложено на основание чл. 53, ал. 1, т.2 от Закона за пътищата,
административно наказание „глоба” в размер на 1 000 лева за нарушение по чл. 26, ал. 2, т.
1, б."а" от Закона за пътищата, във вр. с чл. 37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. за
движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства на МРРБ /Наредбата/.
По делото са приложени заявление за последваща периодична проверка и паспорт на
електронна везна DFW-KR № 118873.
Приети са като доказателства по делото две квитанции за платени пътни такси
№121012170105679/14.09.2020г. и № 121012170105633/11.09.2020г., справка
№2806/11.09.2020г. и разрешително №4405/11.09.2020г.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните по
делото свидетели, С. В. П. и СТ. К. М., които поддържат изцяло и в пълен обем
констатациите, изложени в акта за установяване на административно нарушение и от
приложените писмени доказателства.
От правна страна:
На първо място относно наведените в жалбата доводи за допуснати в хода на
административно-наказателното производство съществени процесуални нарушения водещи
до нарушаване правото на защита на жалбоподателя и до незаконосъобразност на
2
атакуваното НП настоящият състав намира от правна страна следното:
При издаване на АУАН и НП административно- наказващия орган не е допуснал
съществени процесуални нарушения водещи до нарушаване правото на защита на
жалбоподателя. Както акта така и наказателното постановление съдържат необходимите
реквизити на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че
липсва в НП пълно и точно описание на твърдяното нарушение на обстоятелствата, при
които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. Наказващия орган в
АУАН и НП е направил пълно и точно описание на административното нарушение,
обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. В НП
наказващия орган ясно и точно е конкретизирал цифрово и буквено нарушените от
жалбоподателя правни норми, както на законовия така и подзаконовия нормативен акт, а
именно чл. 26, ал. 2, т. 1, б "а" от ЗП и чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ.
Точно и ясно е посочена и санкционната норма, а именно чл. 53, ал. 1 от ЗП въз основа, на
която е наложено административното наказание на жалбоподателя. Действително в
разпоредбата на чл. 53, ал.1 от ЗП законодателят е предвидил няколко хипотези за
ангажиране на административно-наказателната отговорност на нарушителите, в НП е
конкретизирано от наказващия орган, че жалбоподателя е нарушил т. 2 на ал. 1 от чл. 53, и в
НП подробно са посочени нарушените правни норми и в какво се състои административното
нарушение. Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, жалбоподателят "а" от ЗП е посочено от
законодателя, че за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се
забраняват движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. В случая
контролните органи безспорно са констатирали, предвид установеното от фактическа страна
в АУАН и НП, което съдът приема за доказано, с оглед събраните в хода на
административно- наказателното производство гласни доказателства - показанията на
свидетелите, както и писмените такива, че жалбоподателят управлява ППС,
"извънгабаритно" по смисъла на Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ. Това обстоятелство се
доказва от получените стойности при измерване на разстоянието между осите и сумата от
натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС, които са над допустимото
максимално натоварване от 18 т. съгласно чл. 7, ал. 1, т.5 от цитираната наредба на МРРБ.
Съгласно чл. 53, ал. 1, т.2 от ЗП се наказват с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието
не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26,
ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или които извършат или наредят да бъдат
извършени следните дейности: движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни
средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя.
В настоящия случай безспорно е установено от контролните органи, че жалбоподателят е
управлявал процесното ППС, с оглед на което по смисъла на цитираната правна норма на
чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП същият е лице, което извършва дейност движение на извънгабаритно
ППС без разрешение на собственика или администрацията управляваща пътя. Т.е. в случая
законодателят е имал предвид, че следва да бъде ангажирана административно-
наказателната отговорност на лицето извършващо превоза, а не на "превозвача" по смисъла
на пар. 1, т. 5 от ДР на Закон за автомобилните превози. Съгласно чл. 37, ал.1, т.1 от Наредба
№ 11/2001 г. на МРРБ за движение на извън габаритни и/или тежки пътни превозни средства
във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и АПИ спират и
съставят акт на водача на извънгабаритното и/или тежко пътно превозно средство, на
съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че
движението на извънгабаритни и/или тежки ППС се извършва без разрешително или
3
документ за платена такса по чл. 14, ал. 3 от Наредбата. За да е налице такова нарушение, то
същото следва да се изразява именно в движението на извънгабаритно и/или тежко ППС в
обхвата на пътя без разрешение. Текстът на чл.26, ал.2 си служи именно с термина
„разрешение”, а не с думата „разрешително”. Между двата термина е налице различие, те не
са еквивалентни синоними, не се припокриват. „Разрешителното” е документ, издаден от
определен оправомощен за целта орган при наличието на законово регламентирани условия
/р. ІV от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ/. Разрешението е позволение за осъществяване на
определено поведение или дейност, което може да стане или при условията на издаване на
такъв документ /разрешително/ или директно на база реализацията на елементи от
хипотезата на състава на специална правна норма, която разрешава /позволява, допуска,
легитимира, легализира/ съответен тип поведение. Без реализацията на тези елементи от
състава на правната норма това поведение е незаконно /забранено, недопустимо/ и за
осъществяването му се носи юридическа отговорност, в случая- административно
наказателна такава. Описаното в процесното НП деяние е движение на посоченото
извънгабаритно ППС без разрешение /”разрешително или квитанция за платена пътна
такса”/ и то съответства на хипотезата на сочената като нарушена правна норма.
Разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1 забранява именно движението „без разрешение”, каквото е
посочено от АНО, че липсва.
По делото тази липса е оспорена. В съставения на 09.02.2017 г. АУАН
актосъставителят е отбелязал, че е представена квитанция
№17BG005804V22193184/09.02.2017 г. за заплатена такса в размер на 33,00 лв. за
превишаване на допустимата максимална дължина /19,75м./, но липсва изявление относно
причината поради която не се кредитира.
За това разрешение в НП е отразено, че може да бъде в две разновидности-
„разрешително или квитанция за платени пътни такси”, като въпреки представянето
квитанция „Митници” №18BG005804V27782594/19.05.2018г. за заплатена такса в размер на
35,00 лв. за превишаване на допустимата максимална дължина /20м./, но липсва изявление
относно причината поради която не се кредитира. Наличието на всеки един от тях би
изпълнил изискването на закона и от жалбодател не би била търсена административно
наказателна отговорност.
Според чл.8, ал.1 и ал.2 от Наредба № 11/2001 г. движението на извънгабаритни ППС
се осъществява в рамките на специалното ползване на пътищата и се разрешава в случаите,
когато е невъзможно или нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт или когато
товарите не могат да бъдат разглобени на части и превозени в рамките на общественото
ползване на пътищата. Извънгабаритните ППС могат да се движат с разрешително,
издадено от администрацията, управляваща пътя, съгласувано със съответната служба за
контрол при МВР. Според чл.8, ал.4 от наредбата на извънгабаритните и тежките ППС в
случаите по чл.14, ал.3 се разрешава да се движат след заплащане само на дължимата такса
за превишаване на максимално допустимите норми по раздел II. Т.е. в този специален
4
случай движението на превозното средство, отговарящо на специфичните изисквания на
така посочената правна норма, също подлежи на „разрешаване” /а не на издаване на
разрешително/, но такова разрешаване става по силата на закона при изпълнение на
посоченото в него условие, а именно- заплащането на съответната такса. При незаплащането
й не се разрешава, съответно, и движение на ППС. При движение на такова неговият водач
осъществява състава на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП, като се движи, без да му е разрешено.
Според чл.14, ал.3 от наредбата извънгабаритните и/или тежките ППС, на които се
разрешава да се движат след заплащане само на дължимата такса, са тези, които имат
обща маса до 45 тона или натоварване на ос, което не превишава с повече от 30 %
допустимите максимални натоварвания на ос по раздел II, както и тези с габаритни размери:
широчина- до 3,30 м, височина- до 4,30 м, и дължина- до 22 м. По делото не е налице спор
между страните, че процесният товарен автомобил попада в тази категория превозни
средства и в случая за него е била заплатена тази такса.
Следователно за да осъществи движението си по път от републиканската пътна мрежа,
по който е разрешено движението на подобни ППС с въпросното ППС, водачът е следвало
да притежава съответното разрешително след заплащане на предвидената такса, което
разрешително е следвало да бъде издадено след предприемане на необходиминте действия
по чл.15, ал.3 от Наредбата, съгласно който „собствениците на извънгабаритни и/или тежки
ППС или лицата, които извършват превозите, са длъжни да подадат в Агенция "Пътна
инфраструктура" или в съответното областно пътно управление или община заявление за
издаване на необходимото разрешително по образец“.
Неправилно въз основа на така изложените факти АНО е стигнал до извода, че в
случая жалбоподателят Костадин Мирчов К. е именно това лице и след като не е сторил
това съответно е осъществил състава на вмененото му във вина административно нарушение
по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. А от ЗП, тъй като посочената забрана е за движението на тежки и
извънгабаритни ППС без разрешение, но задължението за снабдяването с такава не е негово,
тъй като нито е собственик на ППС, нито се явява лице извършващо превози по смисъла на
наредбата. В този смисъл основателни са изложените в жалбата доводи от санкционираното
лице, че така вмененото му във вина административно нарушение не е извършено от него и
не може да му бъде търсена административно наказателна отговорност, тъй като макар и
безспорно в случая да е налице осъществен състав на административно нарушение,
отговорността следва да бъде носена от лицето отговорно за снабдяване със съответното
разрешително за движение на ППС.
Предвид казаното в конкретния случай, неправилно административно-наказващият
орган е ангажирал отговорността именно на жалбоподателя за посоченото нарушение. При
буквално тълкуване на визираната като нарушена правна норма на чл. 26, ал.2, т.1 б. "а" от
Закона за пътищата следва, че не всяко движение на извънгабаритни и тежки превозни
средства съставлява нарушение, а само това, което се извършва без разрешение на
администрацията на пътя. С оглед това, за да се даде отговор на въпроса чия
5
административнонаказателна отговорност следва да бъде ангажирана за извършване на
нарушение от типа на визираното, трябва да се съобрази и на кого е вменено задължението
за снабдяване със съответно разрешително. Това е така, защото именно липсата на
последното прави съставомерно нарушението на визираната норма.
Съгласно разпоредбата на чл.11 от Наредба № 1 от 03.07.2001 г. на МРРБ отговорност
за движението и съпровождането на извънгабаритните ППС носят лицата, които извършват
превозите. Тези лица са определени в чл. 15, ал. 3 от Наредбата и това са собствениците на
извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите. Само тези лица
имат задължението да снабдят извънгабаритните ППС със съответните документи, като
подадат в АПИ или в съответното Областно пътно упавление или Община заявление за
издаване на разрешително по образец. Водачът на ППС, с което е извършено нарушението,
не е както собственик така и превозвач. Легална дефиниция за лица, които извършват
превози е дадена в § 1, т.5 от ДР на Закона за автомобилните превози и гласи: "Превозвач" е
всяко физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, което извършва
обществен превоз на пътници и товари с помощта на превозни средства, предназначени за
тази цел. Доколкото водачът на автомобила /тежкотоварен или извънгабаритен /няма
задължение/, а и право/ за снабдяване със съответно разрешително, липсата на последното
не може да му бъде вменена във вина, респективно да бъде санкциониран по посочения ред.
Както се изложи по-горе последното задължение е възложено от Наредбата на
собствениците на съответните ППС-та или на извършващите превозите. В процесния
случай, водачът на автомобила не попада в нито една от двете категории, поради което
неизпълнението на нормативно установеното задължение за снабдяване с разрешително от
страна на превозвача, не може да бъде вменено в негова вина. С оглед това, съдът намира,
че управлението на тежкотоварно ППС, за какъвто се касае в случая, без надлежно
разрешение се явява несъставомерно за ангажиране отговорността на водача по визирания в
НП текст. Безспорно установеното нарушение е следвало да бъде вменено във вина на
отговорните лица – собствника или лицата извършващи превози, в каквото качество
санкционираният К. в случая не се явява, а административно наказателната отговорност
конкретно за така извършеното нарушение е следвало да бъде ангажирана по отношение на
собственика на посоченото в наказателното постановление ППС, което освен това и
съгласно цитираната разпоредба на чл.11 от Наредбата носи отговорност за движението и
съпровождането на извънгабаритното ППС.
Ето защо, съдът намира че нарушението за което е привлечен към отговорност
жалбоподателя се явява незаконосъобразно, поради което и наказателното постановление
следва да бъде отменено.
Предвид изхода на делото, разноските по производството в размер на 15,00лв.,
представлавщи пътни разходи на свидетел, следва да се възложат на въззиваемата страна.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА изцяло наказателно № 6990/07.10.2020 г. на Началник на отдел
„Контрол по републиканската пътна мрежа”, Дирекция "АРОК" при Агенция „Пътна
инфраструктура“ - гр.София, с което на К. М. К. с адрес за кореспонденция , гр.С*** № 24,
ет.2, ЕГН: ********** му е наложено административно наказание на основание чл. 53, ал. 1,
т.2 от Закона за пътищата, административно наказание „глоба” в размер на 1 000 лева за
нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б."а" от Закона за пътищата, във вр. с чл. 37, ал.1, т.1 от
Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства на МРРБ.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ - гр.София да заплати на РС-
Сливница, сторените по делото разноски в размер на 15,00лв.
Решението подлежи на обжалване и протест в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните пред АС – София област .
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
7