Р Е Ш Е Н И Е
№ 260006 21.10.2022 година град
Омуртаг
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд - Омуртаг
на седемнадесети май две хиляди двадесет
и втора година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЯНА ЗАХАРИЕВА
Секретар Стела Викторова
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 199 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е
иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Б.“ ЕАД, със седалище и адрес на
управление град С., ул. *** № ***, ЕИК*********, представлявано от В. М. С. и Д.
Д. М. – Изпълнителни директори, действащи чрез
пълномощника си Г.Л.П. – юрисконсулт ЦУ, Дирекция „Недвижими имоти“, твърди, че
по силата на сключен договор за кредит от 09.10.2007 г. „Б.“ ЕАД предоставила
на ответника И.А.И. ипотечен кредит в размер на 30 000 лева, със срок за
издължаване 132 месеца, считано от датата на неговото усвояване. Посочено е в
молбата, че за обезпечение на отпуснатия кредит била учредена договорна ипотека
върху следния недвижими имот: ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ със застроена площ от 100 кв. м.,
който бил обособен като самостоятелно жилище с отделен вход от двуетажна
двуфамилна масивна жилищна сграда с железен гредоред, заедно с принадлежащите
му ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ - със застроена площ от 12 кв. м. и ГАРАЖ със застроена
площ от 14 кв. м., находящи се в южната част на дворното място, ведно с 1/2
идеални части от общите части на жилищната сграда и правото на строеж върху УПИ
XVІІІ-737 в кв. 72 по регулационния план на гр. О., находящо се на ул. *** №
*** при „съответните граници“. Сочи се в молбата, че поради непогасяване в срок
на задължения по отпуснатия банков кредит, същите са станали изискуеми, поради
настъпил краен падеж за издължаване на кредита - 15.10.2018 г. Посочено е, че
на 07.11.2018 г. „Б.“ ЕАД подала заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение по чл. 417, т. 2 от ГПК и че въз основа на
същото по ЧГД № 422/2018 г. по описа на РС - Омуртаг били издадени заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист за претендиралите със заявлението суми,
който на 29.01.2019 г. бил присъединен по изпълнително дело № 1338/2016 по
описа на ЧСИ Г. С.. Описано е, че междувременно, на 26.07.2017 г. с нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан в служба по вписванията с дв. вх.
№ 1321, акт № 170, том 4, от 2017 към PC Омуртаг, И.А.И. чрез пълномощника си С.
Б. А. продал на А.И.С. следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 53535.501.735.13, находящ се в сграда № 1
/едно/, разположена в поземлен имот с идентификатор 53535.501.735, с
административен адрес гр. О., п. к. 7900, ул. *** № *** /едно/, ет. ***
/трети/, с предназначение ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ с площ 99.07 кв. м. /деветдесет и
девет цяло и седем квадратни метра/ и брой нива на обекта: 1 /едно/, ведно с
прилежащите северно ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ с площ от 12 кв. м. /дванадесет квадратни
метра/ и 1/2 ид. ч. /една втора идеална част/ от общата части на сградата и
правото на строеж за сумата от 9800 лева. Сочи се в исковата молба, че към
датата на депозиране ѝ кредитът все още не бил погасен, както и че към
датата на продажбата ответникът И.А.И. имал друго изискуемо и непогасено
задължение към „Б.“ ЕАД, за което банката се е снабдила със заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист и образувала изпълнително дело № 1338/2016 по
описа на ЧСИ Г. С.. Твърди се, че с извършените разпореждания на описания
по-горе имот, ответникът И.А.И. намалил имуществото си и ищецът като кредитор
бил сериозно затруднен да удовлетвори вземането си от имуществото на длъжника. Посочено
е, че от приложените към молбата нотариални актове било видно, че вземането на
ищеца в качеството на кредитор било възникнало преди извършените разпореждания
от длъжника и че прехвърлителната сделка била извършена очевидно с цел Б., в
качеството си на кредитор, да бъде увредена и да се окаже в невъзможност да
реализира вземанията си, както и че длъжникът целял увреждането, а знанието на
купувача - баща на длъжника, се презумира по смисъла на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД.
Сочи се в молбата, че било очевидно, че с извършената сделка на
покупко-продажба И.А.И. целял да избегне насочване на принудително изпълнение
върху недвижимия имот, тъй като срещу него вече било предприето принудително
изпълнение и като допълнителен аргумент в подкрепа на това твърдение се посочва,
че сделката за покупко-продажба на имота била изповядана на цена, неотговаряща
на реалната пазарна стойност на имота и под данъчната оценка, която видно
според приложения към молбата нотариален акт била 10 608,40 лева. Изложени са и
съображения за наличие на елементите от фактическия състав на иска по чл. 135
от ЗЗД в настоящия случай. Поради изложеното в исковата молба ищецът моли съдът
да се произнесе с решение, с което да обяви за недействителна сделката, с която
И.А.И. прехвърля на баща си А.И.С. описания по-горе недвижим имот, която е
обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 45 от
26.07.2017 г., том ІV, peг. № 4752, дело № 511/2017 г. на нотариус С. Й., с peг.
№ 674 по регистъра на НК, вписан в Служба по вписванията - гр. Омуртаг под акт №
170, том 4, дв. вх. peг. № 1321 от 26.07.2017 г. Ищецът, редовно призован се
представлява от Г.Л.П. – юрисконсулт, който поддържа иска. Претендират се
направените съдебни разноски съгласно представен към датата на съдебното
заседание списък по чл. 80 ГПК.
Ответниците И.А.И. и А.И.С., двамата с адрес: ***,
се представляват от адв. С.Т. ***, която оспорва иска. В срока по чл. 131 от ГПК назначеният особен представител на ответниците е подал писмен отговор, в
който излага становище, че в случая ищецът безспорно има качеството на кредитор,
но не се установявало да са увредени интересите му като такъв, тъй като
вземането му било обезпечено с договорна ипотека, вписана на 12.10.2007 г., „подновена“
на 05.10.2017 г., върху недвижим имот, подробно описан в отговора, който бил
различен от недвижимия имота, предмет на сделката, чиято недействителност се
иска да бъде обявена. Сочи се в отговора, че предвид вписването на исковата
молба след сключване на процесната сделка съгласно цитираната в отговора
съдебна практика искът бил непротивопоставим на купувача по сделката. Освен
това във връзка с позоваването на ищцовата страна на презумпцията по чл. 135, ал.
2 от ЗЗД, е посочено в отговора, че не се установявало, че А. И. С. е баща на И.А.И..
Съдът като прецени становищата на страните приема за
установено от фактическа страна следното:
С Договор за ипотечен кредит, сключен
на 09.10.2007 г., „Б.“ ЕАД предоставила на ответника И.А.И. кредит в размер на
30 000.00 лева със срок на погасяване 15.10.2018 г. при посочени в договора
годишен лихвен процент и ГПР. Видно е от цитирания договор и приложения по
делото Нотариален акт за договорна ипотека № 142 от 12.10.2007 г., том VІІ, рег.
6349, дело № 1175/2007 г. на нотариус С. Г. с рег. № 327 по регистъра на НК, че кредитът е
бил обезпечен с договорна ипотека върху недвижим имот, находящ се в град О., представляващ
ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ със застроена площ от 100 кв. м., обособен като
самостоятелно жилище с отделен вход от двуетажна двуфамилна масивна жилищна
сграда с железен гредоред, заедно с принадлежащите му ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ - със
застроена площ от 12 кв. м. и ГАРАЖ със застроена площ от 14 кв. м., находящи
се в южната част на дворното място, ведно с 1/2 идеални части от общите части
на жилищната сграда и правото на строеж върху УПИ XVІІІ-737 в кв. 72 по
регулационния план на гр. О., находящо се на ул. *** № ***, при граници на
имота: ул. ***, УПИ ХVІІ-736, УПИ ІІ-733 и УПИ І-734. Установява се от
приложената по делото молба за подновяване на договорна ипотека, че същата е
била подновена на 09.10.2017 г. по искане на кредитора. От приложената заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, е
видно че по подадено в РС - Омуртаг от банката – ищец заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е било образувано ЧГД № 422/2018 г. и на
08.11.2018 г. РС - Омуртаг е издал по посоченото ЧГД Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК № 1136 от 08.11.2018 г., с която е разпоредил
ответникът И. да заплати на банката – ищец следните суми: сумата от 1 081.69 лева,
представляваща главница, договорна лихва в размер на 41.10 лева за периода от 09.06.2018
г. до 06.11.2018 г., сумата от 12.21 лева, представляваща обезщетение за забава
за периода от 10.07.2018 г. до 06.11.2018 г., заемни такси по кредита в размер
на 530.05 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 07.11.2018 г. до
окончателното плащане на вземането, както и такси и разноски по производството.
За посочените суми бил издаден и изпълнителен лист № 372 от 08.11.2018 г. В приложено
удостоверение, издадено на 16.05.2022 г., ЧСИ рег. № 912 Г. С. е удостоверил присъединяването на описания
изпълнителен лист към воденото по описа му ИД № 1338/2016 г., срещу длъжника И..
Представена е справка от СВ – гр. Омуртаг, в която са отразени договорната
ипотека, подновяването на същата и процесната сделка. С Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 45 от 26.07.2017 г., том ІV, per. № 4752,
дело № 511/2017 г. на нотариус С. Й., с per № 674 по регистъра на НК, вписан в
Служба по вписванията - гр. Омуртаг под акт № 170, том 4, дв. вх. per. № 1321
от 26.07.2017 г., препис от който е приложен по делото, ответникът И.А.И. продал
на ответника А.И.С. следния свой недвижим имот, находящ се в гр. О.: САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 53535.501. 735.13/петдесет и три хиляди
петстотин тридесет и пет точка петстотин и едно точка седемстотин тридесет и
пет точка тринадесет/, находящ се в сграда № 1 /едно/, разположена в поземлен
имот с идентификатор 53535.501.735 /петдесет и три хиляди петстотин тридесет и
пет точка петстотин и едно точка седемстотин тридесет и пет/, с административен
адрес гр. О., п. к. 7900, ул. *** № *** /едно/, ет. *** /трети/, с
предназначение ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ с площ 99.07 кв. м. /деветдесет и девет цяло
и седем квадратни метра/ и брой нива на обекта: 1 /едно/, ведно с прилежащите
северно ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ с площ от 12 кв. м. /дванадесет квадратни метра/ и 1/2
ид. ч. /една втора идеална част/ от общата части на сградата и правото на
строеж за сумата от 9800 лева. От приложеното удостоверение за съпруг/а и
родствени връзки изх. № 684/17.05.2022 г., издадено от Общ. О., се установява, че
ответникът А.И.С. е баща на ответника И.А.И..
Предвид изложените данни и обсъдените доказателства
съдът намира, че предявеният иск е основателен. Материалноправните предпоставки
за успешното провеждане на иска по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД са следните: ищецът да докаже качеството си на кредитор спрямо
прехвърлителя по атакуваната сделка, извършване на разпоредително действие от
страна на длъжника в полза на другия ответник, увреждане интересите на
кредитора с това разпоредително действие, както и наличие на знание у длъжника,
че действието уврежда кредитора, а при възмездно разпореждане такова знание
следва да е налице и у насрещната страна. Кредиторът не следва да доказва
наличие на знание у приобритателя по възмездната сделка, ако той е съпруг, низходящ,
възходящ, брат или сестра на длъжника, тъй като в тези случаи действие намира
оборимата презумпция по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД. Оборването на въведената
презумпция е в тежест на длъжника. По настоящото дело предметът на спора е
атакуваната като увреждаща ищеца сделка за покупко – продажба на недвижим имот,
обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 45 от
26.07.2017 г., том ІV, peг. № 4752, дело № 511/2017 г. на нотариус С. Й., с peг.
№ 674 по регистъра на НК, вписан в Служба по вписванията - гр. Омуртаг под акт №
170, том 4, дв. вх. peг. № 1321 от 26.07.2017 г. Осъществяването на тази сделка
е безспорно доказано с представения препис на цитирания нотариален акт. Сделката
е възмездна, което означава, че лицето, с което длъжникът е договарял, трябва
също да е знаело за увреждането. Относно първата предпоставка, а именно
качеството „кредитор“ на ищцовото дружество, са налице несъмнени доказателства,
установяващи, че това качество на ищеца спрямо ответника И. е възникнало със
сключване на описания по-горе договор за кредит. Последващото настъпване на
изискуемост на вземането не е обуславящо за възникване на това качество. Възникналото
по силата на договора за кредит качество на кредитор на ищеца се потвърждава и
от издадените от съда заповед незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист. По силата на договора за кредит за ответника И. е възникнало
задължение да погаси предоставения му от банката – ищец кредит, съобразно
уговорения погасителен план и ответникът е бил наясно с това свое задължение. По
делото не са представени доказателства за погасяване на остатъка от кредита, за
който са издадени заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист по ЧГД 422/2018 г. по описа на РС - Омуртаг. По изложените
съображения съдът счита за безспорно доказано, че ищецът се легитимира като
кредитор на първия ответник на наведеното от него основание – договори за
банков кредит. По втората предпоставка - в настоящото производство, освен
качеството си на кредитор ищецът безспорно доказа и извършването на увреждащо
разпоредително действие от страна на длъжника И..
Съгласно трайната практика на ВКС /Решение № 320/05.11.2013 г. по гр. д. № 1379/2012
г., Решение № 261/25.06.2015 г. по гр. д. № 5981/2014 г., Решение № 201/31.10.2018
г. по гр. д. № 1036/2018 г., всички на IV г. о. на ВКС и други/ всяко
разпореждане, с което отделен имуществен обект се изважда от патримониума на длъжника или се
намалява неговата цена, уврежда интереса на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника. Без значение
за наличието на увреждане е дали в резултат от разпореждането в патримониума на
длъжника постъпва друго имуществено благо, както е при възмездните отчуждителни
сделки, тъй като цялото имущество на длъжника служи за удовлетворение на
кредиторите му и всеки от тях решава от цената на кой имуществен обект да се
удовлетвори. В тази връзка сключения между ответниците договор за покупко – продажба
от 26.07.2017 г., с който
кредитополучателят И. е продал на ответника С. подробно описания в Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 45 от 26.07.2017 г., том ІV, peг. № 4752,
дело № 511/2017 г. на нотариус С. Й., с peг. № 674 по регистъра на НК, вписан в
Служба по вписванията - гр. Омуртаг под акт № 170, том 4, дв. вх. peг. № 1321
от 26.07.2017 г., свой недвижим имот, уврежда банката – кредитор, тъй като в
резултат на сделката се намалява имуществото на длъжника, като по този начин се
затруднява удовлетворяването на ищеца. Въпреки, че се касае за възмездна сделка,
същата създава пречки за удовлетворяването на кредитора, тъй като насрещната
престация по договора за продажба е парична сума, която може и да не е налице в
имуществената сфера на длъжника, при насочване на принудително изпълнение
спрямо него. Съгласно трайната съдебна практика е правноирелевантно дали
длъжникът притежава и друго имущество и на каква стойност е то, тъй като
отчуждаването на част от имуществото му води до обективно намаляване
възможностите на кредитора да се удовлетвори. За приложимостта на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД е без значение и дали кредиторът е
наложил обезпечителни мерки във връзка със своето вземане, тъй като съгласно чл. 133 от ЗЗД за удовлетворяване на дълга служи
цялото имущество на длъжника и същият не разполага с правна възможност да
посочва, от коя движимост или недвижимост следва да
се удовлетвори кредитора. Право на последния е да избере начина и имуществото, с
което да се удовлетвори. В този смисъл Решение № 50/2017 г. по т. д. № 731/2016
г. на I т. о., ВКС, решение № 407 от
29.12.2014 г. по гр. д. № 2301/14 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 639 от 06.10.2010 г. по дело № 754/2009 на
ВКС, ГК, IV г. о., решение № 328 от
23.04.2010 г. по гр. д. 879/10 г. на ВКС, ІІІ г. о., с решение № 639 от 06.10.2010 г. по гр. д. 754/09 г. на ІV
г. о. Предвид изложеното съдът счита за несъстоятелни изложените от
процесуалният представител на ответниците съображения, че не е налице увреждащо
действие от страна на ответника И., поради обезпечаването
на вземанията на кредитора по договора за кредит. Третата предпоставка, която е със
субективен характер, означава, че у длъжника е налице съзнание, че с
реализиране на процесната сделка ще затрудни събиране на вземането на кредитора
и ще увреди последния. В практиката се приема, че такова знание у длъжника
винаги е налице, когато той знае, че е длъжник спрямо определен кредитор и
предприетото от него правно действие не е насочено към удовлетворяване на този
кредитор. Следователно в случая е налице и тази предпоставка. Предвид
възмездния характер на процесната сделка на доказване подлежи и знанието на
приобретателя по сделката. В случая обаче от приложеното по делото удостоверение
за родствени връзки се установява по безспорен начин, че приобретателя по
процесната сделка е баща на прехвърлителя. При това положение действа оборимата презумпция на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД,
съгласно която знанието се предполага до доказване на противното, ако третото
лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. В случая не са
ангажирани доказателства които да оборят същата и да установят, че
приобретателят по сделката не е знаел за наличието на задължение на
прехвърлителя спрямо банката – ищец. Предвид
изложеното съдът счета, че са налице предпоставките на иска по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, същият се явява основателен и следва да бъде уважен като се обяви за
относително недействителна спрямо ищеца процесната сделка.
