Р Е Ш Е Н И Е
260397/25.9.2020 г.,
град Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 14-ти състав
в открито
заседание на 25 август две
хиляди и двадесета година в състав:
Районен съдия: Даниела Павлова
при участието на секретаря Кичка Иванова разгледа докладваното
от съдията гр. дело
№ 3878 по описа на
съда за 2020 година и за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с пр. осн.
чл.422 ГПК, вр.чл.410, ал.1, т.3 от Кодекса на
застраховането от ищец „Г.З.“ ЕАД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление *** срещу
ответник Т.Н.П., ЕГН ********** *** за установяване на вземането по заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 1456/20 г. на ВРС, 16 състав с
която е разпоредено длъжникът Т.Н.П., ЕГН ********** ***
да заплати на кредитора „Г.З.“ ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Селин Болар и Тихомир Минчев, чрез пълномощник юрисконсулт Даниел
Здравков сума в размер от 492,58 лв. (четиристотин деветдесет и два лева,
петдесет и осем ст.), представляваща заплатено от кредитора на Миглена Любенова
Паунова застрахователно обезщетение по застраховка „Любим дом“ с полица
№8501031719115913, по щета с №85011900568, като длъжникът Т.Н.П. е собственик
на вещта, причинила вреди на застрахования, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 04.02.2020
г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 410 ГПК, както
и за сторените в заповедното и в исковото производство разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Обстоятелства от които ищецът черпи права в производството:
Твърденията в молбата са, че със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК на Районен съд-Варна, 16 с-в, издадена по ч.гр.д.
№ 1456/2020 г., ответникът Т.Н.П. е осъден да заплати на „Г.З." ЕАД, сумата
от 492,58 лв. -невъзстановени суми по заплатено от кредитора застрахователно
обезщетение, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното плащане, както и сумата 50,00лв.
- разноски по заповедното производство за юрисконсултско
възнаграждение и 25,00 лв. платената държавна такса. В законоустановения
срок длъжникът по заповедта за изпълнение е подал възражение, поради което с
разпореждане на съда е даден едномесечен срок за предявяване на настоящият иск
по чл. 415 от ГПК. В указания му срок кредиторът е предявил
настоящия иск на основание чл. 415 от ГПК, като твърди, че Т.Н.П. е
длъжник на „Г.З." ЕАД и вземането произтича от разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 3 от Кодекса за
застраховането.
По
фактите:
На
09.11.2019 г. настъпва авария на ВиК инсталация в
апартамент с адрес: гр. Варна, ж.к. Трошево, ул.
„Тихомир" бл. 22, вх. А, ет. 5, ап. 18 - собственост на Т.Н.П.. Вследствие
на аварията са нанесени повреди и в съседен апартамент с адрес гр. Варна, ж.к. Трошево, ул. „Тихомир" бл. 22, вх. А, ет. 4, ап. 14 -
собственост на Миглена Любенова Паунова. За апартамент № 14, собственост на
Миглена Любенова Паунова е била сключена застраховка „Любим дом" в „Г.З."
ЕАД с полица № 8501031719115913, с активен период на покритие към момента на
събитието. На 11.11.2019 год. в дружеството е
постъпило уведомление от застрахования Миглена Любенова Паунова за настъпило
застрахователно събитие със застрахованото имущество, изразяващо се в измокряне
и повреждане на апартамент № 14, ет. 4. Във връзка с подаденото уведомление, в
дружеството е образувана преписка по щета с №85011900568. Застрахователят е
извършил оглед, съставил е констативен протокол и опис. След направена оценка
по щетата, на застрахованата е изплатено застрахователно обезщетение в размер
на 492,58 лв.
Съгласно чл. 50, изр. първо от ЗЗД, за вреди произлезли от каквито и да
е вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се
намират. В случая отговорността е обективна и безвиновна
и ответникът като собственик на вещта /повредена ВиК
инсталация/ е лице, под чийто надзор тя се намира, отговаря без да е налице
виновно поведение от негова страна. На основание чл. 410, ал.1,т.3 от КЗ с
плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата – собственика на вещта и лицето,
което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на
застрахования, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне.
С
писмо изх. № СЕ-20-03-46/08.01.2020 год., кредиторът е поканил ответника да му заплати претендираната
сума в размер на 492,58 лв. Тъй като не е налице доброволно плащане, ищцовото
дружество е подало заявление за издаване
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за което е образувано ч.гр.д. №1456/2020 г. по описа на РС-Варна,
16 с-в и същото е уважено. Тъй като срещу заповедта за изпълнение е подадено
възражение в срок, заповедният съд е указал на кредитора, че следва да подаде
иск за установяване на вземането му.
В
срока за отговор НЕ е постъпил такъв от ответника.
В съдебно заседание ищецът е представил писмено
становище с което поддържа молбата и моли за уважаване на иска.
Ответникът не се явява, не изпраща представител и не изразява
становище по молбата.
Съдът, като
съобрази
становищата на страните, събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и въз основа на закона, приема за установено от фактическа
страна следното:
Заповедта по чл.410 ГПК от 05.02.2020 г.,
която е издадена по заявление на кредитора „Г.З.“ ЕАД е връчена на длъжника Т.Н.П.,
същият е подал възражение в срока по чл.414 ГПК, поради което съдът е указал на кредитора да
предяви иск за установяване на вземането му в едномесечен срок, като довнесе дължимата
държавна такса.
Видно е от
съобщението до кредитора, че същият
е упражнил правото
си на иск
в едномесечния срок, поради което предявеният
иск е допустим.
За установяване на вземането си ищецът е
представил писмени доказателства, а именно застрахователна полица №
8501031719115913/21.10.2019 г.; уведомление за щета № **********/11.11.2019 г.-2 бр.; 11
бр. снимки; количествено-стойностна сметка за възстановяване на увреденото
имущество; доклад по щетата; платежно нареждане за платено обезщетение; декларация – свидетелски показания от Милена
Любенова Паунова; справка от служба по вписванията – Варна за собствеността на
апартамент, находящ се на адрес: гр. Варна, жк. ***, ул. ***, бл. 22,
вх. А, ет. 5, ап. 18; регресна покана, изх. №
СЕ-20-03-46/08.01.2020 г; Общи условия по застрахователния договор.
Същите доказателства са допуснати до събиране с определението на съда
по реда на чл. 140 ГПК, надлежно заверени са от ищеца по реда на чл.
183 ГПК и НЕ са оспорени от ответника по
иска. Последният не прави искания за събиране на доказателства.
В производството по предявения иск с правно основание чл.422 ГПК в тежест на ищеца
е да установи, че съществува субективно относително право на
кредитора към длъжника, признато с
издадената в негова полза заповед за изпълнение. Следователно ищецът следва да установи
правото си на регрес срещу увреждащото лице след като е изплатил
застрахователно обезщетение на увреденото лице и е изпълнил свое задължение по сключения с последното застрахователен договор по полица №
8501031719115913 „Любим дом“ от 21.10.2019 г.
Ответникът не е оспорил по основание
и по размер вземането в срока по чл.131 ГПК и не е реализирал правото си на възражения срещу
иска.
Предвид процесуалното поведение на
ответника съдът намира, че същият не
оспорва твърденията в молбата, както и
задължението си към ищеца по основание и в претендирания
размер. Доказателства за извършено плащане не са ангажирани.
Съдът като взе предвид, че ответникът
не е оспорил твърденията в молбата, не е направил възражения по тях, не е
ангажирал доказателства и не се е явил в съдебно заседание, както и че са налице предпоставките за постановяване
на неприсъствено решение намира, че предявените искове са основателни в хипотезата на чл.238 и чл. 239 ГПК и следва
да се уважат.
При направено искане по реда на чл.78 ГПК и
доколкото ответникът е станал причина за завеждане на делото, същият следва да заплати на ищеца разноски за настоящото производство в размер на 150
лева от които 50 лева заплатена държавна такса и 100 лева определено юрисконсултско възнаграждение, на осн.чл.78,
ал.8 ГПК, вр. чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане
на правната помощ. Ответникът следва да заплати на ищеца разноски и за
заповедното производство в размер на 75 лева, съгласно задължителната практика по
въпроса за разноските, изразена в тълк.
решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело. № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС и в тълк.решение № 6/06.11.2013 г. по
тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Т.Н.П.,
ЕГН ********** ***, че съществува вземането на ищеца „Г.З.“ ЕАД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление *** по заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
издадена по ч.гр.д.№ 1456/20 г. на ВРС, 16 състав с която е разпоредено
длъжникът Т.Н.П., ЕГН ********** *** да заплати на кредитора „Г.З.“ ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Селин Болар
и Тихомир Минчев, чрез пълномощник юрисконсулт Даниел Здравков сума в размер на
492,58 лв. (четиристотин деветдесет и два лева, петдесет и осем ст.),
представляваща заплатено от кредитора на Миглена Любенова Паунова
застрахователно обезщетение по застраховка „Любим дом“ с полица №****, по щета с №85011900568, като длъжникът Т.Н.П. е собственик на вещта,
причинила вреди на застрахования, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 04.02.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 422 ГПК и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Т.Н.П., ЕГН ********** *** да заплати
на „Г.З.“ ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** разноски за исковото и за
заповедното производство в общ размер на 225.00 /двеста двадесет и пет/
лева, на осн.чл.78 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на осн.чл.239, ал.4 ГПК.
Да се връчи препис от решението на
страните.
Районен съдия: