РЕШЕНИЕ
№ 14471
гр. София, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря ХРИСТИНА Н. КОЕМДЖИЕВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20221110124087 по описа за 2022 година
намери следното:
Подадена е искова молба от Л И АД против Б и АД с искане да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 263,95 лева
– заплатено застрахователно обезщетение и 10 лева – ликвидационни
разходи, ведно със законната лихва считано от 19.08.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането. Ищецът твърди, че на 01.04.2019г., около 18:30 часа,
в гр. София, при Надлез Н водачът С. Н. при управление на лек автомобил
марка „Фолксваген” модел „Пасат” с рег. № реализирал ПТП със спрелият на
червен сигнал на светофарната уредба лек автомобил марка „БМВ” модел
„123 Д Купе” с рег. № управляван от И. И. М.. За настъпилото пътно -
транспортно произшествие водачите съставили двустранен протокол за ПТП
№ от 01.04.2019 г. Във връзка с настъпилото застрахователно събитие, ищеца
била образувана щета № 0000-1261-19-201982 по имуществена застраховка
„Каско“ на МПС, полица № 93001810098294, със срок на валидност от
13.12.2018 г. до 12.12.2019 г. При извършения оглед на лек автомобил марка
„БМВ” модел „123 Д Купе” били констатирани щети. В съответствие със
същите на собственика на увреденото МПС била изплатена сумата в размер
на 263,95 лева с преводно нареждане от 11.06.2020 г. Към датата на събитието
виновният водач на лек автомобил марка „Фолксваген” модел „Пасат” имал
валидна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника. Ищецът
счита, че на основание чл. 411 КЗ ответникът му дължи сумата от 263,95 лева
и 10 лева – ликвидационни разходи и моли съда признае дължимостта на
същите. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът подава отговор на исковата
молба. Взима становище за неоснователност на иска. Не оспорва наличието
на застраховка гражданска отговорност по отношение на л.а. Фолксваген
1
Пасат, наличието на застраховка Каско по отношение на л.а. БМВ 123 Д и
изплащането на обезщетението от страна на ищеца. Оспорва механизма на
настъпване на вредата, наличието на ПТП, действителната стойност на
вредите и на ликвидационните разходи, вината на водача на л.а. Фолксваген
Пасат. Прави възражение за съпричиняване. Моли за отхвърляне на исковете,
претендира разноски.
В последното по делото заседание, страните са редовно призовани.
Ищецът изпраща представител, чрез когото поддържа исканията си.
Ответникът не се явява и не изпраща представител.
На база представените по делото доказателства и становищата на
страните, съдът намира за установено следното: безспорни между страните са
фактите на наличието на застраховка гражданска отговорност по отношение
на л.а. Фолксваген Пасат, наличието на застраховка Каско по отношение на
л.а. БМВ 123 Д, изплащането на обезщетението от страна на ищеца. По
делото е представен двустранен констативен протокол от 01.04.2019 г. от
който се установява, че на същата дата в гр. София, на Надлез Надежда
водачът на л.а. Фолксваген Пасат се е ударил в спрелия на червен светофар
л.а. БМВ 123 Д. От собственика на л.а. БМВ 123 Д е подадено заявление към
ищеца и е образувана щета – л. 7-л.10 от делото. Издадена е фактура от
доверен сервиз № ********** от 12.05.2020 г. в размер на 263,95 лева.
Заплащането на обезщетението не се оспорва между страните.
Като свидетел по делото е разпитана И. И. М. – водач на л.а. БМВ 123
Д. Работела като крупие и отивала на работа нощна смяна. Била на светофар,
светело червено. Била трета кола. Двете коли пред нея се придвижили и тя
също навлязла в кръстовището. От лявата страна по трамвайните линии
дошъл друг автомобил, тя не успяла да реагира, защото било зима със сняг.
Натиснал спирачката и се ударила в предната дясна гума на другия водач.
Свидетелят управлявала БМВ. Другият автомобил бил малък по размери, като
свидетелят не помни марка. Нейният автомобил бил ударен отпред
централно. След удара двамата водачи слезли и колеги на свидетелката
казали да се премести, защото било час пик и тя се преместила пред казиното.
Другият водач дошъл след 20 мин, изчаквайки жена си по негови думи.
Обадила се на полиция и дошли служители на МВР. Разказали се гледните
точки на двамата шофьори и преценили, че другият водач имал вина за
катастрофата. Подписали двустранен протокол на място. От полицията не
съставили констативен протокол и не обяснили защо. Другият водач дошъл
от бул. Константин Величков, а свидетелката – от Вардар. Той не изчакал
спрелите коли на светофара и минал по трамвайната линия. Нейното
движение било в посока идвайки от Вардар надолу в посока към
Стамболийски. Казиното било на ъгъла на Вардар и Стамболийски – казино
Сезам. Другият водач се движел по Стамболийски, но идвал от К В към
посока Западен парк.
Като свидетел по делото беше разпитан и С. Б. Н. – водач на л.а. Ф
Пасат. Заявява, че си спомня процесния инцидент, след като се запознава с
приложения към делото двустранен констативен протокол. Движел се по
улица, чието име не помни, с посока към ж.к. Надежда. Преди навлизане в
кръгово движение преди него л.а. БМВ спрял рязко на светофарна уредба.
Светофарът мигал жълто. Водачът ударил отзад л.а. БМВ. РазС.ието било
малко. Нямало видими щети по автомобила. Било през деня. След удара
двамата водачи се отбили встрани от пътя и подписали двустранен протокол.
2
Свидетелят поел вината за случилото се.
Между свидетелските показания на двамата свидетели са налице
съществени противоречия, доколкото те описват два напълно различни
механизма и местоположения на процесното ПТП. След анализ съдът намира,
че показанията, дадени от свидетеля М. не съответстват на посоченото от
самата нея в двустранния протокол, поради което намира, че същите не
следва да бъдат ценени с доверие.
По делото е изслушана и неоспорена от страните съдебно-
автотехническа експертиза. Взима заключение, с което потвърждава
възможността и вероятността процесното ПТП да се е случило по начина,
описан в протокола. Описва нанесените на л.а. БМВ щети и установява, че са
в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Стойността на
разходите по възстановяването им за ремонт по средни пазарни цени възлиза
на 393,42 лева.
На база така установените факти съдът достига до следните правни
изводи: съгласно чл. 411, КЗ с изплащането на застрахователното
обезщетение застрахователят по застраховка Каско встъпва в правата на
увреденото лице спрямо застрахователя по застраховка Гражданска
отговорност. За да се възникне това право следва да се осъществи следния
фактически състав: противоправно поведение, вреди, причинно-следствена
връзка между това поведение и вредите, вина, наличие на застрахователно
правоотношение по застраховка Каско на увреденото лице и заплащане на
обезщетение по него, наличие на застраховка Гражданска отговорност спрямо
причинителя на вредата. В случая наличието на двете застрахователни
правоотношения и заплащането на обезщетението са безспорни. От
свидетелските показания на свидетеля Н., както и от протокола за ПТП съдът
намира, че то се е осъществило, като водачът на л.а. Фолксваген Пасат при
приближаване към светофарна уредба не е осигурил необходимата му
дистанция за спиране и не е успял да спре навреме преди спрелия л.а. БМВ
123, поради което му е нанесъл удар в задната част. Вредите, настъпили по
л.а. БМВ 123, съдът приема за доказани от приетите описи за вреди и
съдебно-техническата експертиза, от която се установява и причинно-
следствената връзка по отношение на тези увреждания, които са описани в
нея. По отношение противоправността съдът намира, че със своите
бездействия водачът на л.а. Фолксваген Пасат е нарушил чл. 22, ал. 2 ЗДвП.
Всички необходими юридически факти са осъществени и основният иск е
доказан по основание. По отношение на размера съдът намира, че съгласно
приетото по делото експертно заключение същият възлиза на сумата от
393,42 лева, както и ликвидационни разноски за общо 403,42 лева. Главният
иск е основателен и следва да бъде уважен в цялост.
С оглед изхода на делото, разноски се дължат единствено на ищеца. От
него са заплатени 50 лева – държавна такса в заповедното и настоящото
производство, 360 лева – депозит за експертиза, 50 лева – депозит за свидетел
и юрисконсултско възнаграждение в заповедното и настоящото производство,
което съобразно с фактическата и правна сложност на делото съдът определя
на 150 лева. Разноските са доказани и следва да се присъдят в цялост.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б И АД, ЕИК със седалище дължи
на Л И АД, ЕИК със седалище г на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411,
ал. 1 КЗ сумата от 263,95 лева – изплатено от ищеца застрахователно
обезщетение за имуществени вреди и обичайните разноски за неговото
определяне, в размер на 10 лева, в резултат на пътно-транспортно
произшествие, осъществено на 01.04.2019г., около 18:30 часа, в гр. София,
при Надлез Надежда между лек автомобил марка „Фолксваген” модел
„Пасат” с рег. № и лек автомобил марка „БМВ” модел „123 Д Купе” с рег.
№ , ведно със законната лихва върху пълната сума от 273,95 лева, считано от
19.08.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Б И АД, ЕИКда заплати на Л И АД, ЕИК на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 50 лева – държавна такса в заповедното и настоящото
производство, 360 лева – депозит за експертиза, 50 лева – депозит за свидетел
и 150 лева – юрисконсултско възнаграждение в заповедното и настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните по реда на Глава ХХ ГПК пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4