Р
Е Ш Е Н И Е
№
Гр.София, 17.05.2019
г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV-Д въззивен състав
,
в открито съдебно заседание на двадесет
и трети април през две хиляди
и деветнадесетата
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
БИЛЯНА КОЕВА
при участието
на секретаря Поля Георгиева, като разгледа докладваното
от съдия Кордоловска гр. д. № 2251 по
описа за 2018 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
С
решение № I – 44 - 108/08.07.2015 г., постановено по гр.д. №
51668/2014г. от Софийски районен съд, 1 г.о., 44 състав, е уважен за сумата от
1173 лв., ведно със законната лихва от 23.09.2014г., и е отхвърлен до
предявения размер от 14 906.24 лв. искът на С.В.З., предявен на основание
чл.143, ал.1 ЗЗД срещу З.Р. Р.
за заплащане на платено като поръчител задължение на ответницата. Със същото
решение са отхвърлени изцяло претенциите за заплащане на сумата от 2380,66 лв.,
представляваща договорна лихва върху главницата за периода от 15.06.2011г. до
05.06.2012г.; за сумата от 599,72 лв., представляваща заемни такси и съдебни
разноски и за сумата от 914,30 лв., представляваща дължимо обезщетение за
забава върху главното вземане за периода от 15.06.2011г. до 05.06.2012г. С
решението ответницата е осъдена да заплати на ищцата разноски по делото в
размер на 52.80 лв. , а ищцата е осъдена да заплати на ответницата разноски по
делото в размер на 1059.60 лв.
В отхвърлената част на претенциите решението е обжалвано от ищцата с
оплаквания за незаконосъобразност. Според жалбоподателката
при постановяване на съдебния акт първоинстанционният
съд не е съобразил допълнителното споразумение от 05.01.2010г. - две
години след сключване на договора за текущо потребление, в което споразумение
липсва подпис и съгласие на ищцата като поръчител, не е взел предвид липсата на
реквизити в изпълнителния лист – не е посочено срещу кого е издаден, а
длъжникът е изписан с мъжкото име С.В.З., неправилно и необосновано произнасяне
по запорно съобщние с изх.№
41283/02.06.2014г., според което запорът е наложен по искане не на „Б.ДСК“ АД,
а на „ОТП Ф.Б.“ ЕАД въз основа на изпълнителен лист от 18.06.2012г. по изп.д. № 20128380406431, неправилно кредитиране на
удостоверение от 19.05.2015г. само в частта за сумата от 369 лв., удържани в
периода до 23.09.2014г. при несъобразяване с фактите, настъпили след
предявяване на иска – удържани суми от значение за спора, липса на мотиви по
отношение на внесената сума от 1381 лв. за периода 08.07.2014г. – 12.05.2015г.,
неправилно и необосновано произнасяне по отношение на внесената сума от 759.47
лв., която сума е била блокирана по искане на съдебния изпълнител по посоченото
изпълнитело дело, неправилно приета липса на
доказателства за смяна на кредитора, което доказателства съдът би могъл да
събере служебно, като според жалбоподателката такова
доказателство представлява неоспореното запорно
съобщение изх.№ 41283/02.06.2014г., липса на мотиви по отношение на операционна
бележка от 12.11.2012г. за постъпила сума от 402 лв. в полза на „ОТП Ф.Б.“ ЕАД.
Жалбоподателката моли в обжалваната част решението да
бъде отменено и да се постанови ново по същество, с което претенциите й да
бъдат уважени изцяло. Претендира разноски по представен списък по чл.80 ГПК.
Въззиваемата оспорва жалбата и моли в обжалваната част
решението да бъде потвърдено. Не претендира разноски, намира разноските на жалбоподателката за прекомерни.
В настоящото производство
доказателства не са ангажирани.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението; по допустимостта
му само в обжалваната част, а по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният
касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; №
95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.;
№ 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.;
№ 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.;
№ 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о)
въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на
въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални
действия и обосноваността само на посочените
фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността
на първоинстанционното решение той е обвързан
от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание
за касиране на въззивното решение.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. Не е допуснато
и нарушение на императивни материални норми.
