Р Е Ш Е Н И Е
№ 1099 19.07.2021 г. гр.
Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XV СЪДЕБЕН СЪСТАВ,
на осми юли две хиляди двадесет и първа година, в открито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.ДИАНА ГАНЕВА
2.ГАЛЯ РУСЕВА
секретар: С. Х.
прокурор: Христо
Колев
като разгледа докладваното от съдия Г. Русева
КАНХ дело № 1288 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН), във вр. с чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на А.А.М. ***,
против Решение № 260031/09.04.2021 г., постановено по а.н.д. № 229/2020 г. по
описа на Районен съд – Поморие, с което е отменено наказателно постановление
(НП) № 02-150/07.10.2020 г. на началник отдел „Рибарство и контрол – Черно
море“ гр. Бургас към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/ - гр. Бургас в частта, с която на
касатора, за нарушение на чл. 24, ал.3, и на осн.чл.66, ал.1 ЗРА, е наложена
глоба в размер на 50 лева, и е потвърдено НП в останалата част, с която за
нарушение на чл. 88 ЗРА е наложена на касатора глоба в размер на 1000 лв., и за
нарушение на чл. 35, ал.1, т.7 ЗРА, на касатора е наложена глоба в размер на
1 000 лв.
В
касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение в
потвърждаващата НП част, поради противоречие с материалния закон, допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Твърди се, че
не е иззет на място уред тип „парашут“ от М., поради което и не е доказано, че
същият е ловил риба с него; сочи се, че органът е направил необоснована
преценка, че лицето извършва стопански риболов, без да е измерил уловеното
количество риба; оспорва се твърдението на наказващия орган, че М. е целял да
избяга от проверката, като същият твърди, че си е тръгнал, тъй като е счел, че
същата е приключила. Поради това, касаторът счита, че неправилно му е наложена
глоба в размер на 1 000 лв. на осн.чл.73, ал.1 ЗРА за извършено
административно нарушение на чл.35, ал.1, т.7 ЗРА, и че неправилно е
санкциониран на осн.чл.88 ЗРА с глоба в размер на 1000 лв., като иска отмяна на
НП в тази част.
В съдебно заседание касаторът, редовно
призован, не се явява и не се представлява, не сочи доказателства и не
претендира разноски.
Ответната страна – ИАРА, се представлява от упълномощен юрисконсулт,
който оспорва касационната жалба и пледира решението на РС - Поморие да бъде
оставено в сила. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за
правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение.
Административен
съд - Бургас, ХV-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК,
намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА
като подадена в срока по чл.211 от АПК,
от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл.210, ал.1 АПК.
Разгледана по
същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият
състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С наказателно
постановление № 02-150/07.10.2020
г. на началник отдел „Рибарство и контрол – Черно море“ гр. Бургас към Главна
дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури /ИАРА/ - гр. Бургас, касаторът е санкциониран за това,
че на 12.04.2020 г. към 12.30 ч. при извършена проверка на яз. „Порой“ е
извършвал любителски риболов с 1 бр. въдица със закачен на нея маломерен мрежен
уред – тип „парашут“, поставена в работно положение във водите на язовира.
Лицето със съзнателни движения я изважда от водата и я хвърля обратно. При
поискване от контролните органи на ИАРА, лицето представя валиден шестмесечен
билет за любителски риболов № 1733860, издаден на 05.04.2020 г. Установен е улов
на риба от вида сребриста каракуда с общо тегло от 12,305 кг. В хода на
проверката лицето е възпрепятствало същата, като е избягало от мястото на
нарушението с личен автомобил, марка „Форд“, модел „Фокус“ с рег.№ А3926 КХ.
Преди това лицето е изхвърлило мрежения уред тип „парашут“ във водите на
язовира, като рибата е върната обратно във водите на язовира и за случая са
уведомени органите на МВР. Прието е, че М. е извършил нарушение на чл. 24, ал.3,
т.7 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/, на чл.35, ал.1, т.7 ЗРА и
на чл88 ЗРА, за което съответно са му наложени глоби по чл.66, ал.1 ЗРА в
размер на 50 лв. /която не е предмет на настоящото обжалване/, по чл. 73, ал.1
ЗРА в размер на 1 000 лв. и по чл.88 ЗРА в размер на 1 000 лв. С постановлението
не са иззети вещи от нарушителя на осн.чл.90, ал.1 ЗРА.
За да
постанови решението си районният съд е приел, че не са допуснати процесуални
нарушения от категорията на съществените. Намерил е за безспорно установено
извършените нарушения по чл. 35, ал.1, т.7 ЗРА и по чл.88 ЗРА, като е взел
предвид всички доказателства – гласни и писмени, и ги е ценил в тяхната
съвкупност. Съдът е отказал да кредитира показанията на св. Х. Мехмед – съсед
на жалбоподателя, като се е мотивирал, че същите противоречат на показанията на
другите двама свидетели Р. и П., които са извършвали проверката и които лично
са наблюдавали касатора известно време преди да се легитимират и са установили
извършените нарушения. Съдът е приел, че с действията си жалбоподателят е
нарушил забраната на чл.35, ал.1, т.7 ЗРА, тъй като е извършвал стопански
риболов /предвид установените количества уловена риба, които са над
количествата, посочени в чл.24, ал.3 ЗРА/ със забранен уред. Намерил е за
осъществено и нарушението по чл. 88 ЗРА, доколкото е приел за безспорно
установен и фактът, че касаторът при проверката е избягал и се е наложило да
бъде върнат обратно на място от органите на полицията. Въззивният съд е изложил
мотиви и относно правилното определяне размера на санкцията от административнонаказващия
орган, а именно – глоба в минимален размер.
Така постановеното решение е
валидно, допустимо и правилно, като касационната инстанция изцяло споделя и
препраща към мотивите на първоинстанционния съд на осн.чл.221, ал.2 АПК.
Настоящият съдебен състав приема,
че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в предвидените от ЗАНН
срокове, като от формална страна са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Приетата от Районен съд - Поморие
фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и
обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК. При
постановяването на съдебното решение са изследвани всички обстоятелства по
установяване на административното нарушение и налагане на административното
наказание, като правилно са кредитирани показанията на свидетелите – преки
очевидци, установили нарушението, и не са кредитирани показанията на св.Мехмед,
поради логическата неиздържаност на показанията му и тяхното противоречие с
всички останали доказателства по делото.
Не може да бъде споделена тезата
на касатора, че не е доказано нарушението по чл. 35, ал.1, т.7 ЗРА, тъй като
органите не са иззели от него маломерен уред тип „парашут“. Изземването на
средството, с което е извършено нарушението, е правна последица от самото
нарушение, предвидена в чл.90, ал.1 ЗРА, но не е част от фактическия състав по
чл. 35, ал.1, т.7 ЗРА. В случая от свидетелските показания на св. Раев и св.
Петров, които са доста подробни, последователни и логични и се подкрепят и от
останалите доказателства по делото, е безспорно установено, че М. на посочената
дата и място е ловувал риба с маломерен уред тип „парашут“, който е замятал във
водата чрез въдица, поставена в работно положение. Единствено появата на
контролните органи е довела до преустановяване на тази забранена дейност, като
св. Раев посочва, че при доближаване на лицето, уредът е бил на земята, а св.
Петров сочи, че не си спомня дали този уред е бил иззет. Както беше посочено
по-горе, изземването на забранения уред не е част от фактическия състав на
извършеното нарушение, а същото е безспорно установено.
Не се доказва и тезата на
касатора, че не е избягал от контролните органи, а си е тръгнал, тъй като е
мислил, че проверката е приключила – противното се установява от събраните по
делото гласни доказателства, които съдът правилно е кредитирал. Ето защо, за
извършеното нарушение по чл. 88 ЗРА правилно е наложена на касатора глоба в
минимален размер от 1 000 лв.
Без значение е в случая измереното
количество уловена риба и дали това действително е било сторено и по какъв начин
и чрез какви уреди, тъй като обжалваната в настоящото производство част от НП
не касае нарушения, при които количеството измерена риба е част от фактически им
състав, или има определящо за нарушението значение. Доколкото нарушението на
чл. 35, ал.1, т.7 ЗРА е безспорно установено по делото, то правилно касаторът е
санкциониран на осн.чл.73, ал.1 ЗРА с глоба в минимален размер. Правилни са
съжденията на районния съд, че е без значение в случая обстоятелството дали жалбоподателят
е извършвал любителски или стопански риболов, тъй като съставът на нарушението
по чл. 35, ал.1, т.7 ЗРА забранява ловуването на риба с маломерен уред тип
„парашут“, без значение дали риболовът е стопански, или любителски, в който
смисъл няма значение какво точно е било измереното количество уловена риба и
дали същото е било мерено изобщо.
С оглед на горното, настоящата инстанция
намира, че решението на районния съд е постановено в съответствие с материалния
закон и при съблюдаване на
съдопроизводствените правила. В този смисъл, касационната жалба се явява
неоснователна, а решението на въззивния съд, като правилно и законосъобразно,
следва да бъде оставено в сила.
Съобразно изхода на делото и
претенцията на ответника за присъждане на разноски, на осн. чл.143 от АПК във връзка с чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, касаторът следва да бъде осъден да му заплати
сумата от 80 лв. – юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл.221, ал.2,
вр. с чл.218 от АПК, вр. с чл.63,
ал.2, т.5 от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХV-ти състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №
260031/09.04.2021 г., постановено по а.н.д. № 229/2020 г. по описа на Районен
съд – Поморие, в обжалваната част.
ОСЪЖДА на А.А.М. ***, да заплати на Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури – гр. Бургас сумата от 80.00 /осемдесет/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение в касационното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.