Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 26.06.2017 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски
градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на дванадесети
май, две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
Съдия: Евгени Георгиев
при секретаря Юлиана Шулева
разгледа докладваното от съдия Георгиев
гр. д. № 16 441 по описа за 2015 г. и
Р Е Ш И:
[1] ОСЪЖДА З. „Е.” АД да
заплати следните суми:
1.
на С.А.Д.:
- 11
000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно
произшествие, настъпило на 23.11.2015 г.
на основание чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 2 от Кодекса за
застраховане (КЗ) (отм.) плюс законната
лихва от 23.11.2015 г. до
окончателното изплащане;
- 154,00 лева разноски по делото на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК;
2. на адвокат Я.Д.– 524,33 лева адвокатско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;
3. на СГС – 440,00 лева държавна такса на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК. С.Д. е с адрес ***, а З. „Е.” АД е с адрес ***.
[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 2 от КЗ (отм) на С.Д.
срещу З. „Е.“ АД за разликата над 11 000,00 лева до пълния предявен размер
от 30 000,00 лева.
[3] ОСЪЖДА С.Д. да заплати на ЗД „Е.И.“ АД 218,50
лева разноски по делото и 200,00 лева юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението за изготвянето му.
[5] Ако ответникът обжалва решението изцяло, с
въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо
внасянето на 220,00 лева държавна такса по сметка на САС. Ако той обжалва частично
решението, следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на
държавна такса от 2% от обжалваемия интерес. При неизпълнение въззивната жалба
ще бъде върната. Ищцата е освободена от заплащането на държавна такса.
МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
Производството е исково,
пред първа инстанция. Делото е търговско.
I.
ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1. На ищеца
[6] С.Д.
е заявила в искова молба от 18.12.2015 г., че на 23.11.2015 г. е участвала в
ПТП, предизвикано от Л.В.. От това ПТП тя е получила счупване на дясната
ключица и oхлузна рана в областта на дясната вежда.
[7] Към
този момент гражданската отговорност (ГО) на Л.В. е била застрахована при
ответника З. „Е.” АД (Е.). От уврежданията С.Д. е претърпяла болки и страдания,
които тя оценява на 30 000,00 лева. Е.не е изплатил на С.Д. обезщетение за
неимуществените вреди, които тя е претърпяла. Затова С.Д. моли съда да осъди Е.да
ú заплати 30 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди (исковата
молба, л. 2-4).
2. На ответника
[8] Ответникът Е.е подал писмен отговор, като е оспорил
предявения иск. Е.заявява, че С.Д. е допринесла за настъпването на ПТП, тъй
като е навлязла внезапно на пътното платно и е пресичала на място, което не е било
обозначено за преминаване и движение за пешеходци. Е.също твърди, че размерът
на търсеното обезщетение е прекомерен. Затова Е.моли съда да отхвърли
предявения иск (писмения отговор, л. 22-23).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С
ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА
[9] Не се спори, че С.Д. е била родена на *** г. На 23.11.2015 г. около 12:10
минути тя се е намирала в гр. Б., на ул. «******» срещу къща **.
[10] С.Д. е била в група от няколко деца, които са се движели по тротоара
към центъра на Благоевград. По това време свидетелят В. е управлявал лек
автомобил «Ситроен Берлинго» по ул. «Полковник Дрангов» с посока от ул.
«Свобода» към центъра със скорост 30-40 км/ч. Когато той е излязъл от завоя
преди номер 89 на ул. «Полковник Дрангов», той е забелязал групата деца. С.Д. е
била на пет шест метра след децата в посока от ул. «Свобода» към центъра.
[11] Изведнъж основната група деца са изскочили на пътното платно и
свидетелят В. е отклонил автомобила леко наляво, за да не се удари в идващите
срещу него автомобили. Той е успял да подмине децата. Тогава по диагонал и
тичайки С.Д. е започнала да пресича пътното платно. Свидетелят В. не е успял да
спре и е автомобилът е ударил С.Д. (показанията на свидетеля В., л. 110;
констативния прототол, л. 5; заключението на вещото лице Й., л. 117-126). Ако
свидетелят В. е предприел аварийно спиране в момента, в който той е забелязал
основната група деца и се е движел с 30 км/ч той е щял да предотврати удара
(заключението на вещото лице Й., л. 117-126). Не се спори, че към този момент
гражданската отговорност на Л.В. е била застрахована при Е..
[12] Вследствие на удара С.Д. е получила: 1. счупване на дясната ключица;
2. охлузна рана в областта на дясната вежда. Счупването на ключицата е било
лекувано чрез ръчно наместване и имобилизация тип «осморка». Възстановяването е
продължило около два месеца, като ищцата е изпитвала болки през първите 30 дни,
от които първите три седмици болките са били интензивни (съдебно-медицинската
експертиза, л. 106-108). С.Д. е била лекувана вкъщи около един месец. През този
период тя не е могла да се обслужва сама и за нея са се грижели нейната баба -
свидетелката Г. - и майка ѝ. Докато се е възстановила, тя не е ходела на
училище (показанията на свидетелката Г., л. 112).
[13] Не се спори, че Е.не е заплащал обезщетение на С.Д. за претърпените от
нея неимуществени вреди. Ищцата е заплатила 420,00 лева за вещи лица (л. 35-36
и 127). Тя е била представлявана безплатно от адвокат (л. 129). Е.е заплатил 280,00
лева за вещи лица (л. 32 и л. 115), 60,00 лева депозит за свидетел (вж. л. 46),
5,00 лева за съдебно удостоверение (л. 45). Той е бил представляван от
юрисконсулт.
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ
ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО
[14] С.Д. е
предявила иск по чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 2 от КЗ (отм.) – за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Искът е частично основателен.
1. По иска по чл. 226, ал. 1, връзка с чл.
223, ал., 1 от КЗ (отм.)
[15] Съгласно чл.
223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм.), с договора за застраховка ГО застрахователят
се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна
сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени вреди. Увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, може
да предяви пряк иск срещу застрахователя (чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.).
[16] Следователно
предпоставките за уважаване на настоящия иск са: 1. ищецът да е участвал в застрахователно събитие, покрито
от застраховка ГО; 2. това застрахователно събитие да е причинило увреждания на ищеца; 3. ГО на
виновния причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при
ответника; 4. вследствие на уврежданията ищецът да
е претърпял неимуществени вреди/имуществени вреди; 5. ответникът да не е
изплатил на ищеца обезщетение за тези вреди.
[17] Съдът установи, че:
1. на 23.11.2015 г. Л.В. е
причинил ПТП;
2. от това ПТП е била
увредена С.Д., която е претърпяла болки, страдания и неудобства от уврежданията;
3. ГО на Л.В. е била
застрахована при Е.;
4. Е.не е изплатил
обезщетение на С.Д..
[18] Съдът приема, че Л.В.
е причинил ПТП поради следното: съгласно чл. 117 от ЗДвП, при приближаване към място, където на пътя
или в близост до него се намират деца, водачът на пътно превозно средство е
длъжен да намали скоростта, а при необходимост - и да спре. В случая Л.В. не е намалил скоростта, когато е
започнал преминаването покрай първата група деца и се е опитал да спре едва
след като С.Д. е изскочила на пътя. Така той е нарушил чл. 117 от ЗДвП. Затова
съдът приема, че Л.В. е причинил ПТП.
[19]
За да определи обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва да изясни към кой момент следва да направи
това. Първоначално съдебната практика (Решение
на ВС 271-1992-III Н.О.) и доктрината (Голева, Поля. Деликтно право. Фенея, С.
2007, с. 172 цитира и решение на ВС 271-1992-III Н.О.) са приемали, че това е
моментът на постановяване на съдебното решение. Впоследствие, от 2009 г. насам,
съдебната практика вече приема, че моментът на определянето на обезщетението е
датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи
промени в икономическата обстановка (Решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д.
355/2009 г.[1]). Ето защо съдът приема,
че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП[2] –
23.11.2015 г.
[20]
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от
съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства при телесните увреждания са: 1. характерът на
увреждането; 2. начинът на извършването му; 3. обстоятелствата, при които е
извършено; 4. допълнителното влошаване състоянието на здравето; 5. причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.).
[21] При определянето на обезщетението към датата на
увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните
икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането
(решение на ВКС 83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г.[3] и
решение 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС отново с решение, постановено по
реда на чл. 290 от ГПК, се е произнесъл по този въпрос).
[22] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни
съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи
(не само относно вида на увреждането, но и относно момента на настъпване на
увреждането)[4]. Макар настоящият съд да
не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има
големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за
необоснованост на решението на съда, за правна несигурност, а оттам и недоверие
към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.
[23]
Съдът установи, че към 23.11.2015 г. С.Д. е била на девет
години. Съдът също установи, че вследствие на ПТП С.Д. е получила:
1. счупване на дясната ключица; 2. охлузна рана в областта на дясната вежда. Счупването
на ключицата е било лекувано чрез ръчно наместване и имобилизация тип
«осморка». Възстановяването е продължило около два месеца, като ищцата е
изпитвала болки през първите 30 дни, от които първите три седмици болките са
били интензивни. С.Д. е била лекувана вкъщи около месец. През този период тя не
е могла да се обслужва сама и за нея са се грижели нейната баба - свидетелката Г.
- и майка ѝ. Докато се е възстановила, тя не е ходела на училище.
[24] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за
неимуществени вреди от телесно увреждане на едно лице е бил 700 000,00
лева до 01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е 1 000 000,00 лева (§
27 от ПЗР на КЗ (отм.), а след 20.11.2011 г. този размер е 2 000 000,00 лева (чл. 266 от КЗ (отм.). Икономическата
обстановка в страната също се е променяла, което се е отразило на размерите на
минималната работна заплата, която е била: 270,00 лева от 01.11.2011 г.[5] до
01.05.2012 г., 290,00 лева от 01.05.2012 г.[6] до
01.01.2013 г., 310,00 лева от 01.01.2013 г.[7] до 31.12.2013 г.,
340,00 лева от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г.[8], 360,00 лева от
01.01.2015 г. до 30.06.2015 г. .[9]; 380,00 лева от 01.07.2015
г. до 31.12.2015 г.[10].
[25] В информационната програма Сиела, сайта на ВКС и сайта на САС съдът
откри две решения, чиито предмет е бил присъждането на обезщетение за
неимуществени вреди за счупване на ключицата и други увреждания, вследствие на
ПТП в периода 2013-2015 година. Присъдените обезщетения са били:
- 18 000,00
лева за събитие от 2013 г.[11]
- 30 000,00
лева за събитие от 2013 г.[12].
[26]
Настоящият съд е разгледал дело, чийто предмет е бил обезщетяването на болки и
страдания от счупване на ключицата, но и други увреждания – счупване на
гръдната кост и контузия на гръдната стена, както и изкълчване на дясната
раменна става – за ПТП от 25.12.2013 г. Това е гр. д. 14 845/2014 г. и по него
съдът е определил обезщетение за неимуществени вреди от 30 000,00 лева[13].
Решението не е било обжалвано в тази му част и е влязло в сила.
[27] Настоящият случай е по-лек от всеки един от
случаите, описани в цитираните две решения на САС и решението на настоящия съд
по гр. д. 14 845/2014 г. Цитираните три решения обаче, са за събития от
2013 г., когато минималната работна заплата е била 310,00 лева, а настоящият
случай е от 23.11.2015 г., когато тя е била 380,00 лева, т. е. налице е
увеличение от 22,58%. Като отчита всички установени обстоятелства и факторите
за определяне на обезщетението, съдът приема, че справедливото обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди е 22 000,00 лева.
[28]
Е.е възразил, че С.Д. е допринесла за настъпването на ПТП, тъй като е навлязла
внезапно на пътното платно и е пресичала на място, което не е било обозначено
за преминаване и движение за пешеходци. Възражението е основателно.
[29] Обезщетението за вреди следва да бъде намалено само
ако увреденият е допринесъл за настъпването им. За да е налице съпричиняване
приносът на увредения трябва да е конкретен, да се изразява в определено
действие (Решения на ВКС: 59-2011-I Т. О. по т. д. 286/2010 г.; 45-2009-II Т.
