ПРОТОКОЛ
№ 930
гр. Варна , 27.11.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и четвърти ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
Секретар:Атанаска Н. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно
гражданско дело № 20203100502509 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 09:38 часа се явиха:
Въззивникът ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“, редовно
призована, не се явява представител.
Въззиваемата страна С. Ч. Я. , редовно призован, не се явява. Представлява се от
адв. Д.Х., редовно упълномощена и приета от съда от по-рано.
Съдът докладва постъпила молба с вх. № 24459/18.11.2020 г. от Главна дирекция
„Гранична полиция“, в която заявяват че поддържат жалбата, изразяват становище по
същество.
Адв. Х.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ЖАЛБАТА
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба
на ГД "Гранична полиция" МВР, чрез юрисконсулт К.И., срещу Решение №3251/17.07.2020
г., постановено по гр. дело № 18411 по описа за 2019 г. на РС - Варна, с което на основание
чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 6, т. 2 от ЗМВР, въззивникът е осъден да заплати на С. Ч. Я.
сумата 1682,24 лева, представляваща незаплатено дължимо възнаграждение за положен
извънреден труд за периода 08.11.2016 г. - 08.11.2019 г., в резултат на преизчисляване на
положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението, както и разноски за производството в размер на 335 лева, на основание чл. 78
от ГПК. В жалбата се излага, че решението е постановено в нарушение на материалния
закон. Твърди се, че спорът между страните е изцяло правен, като досежно приетите за
установени фактически положения спор не съществува. Въззивникът оспорва изводите на
първоинстанционния съд досежно субсидиарното приложение на общия закон – КТ и
приетите въз основа на него подзаконовите нормативни актове – НСОРЗ относно
преизчисляването на нощното работно време в часове дневно работно време, доколкото
между въззивника и въззиваемия е учредено служебно правоотношение, чието съдържание е
нормативно регламентирано от специалните правни норми, обективирани в ЗМВР и
приетите въз основа на него подзаконови нормативни актове – Наредба № 81213-776 от
29.07.2016г. Според жалбоподателя не е налице празнота в специалното трудово
законодателство, което да обуслови субсидиарното приложение на общите норми. Но счита,
че дори да се приложат последните, то те не могат да дерогират приложението на чл. 3, ал. 3
от Наредба № 81213- 776, съгласно която продължителността на нощното работно време не
следва да надвишава 8 часа, което обуславя извода, че коефициентът не е 1.143, а – 1,
доколкото съотношението между продължителността на дневното работно време и нощно
такова дава този резултат. Твърди, че за всеки отработен час в периода от 22:00 часа до 06:00
часа, на служителите на МВР се заплаща допълнително трудово възнаграждение в размер на
0.25 лева на отработен час, което също е израз на наличие на специални норми, уреждащи
отношенията във връзка с отчитането и заплащането на нощния труд на държавните
служители в МВР, изключващи приложението на общия ред. Излагат се и аргументи, че
получените часове в повече при преизчисляване на дневния и нощния труд създават неточно
разбиране за наличие на извънреден труд, доколкото в действителност служителят не е
престирал работна сила извън установеното работно време. По изложените съображения
въззивникът моли за отмяна на атакувания съдебен акт изцяло, като вместо него въззивният
съд да постанови ново решение, с което да отхвърли изцяло предявените обективно
кумулативно съединени осъдителни искове, както и да присъди в негова полза сторените
съдебно-деловодни разноски.
Чрез депозирания в срока по чл. 263 от ГПК писмен отговор, въззиваемият оспорва
2
въззивната жалба. Излага, че решението е правилно, обосновано и законосъобразно, което
обуславя неоснователността на въззивната жалба. Твърди, че първоинстанционният съд
правилно е приложил общите трудово-правни норми, доколкото в Наредба №
81213з776/29.07.2016г., която е действала за процесния период, не е посочен алгоритъм за
преизчисляване на положения от служителите на МВР нощен труд в дневен. Счита, че
субсидиарното приложение на общите трудови закони е необходимо с оглед наличието на
колизия между нормите на чл. 179, ал. 2 и чл. 188, ал. 2 от ЗМВР. В заключение моли
въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстнационното решение –
потвърдено, като му бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски. В
писмения отговор не са обективирани доказателствени искания.
Страните не са направили доказателствени искания.
Адв. Х.: Запозната съм с доклада. Нямам възражения по доклада. Да се приеме за
окончателен. Оспорвам жалбата. Поддържам отговора. Няма да соча доказателства. Не
претендираме разноски пред настоящата инстанция.
Съдът, предвид поведението на страните, счете спора за изяснен от фактическа
страна и
Адв. Х.: Подробни доводи сме изложили в отговора на въззивната жалба защо
считаме че тя е неоснователна. Моля да потвърдите първоинстанционното решение като
правилно и законосъобразно.
Съдът счете делото за изяснено и ще произнесе решението си в едномесечен срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:39 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
3