№ 40596
гр. София, 08.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20241110158444 по описа за 2024 година
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 08.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на осми
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 58444/2024 г. по описа на
СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 122 ГПК.
Подадена е искова молба от „Микро“ ЕООД срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“ ЕАД, с която е предявен иск по чл. 405, ал. 1 КЗ и се претендира застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, с който
претенциите са оспорени, като е направен отвод за местна подсъдност.
Постановено е Определение № 2333/29.08.2024 г., поставено по гр. д. № 1902/2024 г.
по описа на Районен съд – гр. Добрич, X-ти състав, с което производството е прекратено,
като същото е изпратено по подсъдност на Софийският районен съд. В мотивите на
определението си Районен съд – гр. Добрич е възприел, че следва да се произнесе по
направения отвод за местна подсъдност, като подробно е аргументирал неприложимост на
нормите на чл. 113 ГПК и чл. 115 ГПК, поради което е направил извод, че е приложима
процесуалната норма на чл. 108 ГПК, във вр. чл. 105 ГПК.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид обстоятелствата по делото, намира
следното:
Според правилото на чл. 118, ал. 1 ГПК всеки съд сам решава дали започнатото пред
него дело му е подсъдно.
Настоящият съдебен състав намира, че не може да сподели мотивите в Определение
№ 2333/29.08.2024 г., поставено по гр. д. № 1902/2024 г. по описа на Районен съд – гр.
Добрич, X-ти състав, като съображенията за това са изложени по-долу.
1
Според нормата на чл. 119, ал. 3 ГПК възражение за неподсъдност на делото по чл.
108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор
на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото
заседание.
Съгласно разпоредбата на чл. 115, ал. 2 ГПК, исковете за обезщетение по Кодекса за
застраховането на увреденото лице срещу застраховател, Гаранционния фонд и
Националното бюро на българските автомобилни застрахователи се предявяват пред съда, в
чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира
настоящият или постоянният адрес на ищеца, неговото седалище, или по
местонастъпване на застрахователното събитие.
Между страните няма спор, че твърдяното застрахователно събитие е настъпило на
17.122.2022 г., около 23:40 ч. на път III-504, км. 17+800 в посока на с. Обединение към гр.
Велико Търново. Тоест, изобщо Районен съд – гр. Добрич не е съобразил избора на ищеца за
подсъдност по чл. 115, ал. 2 ГПК, както и принципно, че след като има служебно
задължение (арг. чл. 119, ал. 3 ГПК) да съобрази факта на избраната подсъдност – вж. в този
смисъл Определение № 248 от 1.06.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 923/2021 г., II т. о., ТК;
Определение № 536 от 31.12.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 2917/2018 г., I т. о., ТК, според
които: „Съгласно коментираната редакция на чл. 115, ал. 2 ГПК, приложима за подадени
след 07.08.2018 г. искови молби, законодателят е предвидил особени правила относно
местната подсъдност на споровете по искове за обезщетение по Кодекса за
застраховането на увреденото лице срещу застраховател, Гаранционния фонд и
Националното бюро на българските автомобилни застрахователи. Същите искове се
предявяват пред съда, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното
събитие се намира настоящият или постоянният адрес на ищеца, неговото седалище, или
по местонастъпване на застрахователното събитие. Следователно подсъдността по чл.
115, ал. 2 ГПК, предвид спецификата на горепосочените искове, разкрива
характеристиките на специална местна подсъдност, която във всички случаи изключва
както общата подсъдност по чл. 108, ал. 1, изр. 1 ГПК - по седалище на ответника при
искове срещу юридическо лице, така и всички други предвидени в ГПК местни подсъдности.
В рамките на тази специална местна подсъдност са регламентирани алтернативни
възможности за предявяване на иска от увреденото лице пред местно компетентен съд
измежду изброените. Правото на избор принадлежи на ищеца. Възражение за
неподсъдност на делото на осн. чл. 119, ал. 3 вр. чл. 115, ал. 2 ГПК може да се направи от
ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдигне служебно от
съда до приключване на първото по делото заседание. При констатация, че искът е
предявен пред некомпетентен според правилото на чл. 115, ал. 2 ГПК съд, изборът от
страна на ищеца не е правилно упражнен. Сезираният със спора съд не може да определи
кой друг съд, измежду алтернативно предвидените в разпоредбата, е компетентен да
разгледа спора, без преди това да предостави възможност на ищеца да направи този
избор. Едва след указания в изложения смисъл и при липса на уточнение от страна ищеца
съдът, пред който е висящо делото по иск за обезщетение по КЗ от увреденото лице,
следва да избере една от алтернативните възможности, да прекрати производството по
делото и да го изпрати на така определения съд.“. В тази насока трябва да се посочи, че е
налице и хипотезата на чл. 115, ал. 2 ГПК in fine – по отношение мястото на настъпване на
застрахователното събитие.
Отделно от горното трябва да се посочи, че действително заглавието на новелата на
чл. 115 ГПК е „искове за непозволено увреждане“. Но както в правната теория, така и в
съдебната практика е безспорен извода, че заглавието в разпоредбата в материален или
процесуален закон единствено спомага за неговото тълкуване, но не предопределя
непременно обхвата на разпоредбата. В случая при граматачиеското, систематичното и
телеологическото тълкуване на чл. 115, ал. 1 и ал. 2 ГПК трябва да се направи извод в
2
противна насока. Именно ал. 1 ГПК предвижда и очевидно, като основен текст е именувала
заглавието на новелата. Ал. 2 на текста на закона е изключение, което само по себе си се
индицира и от изменението на разпоредбата (ДВ бр. 65/2018 г.), а така и от систематичната
подредбата на разпоредбите. Законодателната логика изисква с ал. 1 на определен текст от
закона да се въведе принцип, а когато се въвежда изключението това следва да стане със
следващите текстове на закона. При това положение настоящият случай е именно в
изключението, което обхваща не само деликтните претенции срещу застрахователя, а и
претенциите на увредените лица, каквито са застрахованите по застраховката „Каско“, която
е имуществена застраховка. Този извод се облуславя и от граматическото тълкуване на
закона. Увредени лица са не само тези при деликтната отговорност, но и тези, които имат
вземане във връзка с увредено имущество, което е било застраховано – независимо дали по
силата на застраховка „Гражданска отговорсност“ или „Каско“. Тук следва да се има предвид
основният принцип при логическото тълкуване на закона, че след като законодателят не
разграничава, то това не би следвало да прави и правоприложителят.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че производството
неправилно изпратено на Софийски районен съд по местна подсъдност. При това положение
приложимо е правилото на чл. 122 ГПК, като следва да бъде повдигната т. нар. отрицателна
препирня за подсъдност между Софийски районен съд и Районен съд – гр. Добрич която да
бъде разгледана от Софийският градски съд.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 58444/2024 г. по описа на СРС, II Г. О.,
156-ти състав.
ПОВДИГНА ПРЕПИРНЯ ЗА ПОДСЪДНОСТ на основание чл. 122 ГПК межди
Софийски районен съд и Районен съд – гр. Добрич.
ИЗПРАЩА делото на Софийският градски съд за разглеждане на повдигнатата
препирня за подсъдност.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3