Съобразявайки доводите за незаконосъобразност на решението при условията
на чл.269, предл.второ ГПК, становището на въззиваемата и ангажирания по делото доказателствен
материал, Софийски градски съд намира следното:
Претенциите,
основани на чл.143, ал.1 ЗЗД, за са заплащане на сумата от 14906,24 лв., ведно със законна лихва от
подаване на исковата молба, представляваща платено от ищцата като поръчител
задължение на ответницата по договор за кредит с „Б.ДСК" ЕАД от 29.01.2008
г.; за сумата от 2380,66 лв., представляваща договорна лихва върху
главницата за периода от 15.06.2011г. до 05.06.2012 г., за сумата от 599,72 лв., представляваща
заемни такси и съдебни разноски, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба - 23.09.2014г. и за сумата от 914,30 лв., представляваща обезщетение за
забава върху главното вземане за периода от 15.06.2011г. до 05.06.2012г.
Изложени са в исковата молба твърдения, че на 29.01.2008г. между ответницата като
кредитополучател и „Б.ДСК“ ЕАД като кредитор е бил сключен договор за кредит за
текущо потребление, изпълнението на който ищцата е обезпечила с договор за
поръчителство с „Б.ДСК” ЕАД от 29.01.2008г. Поради неплащане на задълженията от
страна на ответницата банката насочила претенциите си към ищцата, след което
върху трудовото й възнаграждение е бил наложен запор със запорно
съобщение от 02.06.2014г.
Ответницата, оспорвайки претенциите с
признание за плащане само на сумата от около 1000 лв., е признала сключването
на договор за кредит, както и факта, че ищцата е поръчител за задълженията по
договора за кредит.
Безспорно е установено по делото и сраните не спорят, че на 29.01.2008г. между ответницата
като кредитополучател и „Б.ДСК“ ЕАД като кредитор е бил сключен договор за
кредит за текущо потребление в размер на 15000 лв. със срок за плащане от 120
месеца, считано от датата на неговото усвояване. На същата дата – 29.01.2008г.
- ищцата е сключила с банката договор за поръчителство, с който е обезпечила
изпълнението на задълженията на ответницата при лихва от 12,70 % годишно.
С изпълнителен лист от 18.06.2012 г. по
ч.гр.д.№ 27588/2012 г. на СРС, 52 състав, на основание чл.418 във вр. с чл.417 ГПК ответницата З.В. /понастоящем Р./ и ищцата
- С.З. са осъдени да заплатят солидарно в полза на „Б.ДСК“ ЕАД сумата от 14
906,24 лв., ведно със законната лихва, считано от 06.06.2012г.,
сумата от 2380,66 лв., представляваща договорна лихва за периода 15.06.2011 г. –
05.06.2012г., сумата от 914,30 лв., представляваща санкционираща лихва за
периода 22.06.2011 г. – 05.06.2012г., сумата от 35,00 лв., представляваща заемни такси, и
съдебни разноски в размер на 564.72 лв. В изпълнителния лист като солидарно
осъдени лица са посочени З.Р.В. с ЕГН ********** и С.З.с ЕГН ********** вместо
името на ищцата С.З.. Въз основа на изпълнителния лист е образувано изп.д. № 20128380406431 на ЧСИ М.Б.с длъжници З.В. и С.З. с ЕГН **********. По изпълнителното дело е издадено запорно съобщение с изх.№ 41283/02.06.2014г. до „Р.“ ЕООД и
е наложен запор върху вземания за трудово възнаграждение на ищцата до размера
на сумите, дължими по изпълнителното дело. В запорното
събщение е посочено, че изпълнителното дело е
образувано по молба на „ОТП Ф.Б.“ ЕАД и въз основа на посочения по-горе
изпълнителен лист.
Съобразно
удостоверение от 19.05.2015 г. на ЧСИ на ищцата в качеството й на длъжник е
наложен запор върху трудовото й възнаграждение, получавано от „Р." ЕООД за
периода от 01.06.2014 г. до 19.05.2015г. и са удържани следните суми: 123,00
лв. на 08.07.2014 г.; 123,00 лв. на 14.08.2014 г.; 123,00 лв. на 12.09.2014 г.;
123,00 лв. на 21.10.2014 г.; 123,00 лв. на 13.11.2014 г.; 123,00 лв. на
19.12.2014 г.; 123,00 лв. на 19.01.2015 г.; 130,00 лв. на 10.02.2015 г.; 130,00
лв. на 10.03.2015 г.; 130,00 лв. на 17.04.2015г. и 130,00 лв. на 12.05.2015 г.
, като размерът на удръжките по месеци е установен и от удостоверение с вх. № 141/12.05.2015 г. на „Р.“
ЕООД, според което на ищцата, считано от м.06.2014г., се удържат ежемесечно от
трудовото й възнаграждение запорни вноски във връзка
с изп. дело № 20128380406431, които се превеждат по
банкова сметка ***, като за периода м.06.2014 г. - м.12.2014 г. запорната вноска е в размер на 123,00 лв., а от м.01.2015
г. същата възлиза на 130,00 лв.
Представена е вносна бележка от 12.11.2012 г. и операционна бележка от
същата дата, според които ищцата е превела по сметка на „ОТП Ф.Б.“ ЕООД сумата
от 402,00 лв. Представена е също така „Бележка за блокиране“ на „С.Б.“ ЕАД от
25.07.2012 г., според която по банковата сметка на ищцата е блокирана сума в
размер от 20799,78 лв. при налично салдо по сметката в размер на 759,47 лв., а
блокирането е извършено вследствие на искане от ЧСИ Б. по изп.
д. № 20128380406431.
Представено е удостоверение с вх.
№ 140/12.05.2015 г., издадено от „Р.“ ООД, според което на ищцата, на
длъжност „стоковед“ в това дружество, за
периода м.07.2012 г. - м. 12.2012 г. са
удържани ежемесечни запорни вноски в размер на 134
лв. във връзка с изп. дело № 20128380406431, които се
превеждат по банкова сметка ***. Посочено е, че от м.01.2013г. удръжките са
прекратени с оглед отразеното в съобщение от 08.01.2013 г. от ЧСИ Б. вдигане на запора.
По делото е
представена справка / лист 38 от първоинстанционното
дело/, сочеща запорирани, удържани на ищцата и
преведени на ЧСИ суми в общ размер на 2944.47 лв., като запорираната
сума по банковата сметка на ищцата е била в размер на 759.47 лв. Справката не е
приета като доказателство с определение, постановено в о.с.з. на 16.06.2015г.,
тъй като е изготвена от ищцата и представлява изявление на страна в процеса, но
не и писмен документ по смисъла на ГПК.
При посочената фактическа
обстановка първоинстанционният съд е приел при
условията на чл.76 ЗЗД за основателна претенцията за главницата само в размер
на 1 173 лв., отчитайки извършените от ищцата плащания до датата на исковата
молба, като е кредитирал сумите съобразно удостоверението на ЧСИ от 19.05.2015г. – за сумата от 369 лв.,
удържана в периода до датата на исковата молба 23.09.2014г., и тези съобразнио удостоверението на ,,Р.“ ООД за периода
м.07.2012 г. - м. 12.2012 в размер на 804,00 лв. По отношение на останалите
суми по изпълнителния лист е приел, че ангажираните доказателства не установяват погашения по
дълга, доколкото от съдържанието на вносната бележка от 12.11.2012г. е видно,
че сумата от 759,47 лв. е преведена в полза на различно от кредитора по изпълнителеният лист лице, а именно - „ОТП Ф.Б.“ ЕООД, а
кредитор по издадения изпълнителен лист е „Б.ДСК" ЕАД, като липсват
твърдения, респ.доказателства за цедиране на вземането
от банката-кредитор в полза на трето лице. По отношение на бележката от
25.07.2012 г. за блокиране съдът е приел, че не установява извършване на
удръжка на парична сума от сметката на ищцата, а единствено установява, че
съдебният изпълнител е поискал банката да блокира наличната по сметката сума.
Решението
е частично незаконосъобразно.
Доводът на жалбоподателката
за незаконосъобразност на решението поради игнориране на разпоредбата на
чл.235, ал.3 ГПК – несъобразяване с извършени плащания от ищцата след завеждане
на делото – е основателен:
Практиката
на ВКС по приложението на чл.235, ал.3 ГПК, формирана по реда
на чл.290 ГПК, е последователна и трайно непротиворечива. Същата е в смисъл, че решението на съда
трябва да отразява правното положение между страните по делото,
каквото е то към момента на
приключване на устните състезания. Следователно решаващият съд трябва да изгради своите изводи относно спорното право върху всички онези
факти, които страните са имали
възможност да обсъдят в хода на процеса, като
вземе предвид и фактите настъпили след предявяване на иска, но
преди приключване на устните състезания,
ако те са
от значение за спорното право,
предмет на делото, така както
е индивидуализирано в основанието
и петитума на предявения иск, било защото го
пораждат или защото го погасяват.
Обстоятелството, че преценката
на съда за
основателност на иска следва да
бъде направена с оглед на материалноправното
положение в деня на приключване на устните състезания,
а не в дена на предявяване на иска, означава,
както е прието и в решение № 2/09.02.2017г. по гр.д. № 2947/2016г. на ІV г.о. на ВКС, че,
изпълнявайки вмененото му от чл.235, ал.3 ГПК задължение решаващият съд съобразява и онези факти, настъпили след предявяване на иска /р.
№ 182/20.08.2018 Г. по т.д. №
2447/2017 Г., Т. К., ІІ т.о. на ВКС/, например ищецът придобива спорното право, притезанието става изискуемо в течение на делото,
страната плаща или прихваща след
предявяването на иска.
В случая
от
представеното удостоверение от 19.05.2015 г. на ЧСИ
на ищцата в качеството й на длъжник е наложен запор върху трудовото й
възнаграждение, получавано от „Р." ЕООД, и е удържана сумата от 369
лв. в периода до датата на исковата молба 23.09.2014г. Видно от
удостоверението, обаче, след посочената дата на ищцата са удържани в периода от
м. 10.2014 г. до 12.05.2015г. още общо 1019 лв. Посочената
сума следва
да бъде взета предвид на основание чл.235, ал.3 ГПК, поради което
общият доказан размер на платените от ищцата суми като поръчител на ответницата
възлиза на 2192 лв. / за периода м.юли 2012г. – м.декември 2012г. – 804 лв., за
периода м.юни 2014г. – м.септември 2014г. – 369 лв. и за периода м.октомври
2014г. – м.май 2015г. – 1019 лв./ От посочения общ размер е присъдена с обжаваното решение сумата от 1173 лв. или на ищцата е
дължима още сумата от 1019 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата
молба 23.09.2014 г.
Доводът
на жалбоподателката за незаконосъобразност на
съдебния акт поради неотчитане на липсата на задължителни атрибути на
изпълнителния лист - непосочване срещу
кого е издаден и изписване на длъжника с мъжкото име С.В.З. не следва да се
коментира, тъй като посочените възраженията не са въведени в исковата молба, а
и самата жалбоподателка – ищца извежда претенцията си
именно от плащанията по този изпълнителен лист. Независимо от това, листът
съдържа имената на двамата длъжници с техните ЕГН.
Действително името на изписания като втори солидарен длъжник е мъжко, но
посочения ЕГН съвпада с този на ищцата и както изпълнителното, така и съдебното
производство са водени срещу ищцата с нейния ЕГН.
Неоснователен е доводът на жалбоподателката за незаконосъобразност на решението поради
несъобразяване от първоинстанционния съд на
допълнително споразумение от 05.01.2010г. към кредитния договор – такова
споразумение не е представяно като доказателство, а още по-малко е приемано
като такова.
