№ 26737
гр. София, 11.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20211110132163 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на
уволнението на М. К. К., обективирано в Заповед № ЛС-25/07.04.2021г. на изпълнителния
директор на Българския футболен съюз (БФС), за осъждане на БФС да заплати на М. К. К.
сумата от 9292.80 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради
уволнението за периода от 07.04.2021г. до 07.10.2021г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от предявяване на иска до окончателно изплащане на задължението,
както и искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗЗДискр за признаване за
установено, че БФС е осъществил по отношение на М. К. К. акт на дискриминация въз
основа на признак „лично положение“ и „увреждане“, изразяващ се в неговото уволнение на
основание чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ- когато трудовото правоотношение е възникнало, след
като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, въпреки наличието и на друг служител на същата длъжност,
по отношение на когото е приложимо същото уволнително основание, за осъждане на
ответника да преустанови дискриминационното си поведение спрямо М. К. К. и да се
въздържа занапред от осъществяването му, както и да заплати на ищеца сумата от 3000.00
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от акта на дискриминация,
изразяващи се в изпитани от ищеца чувство на срам, унижение, потиснатост, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 07.06.2021г. до окончателно изплащане на
задължението.
Ищецът твърди, че с ответника били страни по трудово правоотношение, възникнало
въз основа на сключен помежду им трудов договор № 97/12.05.2014г., по силата на което
заемал длъжността „експерт по почтеността“ в Бълграския футболен съюз, и прекратено,
считано от 07.04.2021г., по силата на Заповед № ЛС-25/07.04.2021г. на изпълнителния
директор на БФС на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ- поради възникване на
правоотношението, след като служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Изяснява, че в периода от 23.04.2019г. до началото на 2021г.
ползвал отпуск поради временна неработоспособност, налагана от различни здравословни
проблеми, вкл. такива, предполагащи болнично лечение, като с решение № 1087 от
26.03.2021г. на ТЕЛК му била определена трайно намалена работоспособност от 75 %. След
като приключил периода на позлване на отпуск поради временна неработоспособност,
ищецът ползвал част от полагащия му се платен годишен отпуск и се върнал отново на
работа на 07.04.2021г., когато му била връчена процесната уволнителна заповед. Признава,
1
че действително към датата на възникване на трудовото правоотношение с ответника е бил
упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но въпреки това счита
уволнението за незаконно, тъй като заповедта за прекратяване не била мотивирана- не били
изложени съображенията и критериите на работодателя за приложението на разпоредбата на
чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ. Наред с това работодателят не спазил и едномесечното
предизвестие преди прекратяване на трудовоправната връзка, приложимо с оглед
конкретното уволнително основание. Ищецът поддържа, че уволнявайки го, ответникът
злоупотребил с правото си по чл. 328 КТ, тъй като предприел уволнението тенденциозно и
целенасочено поради единсвтената причина, че служителят отсъствал продължително, а
впоследствие му бил определен процент трайно намалена работоспособност. Счита, че
аргумент в подкрепа на довода му, че в случая се касае за недобросъвестно упражняване на
правото на работодателя, е обстоятелството, че в БФС на същата длъжност работел и друг
пенсионер- Васил Берберов, спрямо когото не било проявено отношение, каквото било
демонстрирано към ищеца. Обобщава, че така манифестираното чрез процесното уволнение
отношение към него е дискриминационно- въпреки че в съюза имало и друг служител,
отговарящ на условията на чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ, работодателят предпочел да прекрати
трудовото правоотношение с ищеца, с което и с оглед предшестващото прекратяването
дългосрочно отсъствие на служителя по здравословни причини и определената степен на
инвалидизация, проявил дискриминационно отношение- неравно третиране по признак
„лично положение“ и „увреждане“. Изяснява в тази връзка, че изпитал чувство на срам и
унижение, чувствал се потиснат и депресиран. Изпитвал унижение и неудобство, когато се
налагало да обяснява на познатите си каква е причината за уволнението му, нарушил се
нормалният му жизнен ритъм- стряскал се от спомените, свързани с прекратяване на
трудовото правоотношение, нарушил се сънят му. Претендира разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът оспорва предявените срещу него искове. Възразява, че
исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ са предявени след изтичане на
установения в нормата на чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ двумесечен срок, тъй като уволнението е
извършено на 07.04.2021г., а исковата молба е постъпила в съда на 08.06.2021г. Незавсимо
от това поддържа, че оспорената уволнителна заповед е в достатъчна степен мотивирана
чрез посочване на конкретното прекартително основание, което е приложено, както и че не
е нарушил процедурата по уволнението, тъй като по арг. от нормата на чл. 220, ал. 1 КТ за
него съществува възможност да прекрати правоотношението, без да спази дължимото
предизвестие, като заплати обезщетение за това. Отрича да е проявил дискриминационно
отношение към ищеца. Поддържа, че данни за такова няма, поради което счита за
неоснователно оплакването, че е злоупотребил с правото си да уволни ищеца, респ. че е
извършил акт на дискриминация, обосноваващ исковете с правно основание чл. 71, ал. 1, т.
1, т. 2 и т. 3 ЗЗДискр. Изяснява в тази насока, че първоначално служителят Васил Берберов е
заел длъжността „експерт по почтеността“ в БФС по заместване на отстъстващия М. К., като
след завръщането му след продължителното му отсъствие работодателят предпочел да
прекрати правоотношението с ищеца вместо това с Васил Берберов, като отрича това негово
решение да е израз на дискриминация. Като самостоятелно основание за неоснователност на
иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ сочи липсата на
доказателства за оставане без работа на ищеца след уволнението. Счита освен това, че
ищецът не е претърпял неимуществени вреди със сочената от него продължителност, тъй
като обективно от датата на уволнението до датата на предявяване на иска с правно
основание чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр не били изминали шест, а два месеца. Претендира
разноски.
На ищеца следва да бъдат дадени указания във връзка с редовността на исковата
молба.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ процесуално задължение на ищеца е
2
да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на трудово
правоотношение през сочения от него период, както и прекратяването на същото по силата
на заповедта, която оспорва, и от сочения в исковата молба момент, а с оглед конкретно
наведения довод за незаконност на уволнението- злоупотреба с правото на работодателя да
прекрати трудовото правоотношение с ищеца на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ,
последният следва да установи пълно и главно целенасоченото и тенденциозно използване
от работодателя на конкретното уволнително основание с единствената цел да бъде
прекратено правоотношението именно на ищеца.
Във връзка с оспорването в отговора на исковата молба на ищеца следва да бъде
указано, че не сочи доказателства за предявяване на иска в срока по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ.
В тежест на ответника- работодател, по този иск е при условията на пълно и главно
доказване съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК да установи, че в обективната
действителност са се осъществили всички законоустановени предпоставки за възникване на
субективното му потестативно право едностранно да преустанови трудовоправната връзка с
конкретен работник или служител, които при разглежданото уволнително основание по чл.
328, ал. 1, т. 10б КТ, са следните: 1/ заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение
да е издадена от компетентен орган на работодателска власт; 2/ към датата на възникване на
трудовото правоотношение ищецът да е придобил и упражнил правото си на пенсия за
осигурителен стаж и възраст- обстоятелства, които не са спорни между страните.
Искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 във врз. с чл. 225, ал. 1 КТ е обусловен от основателността
на претенцията за незаконност на уволнението и неговата отмяна, като предполага
установяване и на следните обстоятелства: продължителност на периода, през който
работникът или служителят е останал без работа, причинна връзка между оставането без
работа и незаконното уволнение, както и размер на последно полученото от работника за
пълен отработен месец брутно трудово възнаграждение, което съгласно чл. 225, ал. 1 КТ е
базата за определяне стойността на дължимото обезщетение, доказването на които
обстоятелства е процесуално задължение на служителя- ищец- арг. от нормата на чл. 154, ал.
1 ГПК.
На ищеца следва да бъде указано, че не сочи доказателства за оставането си без работа
през исковия период, както и относно размера на последното получено от него за пълен
отработен месец брутно трудово възнаграждение.
По иска с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр ищецът следва при условията на
пълно и главно доказване съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК да установи, че
предприетото от работодателя уволнение носи признаците на неблагоприятно третиране по
смисъла на § 1, т. 7 ДР на ЗЗДискр, т. е. че представлява действие, водещо до по- малко
благоприятно третиране на ищеца спрямо друго лице въз основа на признаците по чл. 4, ал.
1, в частност спрямо признаците „лично положение“ и „увреждане“.
По иска с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр, чиято основателност е
обусловена на първо място от установяване на поддържаната от ищеца хипотеза на неравно
третиране по иска по т. 1, ищецът следва да установи, че е претърпял сочените от него
неимуществени вреди в причинна връзка с уволнението, основано според поддържаните от
него доводи на проявено спрямо него дискриминационно отношение.
Съдът намира, че исковата молба следва да бъде върната и производството по делото
прекратено по иска с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 2 ЗЗДискр, с който се иска осъждане
на ответника да преустанови дискриминационното си отношение спрямо служителя и да се
въздържа занапред от такова, тъй като съобразно конкретните твърдения на ищеца, съгласно
които актът на дискриминация в случая е намерил израз в уволнението на служителя, за
последния липсва правен интерес от подобна претенция, тъй като търсената от него защита,
изразяваща се в „преустановяване на нарушението“, би могла да бъде постигната
единствено чрез отмяна на оспореното уволнение, а това би могло да бъде сторено
3
единствено по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, какъвто е предявен в
настоящия процес. Същевременно, следва да се изясни, че недопустимо е по реда на чл. 71,
ал. 1, т. 2 ЗЗДискр работодателят да бъде осъден сам да отмени уволнителната заповед,
което единствено би удовлетворило искането за преустановяване на дискриминационното
поведение, доколкото тази възможност е уредена в нормата на чл. 344, ал. 2 КТ и
възползването от нея е предоставено на преценката, инициативата и автономната воля на
работодателя, при това до определен момент- предявяване на иск за отмяна на уволнението,
какъвто, както бе изяснено, в случая е предявен.
На основание разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни между
страните и поради това ненуждаещи се от доказване следва да бъдат отделени следните
обстоятелства: че при възникване на трудовото правоотношение между страните ищецът е
бил упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, че съществувалото
помежду им трудово правоотношение е прекратено, считано от 07.04.2021г., по силата на
оспорената заповед на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ, както и че през цялото време на
съществуване на трудовоправната обвързаност ищецът е заемал длъжността „експерт по
почтеността“ в БФС.
Представените от ищеца с исковата молба и от ответника с отговора на исковата молба
документи следва да бъдат допуснати за събиране като писмени доказателства по делото,
доколкото касаят релевантни за предмета му обстоятелства.
На ищеца следва да бъде указано да уточни доказателственото си искане за допускане
събирането на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел, като конкретизира
обстоятелствата, които се домогва да установи чрез тях, и като уточни значението им за
настоящия правен спор.
На ищеца следва да бъде дадена възможност да заяви поддържа ли доказателственото
си искане за изискване на справка от НОИ за „наличен трудов договор“ за периода от
01.10.2019г. до 07.04.2021г. за длъжността „експерт по почтеността“ в БФС, като съобрази
признанието на ответника, че през релевантния период самият той е бил назначен на тази
длъжност, а по време на продължителното му отсъствие длъжността е била заета от Васил
Берберов, както и представените в тази връзка трудови досиета на двамата служители, като
в случай че поддържа искането си, да го уточни, като заяви по отношение на кое лице иска
да бъде извършена справката и като посочи конкретните обстоятелства, които се домогва да
установи чрез нея.
Без уважение следва да бъде оставено исканието на ищеца за задължаване по реда на
чл. 190 ГПК на ответника да представи в цялост трудовото му досие, доколкото това е
сторено с отговора на исковата молба.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК във вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение писмено, с препис за насрещната страна, да отстрани противоречието в
исковата молба, като заяви изрично предявява ли претенция с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 2 КТ за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност, доколкото
такова искане се съдържа в обстоятелствената част на исковата молба, но не и в петитума на
същата, като в случай че поддържа претенция в такъв смисъл, да формулира изрично и
надлежно искане към съда, като му УКАЗВА, че при липса на изрично изявление в тази
насока съдът ще приеме, че не е сезиран с иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
4
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по иска с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 2
ЗЗДискр, като ВРЪЩА исковата молба в тази й част.
ДОПУСКА събирането като писмени доказателства по делото на представените от
ищеца с исковата молба и от ответника с отговора на исковата молба документи.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение да уточни доказателственото си искане за допускане събирането на гласни
доказателства чрез разпит на един свидетел, като конкретизира обстоятелствата, които се
домогва да установи чрез тях, и като уточни значението им за настоящия правен спор.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца в едноседмчичен срок от получаване на препис от
настоящото определение да заяви поддържа ли доказателственото си искане за изискване на
справка от НОИ за „наличен трудов договор“ за периода от 01.10.2019г. до 07.04.2021г. за
длъжността „експерт по почтеността“ в БФС, като съобрази признанието на ответника, че
през релевантния период самият той е бил назначен на тази длъжност, а по време на
продължителното му отсъствие длъжността е била заета от Васил Берберов, както и
представените в тази връзка трудови досиета на двамата служители, като в случай че
поддържа искането си, да го уточни, като заяви по отношение на кое лице иска да бъде
извършена справката и като посочи конкретните обстоятелства, които се домогва да
установи чрез нея.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканието на ищеца за задължаване по реда на чл. 190
ГПК на ответника да представи в цялост трудовото му досие.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за предявяване на исковете с правно
основание чл. 344, ал. 1 КТ в установения в нормата на чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ двумесечен
давностен срок, за оставането си без работа поради уволнението през исковия период, както
и за размера на последното получено за пълен отработен месец брутно трудово
възнаграждение.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.12.2022г. от
11:00 часа, за когато страните да бъдат призовани.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез медиация. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин
размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът за доклад по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца- и препис от отговора на исковата молба,
приложенията към него.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, с която производството по делото е частично
прекратено, подлежи на обжалване пред СГС с частна жалба в едноседмичен срок от
връчване на препис от него на страните, а в останалата част не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5