О. по т. д. 525/2008 г.)[14]. Не всяко поведение на
пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на
предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата.
Като такова може да бъде определено само действието или бездействието, чието
конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите
вреди (Решение на ВКС 169-2012-II Т. О. по т. д. 762/2010 г.).
[30] Съгласно чл. 113, ал. 1 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП), при пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да
преминават по пешеходните пътеки. Те следва преди да навлязат на платното за
движение, да се съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни превозни
средства и с тяхната скорост на движение.
[31] Съдът установи, че С.Д. е пресичала пътното платно
не на пешеходна пътека. Преди да започне пресичането, тя не се е съобразила и с
отстоянието до приближаващия автомобил „Ситроен Берлинго“. Така тя е нарушила
разпоредбата на чл. 113 от ЗДвП. Ако С.Д. не е допуснала това нарушение, ПТП не
би настъпило. Ето защо съдът приема, че процентът на съпричиняване е 50.
[32] При този процент на съпричиняване обезщетението,
което се дължи на ищцата, е 11 000,00 лева. Затова съдът осъжда Е.да
заплати на С.Д. 11 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, като
отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от 30 000,00 лева.
2. По разноските
[33]
Ищцата търси разноски. Тя е направила такива за 420,00 лева.
[34] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски
съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска за 11 000,00 лева при предявен размер от
30 000,00 лева. Затова съдът осъжда Е.да заплати на ищцата 154,00 лева
разноски по делото. Съдът осъжда Е.да заплати на адвокат Я.Д.524,33 лева
адвокатско възнаграждение
(30 000,00-10 000,00х0,03+830,00х11 000,00/30 000,00). Съдът
осъжда Е.да заплати на СГС 440,00 лева държавна такса на основание чл. 78, ал.
6 от ГПК.
[35] Е.също търси разноски.
Той е направил такива за 345,00 лева и е бил представляван от юрисконсулт.
[36] Съгласно чл. 78, ал. 3
от ГПК, съдът присъжда на ответника разноски съобразно отхвърлената част от
иска. Съдът отхвърля иска за 19 000,00 лева при предявен размер от
30 000,00 лева. Затова съдът осъжда С.Д. да заплати на Е.218,50 лева
разноски по делото и 200,00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Съдия:
[1] Решението е
постановено по реда на чл. 290 от ГПК. Затова то е задължително за
по-нискостепенните съдилища. Касационното обжалване е било допуснато поради
противоречивата практика на съдилищата относно момента, към който следва да се
определя обезщетението за неимуществени вреди.
[2] В
решение 510-2010-IV
Г.О. по гр. д. 1923/2009 г. ВКС е приел, че моментът, към който следва да се
определи обезщетението, е постановяването на съдебното решение, каквато е била
по-старата практика. Това решение също е постановено по реда на чл. 290 от ГПК.
При наличие на противоречива практика на самия ВКС и то в негови решения по чл.
290 от ГПК, по-нискостепенният съд е свободен да прецени кое от противоречивите
разрешения да следва.
Настоящият
съд следва първото разрешение – моментът, към който следва да се определи
обезщетението, е този на настъпване на увреждането. Съображенията на съда за
това са следните: съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението се определя по
справедливост. Следователно справедливостта следва да е водещият критерий и за
определянето на момента, към който следва да се определи размерът на
обезщетението (това възприема и ВКС в решение 510-2010-IV Г.О. по гр. д. 1923/2009
г.). Справедливо е разрешението, което отчита в еднаква степен интересите на
страните по спора за конкретната икономическа обстановка, както и интересите на
правосъдието.
В
случая, ако се приеме, че моментът, към който следва да се определи обезщетението
за неимуществени вреди, е към постановяването на съдебно решение би се оказало,
че това разрешение отчита интереса единствено на увредения. Предвид постоянно
нарастващите лимити на застраховката гражданска отговорност, увреденият има
интерес от момент, към който да се определи обезщетението, който да е следващ и
максимално отдалечен от датата на увреждането. Така той би получил възможно
най-голямо обезщетение. Същевременно така той би получил и възможно най-голямо
обезщетение за забава. Очевидно е, че това разрешение е изключително
благоприятно за увредения и същевременно изключително неблагоприятно за
дължащия обезщетение – т. е. отчита само интереса на увредения. Това разрешение
би стимулирало бавенето на движението на делата от самите ищци, за да получат
по-високи обезщетения. Нещо, което не е в интерес на правосъдието.
Ако се приеме, че моментът, към който следва да се определи обезщетението, е денят на увреждането, размерът на обезщетението не би се повлиял от последващите увеличения на лимитите на гражданската отговорност. Затова увреденият би искал да получи обезщетението си колкото е възможно по-рано. Същевременно причинителят на увреждането има интерес да изпълни възможно най-рано, за да не заплаща обезщетение за забава. Очевидно е, че това разрешение отчита интереса както на увредените, така и на дължащите обезщетение за вредите от увреждането. Нещо повече, при възприемането на това разрешение нито увреденият, нито дължащият обезщетение за увреждането имат икономически интерес да бавят движението на делото. Следователно това е справедливото разрешение. Ето защо съдът го възприема.
[3] Решението е
постановено по реда на чл. 290 от ГПК. Затова то е задължително за
по-нискостепенните съдилища. Касационното обжалване е било допуснато по
въпроса, доколко съдът при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди
следва да съобрази и нормативно определените лимити на застрахователните
компании по застраховка.
Това, че „...критерият
за справедливост, чийто израз е нормата на чл. 52 ЗЗД, не е абстрактен, а
всякога детерминиран от съществуващата
в страната икономическа конюнктура и от общественото възприемане на справедливостта на даден
етап от развитие на самото общество в конкретната държава” е било прието
първоначално в други две решения на ВКС. Това са решение 124-2010-II ТО по т. д. 708/2009
г. и решение 749-2008-II
ТО по т. д. 387/2008 г. (те са цитирани в решение 83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г.).
И двете решения са били постановени по реда на чл. 290 от ГПК, но касационното обжалване е било допуснато за различен въпрос
от този за критериите за определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от
непозволени увреждания. В решение 83-2009-II
Т.О. по т. д. 795/2008 г. ВКС е доразвил възприетото в посочените две решения,
като е добавил, че от значение за определянето на размера на обезщетението за
неимуществени вреди освен конкретните икономически условия са и конкретните
нива на застрахователно покритие към момента на увреждането.
[4] За това, че при
определянето на размера на обезщетение за неимуществени вреди, съдът следва да
се съобразява и със съдебната практика вж. решение на ВКС 365-2010-I НО по н. д. 382/2010
г.
[5] Постановление
180/30.11.2011 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.
[6] Постановление
300/10.11.2011 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.
[7] Постановление
250/11.10.2012 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.
[8] Постановление
249/31.10.2013 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.
[9] Постановление
419/17.12.2014 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата
[10] Постановление 139/04.06.2015 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата
[11] Решение на
САС 396-2015-12-ти с-в по гр. д. 4 366/2014 г. Това е решението, факти от
което съдът е прочел на вещото лице Симеонов в открито съдебно заседание на
24.02.2017 г. и вещото лице е заявило, че случаят е идентичен с процесния по
отношение на счупването на ключицата, като по –продължителното възстановяване
се е дължало на възрастта на пострадалата по гр. д. 4 366/2014 г. Вещото
лице е заявило и, че в случая по гр. д. 4 366/2014 г. е имало и гръдна
травма, каквато няма при процесния случай. По гр. д. 4 366/2014 г. съдът е
установил, че вследствие на ПТП 48-годишната ищца е получила: счупване на
дясната ключица; рана на главата (теменно вдясно – 3-4 см.); контузия на
гръдния кош без увреждане на вътрегръдни и коремни органи. Продължителността на
лечебния и възстановителния период е бил около три-четири месеца, включващ два
дни болнично лечение и домашно-амбулаторно лечение през останалото време.
Лечението е било свързано със зашиване раната на главата, безкръвно наместване
на счупването на ключицата и обездвижване с „осморка”. Интензитетът на
търпените от ищцата болки и страдания е бил съществен през първите седем-осем
дни след инцидента, след което болките са били по-слаби. След ПТП, ищцата се е
страхувала да пътува в автомобил, автобус, трамвай; до възстановяването ѝ
се е страхувала да заспи, тъй като е имала чувство, че пада отнякъде. До
възстановяването си, тя е имала нужда от чужда помощ. Не е имало негативни
последици за здравето на ищцата, освен болки, спорадично появяващи се при
промяна на времето и продължително натоварване на ръката.
[12] Съдът е установил, че вследствие на ПТП 25-годишният ищец е получил: счупване на дясната ключица; разкъсно-контузна рана на главата от типа „скалп“ с
кожен дефект; четири рани с различна дължина на лицето; дълбоки охлузвания, обхващащи ¾ от площта на гърба. Уврежданията са довели до трайно затруднение на
движенията на десния горен крайник на пострадалия за срок по-дълъг от 30 дни, а
именно три месеца, а получената рана от типа „скалп“ е довела до трайно
изменение на външния вид на ищеца - козметичен дефект. След катастрофата ищецът е получил спешна
медицинска помощ и лечение в МБАЛ и е бил настанен в
Неврохирургично отделение. Извършени са били хематологични, рентгенови и
компютърно-томографски изследвания и консултации със специалисти. Компютърна
томография на главен мозък е показала, че той е бил без травматични
увреди, а рентгеновото изследване на десния раменен пояс е показало счупване на дясната ключица. По спешност раната на
главата и малките рани на лицето са били обработени хирургично. Извършена е била ревизия, кожна пластика и шев на раните. Обработени
са били и охлузванията, обхващащи гърба. Счупената дясна ключица е
била обездвижена с мека превръзка към гръдния кош. Включена е била инфузионна,
антибиотична, седативна и обезболяваща терапия. След стабилизиране на състоянието му, пострадалият е бил изписан от болницата на 19.07.2013 г., като
лечението е продължило амбулаторно с назначени прегледи, режим и предписани
лекарства. Общо лечебният и възстановителен период
за получените от ищеца увреждания е приключил за три месеца,
като през първите 30 дни търпените болки са били с по-интензивен характер. След
посоченият период, болките са намалили интензивността си и
са се проявявали само при рязко настъпили промени в климата или при преумора на
десния горен крайник. През тези периоди пострадалият е бил принуден да ползва
обезболяващи и седативни средства за премахване на болките. Наред с претърпените болки, в продължение на първите 30 дни ищецът
не е можел да си служи с дясната ръка и трудно се е обслужвал в ежедневието,
поради това че ръката е била обездвижена с мека превръзка. Към момента на изготвяне на експертизата счупената дясна ключица е била зараснала с малка остатъчна деформация от натрупания калус. Затова движенията на десния горен крайник са били с леко намален обем - най-вече при „абдукция“ (отвеждане
встрани) с около 20 градуса. От голямата рана от типа „скалп“ е бил останал голям траен козметичен дефект, който отчасти е бил покрит
от кожна пластика. Този белег трайно е променил външния вид на ищеца. От
останалите рани също са останали трайни пожизнени белези.
[13] Съдът е установил, че към
25.12.2013 г. ищцата е била на 23 години. Вследствие на ПТП тя е получила
контузия на дясната раменна област, довела до изкълчване на дясната раменна
става и счупване на дясната ключица, както и контузия на предна гръдна стена
със счупване на гръдната кост. Възстановителният период е бил между 35-45 дни.
Поне 30 дена ищцата не е могла да използва ръката си, тъй като тя е стояла
обездвижена и прилепена до тялото. Към момента на прегледа от вещото лице
анатомично възможният обем на движение на дясната раменна става е бил с 10-15
градуса по-малък при отвеждане на ръката настрани и нагоре. Като е натоварвала
ръката си, ищцата е изпитвала болки, а също така не е можела да вдига тежко.
[14] И двете решения са
постановени по реда на чл. 290 от ГПК и са задължителни за по-нискостепенните
съдилища.