РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2545
Град Пловдив, 20.12.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ, ХХІV касационен състав, в открито заседание на двадесет и пети ноември през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА
ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА
МЕТОДИЕВА
при
секретаря Г.Г. и участието на прокурор МАРИЯ ТОДОРОВА като
разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА к.а.н.д.
№ 2352 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Касационно производство по реда на чл. 63, ал.1 ЗАНН във
връзка с чл.208 и сл. АПК.
Образувано е по
касационна жалба на Ж.А.С., ЕГН **********, с адрес ***, против решение № 875 от 23.06.2021 г. по адм.д. № 1480 по описа за 2021 г.
на Районен съд -Пловдив, с което е потвърдено
издаденото наказателно постановление № 21-3389-000064 от 09.02.2021 г. на
началника на Шесто РУ на МВР – Пловдив, с което
на касатора С. е наложена глоба в размер на 3 000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
По
подробно изложени доводи в касационната жалба и в открито с.з. се иска от
настоящия касационен състав отмяна на атакуваното решение, като неправилно и
незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон,
поради което претендира за неговата отмяна, както и отмяна изцяло на издаденото
наказателно постановление. Претендира разноски, съгласно представен списък.
Ответникът
по касационната жалба – Шесто РУ на МВР – Пловдив не взема становище по
жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на
касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Настоящият
касационен състав на Административен съд - Пловдив, като извърши преглед на
обжалваното съдебно решение, във връзка с наведените в жалбата касационни
основания по чл. 348, ал. 1 от НПК, констатира следното:
Касационната
жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното
съдебно производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се
явява ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Състав
на Районен съд Пловдив, след като е провел пълно и всестранно разследване по
делото, е възприел за установена описаната подробно в обжалваното решение
фактическа обстановка, която се възприема и от настоящия съд. Установено било,
че на 28.01.2021 г. около 23:50ч в гр. Пловдив на кръстовището на ул.Батак и
ул. Елба, като водач, лишен от СУМПС – БМВ 330Д с рег. ***водачът С. използва
пътища отворени за обществено ползване за други цели, като извършва резки
маневри и преднамерено извежда МПС-то извън контрол чрез загуба на сцепление на
задните гуми – дрифт. Движението на автомобила е възприето от изпълняващите
служебните си задължения служители на Шесто РУ при ОД на МВР – гр. Пловдив,
които се установява да са били свидетели на мястото на нарушението.
Съдът е кредитирал
събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по
предвидения в НПК ред, като е посочил, е на нито един етап от производството не
са били оспорени от страните по делото. Направил е също извод е за
компетентността на органите, издали АУАН и НП. Обсъдил е подробно и показанията
на разпитаните свидетели, като е дал вяла на тези на актосъставителя и на
другия полицай от патрулната кола като е обяснил защо не кредитира частично
показанията на свидетелите на жалбоподателя. Приел е, въз основа на събраните
доказателства, че в конкретния случай жалбоподателят е извършил рязка маневра
на десен завой, което е довело до загуба на сцепление на задните гуми и
управляваният от него лек автомобил се е завъртял. Посочил е като неоснователно
възражението на жалбоподателя, че нарушителят е задействал спирачката на лекия
автомобил и се било чуло свирене на гуми, доколкото това се оборва от
показанията на свидетелите на жалбоподателя, които също са сочели, че МПС-то се
е завъртяло. Съдът е посочил, че именно чрез извършването на рязка маневра при завой
на дясно се е достигнало до загуба на сцепление на задните гуми и лекият
автомобил се е завъртял, както и че деянието, обявено за административно
нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, а непредпазливите
деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи.
Съдът е обсъдил и
приложението на чл.28 ЗАНН, като е приел, че в конкретния казус не е налице
маловажност на случая, тъй като процесният случай не се откроява с по-ниска
обществена опасност от останалите такива, но пък конкретното деяние по чл. 104Б, т. 2 ЗДвП се
отличава с по-висока степен на обществена опасност от останалите такива, поради
което са предвидени завишени санкции.
Въз
основа на констатираните факти и след прецизен и задълбочен анализ на събраните
доказателства, първоинстанционният съд е достигнал и до законосъобразния извод
за наличие на осъществено от страна на жалбоподателя нарушение по чл. 104б, т.
2 от ЗДвП. Съдът, постановил обжалваното съдебно решение,
изключително подробно е разгледал установените като проявили се в обективната
действителност признаци от обективната страна на деянието, които е извел на
базата на конкретното поведение на нарушителя и мястото на проявлението му.
Настоящата
касационна инстанция намира възраженията на касатора да неоснователни.
На
първо място не намират опора твърденията на процесуалния представител,
визирайки разпита на свидетеля а. д. относно обстоятелството, че актосъставителят
С. не е полицая, присъствал в момента на проверката. Представени са по делото
писмени официални документи -ежедневна ведомост и разпореждане за патрулно
-постова дейност, от които е видно че на посочената дата 28.01.2021 г. за
времето от 20.00 ч до 08.00ч на 29.01.2021 г. съвместно с младши инспектор А. А. е осъществявал административно-наказателна
дейност по ЗДвП и КЗ в рамките на обслужваната от Шесто РУ на МВР територия. Посоченото се потвърждава и
от свидетелските показания на разпитаните свидетели А. А. и на актосъставителя С..
Съдът
намира, че непредставянето на видеозаписите от патрулния автомобил не може да
наведе извод за наличие на някакви нарушения от страна на патрулните полицаи,
тъй като на съдът служебно е известно, че тези записи се свалят от колите и се
изпращат в МВР в София, поради което не се намират в районното управление.
Последното е посочено в писмото на началника на районното управление.
Настоящата
съдебна инстанция намира, че при постановяване на решението районният съд е
осъществил пълно съдебно следствие – събирането на писмени и гласни
доказателства. От тях безспорно се установява, че твърдяното нарушение, описано
в АУАН и в наказателното постановление е извършено от касатора. От съдържанието
на НП е видно, че касаторът е санкциониран именно за това, че използва
пътищата, отворени за обществено ползване, не по предназначение, като ясно и
точно са описани извършените от него действия – "като извършва резки
маневри, преднамерено изважда МПС извън контрол чрез предаване до загуба на
сцепление на задните гуми /дрифт/. Този метод на управление на превозното
средство несъмнено представлява ползване на път, отворен за обществено
ползване, за друга цел, несъобразена с предназначението му за превоз на хора и
товари. Противно на застъпеното в касационната жалба становище, че завъртането
не е било преднамерено и не е част от поведението, което се обобщава с
понятието "дрифт"".
Освен
в приложените писмени доказателства, индиции за подобно неправомерно управление
се съдържат и в показанията на разпитаните служители на МВР, станали очевидци
на рисковото управление от страна на касатора в настоящото производство. Поради
изложеното съдът намира, че водачът е осъществил виновно приписаното му
нарушение на чл. 104б т. 2 от ЗДвП.
Съдебният състав не възприема хипотетичните твърдения, изложени в касационната
жалба, за наличие на други фактори, които биха могли да бъдат причина за
поведението на превозното средство на пътя. Деянието не разкрива белезите на
"маловажно" нарушение и закономерно е било санкционирано по реда
на чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП. Обществената опасност на така осъщественото
административно нарушение е значителна с оглед механизма, по който са извършено
деянието, като от него може да се обосновават изводите за виновно поведение на
нарушителя.
В
този смисъл съобразно предпоставките на чл. 221, ал. 2 от АПК съдът
изцяло споделя мотивите на първоинстанционният съд и препраща към тях, без да е
необходимо тяхното преповтаряне. Изводите на първоинстанционният съд са и в съответствие
със съдебната практика по сходни дела, като изложените в този смисъл мотиви
също се споделят от настоящия съдебен състав.
По
изложените обстоятелства неоснователни са доводите в касационната жалба за
неправилност на обжалваното решение. Изложеното до тук налага да се приеме, че
решението на районния съд е валидно и допустимо. При постановяването му не се
констатират нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон, поради
което същото следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода от делото
на касатора не се следва присъждане на разноски по делото.
Ето защо и на основание чл.221 ал.2 предл.
първо от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд – Пловдив, ХХIV състав
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение
№ 875 от 23.06.2021 г. по адм.д. № 1480 по описа за 2021 г. на Районен съд
-Пловдив.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.