Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 15.01.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІII-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на десети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Димитринка
Костадинова-Младенова
при
секретаря Н.Светославова,
като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №4564 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 23.01.2020 год.,
постановено по гр.дело №47451/2018 год. по описа на СРС, ГО, 72 с-в, е признато
за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.Б.“ ЕАД срещу Н.С.Н.
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 345 ТЗ вр.
с чл. 232, ал. 2 ЗЗД, че ответницата дължи на ищеца сумата от 220.94 лв.,
представляваща стойност на незаплатени далекосъобщителни услуги по договор от
29.02.2016 год. /клиентски №*********/ за периода от 05.04.2016 год. до
04.09.2016 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.дело №78111/2017 год. по описа на СРС, ГО, 72 с-в – 01.11.2017 год. до
окончателното й изплащане и сумата от 197.03 лв., представляваща
незаплатени лизингови вноски за периода от м.септември 2016 год. до м.януари
2018 год. по договор за лизинг от 29.02.2016 год., като искът по чл. 345 ТЗ вр.
с чл. 232, ал. 2 ЗЗД е отхвърлен в останалата му част до пълния предявен размер
от 208.62 лв.; отхвърлен е предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.Б.“
ЕАД срещу Н.С.Н. иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 92.97
лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни
услуги и ответницата е осъдена да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото в размер на 257.28 лв., както и направените
разноски в заповедното производство в размер на 42.39 лв.
Срещу
решението в частта му, в която са уважени предявените искове, е подадена в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответницата Н.С.Н..
Жалбоподателката поддържа, че в тежест на ищеца било да установи фактите, от
които произтичат вземанията, както по основание, така и по размер, както и че
договорът е бил предсрочно прекратен поради виновно неизпълнение на
задълженията от страна на ответницата. Тези обстоятелства не били доказани по
делото. Липсвали доказателства, установяващи датите, телефонните номера и
продължителността на проведените разговори. Нямало и заключение на вещо лице за
тези обстоятелства. Представените от ищеца фактури не били годно
доказателствено средство, установяващо по безспорен начин наличието на
изискуеми задължения, тъй като представлявали частни документи, които не били
подписани от ответницата. Неправилно СРС се бил позовал на клаузата на чл. 75
от Общите условия на ищеца, като не била отчетена клаузата на чл. 31а от
същите, според която ищецът се задължавал предварително и по подходящ начин
/чрез кратко текстово съобщение, писмо с обратна разписка, записващ се
телефонен разговор, писмо по електронната поща на посочен от абоната електронен
адрес за контакти, писмо, доставено с куриер и др./ да информира абоната, че ще
предприеме действия по извънсъдебно събиране на негови неплатени парични
задължения, включително и когато за целта ще се ползват услугите на трети лица
/кредитни бюра, агенции за събиране на вземания и др./. Тази информация
задължително трябвало да съдържа и данни за точния размер на претендираните
парични задължения, за основанието, от което произтичат и за третото лице,
което ще събира вземанията. Доказателства за изпълнението на това задължение не
били събрани по делото, а именно, че ищецът е информирал ответницата, че
сключеният договор е едностранно прекратен. Освен това при наличие на
неизпълнение на задълженията от страна на потребителя ищецът имал право
незабавно да ограничи предоставянето на услугите или при условията на т. 19б и
19в да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже
сключването на нов. Според разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т. 6 ЗЗП,
неравноправна била клауза в договор, която позволявала на търговеца или
доставчика да се освободи от задълженията си по договора по своя преценка.
Едностранното прекратяване на сключения с ответницата договор, без
информирането й за това, не отговаряло на изискванията за добросъвестност и
водело до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. Следователно клаузата била недействителна. Освен това
породи липсата на доказателства за отправена покана за заплащане на дължимите
от ответницата суми, не била настъпила изискуемостта на задължението за
заплащане на разликата между цената на техническото устройство, предмет на
договора за лизинг от 29.02.2016 год., без абонамент, съгласно последно актуалната
ценова листа по отношение на която и да е СИМ карта/номер, посочени в него и на
заплатената при предоставянето му от оператора цена в брой или съответно обща
лизингова цена по договора за лизинг. Ето защо моли решението на СРС да бъде
отменено в обжалваната му част, а исковете – отхвърлени.
Ответникът
по жалбата „Т.Б.“ ЕАД счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено в
обжалваната му част. Поддържа, че по делото било установено, че страните са
били обвързани от облигационно правоотношение по договор за мобилни услуги,
като ако ответницата твърдяла, че е заплатила дължимите суми към оператора, то
следвало да докаже това. Поради неизпълнението на ответницата било налице
предсрочно прекратяване на договорните абонаменти, настъпило на основание чл.
12, ал. 2 и ал. 1 от Общите условия. Претендира и направените разноски по
делото.
Софийски градски съд, след като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявени са за разглеждане по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 228
от Закона за електронните съобщения /ЗЕС/ и с правно основание 435 ТЗ вр. с чл.
232, ал. 2 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми.
Решението е и правилно, като на
основание чл.272 от ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо
от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави
и следното:
Безспорно е във въззивното
производство, че на 29.02.2016 год. между страните са възникнали валидни
облигационни правоотношения по договор за мобилни услуги за мобилен номер *********,
при уговорен абонаментен план Стандарт – 20.99 лв., с тарифиране на интервали
от 60 секунди, сключен при Общи условия на ищеца за взаимоотношения с
потребителите на мобилни телефонни
услуги /връчени на ответницата на 01.03.2016 год./, по който дължимите месечни
суми били дължими не по-късно от 18 дни от издаване на месечната фактура и по
договора за лизинг с предмет мобилно устройство марка Samsung, модел Galaxy Grand Neo
Plus Dual, при уговорена лизингова
цена от 266.57 лв. /с включен ДДС/, платима на 23 месечни лизингови вноски,
всяка от които в размер на 11.59 лв., съобразно погасителен план, обективиран в
договора, сключен при Общи условия на ищеца по договор за лизинг за
предоставяне на преносим компютър, 3G CONNECT CENTER, телефонен апарат или друго устройство /връчени
на ответницата на 29.02.2016 год./. Не се спори също така, че горепосоченото
мобилно устройство е било предадено на ответницата.
