Решение по дело №2726/2020 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 126
Дата: 3 февруари 2021 г.
Съдия: Мария Симеонова Ганева
Дело: 20207050702726
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№………/………………2021 г., гр. Варна

 

В ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. ВАРНА, ІV касационен състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди и двадесет и първа  година в състав:                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ГАНЕВА

 ЧЛЕНОВЕ:                ИВЕТА ПЕКОВА

             ЙОРДАН ДИМОВ 

 

при секретаря Ангелина Георгиева и в присъствието на прокурора  от ВОП Александър Атанасов, като разгледа докладваното от председателя касационно адм. дело №2726 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и чл.348 от Наказателнопроцесуалния кодекс /НПК/.

Образувано е по касационна жалба на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра със седалище гр. Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите /КЗП/, подадена чрез регионалния директор, срещу решение № 260332/02.11.2020 г., постановено по анд № 3230/2020 г. по описа на Районен съд - Варна, с което е отменено наказателно постановление /НП/ № В-0050489/14.07.2020г., с което на основание чл. 215 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ на „Врана – Варна“ ЕООД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева.

Релевира се допуснато нарушение на закона- касационно основание по чл. 348, ал.1 , т.1 НПК във вр. с чл. 63 ЗАНН. Твърди се неправилно тълкуване и прилагане на материалноправните норми . Незаконосъобразно ВРС приема, че административнонаказващият орган е задължен да посочи акредитирана лаборатория за извършване на анализ на стоката. Излагат се съображения за правилно ангажиране на административнонаказателната отговорност,  както и твърдения, че извършеното нарушение не може да бъде квалифицирано като маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

На изложените основания иска от касационната инстанция да постанови решение, с което да отмени решението на ВРС и да потвърди НП. Отправя се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде отхвърлена, се прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, предвид липсва на фактическа и правна сложност на делото.

В съдебно заседание представител за касатора не се явява. Депозирано е писмено становище с.д. № 491/12.01.2021г. с искане решението на Районен съд – Варна да бъде отменено. Излагат се подробни доводи за правилност на процесното наказателно постановление , поддържа се искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се представят техен списък .

Ответникът по касация – „Врана – Варна“ ЕООД не се представлява в съдебно заседание. Депозиране писмен отговор на жалбата с позиция за правилност на обжалваното съдебно решение. Прави се възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение , ако надвишава 100 лв. .

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита решението на ВРС за правилно и законосъобразно и не намира основания за неговата отмяна.

Настоящият касационен състав на Административен съд - Варна намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна с правен интерес от обжалването, при срочно упражнено потестативно  субективно право на жалба , а разгледана по същество е  основателна поради следните съображения:

Предмет на обжалване пред ВРС е било НП № В-0050489/14.07.2020 г. на директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра със седалище гр. Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на чл. 215 от Закона за защита на потребителите на „Врана – Варна“ ЕООД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева.

От фактическа страна ВРС е приел, че на 17.12.2019г. в гр. Варна, ул. „Атанас Москов" № 25, в обект –склад е била извършена проверка от служители на КЗП във връзка с постъпило митническо уведомление с вх. №В-00-597/12.12.2019 година. Не е бил представен документ, доказващ съответствието на стоката с нормативно установените изисквания за безопасност. Предоставена е била декларация за идентичност на английски език, където е посочен арт. №DA4003, съответстващ на фактурата. В представената декларация за съответствие е посочен модела на стълба BL-403 и в test Report от ян. 03-08.2019. На първа страница от test Reporta модела не съответства на този от Декларацията, а именно- модел BL-404B. 

На 08.01.2020г. е било дадено нареждане на упълномощен представител на дружеството да представи на 23.01.2020г. документ от изпитване в акредитирана лаборатория на осн.чл. 75, ал. 3 от Закона за защита на потребителите за установяване на съответствието на стоката с нормативно установените изисквания за безопасност. 

На 30.01.2020г. дружеството писмено е уведомило контролния орган, че отказва да представи документи за безопасност на стоката.

За да отмени издаденото наказателно постановление, ВРС е приел, че НП изхожда от компетентен орган и е в предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове. АУАН и НП съдържат всички реквизити, предвидени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Направен е извод, че АНО не е допуснал процесуални нарушения, при постановяване на наказателното постановление и по никакъв начин не е накърнено правото на защита на дружеството. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.

Според ВРС по делото няма доказателства, а и не се твърди, че опасните стоки са предлагани за продажба. Процесните алуминиеви стълби са били в склада на дружеството по изпълнение на заповед № 142/02.03.2020 г. на председателя на КЗП, с която на дружеството е разпоредено да не пуска на  пазара стоките. 

РС-Варна е изложил позиция за невъзможност наказаното дружество да изпълни  издаденото му разпореждане , тъй като наказващият орган в протокола за вземане на проби не е посочил акредитирана лаборатория, на която да е възложена проверката на процесната стока, което е задължение на административнонаказващия орган.

