№ 1632
гр. С., 31.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело
№ 20221110111456 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск по чл.128, т.2 КТ.
Ищецът Р. Х. С. моли за осъждането на ответника СОФИЙСКА СВЕТА
МИТРОПОЛИЯ да му плати на осн. чл.128, т.2 КТ сумата от 3900,00 лв.
представляваща трудови възнаграждения в качеството му на празничен
свещенослужител без енория, за какъвто е съгласно заповед №27/26.2.2020 г.
на Софийския митрополит и Патриарх Български за периода 1.9.2021 –
1.3.2022 г., заедно със законната лихва от подаване на исковата молба –
4.3.2022 г., до изплащане на сумата.
Ответникът СОФИЙСКА СВЕТА МИТРОПОЛИЯ представя отговор на
исковата молба с който оспорва исковете. Твърди, че през исковия период
ищецът не е изпълнявал трудовите си задължения.
Софийският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства по отделно и в съвкупност приема за установено следното:
Относно иска по чл.128, т.2 КТ. Основното задължение на работодателя
по трудовия договор е да плаща на работника или служителя трудовото му
възнаграждение. Този иск е обусловен от доказване от страна на ищеца на
трудовия договор и доколкото според презумпцията по чл.8, ал.2 КТ следва да
се предполага, че работникът добросъвестно е изпълнявал трудовите си
задължения, поради което тежестта за опровергаването на презумпцията й
1
доказването, че ищецът не е работил през исковия период, както се възразява,
е в тежест на ответника-работодател, а ако ищецът докаже твърденията си -
носи тежестта да докаже, че е платил трудовото възнаграждение на ищеца за
исковия период.
От приетата по делото заповед №27/26.2.2020 г. на светейшия
приснопаметен Български патриарх и Софийски митрополит Неофит се
установява, че ищецът Р. С. е назначен като свещенослужител – пенсионер без
енория с основна месечна заплата 610 лв. плюс допълнително възнаграждение
за трудов стаж и прослужени години с клас за прослужени години 0,6 %,
считано от 1.3.2020 г. От заповед №203/30.12.2020 г. се установяват
определените размери на месечните възнаграждения за лицата с духовни
звания, като под т.9 от същата за свещенослужител-пенсионер без енория е
предвидено месечно възнаграждение от 650,00 лв. С друга заповед -
№143/30.3.2021 г. се отменя зап. №203/30.12.2020 г. само в частта по т.9 от
същата и се нарежда преустановяване изплащането на месечните
възнаграждения на свещенослужителите пенсионери без енория.
От показанията на свидетеля Г.Ч. – предстоятел на православен храм
„Свети Апостол и Евангелист Йонан Богослов“, се установява, че през
исковия период ищецът не е работил в храма, епизодично го е посещавал, но
не е участвал в службите. От показанията му се изяснява и че след като е
научил, че ищецът предявил настоящия иск, не го е допускал в храма. От
обясненията на ищеца по реда на чл.176 ГПК се установява, че е искал но не
му е позволявано да служи в православен храм „Свети Апостол и Евангелист
Йонан Богослов“.
Казаното от ищеца в обясненията му реда на чл.176 ГПК и същевременно
е в негова полза не може да се използва като доказателствен източник по
делото, тъй като процедурата по чл.176 ГПК предвижда да се използват
единствено признанията на ищеца, които не го ползват или възможността да
се правят изводи от уклониви или неясни отговори. Обясненията по този ред,
които са в полза на ищеца представляват твърдения, които подлежат на
доказване и проверка с други доказателствени източници. Ето защо, въз
основа на тях не може да не направи извод, да се възприемат обясненията му,
че през исковия период е служил в храма. Установяването на това
обстоятелство не е доказателствена тежест на ищеца, доколкото, както се
2
посочи, същият се ползва от презумпцията по чл.8, ал.2 КТ. В разглеждания
случай обаче показанията на свид.Ч. дават основание да се приеме, че
ответникът обори презумпцията ищецът да е работил през процесния период в
храма Свети Апостол и Евангелист Йонан Богослов“ в гр.С., ж.к.Левски.,
което обуславя и изхода на делото. Искът следва да се отхвърли.
Нещо повече, дори процесуалния закон да позволяваше да даде вяра на
твърдението на ищеца, че през разглеждания период е искал пълноценно да
работи, но не е бил допускан за това (свид.Ч. признава в показанията си, че е
като предсотятел на храма е препятствал това в един последващ период – след
като е научил за предявения иск), то това отново не би дало основание за
уважаване на иска по чл.128, т.2 КТ, а евентуално би било основание да заяви
претенцията си по реда на чл.213, ал.1 КТ, което представлява различен иск,
какъвто не е предметът на настоящото дело. Разглежданият иск е с правно
основание по чл.128, т.2 КТ, хипотезата на който предвижда работникът да е
престирал работна сила, а не да не е работил поради възпрепятстване от
работодателя или негови служители поради недопускане до работа (такива
твърдения ищецът прави за първи път при разпита му по реда на чл.176 ГПК,
с исковата молба не са изложени такива обстоятелства).
Ето защо, съдът приема че искът е неоснователен и следва да се
отхвърли.
Относно направените по делото разноски: Ищецът на осн. чл.78, ал.3
ГПК е задължен да плати на ответника направените по делото разноски,
съразмерно на отхвърлените части от иска – изцяло – 500,00 лв.
Предвид изложеното, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Р. Х. С. с ЕГН ********** и адрес в гр.С., ул.Я. 4 и
съдебен адрес в гр.С., ул.20-ти А. №10 чрез адв.М. Ц. от САК за осъждане на
ответника СОФИЙСКА СВЕТА МИТРОПОЛИЯ с ЕИК ********* с адрес в
гр.С., ул.Калоян 7 , представлявана от Негово Светейшество Данаил –
Митрополит Софийски и патриарх Български, със съдебен адрес в гр.С.,
пл.Света Неделя 16, ет.2, офис 3 чрез адв.Ю. Р.ов Н. от САК, да му плати на
осн. чл.128, т.2 КТ сумата от 3900,00 лв. представляваща трудови
3
възнаграждения в качеството му на празничен свещенослужител, съгласно
заповед №27/26.2.2020 г. на Софийския митрополит и Патриарх Български за
периода 1.9.2021 – 1.3.2022 г., заедно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 4.3.2022 г., до изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ищеца Р. Х. С. с ЕГН ********** да плати на на ответника
СОФИЙСКА СВЕТА МИТРОПОЛИЯ с ЕИК ********* сумата от 500,00 лв.,
представляваща обезщетение за направените по делото разноски, съразмерно
на отхвърлените части от исковете.
Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета ГПК – с
въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните на съдебните им
адреси чрез процесуалните им представители!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4