Р Е
Ш Е Н
И Е
N
гр.Кюстендил, 22.01.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Окръжен съд Кюстендил, наказателно отделение, в открито
съдебно заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИРОСЛАВ НАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ПЕНКА БРАТАНОВА
НАДЯ ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Г.Кирилова
и на прокурора
В.Мицов, като разгледа докладваното от съдия Начев чнд 499 по описа за
2019 година и за да се произнесе, взе предвид :
Производството по делото е по реда
на Глава ІІІ, Раздел І от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на
решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/.
В Окръжен съд гр. Кюстендил е
постъпило искане от Централна агенция за събиране към Министерство на
правосъдието, Кралство Нидерландия, с приложено
удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на
принципа за взаимно признаване на финансови санкции, издадено въз основа на
решение за налагане на финансови санкции № 96/ 218630-16 от 08.03.2017г.,
влязло в законна сила на 02.10.2018г., постановено от несъдебен
полицейски орган в гр.Грьонинген, Кралство Нидерландия, по отношение на Г.В.К.,
български гражданин, роден на ***г. в гр.София,
с адрес ***. Финансовата санкция е в размер общо на 200 € според записаното в удостоверението и е наложена на К. за
извършено на 31.07.2015г. в района на гр.Ломелседийк нарушение
по чл.21а от Наредба относно правилата за движение и пътната сигнализация.
Санкционираното
лице Г.К. се явява в съдебно заседание и не оспорва изложеното в удостоверението.
Представителят на Окръжна
прокуратура изразява становище за основателност на искането.
Г.К. признава извършването на административно
нарушение и заявява, че доброволно ще заплати посочената в удостоверението
финансова санкция.
Окръжен
съд Кюстендил, след преценка на събраните по делото доказателства, както и на
становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
С горепосоченото
искане Окръжен съд е сезиран като компетентен съд по силата на ЗПИИРКОРНФС за признаване
и изпълнение на решение от 08.03.2017г., влязло в сила на 02.10.2018г. Същото е
издадено от несъдебен полицейски орган на Кралство Нидерландия за налагане на
финансова санкция - задължение за заплащане на сума от 200 € за извършено на 31.07.2015г.
в района на гр.Ломелседийк
административно нарушение по чл.21а от Наредба относно правилата за движение и
пътната сигнализация, а именно – превишаване на допустимата скорост за движение
като водач на МПС. Нарушението е извършено от Г.К. ***.
От удостоверението по чл. 4
ЗПИИРКОРНФС се установява следното:
Издалият
решението е несъдебен полицейски орган, гр.Грьонинген, Кралство Нидерландия.
Лицето е с посочено име и адрес, като обичайното му пребиваване е в изпълняващата
държава по смисъла на закона - Република България. Решението е влязло в сила на
02.10.2018г., като наложената с него финансова санкция / глоба/ възлиза общо на
200 €, без да са присъдени разходи по административно и съдебно производство.
Административното нарушение се изразява в превишаване на допустимата скорост за
движение като водач на МПС.
Видно
от съответни отбелязвания в удостоверението, производството по налагане на парична санкция
е било писмено,
решението е било връчено лично на лицето и същото е било уведомено съгласно законодателството на решаващата
държава относно правото си за обжалване, както и за срока, в който може да го стори. Решението е постановено от несъдебен орган в издаващата държава въз основа на
наказуемо деяние по нейния национален закон.
От тази фактическа обстановка се
извеждат следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 31 ал. 1 във вр. с чл. 15 ал. 4 и
5 от Закона, компетентен да признае и допусне изпълнението на решението за
налагане на финансови санкции е окръжният съд по местоживеенето на лицето, т.е.
Окръжен съд Кюстендил.
От съдържанието на удостоверението по
чл.4 от закона и на преведеното
надлежно на български език съд решение безспорно се установява, че българският
гражданин Г.К. е санкциониран с влязъл в сила на 02.10.2018г. акт на несъдебен
орган в Кралство Нидерландия за плащане на финансова санкция, наложена за извършено
нарушение по чл.21а от Наредба относно правилата за движение и пътната
сигнализация. Касае се за влязъл в сила акт по смисъла на чл.3 ал.1 т.1 от
ЗПИИРКОРНФС, издаден от несъдебен орган на страна, членка на Европейския съюз,
и финансовата санкция е постановена по повод извършено административно нарушение.
Налице е потвърждаване, че лицето е било уведомено съгласно законодателството
на решаващата държава относно правото си да обжалва решението пред съд,
компетентен по наказателни дела. В този
смисъл липсват основанията по чл.3 ал.2 от ЗПИИРКОРНФС за отказ от признаване и
изпълнение на решение, с което е наложена финансова санкция.
Актът на съдебния орган по чл.3
ал.1 от ЗПИИРКОРНФС е придружен с
удостоверение, което се изисква по чл.4, ал.1 от Закона, както и по силата на
член 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР относно прилагането на принципа за
взаимно признаване на финансови санкции. От изложеното в удостоверението е видно,
че наказателното преследване, във връзка с което е постановен акта по чл.3 от ЗПИИРКОРНФС,
касае административно нарушение, което попада в една от хипотезите на чл.30
ал.2 - т.1, и в този случай не се изисква изследване на двойна наказуемост.
Въпреки това, посоченото административно нарушение съставлява такова и по
българския ЗДвП.
В конкретния случай не е налице нито една
от факултативните предпоставки за отказ от признаване и изпълнение на решението,
визирани в чл. 35 ал.1 т.1 - 8 от Закона. Удостоверението по чл. 4 съответства
на постановеното решение по съдържание. Не са налице данни за постановено и
приведено в изпълнение за същото деяние в Република България или друга,
различна от издаващата държава, решение за финансови санкции срещу същото лице.
Не е налице изтекла давност по българското законодателство или нарушението,
извършено в Кралство Нидерландия, да е подсъдно на български съд. Липсва
имунитет или привилегия, които да са пречка за предприемане на наказателно
производство за такива деяния, наложената финансова санкция не е по - малка от
70 евро. Решението е постановено срещу
пълнолетен български
гражданин, който носи наказателна и административно наказателна отговорност. От
съдържанието на удостоверението и на решението е видно, че производството е
било писмено и е потвърдено, че лицето е било уведомено съгласно
законодателството на решаващата държава
относно правото си да обжалва решението - факултативното основание за
отказ по чл.35 т.9 от Закона не е налице. Липсва основание за отказ по т.10 от
същия закон – налице е отбелязване, че засегнатото лице не се е явило лично, но
изрично е посочено, че решението е връчено лично на К. и същият е уведомен за
правото на обжалване, т.е. изпълнено е от издаващата държава условието на
чл.35, т.10, б.”в” от Закона. Наличието на едно от трите условия води до
отпадане на основанието за отказ по т.10.
Предвид
изложеното, Окръжният съд приема че са налице условията по чл. 30 ал. 2 от
Закона за признаване на решението, като липсват основанията по чл. 32 ал. 2 за
намаляване размера на финансовата санкция. Съгласно разпоредбата на чл.16 ал. 8
съдът следва да определи размера на паричното задължение в левова равностойност
според съотношението евро/ български лев към момента на постановяване на
решението в издаващата държава - 08.03.2017г.,
съгласно разпоредбата на чл.32 вр.чл.16 ал.8 ЗПИИРКОРНФС.
Размерът на наложената с решението парична санкция е 200 €, чиято левова
равностойност е в размер на 391 лв. Не са представени доказателства по чл.33 от
Закона за пълно или частично изпълнение на наложената санкция, поради което и
не следва да се прилага приспадане по реда на чл.17.
Предвид изложеното и на основание чл.32 във вр. с чл.16 ал.7 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции, Окръжния съд
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА решение за налагане на финансови
санкции № 96/ 218630-16 от 08.03.2017г., влязло в законна сила на 02.10.2018г.,
постановено от несъдебен полицейски в гр.Грьонинген, Кралство
Нидерландия, с което по отношение на Г.В.К., ЕГН **********, български
гражданин, роден на ***г***, е наложена финансова санкция в размер на 200 €, с
левова равностойност към датата на
постановяване на
решението 391 лв., за извършено на 31.07.2015г. нарушение по чл.21а от Наредба
относно правилата за движение и пътната сигнализация на Кралство Нидерландия – превишаване
на допустимата скорост за движение като водач на МПС.
Решението на издаващия орган ведно с решението
на Окръжния съд да се изпратят след
влизане в сила на Национална агенция за приходите за изпълнение по реда на ЗНАП
и ДОПК.
След
получаване на решението Националната агенция за приходите незабавно да уведоми
настоящия съд за предприетите действия по изпълнение му на основание чл.36 във вр. с чл.22 ал.2 ЗПИИРКОРНФС, като след приключването на
изпълнението съдът следва да бъде уведомен с цел уведомяване на компетентния
орган на издаващата държава.
Решението
може да се протестира, съответно обжалва, пред САС в 7 - дневен срок, считано
от днес, като обжалването не спира изпълнението.
На основание
чл.38 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС препис от решението да се изпрати незабавно на
компетентния орган на издаващата държава - Централна агенция за събиране към
Министерство на правосъдието, Кралство Нидерландия.
На осн. чл. 38 ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС препис от решението да се
изпрати незабавно на Министерство на правосъдието на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.