Неоснователни са също доводите на
жалбоподателката за незаконосъобразност на решението
поради неправилно и необосновано произнасяне по запорно
съобщние с изх.№ 41283/02.06.2014г., поради
неправилно и необосновано произнасяне по отношение на внесената сума от 759.47
лв., която сума е била блокирана по искане на съдебния изпълнител по посоченото
изпълнитело дело, както и неправилно приета липса на
доказателства за смяна на кредитора, което доказателства съдът би могъл да
събере служебно, като според жалбоподателката такова
доказателство представлява неоспореното запорно
съобщение изх.№ 41283/02.06.2014г. Видно от запорното
събщение запорът е наложен въз основа на изпълнителен
лист от 18.06.2012г. по изп.д. № 20128380406431, като
искането е направено не от кредтора по договора за кредит „Б.ДСК“ АД, а по искане на
трето лице - „ОТП Ф.Б.“ ЕАД. По делото липсват твърдения, респ.доказателства за
каквито и да е взаимоотношения между „Б.ДСК“ АД и „ОТП Ф.Б.“ ЕАД, поради което
не може да се направи извод за смяна на кредитора по изпълнителния лист, като
служебното събиране на доказателства в полза на някоя от страните от решаващия
съд е недопустимо. Не доказва плащане от ищцата като поръчител на задължение
към „Б.ДСК“ АД и операционна бележка от 12.11.2012г. за постъпила сума от 402
лв. в полза на „ОТП Ф.Б.“ ЕАД – по изложените по-горе съображения липсват
твърдения и доказателства за смяна на кредитора по кредитния договор.
По изложените съображения
решението следва да бъде отменено в частта, в която претенцията за главницата е
отхвърлена за сумата над 1173 лв. до 2192 лв. и на ищцата да се присъдят още
1019 лв. ,ведно със законната лихва от датата на исковата молба. В останалата
отхвърлена част на претенцията за главницата решението следва да бъде
потвърдено като законосъобразно.
По отношение на останалите претенции не са
представени годни доказателства, въз основа на които да се направи релевантен
извод за плащането им от ищцата, като настоящият състав на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на обжалвания
съдебен акт, поради което в тази отхвърлена част на претенциите решението
следва да бъде потвърдено.
Срещу постановеното по делото по реда на чл.248 ГПК определение от 03.10.2017г.,
с което е оставено без разглеждане искане на ищцата за изменение на решението в
частта за присъдените й разноски, и без уважение искането за изменение на
решението в частта на присъдените на ответницата разноски, е подадена частна
жалба от ищцата с оплаквания за незаконосъобразност. Изложени са съображения за
това, че молбата й по отношение на разноските не е за изменение на решението в
частта за разноските, а за допълване на същото с произнасяне по сторените
разноски, вкл. адвокатско възнаграждение. Частната жалбоподателка
моли съдебния акт да бъде отменен, а частната й жалба – уважена.
За
да остави искането за „допълване на решението“ с присъждане на ищцата на
разноски под формата на държавна такса и адвокатско възнаграждениие,
първоинстанционният съд е приел, че в решението е
налице произнасяне по разноските, поради което искането на ищцата е такова за
изменение на решението в частта за присъдените й разноски, но тъй като не е представен
списък, то искането за изменение е недопустимо.
По
отношение на искането за изменение на решението в частта на присъдените на
ответницата разноски първоинстанционният съд е приел,
че същото е неоснователно.
Определението
е законосъобразно:
В
решението е прието, че са доказани от ищцата сторени разноски само за държавна
такса в размер от 846,48 лв., от които са й присъдени 52,80 лв. съразмерно на уважената част от
предявените искове, а списъка по чл.80 ГПК не е представен. Така в решението е
налице произнасяне по заявено искане за присъждане на разноски, поради което
молбата на ищцата по чл.248 ГПК не е за допълване на решението, а за неговото
изменение в частта за разноските. Тъй като не е представен списък с разноски по
чл.80 ГПК, то искането за изменение на решението в частта за разноските е
недопустимо.
Според т.8 на ТР № 6/2012г. претенцията за разноски, макар и обусловена от разрешаване
на повдигнатия спор, има относителна
самостоятелност, тъй като отговорността за разноски не
е правна последица, по която съдът
дължи служебно произнасяне, а въпрос, по който се
произнася, само, след като бъде
сезиран. В чл.248, ал.1 ГПК е предвидено,
че съдът по искане на
страната може да допълни или
да измени решението в частта му за разноските.
Следователно текстът разграничава
две хипотези, свързани с промяна на вече постановения
съдебен акт в частта му, с която
е определена отговорността за разноски, установени
като изключение от правилото на чл.246 ГПК. Първата хипотеза на чл.248, ал.1 ГПК обхваща случаите, при които
съдът не се е произнесъл по иначе валидно
заявено и прието искане за разноски.
Разгледаната правна характеристика
на допълване на съдебния акт
в обсъжданата част е процесуален способ за отстраняване непълноти при формиране
волята на съда. Уредена като изключение
от принципа, въведен с ч.246
ГПК, тази непълнота може да бъде
отстранена, без да се променя
вече постановения съдебен акт в същата
част. Пропускът на съда да се произнесе
по своевременно направеното от страната искане за разноски не
се преклудира при липса на
представен списък по чл.80 ГПК,
поради което и представянето на списък на разноските
не е предпоставка за реализиране на допълване на
решението в тази му част. В случая, обаче, е налице произнасяне
по искане за разноски. При
втората хипотеза на чл.248, ал.1 ГПК, след като съдът е определил
дължимите разноски, е налице искане от
страната те да бъдат приведени
в съответствие с нейното твърдение за осъществяването
им, което искане не е за
допълнително произнасяне, а
за изменение в размера на вече
присъденото. По тази причина и
правната последица, установена с
чл.80, изр.второ ГПК, настъпва само по отношение
на изменението на решението в частта му за
разноските, а не по отношение на
неговото допълване.
Разпоредбата
на чл.80 ГПК предвижда, че страната,
която е поискала присъждане на разноски
следва да представи списък на разноските. Правната последица от неизпълнение
на това процесуално
задължение е въведена със самата норма
- страната няма право да иска
изменение на решението в частта му за разноските.
Следователно чл.80, изр.второ ГПК установява положителна процесуална предпоставка от кръга на
абсолютните, а именно - представяне на списък за разноските. Липсата му води до
ненадлежно упражняване на правото да
се иска изменение
на решението поради което това
искане е недопустимо, както е в случая, поради което
определението в тази част е законосъобразно.
Определението в частта, в която е оставено без
уважение искането на изщата за изменение на решението
в частта на присъдените на ответницата разноски е също законосъобразно –
разноските, платими от ищцата на ответницата, са изчислени съобразно изхода от
спора пред първата инстанция.
По изложените съображения определението като
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
С оглед
изхода от спора пред настоящата инстанция на жалбоподателката
се следват сторените по делото разноски съразмерно на уважената част от жалбата
– сумата от 200 лв., в т.ч. държавна такса и адвокатско възнаграждение съобразно
представен списък по чл.80 ГПК.
Водим от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № I – 44 – 108 от 08.07.2015 г., постановено по гр.д. № 51668/2014г. от Софийски районен
съд, І ГО, 44 състав, в ЧАСТТА, в която претенцията за главницата е отхвърлена за сумата
над 1 173 лв. до 2 192
лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
З.Р. Р., ЕГН **********,***,
да заплати на С.В.З., ЕГН **********,*** на основание чл.143, ал. 1 ЗЗД сумата от 1019 / хиляда и деветнадесет/ лв. представляваща платено от С.В.З. като поръчител задължение на З.р. Р. по
договор за кредит с „Б.ДСК" ЕАД от 29.01.2008 г., ведно със законна лихва
върху сумата, считано от 23.09.2014 г., както
и разноски за въззивната инстанция в размер на 200
лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата
отхвърлена част на претенциите.
ПОТВЪРЖДАВА Определение от
03.10.2017г., постановено по гр.д. № 51668/2014г. на Софийски районен съд, 44
състав.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните по реда на чл.280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1 2.