С оглед претенцията на ищеца за заплащане на
направените от него разноски по делото, както и предвид цялостното уважаване на
предявения иск, съдът счита, че на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК
ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата общо в размер
на 1 387.07 лева, включваща сумата в размер на 445.07 лева - дължима държавна
такса и съдебни разноски за вписване на ИМ и съдебни удостоверения, 642.00 лева
– внесен депозит за назначаване на особен представител, 300.00 лева –
юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37
от ЗПП във връзка с чл. 25, ал. 1 от НЗПП.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА за относително недействителен, на
основание чл. 135 ЗЗД, по отношение на „Б.“ ЕАД, със седалище и адрес на
управление град С., ул. *** № ***, ЕИК*********, представлявано от В. М. С. и Д.
Д. М. – изпълнителни директори, сключения на 26.07.2017
г. договор за покупко – продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № 45 от 26.07.2017 г., том ІV, peг. № 4752,
дело № 511/2017 г. на нотариус С. Й., с peг. № 674 по регистъра на НК, вписан в
Служба по вписванията - гр. Омуртаг под акт № 170, том 4, дв. вх. peг. № 1321
от 26.07.2017 г., с който И.А.И., с ЕГН **********, с адрес: ***, е продал на А.И.С.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, собствения си недвижим имот, находящ се в гр.
О., а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 53535.501. 735.13/петдесет
и три хиляди петстотин тридесет и пет точка петстотин и едно точка седемстотин
тридесет и пет точка тринадесет/, находящ се в сграда № 1 /едно/, разположена в
поземлен имот с идентификатор 53535.501.735 /петдесет и три хиляди петстотин
тридесет и пет точка петстотин и едно точка седемстотин тридесет и пет/, с
административен адрес гр. О., п. к. 7900, ул. *** № *** /едно/, ет. *** /трети/,
с предназначение ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ с площ 99.07 кв. м. /деветдесет и девет
цяло и седем квадратни метра/ и брой нива на обекта: 1 /едно/, ведно с
прилежащите северно ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ с площ от 12 кв. м. /дванадесет квадратни
метра/ и 1/2 ид. ч. /една втора идеална част/ от общата части на сградата и
правото на строеж за сумата от 9 800.00 лева /девет хиляди и осемстотин лева/.
ОСЪЖДА, чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, И.А.И.,
с ЕГН **********, с адрес: *** и А.И.С., с ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплатят солидарно на „Б.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление град С., ул.
*** № ***, ЕИК*********, представлявано от В. М. С. и Д.
Д. М. – изпълнителни директори, сумата общо в размер
на 1 387.07 лева, включваща сумата в размер на 445.07 лева - дължима държавна
такса и съдебни разноски за вписване на ИМ и съдебни удостоверения, 642.00 лева
– внесен депозит за назначаване на особен представител, 300.00 лева –
юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37
от ЗПП във връзка с чл. 25, ал. 1 от НЗПП.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд Т. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Невяна Захариева