ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София,
24.04.2019г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в закрито заседание
на двадесет и четвърти април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
разгледа
търговско дело № 1584 по описа за 2017г. и взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба, уточнена с молба от 04.08.2017г. на синдиците на „К.т.б.“
АД /в несъстоятелност/, с която срещу „К.А.М.“ ЕООД, „Е.П.“ АД, „Е.П. – Л.“
ЕАД, „Петролна база – П.В.“ ЕАД, „В.С.“ ЕООД, „П.К.И.“ ЕООД и „Н.Т.“ ЕООД са
предявени:
- иск с правно
основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД за прогласяване за недействителен по отношение на банката
на учредителен апорт от „Е.П.“ АД, с който в капитала
на „Е.П.– Л.“ ЕАД са внесени 149 недвижими имота и движимо имущество, описани в
приложение №1 към исковата молба;
- иск с правно
основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД за прогласяване за недействителна по отношение на
банката на продажбата на търговското предприятие на „Е.П.– Л.“ ЕАД, извършена по
реда на чл. 37 ЗОЗ от „К.А.М.“ ЕООД в качеството му на заложен кредитор, с
която търговското предприятие на „Е.П.– Л.“ ЕАД е продадено на „П.К.И.“ ЕООД
(евентуално съединен с иск с правно основание чл. 26 ЗЗД за прогласяване на
нищожността на продажбата на търговското предприятие);
- иск с правно
основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД за прогласяване за недействителен по отношение на
банката на учредителен апорт от „В.С.“ ЕООД, с който
в капитала на „Петролна база – П.В.“ ЕАД е внесен недвижим имот и движимо
имущество, описани в приложение №2 към исковата молба;
- иск с правно
основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД за прогласяване за недействителна по отношение на
банката на продажбата на търговското предприятие на „Петролна база – П.В.“ ЕАД,
извършена по реда на чл. 37 ЗОЗ от „Н.Т.“ ЕООД в качеството му на заложен
кредитор, с която търговското предприятие на „Петролна база – П.В.“ ЕАД е
продадено на „П.К.И.“ ЕООД (евентуално съединен с иск с правно основание чл. 26 ЗЗД за прогласяване на нищожността на продажбата на търговското предприятие).
С отговорите,
подадени срещу исковата молба и допълнителната искова молба, ответниците са
оспорили допустимостта и редовността на предявените искове и част от възраженията
им се явяват основателни, тъй като:
- предметът на
предявените искове (недействителност на сделки, които включват разпореждане с
право на собственост върху недвижими имоти) съгласно чл. 114 ЗС обусловя
допустимостта на производството по исковете от вписване на исковата молба, което
въпреки указанията, дадени още с определение по делото от 17.07.2017г. (връчено
на ищеца на 28.07.2017г.), не е извършено на настоящия етап от производството
(абсолютна процесуална пречка за движение на делото съгласно изричния текст на
последното изречение на цитираната разпоредба, а и основание за връщане на
исковата молба съгласно тълкувателно решение от 19.07.2010г. по тълк.д. №3/2009г. на ВКС, ОСГК);
- от представените по
делото доказателства, но и от служебно извършената справка в деловодната
система на съда, се установява, че по искове с идентично основание и предмет относно
действителността на апорта от „Е.П.“ АД в капитала на
„Е.П.– Л.“ ЕАД е образувано предходно исково производство по т.д. №4216/2015г.
на СГС, което е прекратено с определение от 24.07.2017г. по цитираното дело, но
след отмяната на цитираното определение с определение № 486 от 07.08.2018г. по
т.д. №1648/2018г. на ВКС, ІІ т.о. производството по исковете продължава да е
висящо към настоящия момент, респективно представлява процесуална пречка по чл.
126 ГПК относно допустимостта на настоящото производство;
- като единствено основание
на предявените искове за прогласяване на нищожността на продажби по чл. 37 ЗОЗ
са заявени обстоятелства (нарушения на задълженията на заложните кредитори по
чл. 37, ал. 3 ЗОЗ, като последица от които заложеното имущество е продадено на
по-ниска цена), които могат да обусловят интерес от осъдителен иск за вреди
срещу заложния кредитор, но нямат отношение към валидността на самите продажби
(изрично в този смисъл мотивите в последния абзац на определение №15 от
11.01.2019г. по ч.т.д. №2750/2018г. на ВКС, І т.о.), тоест налице е
несъответствие между обстоятелствената част на исковата молба и петитума, с който са предявени установителните искове за нищожност
на продажбите по ЗОЗ;
- предявяването с
уточнителната молба от 04.08.2017г. на искове с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД по отношение на продажбите по ЗОЗ няма връзка с указанията на съда, дадени
с вече цитираното определение от 17.07.2017г., в чието изпълнение е подадена
уточнителната молба, поради което представлява недопустимо последващо
съединяване на искове, но по-съществено в случая е, че продажби по чл. 37 ЗОЗ,
извършени от кредитор с учреден особен залог, могат да бъдат допустим предмет
на иск с правно основание чл. 135 ал. 1 ЗЗД, предявен от друг кредитор на
длъжника, само в случаи, при които този иск е съединен с иск за прогласяване на
нищожността или относителната недействителност на договорите за учредяване на
особен залог, въз основа на които са извършени продажбите от заложния кредитор,
а такива искове не са предявени от ищеца в настоящото производство;
- недопустимостта на
исковете с предмет действителността на продажбите по ЗОЗ, обусловя недопустимост
поради липса на правен интерес за ищеца и на исковете с правно основание чл. 135,
ал. 1 ЗЗД с предмет апортите, извършени от длъжници
на банката, тъй като при твърдения за последващи
разпоредителни сделки с апортираното имущество,
извършени преди вписване на исковата молба по иска с правно основание чл. 135,
ал. 1 ЗЗД, интересът на кредитора, за чиято защита е предвиден искът по чл.
135, ал. 1 ЗЗД, може да бъде осъществен само при съединяването му с допустим
иск за заличаване на последиците от последващите
разпоредителни сделки по отношение на кредитора.
Освен всичко изложено
производството по предявените искове с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД и
чл. 26, ал. 1 ЗЗД е недопустимо и поради липса на процесуална легитимация на
ищеца.
Според изричните
уточнения, направени с допълнителната искова молба, но и в проведеното открито
съдебно заседание по делото, исковете са предявени от името на синдиците на „К.т.б.“
АД, а не от името на банката.
Синдикът в качеството
му на орган по несъстоятелността има правомощия да представлява банката,
включително да предявява искове от името на банката за защита на нейни
имуществени права, както и правомощия да предявява искове от свое име в
качеството му на процесуален субституент на кредиторите на банката в
несъстоятелност, като втората група правомощия по аргумент и само от чл. 26,
ал. 2 ГПК възниква в изрично и
изчерпателно предвидените в закона случаи.
В производството по
банкова несъстоятелност легитимация на синдика да предяви от свое име искове за
попълване на масата на несъстоятелността на банката е предвидена по отношение
на исковете, посочени в чл. 60, ал. 3 и чл. 62, ал. 1 ЗБН, като втората
цитирана разпоредба (аналогично на чл. 649, ал. 1 ТЗ) действително предвижда и
легитимация на синдика за предявяване на искове с правно основание чл. 135, ал.
1 ЗЗД, но именно и само по отношение на сделки и действия, извършени от самата
банка, а не по отношение на сделки и действия, извършени от длъжници на банката
(изрично в този смисъл определение №488 от 29.11.2018г. по ч.т.д. №2695/2018г.
на ВКС, І т.о. и цитираната в него съдебна практика на ВКС).
По искове с правно
основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, предявени за обявяване на недействителни спрямо
банката на сделки и действия, извършени от длъжници на банката, активна
процесуална легитимация има самата банка (исковете са предявени за защита на
нейни имуществени права), като тези искове също се предявяват от синдиците, но
в упражняване на представителните им правомощия по чл. 31, ал. 1, т. 7 ЗБН, а
не в упражняване на правомощията им по чл. 60, ал. 3 и чл. 62, ал. 1 ЗБН.
Същевременно и съгласно
формираната съдебна практика по приложението на ЗБН въпросите относно наличието
или липсата на легитимация за предявяване на искове за попълване на масата на
несъстоятелността от името на самата банка чрез синдиците като представители на
банката или от името на синдиците на банката като орган на несъстоятелността и субституенти на кредиторите не касаят редовността, а именно
допустимостта на предявените искове (виж определение №352 от 18.12.2018г. по
ч.т.д. №2615/2018г. на ВКС, І т.о.).
Изложеното предпоставя,
че производството по предявените искове е недопустимо и в приложение на чл. 130 ГПК подлежи на прекратяване, което пък представлява достатъчно основание да се
приеме за недопустима и подадената по делото молба от „С.“ ООД за конституиране
на дружеството по реда на чл. 649, ал. 3 ТЗ като съищец
в производството по иска с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД с предмет апорта, извършен от „Е.П.“ АД в капитала на „Е.П.– Л.“ АД.
По-съществено в
случая е, че исковото производство по настоящото дело е образувано на
24.04.2017г., тоест преди решението от 08.05.2018г. по т.д. №18/2018г. на
ОС-Видин, с което е открито производство по несъстоятелност на „Е.П.“ АД,
поради което правилата на чл. 649, ал. 3 ТЗ са поначало неприложими към
производството по настоящото дело, включително в частта му, която има за
предмет исковете с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД срещу ответника „Е.П.“
АД (изрично в този смисъл решение №344 от 24.01.2019г. по т.д. №38/2018г. на
ВКС, ІІ т.о.).
По изложените
съображения Софийски градски съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА
производството по т.д. №1584/2017г. на СГС, ТО, VІ-15 с-в.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
молбата от 06.02.2019г. за конституиране на „С.“ ООД по реда на чл. 649, ал. 3 ТЗ като съищец в производството по исковете срещу „Е.П.“
АД.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски апелативен
съд в едноседмичен срок от връчването му.
Преписи от определението да се изпратят на страните и на „С.“ ООД.
СЪДИЯ: