Р Е Ш Е Н И Е № 141
гр. Сливен 20.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на шести юли, две хиляди двадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
при секретаря Николинка Йорданова, като разгледа докладваното от административния съдия адм. дело № 97/2020 г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :
Производството е административно и намира правното си основание в чл. 124 от Закона за държавния служител, във връзка с чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс.
Образувано е по жалба на Г.А.Р., чрез адв. М.П. *** против Заповед за налагане на дисциплинарно наказание № РД-09-112/17.02.2020 г., издадена от Директора на РЗОК – Сливен, с която по отношение на Г.А.Р. на длъжност Н. с. „ДОКИПДПАОО“ с код по НКПД ……………. в отдел „ДОКИМПДПАИО“ на РЗОК - Сливен на основание чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл, чл. 22 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация и чл. 28 от Етичния кодекс № РД-16-51/14.12.2012 г. на служителите в Националната здравноосигурителна каса и Районните здравноосигурителни каси във връзка с чл. 90, ал. 1, т. 3 от ЗДСл и при спазване изискванията на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл е наложено наказание „отлагане на повишението в ранг с една година”.
В жалбата се твърди, че наложеното наказание е неправилно, незаконосъобразно и несправедливо, както и че е целенасочено и необективно. Твърди, че не е извършила посочените в заповедта дисциплинарни нарушения. Моли съда да отмени оспорената заповед.
В съдебно заседание оспорващата лично и чрез пълномощника си адв. П. поддържа жалбата. Претендира за направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – Директора на РЗОК - Сливен, чрез пълномощника си старши юрисконсулт Х. Д., оспорва жалбата. Претендира за юрисконсултско възнаграждание. В писмени бележки излага подробни съображения. Моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна.
От събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Оспорващата Г.А.Р. заема длъжността Н. с. „ДОКИИМПДПАОО " в отдел „ДОКИМПДПАИО " на РЗОК-Сливен.
С докладна записка с вх. № 93-02-82 от 10.02.2020 год. ИД н-к о. „ДОКИМПДПАИО" И. К. е уведомила Директора на РЗОК - Сливен за допуснато нарушение от страна на Г.Р., изразяващо се в отказ да изпълни задължението си относно изготвянето на справки за отчитане на контролната дейност на извънболнична медицинска и дентална помощ за периода м. януари 2020 год. (л.76)
С резолюция от 10.02.2020 год. Директорът на РЗОК - Сливен е изискал от Г.А.Р. обяснения относно изложеното в докладна записка с вх. № 93-02-83 от 10.02.2020 год. в срок до 11.02.2020 год..
На 11.02.2020 год. Г.Р., в присъствието на зам.директора на РЗОК Сливен е изслушана от Директора на РЗОК Сливен и на същата дата с вх. № 93-02-82 е депозирала писмени обяснения. В обясненията си посочва, че още на 06.02.2020 г. е предала справки за отчитане на контролната дейност на извънболнична медицинска и дентална помощ за периода м. януари 2020 г. в определения й срок от И.Д Н. О. „ДОКИМПДПАИО“. Относно твърденията за неизпълнение на резолюцията на Директора на РЗОК на писмо вх. № 35-00-213/07.02.2020 г. , счита че неотговаря на истината, тъй като писмото се отнасяло за период 2020-2022, а не за януари 2020 г.
На 17.02.2020 г. със заповед на Директора на РЗОК - Сливен за допуснато дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл, чл. 22 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация и чл. 28 от Етичния кодекс № РД-16-51 от 14.12.2012 год. на служителите в Националната осигурителна каса и Районните здравноосигурителни каси на Г.А.Р. е наложено дисциплинарно наказание по чл. 90, ал.1, т. 3 от ЗДСл „отлагане на повишението в ранг с една година.
В заповедта е посочено, че до 10.02.2020 год. Г.Р. не е изпълнила вмененото с т.5.5. от Длъжностната характеристика служебно задължение да изготви коректно ежемесечната справка, възложена от Управителя на НЗОК за извършената контролна дейност на сектора за м. януари 2020 год.; в периода 07.02. - 10.02.2020 год. служебното си задължение да изпълни резолюция на Директора на РЗОК - Сливен за изготвяне на възложените с писмо с изх. №20-00-63/07.02.2020 год. на Управителя на НЗОК справки за контролната дейност за м.януари 2020 год.; на 10.02.2020 год., в нарушение на служебното си задължение, е отказала да изпълни възложеното и от ИД н-к отдел „ДОКИМПДПАИО" изготвяне на текущите справки за контролната дейност на сектора за м. януари 2020 год.
Заповедта е връчена на оспорващата на 17.02.2020 г.
По делото са приобщени писмо изх. № 20-00-63/07.02.2020 г. на Управителя на НЗОК; справки от системата за вътрешна кореспонденция и от системата за качване на документи; справки изготвени от Г.Р. за отчитане на контролната дейност на извънболнична медицинска и дентална помощ през м.януари 2020 г.; справки изготвени от И. К. за отчитане на контролната дейност на извънболнична медицинска и дентална помощ през м.януари 2020 г.; Заповед № РД-09-983/02.08.2018 г. на управителя на НЗОК; длъжностна характеристика на Н. с. „ДОКИИМПДПАОО "; скрийншот от деловодната система на НЗОК, респ. РЗОК – Сливен.
По делото са разпитани като свидетели А.Д. Д. – К. и Д.С.В. ***. От показанията им се установява, че към 10.02.2020 г. е имало изоставане в графика във връзка с изпълнението на текущите им задължения.
Жалбата до Административен съд - Сливен е подадена на 02.03.2020 г.
Въз основа на тази фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
Оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е издадена от компетентен орган. Видно, че със заповед № РД-09-983 от 02.08.2018 год. Управителят на НЗОК, възлага на Директора на РЗОК - Сливен правомощията си на орган по назначаването, с изключение на назначаването, преместването по чл. 816 от ЗДСл, прекратяването на правоотношението, както и налагането на наказание по чл. 90, ал.1, т.5 от ЗДСл по отношение на служителите, работещи по служебно правоотношение в РЗОК.
Спазена е установената форма – заповедта е писмена, с посочване на фактическите и правни основания за издаването й.
При издаването на оспорения акт обаче са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, регламентирани в глава пета от ЗДСЛ.
Съгласно чл. 93, ал. 1 от ЗДСл дисциплинарнонаказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. Двете изисквания са кумулативно предвидени и неспазването на едното от тях е основание съдът да отмени дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество. В случая са изпълнени кумулативно предвидените в чл. 93, ал. 1 от ЗДСл самостоятелни действия на дисциплинарнонаказващия орган.
Не е допуснато нарушение на чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. Разпоредбата предвижда, че дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Сроковете са преклузивни - неспазването им погасява правото на административния орган да наложи дисциплинарното наказание на провинилия се служител. В случая срока по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл е спазен доколкото на жалбоподателката е възложена задача на 07.02.2020 г., нарушението е на 10.02.2020 г., а заповедта е издадена на 17.02.2020 г.
Съдът намира обаче, че при налагане на процесното дисциплинарно наказание е нарушено императивното изискване на чл. 91 от ЗДСл.
Съгласно тази
разпоредба, при определяне на наказанието дисциплинарно-наказващият орган
следва да съобрази четири кумулативно дадени групи обстоятелства: 1. тежестта
на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за
гражданите; 2. формата на вина на държавния служител; 3. обстоятелствата, при
които е извършено нарушението; 4. цялостното служебно поведение на държавния
служител. В случая това изискване не е изпълнено, като в обжалваната заповед
липсва изложение на обстоятелствата, визирани в т. 2 и т. 4, а именно: липсват
каквито и да било мотиви, свързани с формата на вината на служителката, както и
такива, свързани с цялостното й поведение и в този смисъл дисциплинарнонаказващият
орган не е изпълнил задължението си по чл. 97, ал. 1, т. 6 ЗДСл. Вината е
субективното отношение на дееца към деянието, с което се осъществява
дисциплинарното нарушение. Тя може да бъде под формата на умисъл - пряк или
евентуален, или под формата на непредпазливост - небрежност или самонадеяност.
Всяка от формите на проявление на вината има свое собствено съдържание, т. е.
отразява различно интелектуално и волево състояние на дееца, което трябва да е
установено от наказващия орган. Липсват мотиви, относно цялостното служебно
поведение на служителя, като в конкретния случай от данните по делото не се
установява на жалбоподателката да са налагани други
дисциплинарни наказания. Мотиви по повод преценката за вида и размера на
наказанието липсват в издадената заповед, поради което крайният извод е, че
заповедта, с която е наложено дисциплинарно наказание се явява немотивирана и
откъм преценката за налагане на съответното наказание и постановена в нарушение
на чл. 91, ал. 1 от ЗДСл.
По този повод следва да се има предвид, че налагането на дисциплинарно наказание не е самоцелно и същото следва да санкционира неправомерно служебно поведение, като осъществи целите на личната и генерална превенция. Това наказание следва да бъде определено след извършен прецизен, обективен и всестранен анализ на всички обстоятелства, какъвто в случая съдът намира, че не е сторен.
В тази връзка следва да бъде отбелязано, че е недопустимо преценка по чл. 91 от ЗДСл да извършва съдът, чието задължение е да осъществи контрол върху същата. В този смисъл съдът приема, че в хода на производството е допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, доколкото изложените по-горе доводи водят до еднопосочен и категоричен извод за необоснованост на наложеното дисциплинарно наказание, а в тази връзка и за незаконосъобразност на издадената заповед за налагането му.
С оглед гореизложеното следва да се направи извода, че административният орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на оспорената заповед – отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК, поради което оспорената заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
С оглед изхода на спора и при направено искане за това ответникът по оспорването следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателката адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.
Воден от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ
от АПК, Административен съд – Сливен
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на дисциплинарно наказание № РД-09-112/17.02.2020 г., издадена от Директора на РЗОК – Сливен, с която по отношение на Г.А.Р. на длъжност Н. с. „ДОКИПДПАОО“ с код по НКПД ……………. в отдел „ДОКИМПДПАИО“ на РЗОК - Сливен на основание чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл, чл. 22 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация и чл. 28 от Етичния кодекс № РД-16-51/14.12.2012 г. на служителите в Националната здравноосигурителна каса и Районните здравноосигурителни каси във връзка с чл. 90, ал. 1, т. 3 от ЗДСл и при спазване изискванията на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл е наложено наказание „отлагане на повишението в ранг с една година”.
ОСЪЖДА РЗОК – Сливен да заплати на Г.А.Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** сумата от 400 лв. (четиристотин лева) направени по делото разноски.
Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 124, ал.1 изр. последно от ЗДСл.
Решението да се съобщи на страните на основание чл.138, ал.3 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: