Р Е
Ш Е Н И Е
Номер……………. Година
2020 Град
Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р
О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД ДВАДЕСЕТ И ОСМИ СЪСТАВ
На девети
ноември Година две
хиляди и двадесета
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ
ОБРЕШКОВА
СЕКРЕТАР:ВАЛЕНТИНА
БАТЕШКОВА
като
разгледа докладваното от съдията
АНД
№ 4257
по описа за 2020г.
За
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на П.П.С. против НП №
20-0819-002938/21.08.2020г. на Началник група към ОДМВР Варна, Сектор Пътна
полиция, с което за нарушение на чл.9 ал.3 от ЗДвП, на основание чл. 178 ал.1
т.8 от ЗДвП, на П.С. е наложено наказание глоба в размер на 2000 лева.
Жалбата
е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е
приета от съда за разглеждане.
В
Жалбата въззивникът моли да бъде
отменено НП като неправилно, необосновано и незаконосъобрзно.
В съдебно заседание въззивникът се явява
лично, представлява се от адв. Б.Р., който
по съществото на делото пледира НП да бъде отменено. Посочените за
нарушени норми на чл. 9 ал.3 и чл.178 ал.1 т.8 били несъвместими и по изкуствен
начин се създавало несъществуващо правило. Не било описано как е била променена
организацията на движение, като това можело да стане единствено чрез промяна на
пътната маркировка, или светофарната уредба. Не били ангажирани доказателства,
че именно С. е поставил палатките. Нямало и такива фактически твърдения.
Алтернативно прави искане за отмяна на НП поради маловажност на нарушението.
Прави искане и за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована,
не изпраща представител. Изразява становище в писмени бележки, според които НП
следвало да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. При издаването му
не били допуснати съществени процесуални нарушения. Съставът на нарушението бил
осъществен и същото не било маловажно по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
С
оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
и правна страна следното:
На
07.08.2020 г. в гр. Варна при извършена проверка се установило, че П. С.
престоява в палатка, разположена в кръстовището на бул. „М.Луиза“ и
бул.“Сливница“ пред сградата на Община – Варна. Дейността му нямала връзка с
използването на пътя по предназначение и за същата нямало разрешение от собственика,
или администрацията, управляваща пътя.
Описаната
фактическа обстановка се установява и
потвърждава от събраните по делото доказателства–материалите по АНП- вкл. АУАН,
заповед за компетентност и от показанията на св. М., които съдът кредитира като
искрени, добросъвестни, логични, конкретни и вътрешно непротиворечиви.
Съдът,
предвид императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните изводи:
Материалният
закон е приложен неправилно и при издаване на НП са допуснати съществени
процесуални нарушения.
АУАН
и НП са издадени от компетентни лица и в предвидените от закона срокове, но
нарушението не е описани пълно и точно нито от правна, нито от фактическа
страна, като даденото описание е противоречиво.
Според чл.9 ал.3 от ЗДвП, поставянето на предмети или извършването на дейност в
обхвата на пътя, несвързани с предназначението му, може да става само след
разрешение от собственика или администрацията, управляваща пътя.
Чл. 178 ал.1 т.8 от ЗДвП
предвижда наказание за всеки, който променя въведената организация на движение
без съгласуване с органите на Министерството на вътрешните работи и
администрацията, стопанисваща пътя.
Това са две отделни нарушения, които не са свързани помежду си.
Първият случай се отнася до действия, изразяващи се в поставяне предмети на
пътя, които пречат на използването му по
предназначение. А във втория случай се касае за действия по организиране
на движението, което може да бъде извършено единствено чрез поставяне на пътни светофари,
пътни знаци и маркировка. Описването едновременно и на двете нарушения
ограничава правото на защита, тъй като не става ясно за какво точно АНО е искал
да накаже лицето – за поставяне на предмети на пътя, ограничаващи ползването му
по предназначение, или за създаване на
организация без съгласуване със съответните органи. Това противоречие е
съществено процесуално нарушение и е достатъчно основание за отмяна на НП.
Отделно от това, макар да е дадена
правна квалификация на нарушение по чл.178 ал.1 т.8 от ЗдвП и макар да са
описани съставомерните признаци на това
нарушение, в АУАН и в НП не се сочат
факти, че П.С. е извършил промяна на организацията на движението. Сочи се, че е
поставил в кръстовището предмет –
палатка и че престоявал с нея, но описаните действия не покриват същността на
промяна на организацията в движението, която, както е по- горе изложено, се
изразява в промяна на регулацията чрез пътни светофари, пътни знаци и
маркировка. Липсата на факти, относими към съставомерните признаци на
нарушението ограничава правото на защита, поради което е съществено процесуално
нарушение и е самостоятелно основание за отмяна на НП.
Предвид
горното, съдът споделя и становището на защитата, че нормите на чл. 9 ал.3 от ЗДвП и нормата на чл. 178 ал.1 т.8 от ЗДвП са несъвместими. Чл.178 ал.1 т.8 от ЗДвП не регламентира наказание за нарушението по чл.9 ал.3 от ЗДвП, а съдържа
самостоятелен състав на административно нарушение, изразяващо се в самоволна
промяна на организацията на движението. Под организация на движението следва да
се разбира регулирането му с пътни знаци, пътна маркировка и светофари. На
практика лицата, блокирали кръстовището
с поставяне на палатки, действително биха могли да станат причина да бъде
променена организацията на движението, но самите те не извършват действия по
организация на движението, поради което и не е осъществен съставът на
нарушението по чл.178 ал.1 т.8 от ЗДвП и това води до извод и за неправилно
приложение на материалния закон.
Предвид презумпцията за невиновност, изцяло в тежест на АНО е да
докаже осъществяването на състава на нарушението, вкл. неговия субект и
виновното му поведение, но не са ангажирани доказателства за това П.С. да е извършвал действия по
организация на движението и да е извършил нарушение на чл.178 ал.1 т.8 от ЗДвП.
Събраните доказателства са в посока евентуално
осъществяване състава на нарушението по чл.9 ал.3 от ЗДвП, но предвид
описаните съществени процесуални нарушения НП следва да бъде отменено.
Въззивната
жалба следва да бъде уважена изцяло и в
полза на въззивника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски,
които видно от приложения договор за правна защита и съдействие, са в размер на
300 лева. Предвид чл.18 ал.2 вр.чл.7 ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, договореното възнаграждение
не е прекомерно следва да бъде присъдено в полза на П.С. в пълен размер.
Искането за присъждане на разноски в полза на въззиваемата страна следва да
бъде оставено без уважение.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ №
20-0819-002938/21.08.2020г. на Началник група към ОДМВР Варна, Сектор Пътна
полиция, с което за нарушение на чл.9 ал.3 от ЗДвП, на основание чл. 178 ал.1
т.8 от ЗДвП, на П.С. е наложено наказание глоба в размер на 2000 лева.
ОСЪЖДА
Сектор „Пътна Полиция“ при ОДМВР – Варна да заплати в полза на П.П.С.
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300
лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на Сектор „Пътна Полиция“ при ОДМВР – Варна за присъждане на разноски.
Подлежи
на касационно обжалване пред Варненския административен съд в 14-дневен срок от
получаване на съобщението.
СЪДИЯ: