№ 11789
гр. София, 14.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря ЙОРДАН С. ДЕЛИЙСКИ
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20231110126171 по описа за 2023 година
Производството е образувано по жалба на С. Д. Г. срещу Общинска
служба Земеделие Западна с правно основание чл. 149, ал. 5 АПК за
прогласяване на нищожни на Решение № 2290/363 от 22.04.1997 г. и Решение
№ 2291/363 от 22.04.1997 г. и отмяната им като материално
незаконосъобразни – противоречащи на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ.
Общинска служба Земеделие Западна е депозирала становище по
жалбата, с която я оспорва като недопустима поради просрочие и под
евентуалност като неоснователна.
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на
страните, прецени събраните по делото доказателства и приложи
правните разпоредби приема за установено от фактическа страна
следното:
Съгласно чл. 149, ал. 5 АПК оспорването с искане за обявяване
нищожността на оспорения административния акт не е ограничено със срок.
Настоящата инстанция приема, че проверката, която следва да упражни,
се свежда до обсъждане на твърдените пороци, така и до критериите по чл.
41, ал. 3 ЗАП (отм.), които водят до опорочаване на волеизявлението на
административния орган под формата на нищожност. В конкретния случай,
1
решението е постановено от компетентен орган, в законен състав, така и
атакуваният акт притежава необходимата форма и реквизити по чл. 15 ЗАП
(отм.).
При административните актове, отделните видове недействителност не са
законодателно разграничени. АПК урежда основанията за оспорване, но не и
основанията за нищожност. Съществуването на два вида недействителност и
при административните актове се извежда от различната уредба за съдебен
контрол върху тези актове. В чл. 149, ал. 5 АПК изрично се употребява
понятието "нищожност" и се дава възможност безсрочно във времето да се
предявява жалба срещу такива актове. Критерият за разграничение между
нищожните и унищожаеми индивидуални административни актове е
установен от съдебната практика и правната теория и се свежда до степента
на тежест на допуснатото нарушение на някое от установените в чл. 146 от
АПК пет изисквания за законосъобразност при издаването на акта. Поради
това. подходът е индивидуален и проверката се прави за всеки конкретен
случай. Поначало три основни нарушения водят до нищожност на издадения
акт: когато актът се издава от орган, който няма компетентност за това;
когато е изцяло лишен от необходимата форма и когато актът е лишен
напълно от законово основание. В останалите два случая: когато при
издаването на акта е допуснато съществено процесуално нарушение и когато
актът не съответства на целта на закона, последицата е унищожаемост.
Атакуваният акт не е лишен от законово основание за издаването му. За
да е налице нищожност, е необходимо акт с такова съдържание да не може да
бъде издаден от нито един орган и въз основа на нито един нормативен акт.
Ако действителното фактическо положение е различно от обективираните в
акта констатации, това би представлявало основание за отмяна па акта като
материално незаконосъобразен, но не и за обявяването му за нищожен.
Поради изложеното съдът намира, че жалбата, с която се иска
прогласяване нищожност на обжалваните решения следва да се отхвърли.
По иска за отмяна на процесните решения като материално
незаконосъобразни – противоречащи на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ, съдът намира
следното:
Видно от приложените по делото преписи от обжалваните решения
същите са връчени на жалбоподателя на 08.05.1997 г. (л. 79 и 81 по делото).
2
Този факт се признава изрично от жалбоподателя в проведеното открито
съдебно заседание на 14.05.2024 г. (л. 135 по делото). Следователно от
08.05.1997 г. е започнал да тече законоустановеният 14-дневен срок за
обжалване на решенията и е изтекъл преди депозиране на жалбата на
15.03.2023 г., по която е образувано делото, поради което жалбата е
просрочена и делото следва да бъде прекратено в тази част като недопустимо.
По разноските:
Предвид изхода на делото право на разноски има ответникът, който не
претендира такива, поради което разноски не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба на С. Д. Г. срещу Общинска служба Земеделие
Западна на основание чл. 149, ал. 5 АПК за прогласяване на нищожни на
Решение № 2290/363 от 22.04.1997 г. и Решение № 2291/363 от 22.04.1997 г.,
като неоснователна.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред АССГ в 14-
дневен срок от връчването му.
ПРЕКРАТЯВА делото в частта, в която е предявена жалба от С. Д. Г.
срещу Общинска служба Земеделие Западна с правно за отмяна на Решение
№ 2290/363 от 22.04.1997 г. и Решение № 2291/363 от 22.04.1997 г. като
материално незаконосъобразни – противоречащи на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ,
като недопустима поради просрочие.
Решението в частта, в която делото е прекратено може да се обжалва с
частна жалба пред Административен съд – София-град в седемдневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3