Касационната инстанция счита обжалваното съдебон решение за неправилно  поради допуснати грешки при тълкуване и прилагане на относимите материално правни разпоредби.

Конкретното административнонаказателно санкциониране  е по повод неизпълнено  разпореждане на контролен орган  за представяне на документ за  безопасност  на стоката  след изпитване от акредитирана  лаборатория т.е. наложена е санкция поради бездействие по предприемане на мерки  по осигуряване  безопасност на стоките.

      Погрешно районният съд е тълкувал тази мярка като такава по чл.88, ал. 1 от ЗЗП , тъй като с цитираната правна норма са въведени следните принудителни административни мерки по смисъла на чл. 22 от ЗАНН - временно спиране доставянето на стоката или предоставянето на услугата на пазара за периода; незабавно и ефективно изтегляне на стоката от пазара или преустановяване предлагането на услугата; организиране  съвместно с производителите и дистрибуторите изземване на стоката от потребителите и нейното унищожаване.

Налагането на такива мерки става с нарочна писмена заповед , а не с разпореждане или задължително предписание и се обжалват по реда на АПК / арг. чл. 95 от ЗЗП/. 

Разпореденото правно задължение на „Врана- Варна „ ЕООД е да представи документ от акредитирана лаборатория за безопасност на стоката. Това дружество е вносител на процесните сгъваеми алуминиеви стълби и има качеството на дистрибутор по смисъла на чл. 77, ал.2 от ЗЗП.

Съгласно чл. 81 , ал.1 от същия закон в рамките на дейността си производителите, дистрибуторите и лицата, предоставящи услуги, си сътрудничат взаимно и са длъжни да оказват съдействие на контролните органи за предотвратяване или преустановяване на рисковете, предизвикани от стоки или услуги, които те доставят или са доставили.

Разпоредбата на  чл. 84, т.2 от ЗЗП  въвежда правомощие  за контролния орган  когато при определени условия стоката или услугата може да съдържа риск за здравето и безопасността на потребителите, да има  право да обвърже пускането на стоката или услугата на пазара с предварителни условия, чието изпълнение ще я направи безопасна. В конкретния случай КЗП е изисквала  от дистрибутора предоставяне на доказателства за безопасност на стоките  чрез проверка на същите от акредитирана лаборатория. Безспорен факт е бездействието на нарушителя по спазването на дадено разпореждане. 

Съгласно чл. 215 от ЗЗП който не изпълни разпореждане или задължително предписание на контролен орган за предприемане на мерки за осигуряване безопасността на стоките и услугите по чл. 75, ал. 3, чл. 84, 85, чл. 86, ал. 1, чл. 87, чл. 88, ал. 1, чл. 89, ал. 1, 2 и 3, чл. 92, 93 и 100, се наказва с глоба в размер от 3000 до 15 000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция, в размер от 3000 до 15 000 лв.

         Пасивността на дружеството – нарушител по спазване на даденото му разпореждане от контролните органи осъществява от обективна страна състава на  административното нарушение по чл. 215  от ЗЗП , поради което законосъобразно и предприето неговото санкциониране с налагането на имуществена санкция от 3000 лв. , съответстваща на минимума по цитираната административнонаказателна  разпоредба.

        Няма нормативна опора правната теза на районния съд, че наказващият орган е бил длъжен при издаване на разпореждането за проверка от акредитирана лаборатория да посочи конкретна такава и поради тази причина липсата на такава информация в съставения протокол , обективиращ даденото разпореждане , не е основание за освобождаване  на нарушителя от административнонаказателна отговорност. 

В обобщение подадената касационна жалба е основателна и следва да бъде уважена като се отмени  обжалваното съдебно решение и вместо него се постанови друго, с което да се потвърди издаденото НП.  

При този изход на правния спор съдът трябва да удовлетвори искането на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение , което следва да бъде в размер на 80 лв. на основание чл. 27е от НЗЗПП във вр. с чл.  63, ал. 5 от ЗАНН и чл. 37 от ЗПП.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Варна, ІV-ти касационен състав,

 

Р     Е     Ш      И:

 

 

ОТМЕНЯ решение № 260332/02.11.2020 година на Районен съд – Варна, постановено по канд. №  3230/2020 година и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № В-0050489/14.07.2020 г. на директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра със седалище гр. Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на чл. 215 от Закона за защита на потребителите на „Врана – Варна“ ЕООД с ЕИК ********* е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева.

ОСЪЖДА „Врана – Варна“ ЕООД ,ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление гр.  Варна, район Младост, ул. „Вяра“, №6А, вх. А, ет. 2, ап. А1,  представлявано от управителя К.К.Д., да заплати в полза на Комисия за защита на потребителите юриск. възнаграждение в размер на 80 / осемдесет/ лева.

Решението не подлежи на обжалване или протестиране.

 

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:     1.

                                               

                                                                                                           

                                                                                                    2.