На 23.04.2016 год. ответницата
подала заявление за смяна на номер, като в тази връзка на 29.04.2016 год. между
страните било сключено допълнително споразумение към договора за мобилни
услуги, за мобилен номер *********, при уговорени абонаментен план Нонстоп –
30.99 лв. и срок на действие до 29.04.2018 год.
Съгласно чл. 75 вр. с чл. 19б, б.
„в“ от Общите условия за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги, ищецът имал
право да прекрати индивидуален договор, срочен или безсрочен, в случай, че
потребителят не е заплатил дължими суми след изтичане на сроковете за плащане
по индивидуалния договор, съответно Общите условия.
Според чл. 12, ал. 2 от Общите условия на
ищеца по договор за лизинг за предоставяне на преносим компютър, 3G CONNECT CENTER,
телефонен апарат или друго устройство, месечните вноски и другите дължими
плащания стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на
договора/договорите за мобилни и/или фиксирани услуги, сключен/сключени от
лизингополучателя, както и в случай на забава в плащане на дължимите суми
съгласно тези договори плащания.
Несъмнено е, че за заплащане на
стойността на предоставените далекосъобщителни /телефонни/ услуги са от
значение времетраенето на същите и отчитането им съобразно таксуващата система
на ищеца. Тези услуги са измерими в таксови единици /импулси/ – арг. чл. 248,
ал. 2 ЗЕС. В разглеждания случай предоставените на ответницата услуги и тяхната
стойност в общ размер на 220.94 лв. са установени въз основа на справки за общо
потребление за мобилен фиксиран номер и данъчни фактури, издадени от ищцовото
дружество, което не се спори, че води редовно счетоводство. Доколкото
ответницата, чиято е доказателствената тежест съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, нито
твърди, нито установява, че е заплатила стойността на ползваните от нея през
исковия период далекосъобщителни услуги, то първата релевирана претенция
законосъобразно е била изцяло уважена от първоинстанционния съд, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане /чл. 422, ал. 1 ГПК/.
На следващо място въззивният съд
приема, че в чл. 19б от Общите условия към процесния договор за мобилни услуги
са предвидени основанията и начина за прекратяване действието на договора, като
едно от тези основания е неплащането на дължимите суми от потребителя в
уговорените срокове /б. в“/. Съпоставени обаче, тези основания налагат извода,
че с клаузата на чл. 19б е налице съгласие на договарящите за отклонението им
от диспозитивното правило на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, водещо до изключване на
необходимостта кредиторът да отправя предупреждение до длъжника /и дава срок за
изпълнение/ в хипотезата на неплатени дължими суми /в т.ч. стойност на
доставени далекосъобщителни услуги/ и автоматично преустановяване на
договорната обвързаност на страните с произтичащите от това правни последици.
Следователно доколкото с неплащането
на дължимата стойност на далекосъобщителните услуги се е осъществило
договореното в чл. 19б, б. „в“ от горепосочените Общи условия основание и е настъпило
автоматично преустановяване на облигационната връзка между страните, то с оглед
клаузата на чл. 12, ал. 2 от Общите условия на ищеца по договор за лизинг за
предоставяне на преносим компютър, 3G CONNECT CENTER, телефонен апарат или друго устройство, е бил
осъществен и фактическия състав за настъпване на предсрочната изискуемост на
месечните лизингови вноски, дължими по договора за лизинг, в частност тези,
които се отнасят за периода от м.септември 2016 год. до м.януари 2018 год. в
общ размер на 197.03 лв., до който и размер втората релевирана претенция
правилно е била уважена от СРС при съобразяване на липсата на данни за
погасяване на посочените задължения от страна на ответницата. Само за пълнота
следва да бъде отбелязано, че така формираният извод за изискуемостта на
вземанията за горепосочените лизингови вноски не би бил различен и при ненастъпила
предсрочна изискуемост, доколкото падежът на всички претендирани лизингови вноски
е бил настъпил към момента на приключване на съдебното дирене в първоинстанционното
производство /арг. т. 1 от Тълкувателно решение № 8/2017 год. на ВКС по
тълк.дело № 8/2017 год., ОСГТК/.
Във връзка с останалите оплаквания
във въззивната жалба следва да бъде посочено, че клаузата на чл. 31а от Общите
условия на „Т.Б.“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни услуги е
напълно неотносима към предмета на настоящия спор, тъй като не се касае за
хипотеза, при която доставчик на телефонни услуги използва услугите на
специализирани фирми за събиране на вземанията към техни абонати, в частност
ответницата /виж и мотивите на Решението №1962 от 27.09.2012 год. на Комисията
на регулиране на съобщенията/.
Ето защо въззивната жалба следва да
бъде оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено в обжалваната му
част, като правилно.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от настоящия спор и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК жалбоподателката /ответницата/ следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца действително направените разноски във въззивното
производство за възнаграждение за назначения й особен представител в размер на
150 лв. и възнаграждение за един адвокат в размер на 180 лв.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК
настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението от 23.01.2020 год., постановено по гр.дело №47451/2018
год. по описа на СРС, ГО, 72 с-в, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА Н.С.Н. с ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, Бизнес Парк София, сграда 6, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски във въззивното
производство за възнаграждение за назначения й особен представител в размер на
150 лв. и възнаграждение за един адвокат в размер на 180 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/